ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.…../
18.05.2021 г.
Хасковският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на десети май двехиляди двадесет
и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Румяна Гигелова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 136 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
И.Я.П. е предявила против Т.Г.Г. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 28 708. 32 лв.
В
исковата молба се твърди, че с влязла в сила Присъда № 27 от 15.06.2018 г. по НОХД
№ 268/2018 г. на Окръжен съд – Хасково Т.Г.Г. е призната за виновна за това, че
на 31.08.2016 г. в гр. „Любимец“ при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил, марка „*****“, с регистрационен номер *******, нарушила
правилата за движение, вследствие на което причинила смъртта на Г.А.П.. За
управлявания от ответницата лек автомобил е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в „Бул Инс“ АД, валидна от
05.06.2016 г. до 04.03.2017 г. С влязло в сила решение по т. д. № 205/2018 г.
на Окръжен съд – Хасково „Бул Инс“ АД е осъден да заплати на И.Я.П. сумата от 130 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга ѝ Г.П., ведно
със законната лихва върху тази сума от 02.12.2018 г. За периода от настъпване
на смъртта на Г.П. на 29.09.2016 г. до началния период на законната лихва
02.12.2018 г., за който исковата претенция против застрахователя за лихви е
отхвърлена, отговорността за изтеклите лихви в размер на 28 708. 32 лв.
следва да се понесе от прекия причинител на вредата, която почива на деликтно
основание.
Ответницата Т.Г.Г. оспорва предявения иск с възражения за недопустимост
поради наличие на формирана сила на пресъдено нещо за вземането и неоснователност
поради изтекла погасителна давност и зле воден процес от ищцата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа
и правна страна:
По делото не спорно, че на
31.08.2016 г. в гр. Любимец е настъпило пътнотранспортно произшествие по вина
на ответницата Т.Г.Г., която при управление на лек автомобил поради
нарушаване на правилата за движение и по непредпазливост причинила смъртта на Г.А.П.,
настъпила на 29.09.2016 г.
С влязло в сила решение по т. д. № 205/
2018 г. на ОС – Хасково застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите „Бул инс" АД е осъден да заплати на И.Я.П. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
съпруга ѝ Г.П. в размер на 130 000 лв. ведно със законната лихва
върху тази сума от 02.12.2018 г., като за периода от датата на увреждането -
29.09.2016 г. до 02.12.2018 г. претенцията за лихви е отхвърлена
С настоящия иск ищцата И.Я.П. претендира от прекия причинител на вредата Т.Г.Г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД изтеклите лихви върху
присъденото по т. д. № 205/ 2018 г. на ОС – Хасково застрахователно обезщетение
за периода от 29.09.2016 г. – датата на смъртта на съпруга й Г.РА.П., до
началния момент на присъдената от съда законна лихва – 02.12.2018 г., за който
период предявеният против застрахователя иск е отхвърлен.
Независимо от приетото в
постановеното по чл. 140 ГПК Определение № 260271/ 09.04.2021 г. съдът намира
предявения иск за процесуално недопустим, тъй като действащата правна уредба не
предвижда възможност след ангажиране на отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите пострадалият от ПТП да
получи обезщетение за забава от застрахования от датата на увреждането до
датата до изплащане на застрахователното обезщетение или до датата, от която е присъдена
законна лихва.
Застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по чл. 477, ал. 1 КЗ като подвид на общата застраховка
„Гражданска отговорност“ по чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ има за обект гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата.
По силата на чл. 493, ал. 1 КЗ посочената застраховка
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт; вредите, причинени на чуждо имущество; пропуснатите ползи,
които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; разумно
направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 – 3,
включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования; лихвите по
чл.
429, ал. 2, т. 2.
При настъпване на застрахователното
събитие пострадалият разполага с две възможности: да иска изплащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя по силата на сключената
застраховка (чл. 498, ал. 1 КЗ) или да насочи претенцията си към самия
застрахован въз основа на извъндоговорната му отговорност по чл. 45 ЗЗД.
В първия
случай – при ангажиране отговорността на застрахователя – за разлика от
отменения КЗ (чл. 227, т. 2), при който застрахователят дължи лихви върху
обезщетението от датата на увреждането, според сега действащия КЗ (чл. 497) лихва
се дължи от един по - късен момент – изтичане на определен срок от отправяне на
застрахователната претенция. Посоченото законодателно решение е в съответствие
с чл. 22, ал. 3 от Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, според
който държавите-членки
приемат разпоредби, с които да гарантират, че когато в тримесечния срок не бъде
направено предложение, се дължи лихва
върху размера на обезщетението, предложено от застрахователното предприятие или
присъдено от съда на увреденото лице.
Във втория случай - при ангажиране деликтната
отговорност на прекия причинител на вредата - по силата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД началният
момент на лихвата е датата на увреждането.
От изложеното следва, че при предявен пряк иск по чл.
498, ал. 3 КЗ срещу застрахователя пострадалият няма право на лихви за периода
от датата на увреждането до изтичане на срока по чл. 497 КЗ.
Както се отбеляза по – горе, пострадалият има право на
избор към кого от двете задължени лица да насочи претенцията си за обезщетение
за причинените от ПТП вреди, но той не може да претендира обезщетение и от
двамата освен при присъдено, но неизплатено обезщетение от делинквента, в който
случай може да иска изплащането му от застрахователя (ТР № 2 от
6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСТК). Затова, когато отправи претенцията си към
застрахователя, пострадалият се лишава от възможността да получи обезщетение за
забава от датата на увреждането до изтичане на срока по чл. 497 КЗ, но се
снабдява със сигурен и платежоспособен платец, тъй като КЗ урежда достатъчно
гаранции от административен характер за изплащане на застрахователното
обезщетение. Той не може за посочения период да претендира лихви от
застрахования въз основа на деликтната му отговорност, тъй като застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите обезпечава цялата отговорност на
водачите на МПС – за причинените вреди, изтеклите лихви по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, включително и присъдените в тежест на застрахования съдебни разноски (чл.
493, ал. 1 КЗ). Да се приеме противното означава да се отрече гаранционната
функция на застраховката като пълен сурогат на деликтната отговорност на
застрахования. От изложеното се налага извод, че действащата правна уредба не
предвижда възможност при уважен пряк иск срещу застрахователя пострадалият от
ПТП да получи обезщетение за забава от делинквента за периода от датата на
увреждането до началния момент на присъдените лихви, поради което предявеният
иск се явява недопустим, а на основание чл. 130 ГПК производството по делото да
се прекрати.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал. 4 ГПК
ищцата И.Я.П. следва да заплати на ответницата Т.Г.Г.
направените разноски за адвокат в размер на 970 лв.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание
чл. 130 ГПК производството по гр. д. № 136/ 2021 г. на ОС – Хасково.
ОСЪЖДА И.Я.П. да заплати на Т.Г.Г.
разноски по делото размер на 970 лв.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред АС - Пловдив в едноседмичен срок от
връчването му.
Съдия: