№ 4872
гр. София, 29.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110125904 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 от ГПК.
Следва да бъде изготвен проект за доклад по делото, доколкото определението от
31.01.2024 г. за насрочване е непълно.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва.
Предявен е иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, за осъждане на ответника Н. Т. Ю., ЕГН
**********, да заплати на ищеца ....., ЕИК ...., сумата в размер 4980,65 лева,
представляваща имуществена вреда – цена на доставени стоки предадени на получателите
им на 05.11.2022 г., получена в брой от ответника на същата дата, която не е отчетена, ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 15.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът чрез процесуалния си представител адв. Г. (лист 3), твърди, че с ответника
били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по Трудов договор № 50 от
28.10.2022 г., по който ищецът била назначен при ответника на длъжност „...“. По силата на
договора работникът поел задължението да превоза стоки от техните продавачи до техните
купувачи, а на основание чл. 6, ал. 4 от договора поел задължение да предава и отчита при
работодателя всички парични средства, приети от получатели на доставки във връзка с
извършени доставки, в определените от работодателя срокове. На 05.11.2022 г. на
работникът било възложено да приеме стоки от .... и да ги достави до трети лица –
получатели. Ответникът приел стоките, доставил ги на същата дата, но не отчел получената
от получателите продажна цена в размер на 4980,65 лева, която работодателят платил на
изпращача на стоките. Ето защо твърди, че е налице имуществена вреда, за която ответникът
отговаря в пълен размер. Прави искане да му бъдат заплатени описаните суми. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от
ответника.
1
По реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работодателят има право да претендира обезщетение
за причинената му вреда, когато вредата произхожда от липса, причинена от работник или
служител, на когото като трудово задължение е възложено да събира, съхранява, разходва
или отчита парични или материални ценности.
По иска с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ в тежест на ищеца е да докаже,
че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което на работника
е възложено да събира, съхранява и отчита парични средства, както и настъпване на липса в
твърдения размер.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 от ГПК обстоятелствата: НЯМА.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2