О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                                    Година 19.09.2018                           Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                                          Първи граждански състав

На 19-ти септември                                                          Година две хиляди и осемнадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 3073 по описа за 2018 година.

           

            Делото е образувано по искова молба на Д.А.Г. ***. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент по делото е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи. На основание чл.193, ал.2 ГПК следва да бъде указано на ищеца най-късно в с.з. да заяви дали ще се ползва от оспорения от ответника документ. Следва да се даде възможност на ищцата да води за разпит двама свидетели в съдебно заседание, както и да се уважи искането за назначаване на съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, които да отговорят на въпросите в исковата молба. На основание чл.183 от ГПК следва да се укаже на ищцата Д.А.Г. да завери представените с исковата молба преписи на справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” и справка от Търговски регистър, тъй като в противен случай същите няма да бъдат приети като доказателства по делото.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия на лист за преглед на пациент в ДКБ/СО от 23.08.2016г., съдебномедицинско удостоверение №284/2016г., банково удостоверение от 07.10.2011г., писмо изх.№НЩ-7184/23.12.2016г.

           УКАЗВА  на ищцата най-късно в с.з. да заяви дали ще се ползва от оспорения от ответника документ - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

           УКАЗВА на ищцата Д.А.Г. да завери представените с исковата молба преписи на справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” и справка от Търговски регистър, тъй като в противен случай същите няма да бъдат приети като доказателства по делото.

           НАЗНАЧАВА съдебно–медицинска експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Т.С.С.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева, който следва да се внесе от ищцата в тридневен срок от съобщението по сметка на Старозагорския районен  съд.

              НАЗНАЧАВА съдебно–автотехническа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Н.А.С.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева, който следва да се внесе от ищцата в тридневен срок от съобщението по сметка на Старозагорския районен  съд.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 23.10.2018г. от 10,15 ч., за която дата да се призоват страните и вещите лица след внасяне на определения депозит за възнаграждението им.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

           Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Д.А.Г. ***. Ищцата твърди в исковата си молба, че е потребител на застрахователна услуга по смисъла на §1, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) по силата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност" на деликвента с ответното дружество. На 23.08.2016г., около 18:30 часа в гр. Стара Загора, на кръстовището на ул. „Майор Кавалджиев" и ул. „Цар Калоян", водачът на л.а. „Ситроен Ксара-Пикасо" с per. № СТ 6084 КК - М.Г.П., при наличие на пътен знак „Б2" („Стоп"), не спряла и блъснала движещия се по път с предимство таксиметров л.а. „Шевролет Калос" с per. № СТ 2351 ВМ, управляван от водача В.М.К., с което нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.47 и чл.50, ал.1 от ЗДвП. В резултат на удара пострадала пътуващата в таксиметровия автомобил „Шевролет Калос" с per. № СТ 2351 ВМ, Д.А.Г.. При станалото ПТП М.П.причинила на ищцата лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и гръдния кош и болезнен оток на главата. За извършеното деяние на виновния водач М.Г.П. бил съставен АУАН, серия Т, №249240, по който е издадено Наказателно постановление №16-1228-003215/02.12.2016г. След ПТП от 23.08.2016г. ищцата била откарана до дома си от друг таксиметров автомобил, но там се почувствала зле и посетила Спешното отделение на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД, гр. Стара Загора, където, видно от Лист за преглед в ДКБ/СО №1000/23.08.2016г., същата била прегледана. На 24.08.2016г. пострадалата Д.Г. посетила и д-р Емил Николов Бъчваров - специалист по съдебна медицина и лекар в отделение „Съдебна медицина" при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД, гр. Стара Загора. От издаденото Съдебномедицинско удостоверение №284/2016г. ставало ясно, че на ищцата е поставена диагноза: Контузия на главата и гръдния кош. Болезнен оток на главата. Съдебният лекар заявил, че описаните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да се получат при описаното ПТП. Получените от ищцата телесни увреждания й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което отговаряло на характеристиката на лека телесна повреда. Макар възстановителният период на ищцата да не бил дълъг, тя изпитвала чувствителен дискомфорт в ударените области на тялото си в продължение на няколко седмици след ПТП, а спомените за претърпения инцидент все още предизвиквали негативни емоции. По повод причинените неимуществени вреди било установено, че към 23.08.2016г. - датата на ПТП, за гореописания лек автомобил, управляван от М.Г.П., е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" със „ЗД „БУЛ ИНС"" АД, по застрахователна полица № BG/02/115002730108, валидна от 18.11.2015г. до 17.11.2016г. Сочи, че съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор", освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр., съдържала и процесуалноправни норми, каквато в частност била и нормата на чл.226 от КЗ (отм.). Текстът бил общо формулиран и не липсвало посочване на конкретни разпоредби, по отношение на които не следва да се прилага. Поради това следвало да се приеме, че има действие и по отношение на прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), било, когато „страните договорят друго" след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не съществуват. От гореизложеното категорично можело да се направи изводът, че правното основание на предявения иск е чл.226 от КЗ (отм.). Тъй като ищцата не била получавила обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 23.08.2016г., за нея бил налице правен интерес от подаване на настоящата искова молба за репариране на причинените вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност" против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования. С настоящата молба претендира ответното застрахователно дружество да й заплати обезщетение за неимуществени вреди за понесените от нея болки и страдания в резултат на претърпяното от нея ПТП на 23.08.2016г. в размер на 3000 лева за причинените й травматични увреждания, изразяващи се в контузия на главата и гръдния кош и болезнен оток на главата, имащи характера на лека телесна повреда, и за причинените й душевни болки и страдания. На основание чл.84, ал.З от ЗЗД, ответникът следвало да заплати и дължимата законна лихва върху претендиралото обезщетение от датата на непозволеното увреждане - 23.08.2016г., до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да осъди „ЗД „БУЛ ИНС"" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Ваучер" №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да й заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП от 23.08.2016г., вследствие на което й е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и гръдния кош и болезнен оток на главата, и душевни болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП - 23.08.2016г., до окончателното изплащане на сумата. Моли да й бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски, както и възнаграждение за един адвокат. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва изцяло ищцовите претенции, както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства. Според ответника предявените искове са неоснователни и прекомерно завишени по размер. Твърди, че не бил дал повод за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение. Увреденото лице - ищец по настоящото дело - Д.А.Г., не било изпълнило визираните в чл. 498, ал. 2 от КЗ свои задължения - да представи на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди. Във връзка с твърдяното от ищцата ПТП, настъпило на 23.08.2016г в град Стара Загора, на кръстовището на ул. "Майор Кавалджиев" и ул. "Цар Калоян" между лек автомобил марка „Ситроен Ксара - Пикасо" с peг. № СТ 6084 КК, управляван от М.Г.П. и лек автомобил марка „Шевролет Калос" с peг. № СТ 2351 ВМ, управляван от В.М.К., при което произшествие за ищеца Д.А.Г. са настъпили травми, при ответника по подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение била образувана застрахователна преписка - щета № **********. С предявената извънсъдебно претенция ищцата Д.А.Г. представила единствено Констативен протокол за ПТП с пострадали лица per. № 1288р - 12704/27.10.2016г и СМУ № 284/2016г, издадено от специалист по съдебна медицина и лекар в отделение „Съдебна медицина" при УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович" АД — Стара Загора. На застрахователното дружество не бил представен нито един документ, установяващ виновността на някой от водачите на участващите в ПТП автомобили. В тази връзка с писмо изх. № НЩ - 7184/23.12.2016г. поискал от ищцата да представи влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал МПС застраховано в Застрахователно дружество „БУЛ ИНС" АД. Исканите от застрахователя документи не били представени от ищцата по образуваната преписка и по този начин увреденото лице не е изпълнило визираното в чл. 498, ал. 2 от КЗ свое задължение. Тъй като в конкретния случай липсвали безспорни доказателства, удостоверяващи вината на водач, управлявал участващо в ПТП МПС и застраховано в Застрахователно дружество „БУЛ ИНС" АД, застрахователят не само бил уведомил и изискал от ищцата представяне на други документи, но се е възползвал и от възможността предвидена в чл. 496, ал. 4 от КЗ - сам изискал необходимите му документи, изготвени от други компетентни органи и лица - ОД на МВР - Стара Загора, Сектор „Пътна полиция". Въпреки това, по преписката не били представени от ОД на МВР - Стара Загора, Сектор „Пътна полиция" документи (АУАН; Наказателно постановление), установяващи виновността на някой от водачите на участващите в ПТП от 23.08.2016г. автомобили. С настоящата искова молба отново не били представени доказателства, установяващи виновността на някой от водачите на участващите в ПТП от 23.08.2016г. автомобили, още повече на водач на МПС, застраховано в Застрахователно дружество „БУЛ ИНС" АД. Дори с предявената искова молба била представена като писмено доказателство Справка от интернет страницата на Гаранционен фонд за наличие на сключена задължителна застраховка „ГО" на автомобилистите за лек автомобил марка „Шевролет Калос" с peг. № СТ 2351 ВМ, застрахован в ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, а не в Застрахователно дружество „БУЛ ИНС" АД. Предвид гореизложеното счита, че в конкретния случай не била доказана виновността на водач управлявал участващо в ПТП МПС, застраховано при ответното застрахователно дружество. Отделно от това, в представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 1288р - 12704/27.10.2016г. не било посочено по отношение на кой участник в ПТП е взето отношение с посочения АУАН № 249240/25.10.2016г, което поставяло под въпрос твърдението в исковата молба, че против М.Г.П. е съставен въпросният акт. Без каквито и да било доказателства и данни М.П.предварително била обявена от ищеца за виновния водач, станал причина за настъпването на процесното ПТП. Оспорва законосъобразността на издадения на 27.10.2016год. Констативен протокол за ПТП с пострадали лица per. № 1288р - 12704. Намира, че същият е издаден в нарушение на материалния закон. Сочи, че редът за съставянето на протоколи за ПТП бил строго уреден в Наредба № 1з - 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В чл. 2, ал. 1 от Наредбата лимитативно били изброени видовете протоколи, които се съставят за настъпило ПТП: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. двустранен констативен протокол за ПТП. Отделно от посоченото изчерпателно изброяване на протоколите за ПТП, очевидно съвсем не случайно, законодателят бил предвидил и специална норма, уреждаща съставянето на протоколи за произшествията, при които има пострадали лица. В чл. 3, ал. 1 от Наредбата било регламентирано, че „При ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол за ПТП - приложение № 1, и се изготвя подробна план - схема на ПТП от органите на "Пътна полиция" - МВР", а в ал. 2 на чл. 3 било посочено, че протоколът за ПТП с пострадали лица се съставя в едномесечен срок от датата на ПТП. В първата алинея на чл. 3 от Наредбата било въведено изискване едновременно с констативния протокол - приложение № 1, към него да се издава и подробна план - схема на ПТП, което следвало да бъде сторено от органите на Пътна полиция. В настоящият случай било очевидно, че подобна план - схема на ПТП не е издавана, следователно констативният протокол бил незаконосъобразен, тъй като не отговарял на конкретните изисквания на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з - 41 от 12.01.2009г. С исковата молба се въвеждало твърдение, че ПТП е настъпило на 23.08.2016г., а видно от приложения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 1288р - 12704 от 27.10.2016г., последният бил издаден близо два месеца след датата на ПТП. При това положение се налагал единственият възможен извод, че констативният протокол е издаден извън срока, регламентиран в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з - 41 от 12.01.2009г. и като такъв се явявал незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон. Срокът, уреден в чл. 3, ал. 1 от Наредбата, бил императивен и очевидно след изтичането на един месец от датата на ПТП се явявал и преклузивен по отношение на съставянето на констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Оспорва верността на представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица per. № 1288р - 12704/27.10.2016г. Оспорва описания в него механизъм на настъпване на ПТП, сочените в него обстоятелства и причини за ПТП, както и посоченото в графа - пострадали лица. Оспорването на механизма на ПТП било имплицитно свързано с оплакването направено по - горе в изложението. Счита, че липсвал ясно посочен механизъм на ПТП, както и липсвали каквито и да било данни и доказателства, посочени в исковата молба в тази връзка. Счита, че твърденията на ищеца, въведени в исковата молба досежно механизма на ПТП са недостоверни, понеже липсвала изискуемата от чл. 3, ал. 1 на Наредба № 1з - 41 от 12.01.2009г. план - схема на ПТП. В подкрепа на това твърдение бил и фактът, че в констативният протокол не е посочено срещу кое лице е съставен АУАН № 249240. Оспорва и посоченото в графа - пострадали лица, като счита, че ищцата не е пострадала от твърдяното ПТП. Липсвали каквито и да било доказателства в тази насока. В Глава II „Правила за движение по пътищата", Раздел XXIII „Поведение при пътнотранспортно произшествие" от ЗДвП и в частност в нормата на чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „а" ЗДвП съществувало задължение водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са пострадали хора, да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи. Към исковата молба липсвали каквито и да било доказателства, от които да става видно, че някой от двамата водачи, посочени в молбата като участници в ПТП, е уведомил органите на Пътна полиция, че при настъпилото ПТП е пострадал човек, в случая - пасажер в таксиметровия автомобил. Счита, че отделно от изложеното, при положение че М. П., водач на л.а. „Ситроен Ксара - Пикасо", или В.К., водач на л.а. „Шевролет Калос", се е обадил до Пътна полиция със съобщение, че при настъпилото ПТП има пострадало лице, то по неизбежност компетентните органи биха изпълнили задълженията си по чл. 125, т. 1 ЗДвП и чл. 125а, ал. 1 ЗДвП, задължително да посетят ПТП с пострадал, за което да издадат съответния протокол, съобразно Наредба № 1з - 41 от 12.01.2009г. Доказателства в тази посока обаче липсвали и не били ангажирани от страна на ищцовата страна. Счита, че при това изложение се налагал изводът, че механизмът на ПТП, посочен в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 1288р- 12704/27.10.2016г. и респективно въведен с исковата молба, не отговаря на действителността, съответно ищцата не е пострадала от процесното твърдяно с молбата ПТП. Оспорва твърденията в исковата молба, че ищцата Д.А.Г. е пътувала в лек автомобил марка „Шевролет Калос" срег. №СТ 2351 ВМ. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на пътно - транспортно произшествие от 23.08.2016г., настъпило в град Стара Загора, като оспорва и твърдението транспортният инцидент да се е осъществил изключително по причина от действията на водача на лек автомобил „Ситроен Ксара - Пикасо" с peг. № СТ 6084 КК. Също така оспорва твърденията в исковата молба за осъществен от М.Г.П. - като водач на лек автомобил „Ситроен Ксара - Пикасо" с peг. № СТ 6084 КК - граждански деликт спрямо ищцата. Оспорва твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на пътно- транспортно произшествие от 23.08.2016г., настъпило в град Стара Загора, на кръстовището между ул. "Майор Кавалджиев" и ул. "Цар Калоян", на ищцата са причинени описаните в исковата молба травматични увреждания и са възникнали заявените от нея неимуществени вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно — следствена връзка с механизма с транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция. Самостоятелно прави и възражение за съпричиняване на ищцата относно настъпване на травми при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно — неимуществени вреди са възникнали единствено поради виновните действия на водача на лек автомобил „Ситроен Ксара - Пикасо" с per. № СТ 6084 КК. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата Д.А.Г. като поддържа, че причина за настъпване на претендираните телесни увреждания е и извършено от ищцата нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в неизползване на предпазен обезопасителен колан. С това си поведение, поради липсата на обезопасяване, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, ищцата била създала предпоставките за настъпването на претендираните травми при осъществяване механизма на произшествието. Поддържа, че травмите на ищцата са настъпили като резултат от нейно собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на императивна правна норма - чл. 137а от ЗДвП, като били получени по причина от липсата на обезопасяване по време на превоз посредством поставяне на предпазен колан и представляват самоувреждане. Съпричиняването от страна на ищцата било в пряка причинно — следствена връзка с тежестта на получените от нея увреждания. Счита, че поставянето на предпазен колан би осуетило изцяло или поне значително би ограничило тежестта на твърдяните от ищцата претърпени телесни увреждания увреждания. Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е недължима поради самоувреждане на ищцата, по изложените вече съображения, респ. прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществен вреди — като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. Отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност" на автомобилистите се пораждала на договорно основание, като била функционална от отговорността на причинителя на вредите и не е деликтна по своя характер. Същата била гаранционна и възниквала по силата на сключен договор. Отделно, претенцията на ищцата за присъдждане на лихва за забава, считано от датата на настъпване на процесното ПТП до датата на предявяване на исковата молба била неоснователна по аргумент от чл. 497, ал. 1 от КЗ, съгласно която застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати, или от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ. В настоящият случай, исканите от застрахователя документи не били представени по образуваната застрахователна преписка - щета ведно с нейното заявяване, поради което претенцията за присъждане на лихва от датата на произшествието била неоснователна по аргумент от действащия материален закон. На самостоятелно основание, съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането, лицата, които желаят да получат застрахователно обезщетение били длъжни да представят пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде извършено плащането и непредставянето на подобни данни освобождава застрахователя от отговорност за лихви по силата на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Доколкото ищцата не била представила данни за банковата си сметка, следвало да се приложи цитираната разпоредба и искът за присъждане на лихви да бъде отхвърлен, считано до датата на представяне на съответната сметка. Правилото, въведено от действащия Кодекс за застраховането било в съответствие и с чл. 84, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която, когато нямало определен ден за изпълнение, длъжникът изпадал в забава, след като бъде поканен от кредитора. Лихвата в посочените случаи била такава с компенсаторен характер, поради което размерът на застрахователното обезщетение се формирал като сбор между главницата и размера на законната лихва. В тази връзка, намира че предявеният иск за изплащане на мораторна лихва от датата на настъпване на процесното ПТП до предявяване на исковата претенция за неимуществени вреди бил неоснователен, и като такъв го оспорвал изцяло. Моли съда да отхвърли предявените от Д.А.Г. искове, като неоснователни и недоказани. Претендира съдебно - деловодни разноски, както и възнаграждение.

От изложените обстоятелства в исковата молба се  налага изводът, че е предявен иск по чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД, уреждаща прекия иск за увреденото лице към застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредите. Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща следните елементи: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка, вреди и вина. Тежестта да се докаже осъществяването на посочения фактически състав се носи от ищеца, като единствено вината се презумира по силата на чл. 45, ал.2 ЗЗД. От своя страна ответникът следва да докаже всички възражения, относно обстоятелствата, изключващи някой от елементите на непозволеното увреждане, респективно наличието на изключващи отговорността обстоятелства, както и възражението си за съпричиняване ан резултата от ищцата.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба с приложенията.

            Да се връчи на страните препис от определението.       

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: