РЕШЕНИЕ
№ 751
гр. Пловдив,
03.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ - Х състав, в открито заседание на четиринадесети
януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
При секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА, като разгледа
докладваното Административно дело № 3505
по описа на съда за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е
по жалба от Е.И.Б., ЕГН**********, с адрес ***, подадена чрез адв.С.Г. против
Решение № 2153-15-218/29.10.2018 година, издадено от Директор на ТП на НОИ-град
Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата и вх.№1012-15-239/27.09.2018г.
за отмяна на Разпореждане №********** /протокол №2140-15-665/18.09.2018г./,
издадено от Ръководител на “Пенсионно Осигуряване” в ТП на НОИ-гр. Пловдив, с
което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст В
жалбата се посочва, че обжалваното решение е нищожно, постановено в
противоречие с влязло в сила съдебно решение №6380/15.05.2018г постановено по
адм. дело №13922/2017г по опис на ВАС, поради което предлагат да бъде отменено
и преписката върната за ново произнасяне. Редовно призован, в съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв.Г., който поддържа жалбата и ангажира
доказателства. По същество на спора застъпва становището си за несъобразяване
от страна на административният орган на изяснения осигурителен стаж на заявителя,
безспорно установен с влязлото в сила съдебно решение, което обосновава
приложението на чл.177 ал.2 от АПК. Претендира присъждането на
сторените в процеса разноски.
Ответникът –
Директорът на
ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощения си процесуален представител –
юрисконсулт П. оспорва подадената жалба. По същество на спора излага
съображенията си, че издаденото разпореждане е съобразено с посоченото съдебно
решение и отново не се констатира да са налице материалноправните предпоставки
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на заявителя Б.. Затова
взема становище за законосъобразност на издаденият административен акт, който е
съобразен със съдебните решения, с административно процесуалните правила за
неговото издаване и без да е налице противоречие с материално правните
разпоредби. По тези съображения моли съда да отхвърли жалбата, като потвърди
обжалваното решение като законосъобразен административен акт. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
Б. е подала заявление вх. № 2113-15-19/04.01.2016 г. за отпускане на лична
пенсия, ведно с приложени доказателства, удостоверяващи осигурителен стаж. Към
датата на подаване на заявлението заявителката е имала навършени 54 години, 04
месеца и 08 дни. След извършена административна проверка, със свое Разпореждане
№ ********** /протокол №2140-15-335/28.04.2016г./ ръководителят на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив е отказал поисканата пенсия, като приел,
че не е изпълнено условието на чл. 69а от КСО за наличието на 25 години стаж на
длъжността „балерина, балетист или танцьор“, няма доказателства за наличието на
осигурителен стаж от 10 години първа категория труд или най-малко 15 години от
втора категория труд, каквото е изискването на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО,
както и обстоятелството, че заявителя няма навършена възраст 60г. и 10м. и
осигурителен стаж 35г. и 02м., за да отговори на условията на чл. 68, ал. 1-2
от КСО. Това разпореждане е оспорено по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО пред
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, като във връзка с възражението за непризнат
трудов стаж от първа категория за периода 01.01.1989г. – 30.06.1994г., е
извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване,
резултатите, от която били обективирани в Констативен протокол №
КВ-5-15-00160710/26.07.2016г.. В същият било отразено, че с Решение от
22.10.2002 г. по т. д.№1327/2001г. по опис на Пловдивски Окръжен съд е
постановено прекратяването на Студентска кооперация „*“ и съдът е открил
производство по ликвидация на същата, като е определил за ликвидатор лицето ***,
за който е посочено, че лично се е явил в ТП на НОИ – Пловдив във връзка с
проверката и е декларирал, че архивът на кооперацията е унищожен и не
съществуват никакви разплащателни ведомости. От това последвал извода, че не
може да се извърши проверка на Удостоверение обр. УП - 30 № 4 от 30.06.1994 г.,
представено от Б. във връзка със заявлението за отпускане на пенсия. При тези
обстоятелства със свое Решение №2153-15-206/15.08.2016 г. Директорът на ТП на
НОИ – Пловдив е оставил без уважение жалба вх. № 1012-15-191/18.07.2016г. срещу
Разпореждане №**********, взето по протокол №2140-15-335/28.04.2016г. на
ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив. Недоволен от това решение, жалбоподателят
инициирал съдебно производство по неговото обжалване, за което било образувано
административно дело №2086/2016г по опис на Административен съд- гр.Пловдив. В
хода на неговото провеждане били приети заключенията на проведената експертиза
/едно основно и две допълнителни/, съгласно изводите на които, осигурителния
стаж на Б. е в размер на 05г.06м.2дни от първа категория, 02г.01м.19дни от
втора категория и 12г.05м.17 дни от трета категория, а превърнат към трета
категория, съгласно изискванията на чл. 104 от КСО той бил определен на
24г.04м.27дни. Заключенията посочили, че сборът от точки на жалбоподателят при
зачитане и на стажът по представеното удостоверение обр. УП-30 № 4/30.06.1994
г. за периода 01.01.1989 г. – 30.06.1994 г. на длъжността „артист – балетист за
участие в чужбина“ с осигурител Студентска кооперация „*“ гр. Пловдив, който е с
продължителност 05г.06м.00дни, преизчислен към първа категория стаж възлиза на
11г.00м23дни. В заключението е посочено още, че ако бъде признат и осигурителен
стаж от втора категория с продължителност 02 години 01 месец и 19 дни, за стаж
от първа категория труд, би се получило сбор от стаж и възраст 89 осигурителни
точки. Със заключение на допълнително проведена експертиза, която е касаела
изясняване на нововъзникнали по делото обстоятелства във връзка с представени
други доказателства- удостоверение от
Национална агенция „*“ ЕООД, архивен клон Враца, получено инцидентно и
удостоверяващо обща трудова ангажираност на жалбоподателя за периода 15.05.1985
г. – 09.10.1985 г., както и с искане за събиране на други доказателства за положен
стаж, преизчисляване на *чинство, калкулиране на периода на регистрация в Бюро
по труда през 2015 г. като трудов стаж, вкл. и извънредно положения от нея труд,
били направени изводи, че периодът на регистрация в Бюро по труда от 01.12.2014
г. до 01.04.2015 г. следва да бъде признат и начислен от осигурителния орган в
размер на 4 месеца трета категория труд, периодът на *чинство и отглеждане на
малко дете за периода 29.09.1979 г. – 29.09.1980 г. да бъде признат като 12
месеца от трета категория, като допълнително положен извънреден труд и работа в
почивни и празнични дни не са били констатирани. Изчислени са и полагащите се
платени годишни отпуски на база работни дни, като същите били приравнени към
осигурителния стаж към съответната категория, в която връзка се направили
изводи, че за времето от 02.12.1985г. до 01.07.1989г. те са в размер на 3
календарни дни от трета категория, 18 календарни дни – първа категория и 43
календарни дни – втора категория. Направен е анализ и на представеното в хода
на съдебното производство удостоверение обр. УП-3 №5/18.01.2017г., издадено от
Национална агенция „Музика“ за осигурителен стаж за периода 15.05.1985 г. –
09.10.1985 г. на длъжността „артист – балетист“, за което е посочено, че то е съобразено
с първичната документация - разплащателни ведомости за периода 1981 – 1989 г. от
архива на НА „Музика“- Враца. На база новоприетите доказателства при
изчисляване на осигурителния стаж и сбора от точки е дадено заключение, че за Б.
следва да се направи извод за наличието на 92 осигурителни точки. Направен е и
анализа, че ако по отношение на жалбоподателя бъде признат освен стажа по обр.
УП-30 № 4/30.06.1994 г., и този от втора категория с продължителност 02 г. 10
м. и 15 дни за стаж от първа категория, биха се получили 93 осигурителни точки.
В хода на това съдебно производство били приобщени нови доказателства за
придобит осигурителен стаж от жалбоподателя, както и писмени доказателства за
командироването на същата през януари 1989 г. в Сирия за срок от 5 години и издаден
в тази връзка служебен задграничен паспорт. Това наложило за изясняване на
всички съотносими по делото обстоятелства провеждането на допълнителна
експертиза, като от представеното заключение се установява, че с
новопредставените документи, удостоверяващи стажа на жалбоподателкатка и в
случай, че на същата бъде зачетен осигурителен стаж по обр. УП-30 №
4/30.06.1994 г. на длъжност „артист – балетист за участие в чужбина“ в
Студентска кооперация „*“ гр.Пловдив с продължителност 05г.06м.00дни като осигурителен
стаж от първа категория (общ стаж от първа категория 12 г. 04 м. 26 дни) и бъде
признат осигурителен стаж от втора категория с продължителност 02 г. 10 м. и 15
дни за стаж от първа категория, при изчисляване на осигурителните точки би се
получил общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория в размер на
38г.05м.08 ни, възраст към 16.09.2017 г. – 56г. 00м. и 20дни и осигурителни
точки 94 05 28, при необходими 94. При така приобщените писмени доказателства първоинстанционният
съд с постановеното си Решение №1863/02.11.2017г. е приел, че жалбата следва да
бъде отхвърлена. Недоволен от постановения съдебен акт жалбоподателят инициирал
касационно производство, по което било образувано адм. дело №13922/2017г по
опис на ВАС-шесто отделение. С Постановеното по него окончателно Решение
№6380/15.05.2018г. било прието, че решението на първоинстанционният съд е
неправилно, а атакувания административен акт е незаконосъобразен поради
противоречието му с административнопроизводствените правила и материалноправните
разпоредби. В тази връзка било посочено, че изводите на административните
органи по пенсиониране не съответстват на събраните по делото доказателства. Така
по отношение
на стажа, положен от жалбоподателя през периода 15.05.1985 г. – 90.10.1985 г.,
удостоверен в обр. УП- 3 № 5/18.01.2017 г., издадено от НА „Музика“ било
прието, че при преценката съобразно изискванията на чл. 142, ал. 1 и ал.2 от АПК за съответствието на административния акт с материалния закон към момента
на издаването му и респ. момента на приключване на устните състезания, то
всички представени документи, приобщени към административната преписка,
допуснати от съда за преценка и изследвани от вещото лице по трите заключения
по делото, следва да се вземат предвид, с оглед установяване правото на пенсия
на Е.Б. към датата на подаване на заявлението. Затова касационният състав
приел, че е налице автентичност на представеното удостоверение обр. УП-3
№5/18.01.2017г., издадено от НА „Музика“, с което е налице действително удостоверен
стаж, който е относим към правото на пенсия, който следва да бъде зачетен като
такъв от първа категория. Посочил, че видно от приложените по делото
разплащателни ведомости, и заключенията на проведените експертизи се
установява, че за периода 15.05.1985 г. – 09.10.1985 г. от получаваните от Б.
възнаграждения са правени отчисления за вноски за ДОО. Затова изрично
подчертал, че той правилно е изчислен по реда на чл.38 и чл.39 от НПОС в
приетото заключение на втората допълнителна експертиза, като е с
продължителност 00г.04м.24 дни. Извел мотиви, че при изчисляване на
осигурителния стаж в един период, по повече от един договор, във всеки един от
който са правени удръжки за ДОО, различен от календарното време, то по
отношение на жалбоподателя за времето от 01.08.1984 г. до 01.03.1987 г. при
изчисляването на осигурителния стаж по представените ведомости за заплати 229
календарни дни се равняват на осигурителен стаж от първа категория с продължителност
00г.07м.19дни, а за времето от 01.04.1987 г. до 01.07.1989 г., 223 календарни
дни се равняват на осигурителен стаж от втора категория с продължителност
00г.07м. и 13дни. Посочил също така, че стажът, удостоверен в обр. УП-30 №
4/30.06.1994 г. следва да бъде зачетен поради необорване на доказателствената
му сила, а и съобразно представените по делото доказателства, касаещи заповед
за командироване, удостоверение за издаден служебен задграничен транспорт и
разписки за отчисления от получените от жалбоподателката хонорари в Сирия и
отчисленията за ДОО. Формирал изрични мотиви относно това, че осигурителният
стаж на длъжността „артист – балетист за участие в чужбина“ в Студентска
кооперация „*“ гр. Пловдив за периода 01.01.1989 г. – 30.06.1994г. следва да
бъде зачетен от осигурителния орган като реално положен труд от първа категория,
като се отчетат и изводите в приетите заключения за налицието на точков сбор от
стаж и възраст от 94 05 28 осигурителни точки. Изрично посочил, че са налице
достатъчно годни и несъмнени доказателства, че осигурителния стаж на Е.Б.
отговаря на всички изисквания на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО, а именно:
навършени 47 години и 8 месеца, над 10 години при условията на първа категория
труд и сбор от осигурителен стаж и възраст 94. Допълнително посочил, че трудът,
положен от нея на длъжността „артист –
балетист“ за времето 01.04.1987 г. – 01.07.1989 г., е от първа категория
съобразно разпоредбата на чл. 16, ал.2, т.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж. По изложените мотиви обжалваното първоинстанционно решение било
отменено и вместо него постановено друго, с което обжалваното
2153-15-206/15.08.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е отменено, а
преписката върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявлението
при съобразяване с мотивите, изложени в касационното решение.
В изпълнение на съдебното решение в последствие било Разпореждане № **********/
протокол №2140-15-665/18.09.2018г./ от Ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив.
Със същото отново бил изследван въпросът за осигурителния стаж, положен от Б..
Така, въпреки че възприел мотивите на съда относно приетите доказателства-
удостоверение обр.УП-3 №4/30.06.1994г., издадено от осигурителя Студентска
кооперация „*“-Пловдив, административният орган не признал другите събрани по
преписката писмени доказателства, касаещи осигурителен стаж на заявителя- тези
по Удостоверение обр.УП-3 №140/28.04.1989г за времето от 03.01.1989г -03.05.1989г с продължителност
00г04м00 дни на длъжност „артист-акробат“, положен в ОД“Музика“-Плевен и по
Удостоверение обр.УП-3 №160/12.11.2015г. за времето от 12.05.1989г. до
01.07.1989г. с продължителност 00г1м19дни на длъжност „акробат“, положен в НА
“Музика“ ЕООД – София с извода, че вече е зачетен осигурителен стаж първа
категория за този период, което е по благоприятно за него. Не зачел и оцененото
от съда доказателство- удостоверение обр. УП-3 №5/18.01.2017г., издаден от
НА“Музика“- гр.Враца, в която връзка изложил обосновката си, че вече е зачел
представеното за същият период удостоверение обр.УП-3 №32/21.05.1997г., издаден
от Новотел“ЕАД-Пловдив. В тази връзка извел аргументи, че липсват достатъчно
доказателства, от които да се направи извод, че заявителя отговаря на
необходимите изисквания за пенсиониране по чл.69а ал.1 от КСО за длъжността
„балерина, балетист или танцьор в културни организации“, както и на тези по
чл.69б ал.2 т.1 от КСО, като въобще не коментирал по същество въпросите дали са
изпълнени от страна на заявителя всички изисквания за придобиване правото на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл. 69б, ал.1, т.1 от КСО. С тези аргументи било отново отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на Е.Б..
С жалба №1012-15-239 от 27.09.2018г. жалбоподателят е оспорил така издаденото
разпореждане. С процесното Решение № 2153-15-218 от 29.10.2018г. Директора на
ТП на НОИ – Пловдив е оставил без уважение жалбата против посоченото
разпореждане от 27.09.2018г., като се мотивирал, че не са изпълнени
изискванията на чл.69а ал.1 от КСО и на чл.69б ал.2 от КСО, както и тези на
чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО. Недоволен от тези нови произнасяния заявителят
инициирал и настоящото съдебно производство.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приобщените по делото доказателства- административната преписка по обжалвания
административен акт, както и материалите по адм. дело №2086/2016г по опис на
Административен съд-Пловдив, в едно с материалите по адм. дело №13922/2017г по
опис на ВАС-VI отделение.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
Оспореният административен акт – Решение №2153-15-218 от 29.10.2018г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода
на административно производство, развило се на основание чл. 99, ал. 1 т.5, във
вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО, свързано с изпълнение на влязло в сила съдебно Решение №6380/15.05.2018г.,
постановено по адм. дело №13922/2017г по опис на Върховен Административен съд-шесто
отделение. Така постановеният административен акт е
издаден от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложен неговото
издаване съобразно разпоредбата на чл.117 ал.3 от КСО. Впрочем спор по тези
обстоятелства и по установените факти не се формира между страните по делото. В
настоящият случай единствено следва да се извърши преценка по реда на чл.177
ал.2 от АПК за съответствие на административният акт с влязлото в сила съдебно
Решение №6380/15.05.2018г., постановено по адм. дело №13922/2017г по опис на ВАС. В тази връзка в посоченото съдебно решение категорично са
изложени мотиви, че от събраните доказателства може да се направи категоричен и
несъмнен извод, че осигурителния стаж на Е.Б. отговаря на всички
изисквания за пенсиониране по смисъла на разпоредбата на чл. 69б, ал.1, т.1 от КСО - навършени 47 години и 8 месеца, над 10 години при условията на първа
категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст 94. В този смисъл мотивирането на
административният акт с посочване на други правни основания е в противоречие с
изразената от съда воля. Така издаденото процесно Решение №2153-15-218/28.10.2018г.
на Директор на ТП на НОИ-Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №**********
/Протокол №2140-15-665/18.09.2018г на Ръководител на пенсионно осигуряване при
ТП на НОИ-Пловдив не държи сметка за наведените с влязлото в сила съдебно
решение мотиви относно събраните доказателства за установения осигурителен стаж
на заявителя и изводите за неговото преобразуване за нуждите на отпускането на
лична пенсия за осугирителен стаж и възраст по смисъла на чл.69б ал.1 т.1 от КСО. Касае се за драстично неизпълнение на дадените с Решение №6380/15.09.2018г.
писмени указания за законосъобразно приложение на закона. В тази връзка е следвало
решаващият орган при решаване на спора по същество да изложи мотиви относно
наличието на доказателства за достатъчен осигурителен стаж и възраст на
заявителя по смисъла на чл.69б ал.1 т.1 от КСО и точков сбор от 94. Налице е
несъобразяване с административнопроизводствените правила на чл.117 ал.3 от КСО,
като той е следвало да отмени атакуваното Разпореждане от 30.12.2013г на
Ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив и да върне
преписката за ново разглеждане, за да бъдат изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до определяне на осигурителния стаж на заявителя във връзка с
неговото съответствие с разпоредбите на чл.69б ал.1 т.1 от КСО. Това не е
сторено с издадения административен акт, като същият незаконосъобразно излага
мотиви, които са еднотипни с тези в атакуваното разпореждане, което не дължи
сметка за влезлия в сила съдебен акт, който излага правни изводи за наличието
на достатъчен осигурителен стаж и възраст за отпускането на лична пенсия на Е.Б.
по реда на чл.69б ал.1 т.1 от КСО. В този смисъл в съдебно Решение
№1952/25.10.2016г. е посочено, че изискването за обосноваване на
административният акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които
законът е установил за защитата на правата и правно защитените интереси на
гражданите, страни в административното производство.
Ето защо по изложените съображения, предвид така установените обстоятелства
по чл.177 ал.2 от АПК, а именно, че обжалвания административен акт- Решение
№2153-15-218/29.10.2018г.на Директор на ТП на НОИ-Пловдив е издаден в
противоречие с влязло в сила съдебно решение № 6380/15.05.2018г., постановено
по адм. дело №13922/2017г по опис на Върховен Административен съд- VI отделение, същият следва да бъде прогласен
за нищожен, а преписката да бъде върната на Директора на ТП на НОИ-Пловдив за
ново произнасяне по жалба на Е.И.Б. относно установените основания за
осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл.69б ал.1 т.1 от КСО при
съблюдаване на дадените с посоченото съдебно решение указания по тълкуване и
прилагането на закона.
При този изход на делото, с оглед направеното искане за присъждане на
разноски, такива се дължат на жалбоподателя на осн. чл.143 ал.1 от АПК. Представен
е договор за правна защита и съдействие №17/12.11.2018г, в който е изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лева, за което не е направено
възражение за прекомерност и то се дължи в посочения размер.
Така
мотивиран, на осн.
чл.172 ал.2 от АПК и чл.177 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА по оспорване на Е.И.Б.,
ЕГН **********, постоянен адрес *** НИЩОЖНОСТ на
Решение №2153-15-218/29.10.2018г. на Директора на ТП на НОИ- гр. Пловдив поради
противоречие с Решение № 6380/15.05.2018г., постановено по адм. дело №13922/2017г. по опис на
Върховен Административен съд на Р България –VI отделение
ИЗПРАЩА преписката на
Директора на ТП на НОИ гр.Пловдив за ново произнасяне по жалба вх.№1012-15-239/27.09.2018г.,
подадена от Е.И.Б. против Разпореждане №********** /протокол №2140-15-665/18.09.2018г
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ-Пловдив относно отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, при съблюдаване на дадените с посоченото съдебно решение указания по
тълкуване и прилагането на закона
ОСЪЖДА ТП на НОИ - град
Пловдив да заплати на Е.И.Б., ЕГН **********, постоянен адрес *** съдебни
разноски в общ размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне пред Върховния административен
съд по реда на АПК.
СЪДИЯ: