Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е
Номер
………/ …….… Година 2020 Град Варна
Варненският
районен съд петнадесети състав
На шести февруари Година две хиляди и двадесета
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
като разгледа
докладваното от съдията НЧХД №69 по
описа на съда за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на 08.01.2010г., по подадена на
20.12.2019г. частна тъжба от А.Д.Д. с
ЕГН **********, депозирана чрез пълномощник –адв. А. Х., срещу С.М.А. с ЕГН **********,
в която са изложени факти, от които е направен извод, че подсъдимият е причинил
на 16.03.2018г. телесна повреда/
неуточнена точно каква/ на пострадалия след като го е блъснал на пешеходна
пътека с управлявания от него лек автомобил.
Съдът, след като се запозна с депозираната в
съда частна тъжба от А.Д.Д. и с материалите приложени към нея, намери следното:
С частната тъжба е повдигнато
обвинение срещу С.М.А. за това, че
на 16.03.2018г., около 18,30ч- 18,45ч.,
на бул.”Трети Март” до спирка „Янтра” е причинил на частният тъжител телесна
повреда, като го е блъснал на пешеходна пътека с управлявания от него лек
автомобил „БМВ Х-5” с ДК№ РР 6789АР, като са описани и претендираните увреждания-
мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана по лицето, счупване на вътрешния
кондил на десния голям пищял, ожулвания по десния горен и левия долен крайници,
като освен горното се твърди, че в продължение на шест месеца пострадалият е
имал затруднения при движението и се иска А. да бъде признат за виновен и да му
бъде наложено справедливо наказание.Иска се с частната тъжба, да бъде назначена
СМЕ, която да даде заключение за степента на причинените вреди и с оглед
заключението на експертизата да се даде възможност на частният тъжител да
уточни вида на причинената му телесна повреда.
В обстоятелствената част на частната тъжба се сочи, че във връзка с
процесния инцидент, за който са изложени конкретни факти в частната тъжба, е
било образувано ДП № 213/2018г. по описа на ОД на МВР-Варна, което е било
прекратено с Постановление на прокурор при ВРП от 18.06.2019г. поради преценка
на наблюдаващият прокурор, че е причинена лека телесна повреда на частния
тъжител.
Към частната тъжба е приложено и постановлението на ВРП за прекратяване
на горепосоченото ДП, от което се установява следното:
Досъдебно
производство №213/2018 по описа на ОД-МВР-Варна е било образувано с постановление на прокурор при
Районна прокуратура- Варна от 11.04.2018 г. с оглед извършено престъпление по чл.343 ал. 1
б.Б от НК.
В хода на разследването била установена следната фактическа обстановка:
На 16.03.2018 г. свид. А.Д. около 18.30ч. се прибирал от училище. Слязъл
от автобуса на спирка Янтра в .гр. Варна пресякъл пътното платно на бул. Трити
март-Варна по пешеходната пътека стигнал до разделителното островче огледал се
и продължил да върви по пешеходната пътека , но вече в другото платно.Когато
направил 2-3 крачки усетил удар от дясната си страна след което паднал на
земята.
След настъпването на пътно-транспортното произшествие били уведомени
органите на полицията.Водачът, причинил ПТП бил
установен като С. А..
Била е възложена и извършена съдебно медицинска експертиза от която е
било установено:
Д. в резултат на претърпяното ПТП е
получил контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош, счупване
с отделяне на фрагмент с размери 3/4 мм от външния кондил на големия пищял на
дясната подбедрица.Описаните травматични увреждания са резултат на удар с или
върху твърди ,тъпи предмети и могат да се получат при удар от МПС и
пешеходец.Счупването в областта на подбедрицата е обусловило известно
затруднение на движението на десния долен крайник за период от около 20-25 дни
и в този смисъл е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за
живота
Видно от постановлението на ВРП,
прокурорът приел, че от събраните гласни и писмени доказателства е изяснена
фактическата обстановка, при която е настъпило ПТП. Приел също, че причинените
увреждания в следствие на ПТП-то са от категорията на т.н. леки телесни повреди
по смисъла на чл. 130 от НК.
Освен горното прокурорът категорично приел, че разследваното деяние не е престъпление
поради липсата на обективния признак- средна телесна повреда и че представлява
нарушение по ЗдвП, поради което и на
основание чл. 199 и чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК прекратил изцяло наказателното производство
по ДП № 213/2018 г. по описа на Сектор РПТ при ОД-МВР - Варна, водено за
престъпление по чл. 343 ал.1 б."Б" от НК.
Установи се от изисканите от съда доказателства, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление е било
връчено на пострадалия на 29.07.2019г. и до настоящия момент не е било
обжалвано, тъй като са били изискани единствено копия от документи с молба от
05.09.2019г. с оглед реализиране на граждански права на пострадалите по КЗ.
Съпоставяйки фактите, на които се
основават обвиненията в
тъжбата на Д., депозирана чрез неговия
процесуален представител- адв.Х., срещу
обв.А., съдия-докладчикът констатира пълна идентичност между фактите, посочени в частната тъжба и тези,
приети за установени в постановлението за прекратяване на наказателното
производство, цитирано по-горе. Визираното и претендирано престъпление –
телесна повреда / неясно дори по кой текст от НК/ и обстоятелствата на
извършването му – време -16.03.2018г.; място- бул.”Трети март”/ очевидно в
гр.Варна, макар това да не се сочи изрично в частната тъжба/ начин- посочен
конкретно за подсъдимия, се припокриват
във всяка своя част и мотивират еднозначен извод за това, че частният тъжител е
възбудил повторно производство спрямо
същото лице и по отношение на
същите факти, за които вече е
имало образувано наказателно производство срещу
същото това лице и че това
наказателно производство е било прекратено поради категоричния извод на
прокурора, наблюдаващ делото, че не е извършено престъпление, а административно
нарушение и в тази насока изводите на прокурора са ясни и категорични и не
подлежат на съмнение.Няма нито един мотив от страна на прокурора, че се касае
за престъпление, което се преследва по частно правен ред, напротив, категорично
е посочено, че няма престъпление а се касае за административно нарушение,
поради което и очевидно прокурорът не е приложил процедурата по чл.25 ал.1т.6
от НПК , да спре наказателното производство, а го е прекратил.
Предвид горното съдът намира, че
частната тъжба е подадена в нарушение на
императивната забрана, закрепена в нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Забраната по-горе е израз на
принципа “nе bis in idem”, който не допуска провеждане на повторен процес,
когато вече при посочената хипотеза за същото престъпление има завършено
наказателно производство.
В случая, както се посочи, фактите,
включени в обвиненията по горепосоченото ДП и по настоящото НЧХД, са идентични.
В същото време факт е, че производството по
горепосоченото ДП е приключило с постановление за прекратяване на цялото
наказателно производство и с мотиви, че не се касае за престъпление по НК, а
за административно нарушение.
При тези обстоятелства докладчикът
приема, че са налице предпоставките за
приложение на препятстващата развитието на процеса по такова обвинение норма на
чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6
от НПК е нормативен израз на принципа за недопустимост на повторното
наказателно преследване на обвинените лица, след като по отношение на тях е
налице завършило наказателно производство за същото деяние. Именно защото се
касае за забрана за повторно наказателно преследване законодателят е предвидил
като едно от основанията за прекратяване на по-късно образуваното наказателно
производство наличието на завършило към
момента наказателно производство за същото престъпление, доколкото прокурорският
акт за прекратяване на наказателното производство не е отменен към настоящия
момент нито от съд/ постановлението на ВРП не е обжалвано пред съд/, нито от
горестояща прокуратура.
За приложимост на императивната
разпоредба на чл.24, ал.1, т.6 от НПК е достатъчно да се установи, че
съществува идентичност между субектите и предмета на двете наказателни
производства, т. е., че те касаят едни и същи лица и се отнасят до едни и същи
факти, характеризиращи инкриминираното деяние, а настоящият случай е именно
такъв, тъй като е налице пълна идентичност между субектите и предмета на
инкриминираното деяние.
Отделен е въпросът, че от
частната тъжба не става ясно точно каква телесна повреда се претендира- по
чл.129 от НК или по друг текст, доколкото в обстоятелствената част се визира
приемането от страна на прокуратурата, че е причинена лека телесна повреда, а
паралелно с това се иска да бъде предоставена възможност да се конкретизира
телесната повреда след назначаването и изготвянето на СМЕ, като няма как
частната тъжба да се домотивира и конкретизира след изтичане на шестмесечния
срок, какъвто е визиран чл.81 ал.3 от НПК, в каквато хипотеза не се намираме,
тъй като наказателното производство не е спряно, а е изцяло прекратено, с
мотив, че не е извършено престъпление от подсъдимия по делото.В този смисъл
съдът напълно е лишен от възможност да прецени каква телесна повреда се
претендира и дали същата се преследва по частно правен ред.
Предвид горното към настоящия момент
е налице основание по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК за прекратяване на наказателното
производство по настоящото НЧХД, образувано по частна тъжба от А.Д.Д. с ЕГН **********,
депозирана чрез пълномощник –адв.А. Х., срещу С.М.А. с ЕГН **********,
доколкото спрямо подсъдимият към момента има
завършено наказателно производство за същото деяние.
Мотивиран така, и на основание чл. 250, ал.1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, съдът
Р
А З П
О Р Е
Д И :
ПРЕКРАТЯВА наказателното
производството по НЧХД 69/2020год.
по описа на ВРС, ХV-ти състав, образувано по частна тъжба А.Д.Д. с ЕГН **********,
депозирана чрез пълномощник –адв.А. Х., срещу С.М.А. с ЕГН **********, в която
са изложени факти, от които е направен извод, че подсъдимият е причинил на
16.03.2018г. телесна повреда/ неуточнена точно каква/ на пострадалия след като
го е блъснал на пешеходна пътека с управлявания от него лек автомобил.
Разпореждането подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна, по реда на гл.ХХІ от НПК, в 15-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото
разпореждане да се връчи на страните.
СЪДИЯ при ВРС: