Р Е Ш Е Н И Е
№........../.. 2019.г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести ноември през две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
секретар Елка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
МАКАРИЕВА
въззивно гражданско
дело.№ 816 по описа за 2019 г. ,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на
чл.258 и сл. ГПК вр. чл.17 ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на К.Н.Ж., ЕГН **********, от гр. Варна, чрез адв. В.Д. против решение №
858/01.03.2019 г. постановено по гр.д.№ 10077/2018 г. по описа на РС – Варна, с
което ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Н.Ж.,
ЕГН **********,***, срещу Д.Р.П., ЕГН **********,***, иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че К.Н.Ж. е едноличен собственик на
придобитите по време на брака недвижими имоти: НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл. № 97 по плана на м. „Лазур“ и
„Сливова градина“, землището на с. Константиново, с площ по скица от 561.40
кв.м., а по документ за собственост с площ от 600 кв.м., при граници: на север
– поземлен имот пл. № 93, запад – кадастрална граница, изток – поземлени имоти
пл. №№ 96 и 98, юг – кадастрална граница, ВЕДНО с изградената в същия вилна пристройка
със застроена площ от 35 кв.м., подобрения и трайни насаждения, придобит чрез
договор за покупко-продажба от 27.06.2002г., оформен в нотариален акт № 119,
том ІІІ, рег. № 3039, дело № 240/2002г. на нотариус А. А., основан на твърдения
за влагане на лични на ищеца средства, дарени от родителите му в периода
1996-2001г., на основание чл. 23, ал. 1 СК.
В жалбата са изложени оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната му част. Твърди се, че изводите на съда
са направени при неправилна преценка на събраните доказателства. Иска се отмяна
и уважаване на иска.
Срещу
тази жалба е депозиран писмен отговор, в който се излага становище за нейната
неоснователност.
Жалбата е подадена в предвидения от
закона срок и от лице за което е налице правен интерес от обжалване на решението,
поради което се явява процесуално допустима .
Във връзка с изложените доводи по
жалбата:
С определение № 9589 от 29.08.2018г.,
на основание чл. 341, ал. 2 ГПК, в делбеното производство е включен следният
недвижим имот, а именно: НЕУРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл. № 97 по плана на м. „Лазур“ и „Сливова градина“,
землището на с. Константиново, с площ по скица от 561.40 кв.м., а по документ
за собственост с площ от 600 кв.м., при граници: на север – поземлен имот пл. №
93, запад – кадастрална граница, изток – поземлени имоти пл. №№ 96 и 98, юг –
кадастрална граница, ВЕДНО с изградената в същия вилна постройка със застроена
площ от 35 кв.м., подобрения и трайни насаждения.
В срока по
чл. 212 ГПК съделителят К.Н.Ж. предявява инцидентен установителен иск с правно
основание чл. 23, ал. 1 СК, за признаване за установено, че съделителят Ж. е
едноличен собственик на включения в делбата НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ пл. № 97 по
плана на м. „Лазур“ и „Сливова градина“, землището на с. Константиново, с площ
по скица от 561.40 кв.м., а по документ за собственост с площ от 600 кв.м., при
граници: на север – поземлен имот пл. № 93, запад – кадастрална граница, изток
– поземлени имоти пл. №№ 96 и 98, юг – кадастрална граница, ВЕДНО с изградената
в същия вилна постройка със застроена площ от 35 кв.м., подобрения и трайни
насаждения, придобит чрез договор за покупко-продажба от 27.06.2002г., оформен в нотариален акт № 119, том ІІІ, рег. № 3039, дело №
240/2002г. на нотариус А. А., като продажната цена е заплатена с лични негови
средства, дарени от родителите му в периода 1996-2001г.
Твърди
се в исковата молба, че родителите на Ж. ***, като са се занимавали със
зеленчукопроизводство и отглеждане на животни. В резултат от тази дейност те са
реализирали приходи, като всяка година са дарявали както на децата си –
съделителят и неговата сестра, така и на техните съпрузи и внуци средства. След
сключване на граждански брак между страните се излага, че съпрузите няколко
пъти годишно посещавали родителите на Ж., като последните са подарявали на
всички отделни суми – на по-възрастните по-големи суми, а на по-младите и
внуците символични такива или дребни предмети. Ежегодно, в периода от 1997г. до
2001г., родителите на Ж. са му подарявали в присъствието на ответницата, на
която също са подарявали парични суми, средства в порядъка на 150-200 лева
Твърди, че продажната цена на закупения от него през 2002г. имот в с.
Константиново е изцяло заплатена с дарените му от родителите средства. Този
факт счита, че отвеницата е признала в подписаното споразумение за прекратяване
на брака между страните, което е възпроизведено и в постановеното решение за
развод. С оглед горното и сезира съда с искане за установяване, че имотът в с.
Константиново е лично негово имущество.
В срока по
чл. 131 ГПК съделителката Д.П. депозира отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на претенцията. Твърди, че процесният
имот е придобит изцяло със семейни средства. Твърди, че за периода 1996-2017г.
е работила непрекъснато, с изключение на периода, в който е била в отпуск за
отглеждане на дете. Излага, че в началото на 2002г., съпрузите решили да се
занимават с частен бизнес и отворили магазин за хранителни стоки в ж.к.
„Владислав Варненчик“. Бизнесът им вървял добре, като разполагали с прилични
средства. П. работела непрекъснато в магазина. Твърди, че през лятото на 2002г.
съпрузите решили да закупят недвижим имот в близко до Варна село, тъй като
разполагали с парични средства. Така намерили имота в с. Константиново. Вечерта
преди сделката се съгласили, на сутринта той да отиде в магазина, за да вземе
оборота, а тя да остане да работи, като Ж. след това сам да отида да закупи
недвижимия имот. Излага, че преди това били разговаряла с юристи, които й
обяснили, че щом имат сключен граждански брак, няма абсолютно никакво значение,
дали само единият или двамата ще закупят имота. С оглед горното и твърди имотът
да е закупен със семейни средства, като оспорва продажната цена да е заплащана
с дарени от родителите му средства. Оспорва ежегодно родителите на Ж. да са
дарявали средства, като твърди да са получавали от тях единствено символични
суми на Коледа. Оспорва с подписване на споразуманието по бракоразводното дело
да е признавала, че съпругът й е закупувал имота с лични негови средства. С
оглед горното и моли за отхвърляне на предявения иск..
С оглед наведените оплаквания в жалбата,
следва да се отбележи и следното: При цялостната проверка на решението по реда
на чл. 269 от ГПК, съдът намира същото за валидно, като същото е
допустимо - в обжалваната част. По въпросите за неправилността на решението,
преценката на съда е ограничена до посоченото в жалбата. Настоящият състав на
Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, намери за установено от фактическа страна следното:
Приет е за
съвместно разглеждане в делбеното производство преюдициален иск по чл. 23 ал. 2 СК вр. § 4 от СК.
Спори се между страните относно това дали сумата,
платена за поземлен имот пл. № 97 по плана на м. „Лазур“ и „Сливова
градина“, землището на с. Константиново, с площ по скица от 561.40 кв.м., а по
документ за собственост с площ от 600 кв.м., при граници: на север – поземлен
имот пл. № 93, запад – кадастрална граница, изток – поземлени имоти пл. №№ 96 и
98, юг – кадастрална граница, ВЕДНО с изградената в същия вилна постройка със
застроена площ от 35 кв.м., подобрения и трайни насаждения, е с лични
средства на К.Н.Ж. , дарени от родителите му в периода 1996-2001г.
Предявяването
на иск по чл. 23 ал. 2 от СК за признаване
на пълно или частично преобразуване на лично имущество в имущество - съпружеска
имуществена общност, e правна
възможност за всеки един от съпрузите (настоящи или бивши) да обори по съдебен
ред установените в чл. 21 ал.1 и ал.3 от СК презумпции, че вещите и правата
върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите по време на брака
в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо
от това на чие име са придобити, като съвместният им принос се предполага до
доказване на противното. Искът по този ред е установителен и няма пречка
разглеждането му да стане заедно с делбата, доколкото касае липсата или
наличието на едно преюдициално право, което е във връзка с основния спор -
допустима ли е делбата и между кои лица, за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки съделител. Съдът намира за
допустим така предявения иск с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК, тъй като предявяването му не е ограничено с преклузивен
срок. В настоящия случай е налице и правен интрес за ищеца от разглеждането му,
доколкото именно преди или във висящ процес за делба между бившите съпрузи, при
който в делбената маса следва да се включат всички придобити по време на брака
имущества, ищецът има правен интерес да докаже наличието на трансформация на
лично имущество във вещ – предмет на делбата.
В тежест на ищцовата страна, съобразно предявения установителен иск и правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК е да установи, че сумата, вложена за закупуване на процесния имот е била
лична негова собственост, с което да се обори презумпцията на чл.21, ал.3 от СК за съвместен принос при придобиването на имота. Съдът
намира въз основа на съвкупноста на всички събраните доказателства в хода на
производствто не е доказан факта, че
ищецът е получил като дарение сумата за покупката на имота от баща си, както и
фактът, че тези пари са дарени именно с цел подпомагане на ищеца при
закупуването на процесния имот.
Предвид изложеното, съдът
намира, че не е
налице трансформация по смисъла на чл.21 от СК /отм./, състояща се във влагане
на лично имущество, определено в чл.20 от СК /отм./ . Съгласно чл.19, ал.З от
СК /отм./, при
придобиването на недвижим имот по време на брака на възмездно правно основание
възниква съпружеска имуществена общност върху него. Тази презумпция може да
бъде оборена в хипотезите на чл.21 от СК
/отм./, които предполагат
придобиването да е станало изцяло или отчасти с лично имущество по смисъла на
чл.20 от СК /отм./
или с друго лично имущество, придобито преди
брака.Доказателства в тази насока не са събрани. Възраженията в жалбата са
неоснователни.
Изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящия състав на въззивния съд е заедно с останалите мотиви на атакуваното решение следва да се считат неразделна част от мотивите на настоящото решение с оглед разпоредбите на чл.272 от ГПК.Обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.
По въпросите за
неправилността на решението, преценката на съда е ограничена до посоченото в
жалбата. Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, намира, че не следва да се произнася относно
допуснатия до делба НЕУРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл. № 97 по плана на м. „Лазур“ и „Сливова градина“,
землището на с. Константиново, с площ по скица от 561.40 кв.м., а по документ
за собственост с площ от 600 кв.м., при граници: на север – поземлен имот пл. №
93, запад – кадастрална граница, изток – поземлени имоти пл. №№ 96 и 98, юг –
кадастрална граница, ВЕДНО с изградената в същия вилна постройка със застроена
площ от 35 кв.м., подобрения и трайни насаждения, тъй като в жалбата не са
наведени оплаквания за отмяна на решението в тази част.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 858/01.03.2019 г. постановено по гр.д.№ 10077/2018 г. по описа на РС
– Варна.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.