ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 55317.08.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 13.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Росица С. Стоева
като разгледа докладваното от Росица С. Стоева Въззивно частно гражданско дело №
20202000500261 по описа за 2020 година
Производството пред Апелативен съд - Бургас е образувано по частна жалба на Е. И. В. и М.
В. В., двамата чрез пълномощника адв. И. К. от *АК против Определение №1987/14.07.2020
г., постановено по гр.д.№1649/2020 г. по описа на БОС, в частта с която съдът е отказал да
освободи ищците от ДТ за горницата над 3164,23 лв. до дължимия размер на ДТ 6164,23 лв.
В жалбата са заявени съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, в
атакуваната част. Жалбоподателите сочат за неправилни изводите на съда, че дружеството
„Гая-08“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е Марин Вълчев развива дейност.
Сочат, че дружеството не осъществява дейност от 2017 г., за което към ЧЖ са представени
доказателства. В тази връзка намират, че неправилно съдът ги е освободил частично от
внасяне на ДТ, поради което искат отмяна на определението в атакуваната част и при
произнасяне на въззивния съд по същество да бъдат освободени от задължението за внасяне
на ДТ по делото в пълния й размер.
Бургаския апелативен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията са следните:
С депозирана пред БОС ИМ Е. И. В. и М. В. В. са предявили против „Уникредит
Булбанк“ АД отрицателен установителен иск, че не дължат описани в исковата молба суми,
поради погасяване по давност на вземането на банката.
С разпореждане от 07.07.2020 г. ИМ е оставена без движение, като на ищците е
указано да внесат ДТ в размер на 6164,23 лв. по сметка на БОС.
С молба, вх.№11654/13.07.2020 г. Е. И. В. и М. В. В. са поискали, на осн. чл.83, ал.2
ГПК, освобождаване от внасяне на определената от съда сума за ДТ, мотивирайки се със
затруднено материално състояние на семейството и тежко здравословно състояние на ищеца
В. Към молбата са приложени 2 бр. декларации за материално и гражданско състояние от
13.07.2020 г., трудов договор на ищцата В. и епикриза на ищеца В.
С атакуваното в настоящото производство определение, окръжния съд уважил
частично молбата на ищците, като ги освободил от заплащане на ДТ в размер на 3164,23 лв.
и отказал да ги освободи за горницата над 3164,23 лв. до дължимия размер на ДТ от 6164,23
лв., мотивирайки се с обстоятелството, че след извършена справка в ТР се установило, че
ищеца Вълчев е едноличен собственик и управител „Гая-08“ ЕООД, което развива дейност,
който факт не бил деклариран и това само по себе си поставяло под съмнение заявените от
декларатора обстоятелства.
Въззивният съд намира определението, в обжалваната част, за неправилно.
Съгласно нормата на чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят, като при разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите
на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация;
семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други
констатирани обстоятелства. Така посочената законова разпоредба е императивна и не
подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва, че за да бъде освободено едно
лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и
несъмнен начин да установи наличието на горе-изброените предпоставки. В практиката на
ВКС, обективирана в определение №603/02.10.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№2139/2014 г., II т.о.;
определение №573/12.07.2011 г. по ч.т.д.№230/2011 г. на ВКС, II т.о.; определение
№496/10.07.2013 г. по ч.т.д.№2492/2013 г. на ВКС, II т.о. и други, е прието че при молба на
страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът
следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от
внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на
лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и
всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното
задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След
изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими
обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на
дължимата държавна такса и разноски и въз основа на това да прецени дали страната
разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата
държавна такса или част от нея и разноските по делото.
В конкретния случай, от представените от молителите В. писмени доказателства,
относими към искането им с пр.осн. чл.83, ал.2 ГПК, се установява, че доход в размер на 560
лв. реализира само молителката В. и с други доходи семейството не разполага. Установено
е също, че М. В. е във влошено здравословно състояние, като е декларирал ежемесечна
необходимост от средства за закупуване на лекарства. Действително ищеца Вълчев е
едноличен собственик и управител „Гая-08“ ЕООД, но от представените пред въззивния съд
доказателства може да се направи извод, че дружеството не развива дейност от 2017 г.
При така изложените и установени фактически обстоятелства и като съпостави
месечния размер на доходите на ищците със сумата за ДТ по делото в размер на 6164,23 лв.,
въззивния съд прие, че към момента те не разполагат с достатъчно средства, за да заплатят
не само сумата от 6164,23 лв., но и сумата от 3000 лв. – дължима по делото ДТ след
частичното освобождаване от БОС, т.е същите са материално затруднени по начин, че няма
да могат да упражнят правото си на иск. При това положение и след като изискванията на
закона са налице, молбата на ищците В. по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на
дължимата по делото ДТ в размер на 6164,23 лв. е основателна и следва да бъде уважена.
Изложеното налага частната жалба, като основателна, да бъде уважена, а
определението на БОС в атакуваната част – да бъде отменено, като ищците В. бъдат
освободени от внасяне на ДТ изцяло.
Водим от горното, Апелативен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1987/14.07.2020 г., постановено по гр.д.№1649/2020 г. по
описа на БОС, в частта с която съдът е отказал да освободи ищците Е. И. В. и М. В. В. от
ДТ за горницата над 3164,23 лв. до дължимия размер на ДТ 6164,23 лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Е. И. В. и М. В. В. от задължението за внасяне на ДТ по гр.д.
№1649/2020 г. по описа на БОС за горницата над 3164,23 лв. до дължимия размер на ДТ
6164,23 лв.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________