МОТИВИ на
Присъда № 79 от 05.07.2016 година,
постановена
по НОХД № 728/2016 г. по описа на ЯРС
Производството по делото се движи по реда на чл. 269,
ал.3, т.4, б.”а” от НПК.
Съдебно производство е образувано по ОА, с който ЯРП е
предявила обвинение против подсъдимия Т.И.А.
*** - за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа
обвинението против подсъдимия, като счита, че същото е доказано от обективна и
субективна страна. Държавният обвинител пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен, като спрямо него бъде приложена разпоредбата на чл.54 от НК и на същия
да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години, което да бъде отложено от изтърпяване на
основание чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години.
Подсъдимият, нередовно призован, не се явява. Видно от
писмо рег. № ***/30.06.2016 г. на ОД-МВР-Я същият е напуснал пределите на
страната и няма данни за завръщането му. Упълномощения му защитник моли съда за
справедлива присъда.
Съдът намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 29.05.2016 г., около 01.10
ч. подсъдимият, след като употребил алкохол предприел управление на л.а. „Рено Еспейс” с ДК № СН *** АМ по ул. „Д” в гр. Я. По същото
време същият бил спрян за проверка от автопатрулен
екипаж на РУ-Я в състав-свид. П.Х. и В. Г.. Тъй като
подсъдимият миришел на алкохол, свид. Х. поискал съдействие и на място
пристигнал свид. М.-***. Последният изпробвал подсъдимия за алкохол, като
техническото средство, годно до 08.10.2016 г. отчело 1.50 на хиляда наличие на
алкохол в издишания въздух. Свид. М. съставил два броя АУАН на подсъдимия-за
управление на МПС след употреба на алкохол и за управление на МПС без СУМПС,
тъй като след направена справка се установило, че подсъдимия не притежава
такова. Бил му издаден талон за медицинско изследване, но подсъдимия не се явил
в МБАЛ-Я за даване на кръвна проба.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от показанията на свидетелите – очевидци П.Х. и М.М., които са логични, последователни и безпротиворечиви.
Фактическата обстановка се установи и от писмените доказателства, приложени по
делото-свидетелство за съдимост на подсъдимия, АУАН № ***/29.05.2016 г., списък
с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка-ПП в
мястото на постоянно обзавеждане-анализатори на алкохол, талон за медицинско изследване
№ ***, справка за нарушител на името на подсъдимия, справка в регионалната база
в КАТ-Я, които съдът прочете на основание чл.283 от НПК и които кореспондират
със събраните и кредитирани от съда гласни доказателства.
Всички кредитирани доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно
спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по
безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така
установеното от фактическа страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимият Т.А., с
деянието си от обективна и субективна страна, е осъществил престъпният състав
на чл.343б, ал. 1 от НК затова, че на 29.05.2016 г., в 01:10 часа,
в гр.Я по ул. „Д“, до №***, управлява
моторно превозно средство - л.а. „Рено Еспейс” с per. №
СН *** АМ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда – а именно 1.50
на хиляда, установено с техническо средство „Алкотест
Дрегер” АРСМ 0200, произведено в лаборатория, оправомощена да извършва последваща проверка на средствата
за измерване и валидно до 08.10.2016 г. - прест. по
чл.343 б ал.1 от НК.
Налице е извършено съставомерно
деяние по посочения текст на наказателния закон. Авторството на деянието се
установява по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства. В тази насока са всички
събрани по делото доказателства. Касае се за така наречените престъпления на „просто
извършване”, тоест за съставомерността на деянието не
е необходимо настъпването на вредоносни последици. В конкретния случай точното
съдържание на етилов алкохол у
подсъдимия е установено по предвидения нормативен ред, а именно чрез техническо средство.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл. С предприемане на
управление на автомобила след употреба на алкохол А. пряко е целял
осъществяването на една правомерна цел /предвижването от едно място в
пространството до друго такова/, но същевременно е съзнавал, че нейното
осъществяване е неизбежно свързано с извършването на обществено опасно деяние,
изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол. В константната си
практика ВКС приема, че съзнаването на неизбежността на резултата е равносилно
на неговото искане.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три
години и глоба в размер от 200 лв. до 1000 лв. При определяне на наказанието
съдът прие от една страна високата степен на обществена опасност на извършеното
деяние, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем
в страната. От друга страна съдът съобрази самопризнанията на подсъдимия в хода
на досъдебното производство и чистото му съдебно минало /същият е реабилитиран/.
С оглед на всичко това съдът счете, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и най-лекото предвидено в текста на закона
наказание от една година лишаване от свобода
е несъразмерно тежко за
извършеното, поради което определи наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК, а именно лишаване от свобода за срок от единадесет месеца.
Тъй като подсъдимият е с чисто съдебно
минало , наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът
прецени, че за поправянето и превъзпитанието на А. не е необходимо да изтърпи
ефективно наложеното му наказание, на осн. чл. 66,
ал.1 НК отложи изтърпяването на същото за изпитателен срок от три години.
Предвид обстоятелството, че подсъдимия е безработен, съдът не му наложи
кумулативно предвиденото наказание глоба на основание чл. 55, ал.3 от НК, като
прие, че с налагането на едно такова наказание ще се влоши още повече
затрудненото му материално положение и не би се постигнала индивидуалната
превенция по чл. 36 от НК.
Съдът не наложи наказание на подсъдимия
и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.7 от НК, тъй като основен принцип
във връзка с налагане на такова наказание е, че никой
не може да
бъде лишен от упражняването на права, които
не притежава към момента на
постановяването на съдебния акт. Видно от доказателствата по делото подсъдимият
не е притежавал СУМПС към
инкриминирания момент, поради което не
би могъл да бъде лишен
от такова право.
С така наложеното наказание по вид,
размер и начин на изтърпяване съдът счита, че в максимална степен биха се
постигнали целите на специалната и генерална превенция и най-вече би се
въздействало възпитателно спрямо самия подсъдим.
Причини за осъществяване на деянието от страна на
подсъдимия са ниската му правна култура, занижения му самоконтрол и самодисциплина,
както и пълното незачитане на установения в страната правов ред.
По делото няма направени разноски, поради което съдът
не осъди подсъдимия за заплащането на такива.
Воден от гореизложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: