Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 2 358 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ/отм./ за сумата от 90 980 лв.
В исковата молба на В.Б.Б. се твърди,
че на 28.04.2016 г. в гр. София, около 09.00
часа, се качила в микробус /маршрутка/ марка „Форд“ с рег. № ********, пътуващ
по линия 32 на спирка „Южен парк“. В исковата молба се твърди, че след като
влязла в салона на микробуса се хванала с дясната ръка за облегалката на
седалките до водача, а с другата държала парите, необходими за закупуване на
билет. Твърди се, че водачът на микробуса – Л.А., потеглил без ищцата да е
закупила билет и преди да заела място в маршрутката. При потеглянето ищцата
паднала в салона на микробуса. Твърди се, че била откарана в болнично
заведение, където били извършени изследвания и била поставена диагноза фрактура
на дясна тазобедрена става, за която увреда й била извършена хирургическа
интервенция. Твърди се, че от ПТП-то търпяла болки, страдания и ограничения, не
била в състояние да посреща ежедневните си битови нужди, а сторила и разходи по
своето възстановяване в размер на 980 лв.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на микробус „Форд”,
да й заплати сумата от 90 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания и сумата от 980 лв. –
обезщетение за имуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът ЗК „Л.И.“АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения като е наведено и възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът е депозирал допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор не е депозиран от ответника.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. С..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. Томова.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. В.К.Д., в която вещото лице е посочило, че механизмът
на ПТП включва спиране на водача на микробуса за слизане на пътници в района на
комплекс „Спартак“ и вдясно на пътното платно зад спрял микробус. Поради
интензивността на движението и за да се включи в него водачът на микробуса
заобиколил спрелия микробус, отклонил МПС-то вляво и потеглил с ускорение около
2 м/сек, при което вследствие на инерционните сили, действащи противоположно на
посоката на ускорението, пътникът е загубил равновесие и е паднал на пода на
автобуса. Посочено в заключението е, че водачът на микробуса е имал възможност
да не потегля при наличие на правостоящи пътници в салона на автобус и е имал
възможност да се включи в движението с равно ускорително движение, при което
пътниците не биха загубили равновесие. Посочено е и че пътникът е имал
възможност да пътува седнал на седалка, при което не би загубил равновесие при
ускорителното движение на микробуса, а при пътуване в изправено състояние е
имал възможност да осигури добър захват с ръце за местата местата за захващане,
при което да се задържи в изправено положение при ускорително движение и
движение в крива.
По делото е изслушана и СМЕ, изготвена от вещото лице д-р К.А.С.. В заключението
на същата вещото лице е обосновало извод, че в следствие на ПТП-то В.Б.Б. е
получила „счупване на дясна бедрена кост в горната й част“. Вещото лице е
посочило, че процесът на възстановяване на тези травми включва оперативно
лечение, ненатоварване на крайника до зарастване на счупването и провеждане на
курсове рехабилитация за възстановяване
обема на движение на ставите и силата на мускулите. Отчетена е липсата на
усложнения от нормалното протичане на възстановителния период, както и
осъществена оперативна интервенция, изразяваща се в открито наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза. Вещото лице е
посочило, че оздравителния процес е приключил като е установил ограничен обем
движение в дясна тазобедрена става. Посочено в експертизата е, че през първите
3 месеца от лечението, ищцата се е обслужвала с патерици и е имала затруднения
в хигиенно битовото си обслужване с нужда от чужда помощ. Посочено е, че
сторените разходи са били необходими за правилното лечение на травмата.
В съдебно заседание на 19.11.2018 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Г.Б.Б., съпруг на ищцата, и Л.Р.А..
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ /отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не са формирали спор, че към датата на
застрахователното събитие ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор и относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена с изводите на вещото лице,
изготвило САТЕ.
При ангажираните от страните доказателства съдът намира, че не е разрушена
доказателствената сила на презумпцията, установена в чл. 45 ал.2 от ЗЗД досежно
вината.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза.
Понесените от ищеца неимуществените вреди се установяват от заключението на
вещото лице по СМЕ и събраните гласни доказателства, ценени от състава на съда
при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените му травматични увреждания, представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца /69 години към
датата на ПТП-то/, степента на увредата, продължителността на оздравителния период, периодът
от време, през който е търпял болки и страдания, които неминуемо се отразяват върху
стереотипа на живот. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищеца, интензитета на страданието, видът и естеството на причинените увреди, периодът,
в който същите са търпени справедливо би
било да се присъди сумата от 25 000 лв.
При проведено насрещно доказване ответното дружество е заявило възражение
за съпричиняване. С оглед данните по делото настоящият съдебен състав намира
същото за неоснователно. Задължение на водача на превозно средство за превоз на
пътници е преди потегляне на МПС-то да се убеди, че са осигурени всички условия
за безопасното им превозване по арг. на чл. 132 от ЗДвП в релевантната му редакция.
В разпоредбата на чл. 3 т.4 от Наредбата за извършване на обществен превоз на
пътници по допълнителни маршрутни линии на общинската транспортна схема на
територията на СО е установена забрана за пътуване на правостоящи пътници. От
показанията на самия водач на маршрутен микробус се установява, че ищцата е
била правостояща и му е подавала парите, необходими за закупуване на билет,
когато „исках да се включа в движението, един колега ме пусна, светна с
фаровете“. При съвкупна преценка не тези обстоятелства настоящият съдебен
състав намира, че с поведението си ищцата не е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат. Същата нито е могла да знае, нито е следвало да
предположи, че водачът на микробуса ще потегли внезапно преди да е изпълнил
вменените му по закон задължения, посочени по-горе респ. няма данни по делото
водачът да е изпълнил вмененото му задължение по чл. 135 от ЗДвП да укаже на
ищцата да заеме място в салона на микробуса с оглед внезапната рязка маневра по
включване в движението, която е възнамерявал да извърши.
С оглед изводите на СМЕ претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е изцяло основателна и следва да бъде уважена.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 03.06.2019 г. е заявено искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение на ищеца по реда на чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА. Налице са
предпоставките за определяне на възнаграждение по този ред с оглед отразеното в
договора за правна защита и съдействие, че процесуалното представителство е
осъществено именно по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА /стр.8/. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, извършените процесуални действия по него, размера на
заявения иск респ. неговата уважена част и размерите на адвокатските
възнаграждения, визирани в Наредба 1/2004 г. съдът намира, че на процесуалния
представител на ищеца се следва възнаграждение в размер на 1 197, 22 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер
на 260 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС в размер на 1 188, 89 лв. – дължима ДТ и разноските, платени
от бюджета на съда.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 с-в
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на В.Б.Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. Я.С. сумата от 25
000 /двадесет и пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 28.04.2016 г.
в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.04.2016
год. до окончателното им изплащане, като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 90 000 лв. като неоснователен, както и сумата от
980 лв. – обезщетение за имуществени
вреди по фактура № **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 10.05.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. Я.С.,
адрес: *** сумата от 1 197, 22
лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Б.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. Я.С. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
на ЗК „Л.И.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 260 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 1 188, 89 лв. – дължима ДТ и съдебни
разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: