№ 13037
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110111285 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. Р. З. и В. Р. З., чрез адв. Т., срещу Ф. Ч.,
с която са предявени активно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, както следва:
- с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЗД за
заплащане на следните суми на всеки от ищците: по 2550 евро, представляваща неплатени
наемни вноски по договор за наем от 20.07.2021 г. за недвижим имот с пл. № **** целият с
площ от **** кв.м., административен район П, планоснимачен район „язовир И (VII-102),
формирани за периода от м.09.2021 г. до м.02.2022 г., включително; по 63,01 лв.,
представляващи заплатена сума по фактура № *********/21.07.2022 г. за потребена
електрическа енергия за имота за периода 12.06.2022 г. – 15.07.2022 г., ведно със законната
лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2024
г. до окончателното изплащане на задълженията;
- с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на следните суми на всеки от
ищците: по 1700 евро, представляващи обезщетение за ползване на описания имот за
периода от м.03.2022 г. до м.06.2022 г., включително, ведно със законната лихва върху всяка
от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2024 г. до окончателното
изплащане на задълженията.
Ищците твърдят, че на 20.07.2021 г. сключили договор за наем с ответницата Ф. Ч., по
силата на който предоставили на последната за временно и възмездно ползване собствения
си недвижим имот, а именно: поземлен имот с пл. № **** обединяващ ПИ с пл. № **** ПИ
с пл. № **** и ПИ с пл. № **** целият с площ от **** кв.м., административен район П,
планоснимачен район „язовир И (VII-102), местност ЧРП на м. язовир „С“, за кв. 1 около 37-
ми километър (стар м. „Дългополянски дол“), при съседи: имот с пл. № **** имот с пл. №
***, имот с пл. № *** имот без планоснимачен номер и имот без планоснимачен номер,
ведно с изградената в северозападната част на имота двуетажна жилищна сграда, със
застроена площ от 112 кв.м., състояща се от сутеренен етаж на площ 89 кв.м., състояща се от
оранжерия, нафтено стопанство, котелно помещение и гараж, първи етаж (приземен) със
1
застроена площ от 112 кв.м., състоящ се от две входни антрета, дневна, столова, кухня с две
тоалетни, втори етаж, със застроена площ от 85 кв.м., състоящ се от две спални, детска стая с
балкон, коридор, баня, оранжерия с балкон и навес. Поддържат, че предали държането на
недвижимия имот на ответницата, която не заявила възражения за състоянието на имота. В
чл. 4, ал. 1 от договора било уговорено, че за ползването на имота наемателят заплаща
месечна наемна цена, която се заплащала авансово на тримесечие между 1-во и 10-то число
на всеки първи месец на текущото тримесечие по описаната схема, а именно: 1-во плащане
до 10-ти август 2021 г. – по 1275 евро или тяхната равностойност в лева на всеки от
наемодателите; 2-ро плащане до 10-ти ноември 2021 г. – по 1275 евро; 3-то плащане до 10-
ти февруари 2022 г. – по 1275 евро; 4-то плащане до 10-ти май 2022 г. – по 1275 евро.
Твърдят, че ответницата заплатила на ищците единствено първата част от дължимата наемна
цена – за първото тримесечие от договора, поради което ищците отправили към нея
нотариална покана за заплащане на дължимите суми, но в определения срок плащане не
постъпило. На следващо място, с поканата наемателят бил предупреден, че при
неизпълнение в предоставения срок наемодателите ще считат договора за развален и
наемателят ще следва да освободи имота. Поддържат, че поради липсата на плащане от
ответницата, договорът за наем бил развален на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД на 27.02.2022 г.,
като наемателят върнал имота на 04.07.2022 г., но не заплатил дължимата наемна цена и
консумативите до предаване на имота. Ето защо молят съда да осъди ответницата да заплати
на всеки от ищците следните суми: по 2550 евро, представляваща неплатени наемни вноски
за недвижимия имот, формирани за периода от м.09.2021 г. до м.02.2022 г.; по 1700 евро,
представляващи обезщетение за ползване на имота за м. март, април, май и юни 2022 г.; по
63,01 лв., представляващи заплатена сума по фактура № *********/21.07.2022 г. за
потребена електрическа енергия за имота за периода 12.06.2022 г. – 15.07.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.02.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата, чрез адв. М., е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Признава
обстоятелството, че на 20.07.2021 г. между страните по делото бил сключен договор за наем
на описания недвижим имот. Не оспорва и обстоятелството, че имотът бил опразнен и
държането му било предадено на ищците с приложения от тях с исковата молба протокол от
04.07.2022 г. Поддържа, че спорът между страните за заплащане на наемната цена за
претендирания период бил разрешен със спогодба за уреждането на предходен спор по гр.д.
№ 7835/2022 г. по описа на СРС, 35 състав, нотариално заверена на 09.06.2022 г. В
спогодбата били взети предвид и всички взаимоотношения между страните и бил договорен
размерът на задължението за ползването на имота до освобождаването му с оглед споровете
между страните, касаещи взаимно неизпълнени задължения по договора за наем в различен
размер от претендирания. В този смисъл твърди, че претенцията на ищците би могла да
бъде единствено за изпълнение на задължението по спогодбата в договорения в нея размер
на общо 4000 лв. за двамата ищци. Ето защо счита, че няма неизпълнени задължения за наем
по договора към ищците в претендираните в исковата молба размери. На следващо място
поддържа, че по време на ползването на имота между ищците и ответника били налице
множество спорове относно изпълнението на задължението на наемодателите съгласно чл.
230 ЗЗД, като сумата в размер на 4000 лв. не била заплатена от наемателя, поради
продължили затруднения за осъществяване на свободно ползване на имота до момента на
подписване на протокола за освобождаването му, поради което твърди, че не дължи
заплащането им, на основание чл. 2 от спогодбата. Ето защо моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, приема от фактическа страна следното:
2
Безспорно е между страните по делото, а и от представения договор от 20.07.2021 г., се
установява, че на посочената дата между М. Р. З. и В. Р. З., в качеството им на наемодатели,
и ответницата – Ф. Ч., в качеството й на наемател, било постигнато съгласие наемодателите
да предоставят на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот - поземлен
имот с пл. № **** целият с площ от **** кв.м., административен район П, планоснимачен
район „Язовир И (VII-102), местност ЧРП на м. Язовир „С“, заедно с изградената в
северозападната част на имота двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 112 кв.м.,
състояща се от сутеренен етаж с площ от 89 кв.м., оранжерия, нафтено стопанство, котелно
помещение и гараж, първи етаж (приземен) със застроена площ от 112 кв.м., състоящ се от
две входни антрета, дневна, столова, кухня, две тоалетни, втори етаж (галериен), със
застроена площ от 85 кв.м., състоящ се от две спални, детска стая с балкон, коридор, баня,
оранжерия с балкон и навес в добро състояние, съгласно описанието на протокол-опис по
чл. 4, ал. 1 от договора.
Съгласно чл. 3 от договора, последният влиза в сила от момента на подписването му и
е за срок от 13 месеца, считано от 20.07.2021 г. до 31.08.2022 г.
По силата на чл. 4, ал. 1 от сключения договор наемателят се задължил да заплаща на
наемодателите месечна наемна цена в размер на 767 евро, която следвало да се заплаща
авансово за тримесечие между 1-во и 10-то число на всеки първи месец от текущото
тримесечие, по следната схема:
- 1-во плащане до 10-ти август 2021 г. – по 1275 евро или тяхната равностойност в лева
на всеки от наемодателите;
- 2-ро плащане до 10-ти ноември 2021 г. – по 1275 евро или тяхната равностойност в
лева на всеки от наемодателите;
- 3-то плащане до 10-ти февруари 2022 г. – по 1275 евро или тяхната равностойност в
лева на всеки от наемодателите;
- 4-то плащане до 10-ти май 2022 г. – по 1275 евро или тяхната равностойност в лева на
всеки от наемодателите.
Съгласно чл. 7 от договора, наемателят се задължава да покрива разходите за
изразходвани електроенергия, топла и студена вода, отопление, такса общи части, данък
смет и други, както и да предоставя на наемодателите всички квитанции при поискване.
Съгласно чл. 12 от договора, наемателят няма право да преотдава имота или част от
него под наем на трети лица, освен с предварително писмено съгласие на наемодателите,
дадено за всеки случай поотделно.
Съгласно чл. 17 от договора, същият се прекратява:
1. с изтичането на срока, за който е сключен;
2. преди изтичането на срока:
А) по взаимно съгласие на страните, изразено в писмен вид;
Б) при неизпълнение на задълженията по договора, както и при неплащане на наемната
цена и консумираните разноски, дължими поне за 1 месец. В тези случаи изправната страна
може да развали договора по общите правила, като отправи писмено 30 дневно уведомление
за това до неизправната.
Като писмено доказателство по делото е приет и препис от нотариална покана от
05.01.2022 г., отправена от М. Р. З. и В. Р. З. до Ф. Ч., в която наемодателите посочили, че
наемателят има неизпълнени договорни задължения за заплащане на наемната цена,
представляваща второ плащане по договора, дължима съгласно чл. 4, ал. 1 в срок до 10-ти
ноември 2021 г. От съдържанието на нотариалната покана се установява, че наемодателите
са предоставили седемдневен срок, в който наемателят да заплати описаните парични
3
задължения в пълен размер, като са отправили изрично предупреждение към наемателя, че
ако не заплати в пълен размер дължимите суми в указания срок, ще считат договора за
развален, а нотариалната покана следва да се счита за 30 дневно предизвестие за
прекратяване на договора за наем. Видно от представената нотариална покана, същата е
била връчена на Ф. Ч. на 27.01.2022 г.
От представеното по делото Решение № 7329 от 29.06.2022 г. по гр.д. № 7835/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 35 състав, се установява, че Ф. Ч. е била осъдена да опразни и предаде
на М. Р. З. и В. Р. З. процесния недвижим имот - поземлен имот с пл. № **** целият с площ
от **** кв.м., административен район П, планоснимачен район „Язовир И (VII-102),
местност ЧРП на м. Язовир „С“, заедно с изградената в северозападната част на имота
двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 112 кв.м., състояща се от сутеренен етаж
с площ от 89 кв.м., оранжерия, нафтено стопанство, котелно помещение и гараж, първи етаж
(приземен) със застроена площ от 112 кв.м., състоящ се от две входни антрета, дневна,
столова, кухня, две тоалетни, втори етаж (галериен), със застроена площ от 85 кв.м., състоящ
се от две спални, детска стая с балкон, коридор, баня, оранжерия с балкон и навес.
На следващо място, не е спорно между страните по делото, а и от представения
констативен протокол се установява, че държането на имота е било предадено на ищците-
наемодатели на 04.07.2022 г.
От представената по делото разписка № 0400016537640205 се установява, че на
02.09.2022 г. Р. З. – бащата на наемодателите, е заплатил на „Е. П“ АД сумата в размер на
126,19 лв., представляваща ел.енергия за периода от 16.06.2022 г. до 15.07.2022 г. по
фактура *********/21.07.2022 г., дължима до 04.08.2022 г.
По делото е представен и заверен препис от спогодба за уреждане на спора по гр.д. №
7835/2022 г. по описа на СРС, 35 състав, в която е отразено, че е сключена между М. Р. З. и
В. Р. З., от една страна, и Ф. Ч., от друга страна, която спогодба обаче е с нотариална заверка
единствено на подписа на Ф. Ч..
Като писмено доказателство по делото е приет и препис от нотариална покана от
22.08.2022 г., отправена от М. Р. З. и В. Р. З. до Ф. Ч., в която наемодателите посочили, че по
силата на договор за спогодба наемателят се задължил в срок до 04.07.2022 г. да освободи и
предаде имота, както и да заплати на наемодателите общо сумата в размер на 4000 лв. или
по 2000 лв. на всеки от тях, представляваща наемна цена за ползването на имота до момента
на освобождаването на същия, която сума била дължима в срок до 7 дни от подписване на
спогодбата. От съдържанието на нотариалната покана се установява, че в предоставения в
спогодбата срок наемателят не изпълнил задължението си за заплащане на посочената сума,
поради което наемодателите предоставили последен седемдневен срок, в който наемателят
да заплати посочената сума в общ размер на 4000 лв., като отправили изрично
предупреждение към наемателя, че ако не заплати в пълен размер дължимите суми в
указания срок, ще считат договора за спогодба за развален. Видно от представената
нотариална покана, същата е била връчена на Ф. Ч. на 10.11.2022 г. по реда на чл. 47, ал. 1
ГПК.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р. Б З. (на
страната на ищците) и М В (на страната на ответника).
От показанията на свидетеля Р. Б З. – баща на М. Р. З. и В. Р. З., преценени по реда на
чл. 172 ГПК, се изяснява, че му е известно за възникналия с ответната страна спор относно
процесния недвижим имот, находящ се на брега на язовир „И на около 40 км от гр. София.
Свидетелят заявява, че децата му отдали под наем процесния имот с договор на Ф. Ч. през
юли месец 2021 г. След това отношенията между М. и В., от една страна, и Ф. Ч., от друга,
започнали да се влошават, защото тя им забранила да стъпват в имота, да гледат какво се
случва, като ги заплашила, че ще извика полиция, ако стъпят там. По договор Ф. Ч. трябвало
4
да плаща на всяко тримесечие, като платила само за първото тримесечие, а за следващите
три не заплатила нищо. Отношенията им се влошили заради това, че Ф. Ч. не плащала наема
и отказвала всякакъв достъп до имота. Затова свидетелят Р. З. посъветвал децата си да
заведат дело срещу Ф. Ч. за освобождаване на имота, което и сторили. Свидетелят заявява
още, че през лятото на 2021 г. много често спирали тока от електроснабдителното
дружество, поради извършвани ремонтни дейности – сменяли стълбовете от гр. Самоков до
с. Долни Окол и от понеделник до петък, обикновено понеделник, сряда и петък от 08:00
часа до 16:00 часа нямало ток, но в процесния имот имало американски агрегат, който се
включвал много лесно с едно ключе и през цялото време, когато нямало ток, наемателят
включвал агрегата – по думи на съседите. На следващо място, свидетелят твърди, че
наемателят е плащал редовно разходите за ток и интернет през цялото време, с изключение
на последната сметка, която била предявена по настоящото дело. Поддържа също така, че
имотът бил освободен, след като Ф. Ч. била осъдена със съдебно решение да напусне имота,
което било осъществено на 02-ри юли, когато били предадени ключовете от процесния
имот.
От показанията на М В – годеник на Ф. Ч., преценени по реда на чл. 172 ГПК, се
изяснява, че е полазвал процесният имот заедно с Ф. Ч., която подписала договора за наем.
Свидетелят В заявява, че токът в ползвания от тях имот бил спрян, като отделно от това
интернетът също бил преустановен, но не знае защо се е стигнало до това, защото редовно
си плащали наема. Доколкото знае през този момент не били в лоши отношения с
наемодателите на имота - имало само размяна на телефонни обаждания и на имейли, като
прекъснали с подписването на споразумение и впоследствие изпразнили имота и си взели
вещите. Между подписването на споразумението и освобождаването на имота имало
промяна в отношенията между наемателя и наемодателите, тъй като собственикът много
често идвал да „шпионира“, като един ден влязъл в къщата, когато Ф. излизала от банята.
Нощно време били хвърляни гуми в басейна, за да не може да бъде ползван занапред.
Спирането на тока влияело и на отоплението, т.е. нямало как да бъдат в къщата. Ф. казала,
че плаща наема редовно и от нея свидетелят В знае, че това било така.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща
наемната цена.
За да бъдат уважени предявените искове, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ищците е да докажат: 1/ възникването на облигационно правоотношение с
ответника по силата на твърдения договор за наем от 20.07.2021 г. с твърдяното
съдържание; 2/ предаване на вещта, предмет на договора, за временно ползване; 3/
уговорената наемна цена за процесния период; 4/ изискуемост на вземанията – изтичане на
срока за плащане на задълженията за процесния период, уговорен в договора за наем, както
и размера на вземанията.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задължението си по сключения
договор за заплащане на наемната цена в уговорените размер и срокове, респ., че е погасил
дълга.
В частност от представения по делото договор от 20.07.2021 г. несъмнено се
установява, че на посочената дата ищците сключили договор за наем с ответницата Ф. Ч., по
силата на който предоставили на последната за временно и възмездно ползване собствения
си недвижим имот, а именно: поземлен имот с пл. № **** целият с площ от **** кв.м.,
административен район П, планоснимачен район „Язовир И (VII-102), местност ЧРП на м.
Язовир „С“, заедно с изградената в северозападната част на имота двуетажна жилищна
5
сграда, със застроена площ от 112 кв.м., състояща се от сутеренен етаж с площ от 89 кв.м.,
оранжерия, нафтено стопанство, котелно помещение и гараж, първи етаж (приземен) със
застроена площ от 112 кв.м., състоящ се от две входни антрета, дневна, столова, кухня, две
тоалетни, втори етаж (галериен), със застроена площ от 85 кв.м., състоящ се от две спални,
детска стая с балкон, коридор, баня, оранжерия с балкон и навес.
Предвид гореизложеното съдът приема, че между ищците и ответника е възникнало
облигационно правоотношение с източник договор за наем с посоченото по – горе
съдържание.
На следващо място, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че имотът, предмет на договора, е бил предаден на ответницата за временно
ползване.
Установява се, че по силата на чл. 4, ал. 1 от сключения договор наемателят се
задължил да заплаща на наемодателите месечна наемна цена в размер на 767 евро, която
следвало да се заплаща авансово за тримесечие между 1-во и 10-то число на всеки първи
месец от текущото тримесечие, по следната схема:
- 1-во плащане до 10-ти август 2021 г. – по 1275 евро или тяхната равностойност в лева
на всеки от наемодателите;
- 2-ро плащане до 10-ти ноември 2021 г. – по 1275 евро или тяхната равностойност в
лева на всеки от наемодателите;
- 3-то плащане до 10-ти февруари 2022 г. – по 1275 евро или тяхната равностойност в
лева на всеки от наемодателите;
- 4-то плащане до 10-ти май 2022 г. – по 1275 евро или тяхната равностойност в лева на
всеки от наемодателите.
От събраните по делото писмени доказателства се установява и правнорелевантното
обстоятелство, че на 05.01.2022 г. М. Р. З. и В. Р. З. отправили нотариална покана до Ф. Ч., в
която наемодателите посочили, че наемателят има неизпълнени договорни задължения за
заплащане на наемната цена, представляваща второ плащане по договора, дължима съгласно
чл. 4, ал. 1 в срок до 10-ти ноември 2021 г. От съдържанието на нотариалната покана се
установява, че наемодателите са предоставили седемдневен срок, в който наемателят да
заплати описаните парични задължения в пълен размер, като са отправили изрично
предупреждение към наемателя, че ако не заплати в пълен размер дължимите суми в
указания срок, ще считат договора за развален, а нотариалната покана следва да се счита за
30 дневно предизвестие за прекратяване на договора за наем. Видно от представената
нотариална покана, същата е била връчена на Ф. Ч. на 27.01.2022 г. и от този момент е била
уведомена за отказа на ищците от договора, като срокът на предизвестието е изтекъл на
27.02.2022 г.
За периода на действие на договора – от 20.07.2021 г. до 27.02.2022 г., при уговорена
месечна наемна цена от 767 евро, ответницата е следвало да заплати на ищците сумата в общ
размер на 5560,80 евро (7 месеца х 767 евро + 7 дни от месец февруари х 27,40 евро за ден,
изчислени спрямо дните от месец февруари, а именно 767 евро : 28 дни). От така
определения общ размер ответницата е заплатила сумата в размер на 2550 евро, а за остатъка
от сумата в размер на 3010,80 евро не е доказала изпълнение, поради което исковете са
доказани по основание до размера от общо 3010,80 евро или по 1505,40 евро за всеки от
ищците, до които суми предявените искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД са
основателни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, а за разликата до пълните предявени
размери от по 2550 евро следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователно е възражението на ответника, чрез процесуалния му представител, че
6
спорът между страните за заплащане на наемната цена за претендирания период бил
разрешен със спогодба за уреждането на предходен спор по гр.д. № 7835/2022 г. по описа на
СРС, 35 състав, нотариално заверена на 09.06.2022 г. Видно е от представената към отговора
на исковата молба спогодба, че същата е подписана само от Ф. Ч., поради което не е
породила действие и не може да се приеме, че страните са уредили отношенията си за
заплащане на незаплатената наемна цена. Отделно от изложеното, на 22.08.2022 г. М. Р. З. и
В. Р. З. отправили нотариална покана до Ф. Ч., с която предоставили последен седемдневен
срок, в който наемателят да заплати посочената в спогодбата сума в общ размер на 4000 лв.,
като отправили изрично предупреждение към наемателя, че ако не заплати в пълен размер
дължимите суми в указания срок, ще считат договора за спогодба за развален. Видно от
представената нотариална покана, същата е била връчена на Ф. Ч. на 10.11.2022 г. по реда на
чл. 47, ал. 1 ГПК, като ответницата нито твърди, че е платила, нито представя доказателства
за плащане на посочената сума, поради което и договорът за спогодба (в случай че такъв е
бил сключен) е бил развален.
Отделно от гореизложеното ответникът не установи в условията на пълно и главно
доказване и твърденията си, че по време на ползването на имота между ищците и ответника
били налице множество спорове относно изпълнението на задължението на наемодателите
съгласно чл. 230 ЗЗД, респ., че били налице затруднения за осъществяване на свободно
ползване на имота до момента на подписване на протокола за освобождаването му. По
делото не са събрани нито писмени, нито гласни доказателства, от които да се установява, че
ищците М. Р. З. и В. Р. З. са възпрепятствали ответника Ф. Ч. да ползва свободно
предадения й недвижим имот.
По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща
разходите, свързани с ползването на наетата вещ, каквито са процесните разходи за ел.
енергия.
За основателност на предявените искове в доказателствена тежест на ищците М. Р. З. и
В. Р. З. е да докажат в условията на пълно и главно доказване, че са заплатили по 63,01 лв.,
представляващи заплатена сума по фактура № *********/21.07.2022 г. за потребена
електрическа енергия за имота за периода 12.06.2022г. – 15.07.2022г., който разход е
направен във връзка с ползването на отдадения под наем недвижим имот.
По делото обаче не са ангажирани доказателства, че претендираната сума в общ размер
на 126,02 лв. е била заплатена от ищците М. Р. З. и В. Р. З.. Напротив, видно е от
доказателствата, че сумата по процесната фактура е била заплатена от бащата на ищците,
като не са представени никакви доказателства, че плащането е било осъществено със
средства на М. Р. З. и В. Р. З., поради което същите не се легитимират като кредитори на
това вземане. Отделно от това, от представената по делото разписка № 0400016537640205 се
установява, че сумата е заплатена за ел.енергия за периода от 16.06.2022 г. до 15.07.2022 г., а
държането на имота е било върнато на ищците още на 04.07.2022 г., т.е. не се установява да
е консумирана ел. енергия от ответницата до 15.07.2022 г.
Ето защо и при приложение на неблагоприятните последици от разпределението на
доказателствената тежест, предявените искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 2
ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, ако наемателят продължи ползването
въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява
всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.
За основателност на предявените искове в доказателствена тежест на ищците М. Р. З. и
В. Р. З. е да докажат в условията на пълно и главно доказване всички факти, изложени в
7
исковата молба, а именно: настъпване на основание за прекратяване на договора за наем и
противопоставяне на ползването от тяхна страна след това, ползване на имота от страна на
ответницата след тази дата и размера на пазарната наемна цена.
В тежест на ответницата е да докаже твърденията си в исковата молба, както и че е
изпълнявала задълженията си по сключения договор за наем, респ. е погасила дълга.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че на
20.07.2021 г. между ищците и ответницата е възникнало облигационно правоотношение с
източник договор за наем с посоченото по – горе съдържание. Както се изясни,
изпълнението на задължението на наемодателите да предоставят ползването на имота, след
сключване на договора за наем, съдът приема за безспорно установено от доказателствата по
делото.
Процесният договор за наем е бил сключен за срок от 13 месеца, считано от 20.07.2021
г. до 31.08.2022 г., като с разпоредбата на чл. 17 от договора е предвидено, същият се
прекратява:
1. с изтичането на срока, за който е сключен;
2. преди изтичането на срока:
А) по взаимно съгласие на страните, изразено в писмен вид;
Б) при неизпълнение на задълженията по договора, както и при неплащане на наемната
цена и консумираните разноски, дължими поне за 1 месец. В тези случаи изправната страна
може да развали договора по общите правила, като отправи писмено 30 дневно уведомление
за това до неизправната.
Несъмнено се установи по делото, че ответната страна не е изпълнила основното си
задължение по договора за наем за заплащане на наемната цена за периода от м.09.2021 г. до
м.02.2022 г., поради което на 05.01.2022 г. наемодателите отправили нотариална покана до
Ф. Ч., с която предоставили седемдневен срок, в който наемателят да заплати описаните
парични задължения в пълен размер, както и отправили изрично предупреждение към
наемателя, че ако не заплати в пълен размер дължимите суми в указания срок, ще считат
договора за развален, а нотариалната покана следва да се счита за 30 дневно предизвестие за
прекратяване на договора за наем. Видно от представената нотариална покана, същата е
била връчена на Ф. Ч. на 27.01.2022 г. и от този момент същата е била уведомена за отказа
на ищците от договора, като срокът на предизвестието е изтекъл на 27.02.2022 г.
След като действието на наемния договор е било преустановено, а ответницата е
продължила ползването на имота въпреки противопоставянето на наемодателите, то за
наемателя е възникнала отговорността за заплащане на обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД -
когато ползването на вещта продължава след изтичане на срока на договора и въпреки
противопоставянето на наемодателя, наемателят е длъжен да изпълнява всички задължения,
произтичащи от прекратения договор за наем и по-конкретно той е длъжен да пази вещта, да
си служи с нея според предназначението й, както и да плаща обезщетение, което не може да
бъде по-ниско от уговорения наем.
Както се изясни, дължимото обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД не може да бъде по-
ниско от уговорения наем, който е безспорно, че е бил уговорен в размер на 767 евро на
месец. В този смисъл дължимото обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за периода от м.03.2022
г. до м.06.2022 г., включително, възлиза в общ размер на 3068 евро или по 1534 евро на
всеки от ищците, до които суми предявените искове с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД са
основателни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, а за разликата до пълните предявени
размери от по 1700 евро следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
8
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски имат
както ищците, така и ответницата.
Ищците са представили доказателства за сторени разноски, както следва: 798,48 лв. –
за държавна такса и 1500 лв. за адвокатско възнаграждение, т.е. общо 2298,48 лв. Намалени
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищците следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1631,39 лв.
Ответницата не претендира разноски, поради което такива не следва да й бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. Ч., гражданин на Р.И, родена на ********** г., притежаваща карта на
временно пребиваващ в Р Б чужденец № *******, издадена на 16.07.2019 г. от МВР, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „П.Е“ № * да заплати на М. Р. З., с ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. „З № 1, на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЗД, сумата в
размер на 1505,40 евро, представляваща неплатени наемни вноски по договор за наем от
20.07.2021 г. за следния недвижим имот – поземлен имот с пл. № **** целият с площ от
**** кв.м., административен район П, планоснимачен район „Язовир И (VII-102), местност
ЧРП на м. Язовир „С“, заедно с изградената в северозападната част на имота двуетажна
жилищна сграда, със застроена площ от 112 кв.м., състояща се от сутеренен етаж с площ от
89 кв.м., оранжерия, нафтено стопанство, котелно помещение и гараж, първи етаж
(приземен) със застроена площ от 112 кв.м., състоящ се от две входни антрета, дневна,
столова, кухня, две тоалетни, втори етаж (галериен), със застроена площ от 85 кв.м., състоящ
се от две спални, детска стая с балкон, коридор, баня, оранжерия с балкон и навес,
формирани за периода от м.09.2021 г. до м.02.2022 г., включително, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЗД за разликата над уважения размер от
1505,40 евро до пълния предявен размер от 2550 евро, както и предявения иск с правно
основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЗД изцяло за сумата от 63,01 лв.,
представляващи заплатена сума по фактура № *********/21.07.2022 г. за потребена
електрическа енергия за имота за периода 12.06.2022 г. – 15.07.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2024 г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА Ф. Ч., гражданин на Р.И, родена на ********** г., притежаваща карта на
временно пребиваващ в Р Б чужденец № *******, издадена на 16.07.2019 г. от МВР, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „П.Е“ № * да заплати на В. Р. З., с ЕГН **********, с адрес:
гр. София, бул. ********, на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЗД, сумата в
размер на 1505,40 евро, представляваща неплатени наемни вноски по договор за наем от
20.07.2021 г. за следния недвижим имот – поземлен имот с пл. № **** целият с площ от
**** кв.м., административен район П, планоснимачен район „Язовир И (VII-102), местност
ЧРП на м. Язовир „С“, заедно с изградената в северозападната част на имота двуетажна
жилищна сграда, със застроена площ от 112 кв.м., състояща се от сутеренен етаж с площ от
89 кв.м., оранжерия, нафтено стопанство, котелно помещение и гараж, първи етаж
(приземен) със застроена площ от 112 кв.м., състоящ се от две входни антрета, дневна,
столова, кухня, две тоалетни, втори етаж (галериен), със застроена площ от 85 кв.м., състоящ
се от две спални, детска стая с балкон, коридор, баня, оранжерия с балкон и навес,
формирани за периода от м.09.2021 г. до м.02.2022 г., включително, ведно със законната
9
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЗД за разликата над уважения размер от
1505,40 евро до пълния предявен размер от 2550 евро, както и предявения иск с правно
основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЗД изцяло за сумата от 63,01 лв.,
представляващи заплатена сума по фактура № *********/21.07.2022 г. за потребена
електрическа енергия за имота за периода 12.06.2022 г. – 15.07.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2024 г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА Ф. Ч., гражданин на Р.И, родена на ********** г., притежаваща карта на
временно пребиваващ в Р Б чужденец № *******, издадена на 16.07.2019 г. от МВР, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „П.Е“ № * да заплати на М. Р. З., с ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. „З № 1, на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, сумата в размер на 1534 евро,
представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот – поземлен имот с пл. № ****
целият с площ от **** кв.м., административен район П, планоснимачен район „Язовир И
(VII-102), местност ЧРП на м. Язовир „С“, заедно с изградената в северозападната част на
имота двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 112 кв.м., състояща се от
сутеренен етаж с площ от 89 кв.м., оранжерия, нафтено стопанство, котелно помещение и
гараж, първи етаж (приземен) със застроена площ от 112 кв.м., състоящ се от две входни
антрета, дневна, столова, кухня, две тоалетни, втори етаж (галериен), със застроена площ от
85 кв.м., състоящ се от две спални, детска стая с балкон, коридор, баня, оранжерия с балкон
и навес, за периода от м.03.2022 г. до м.06.2022 г., включително, ведно със законната лихва
върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1534 евро до пълния
предявен размер от 1700 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Ф. Ч., гражданин на Р.И, родена на ********** г., притежаваща карта на
временно пребиваващ в Р Б чужденец № *******, издадена на 16.07.2019 г. от МВР, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „П.Е“ № * да заплати на В. Р. З., с ЕГН **********, с адрес:
гр. София, бул. ********, на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, сумата в размер на 1534 евро,
представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот – поземлен имот с пл. № ****
целият с площ от **** кв.м., административен район П, планоснимачен район „Язовир И
(VII-102), местност ЧРП на м. Язовир „С“, заедно с изградената в северозападната част на
имота двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 112 кв.м., състояща се от
сутеренен етаж с площ от 89 кв.м., оранжерия, нафтено стопанство, котелно помещение и
гараж, първи етаж (приземен) със застроена площ от 112 кв.м., състоящ се от две входни
антрета, дневна, столова, кухня, две тоалетни, втори етаж (галериен), със застроена площ от
85 кв.м., състоящ се от две спални, детска стая с балкон, коридор, баня, оранжерия с балкон
и навес, за периода от м.03.2022 г. до м.06.2022 г., включително, ведно със законната лихва
върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1534 евро до пълния
предявен размер от 1700 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Ф. Ч., гражданин на Р.И, родена на ********** г., притежаваща карта на
временно пребиваващ в Р Б чужденец № *******, издадена на 16.07.2019 г. от МВР, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „П.Е“ № * да заплати на М. Р. З., с ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. „З № 1, и В. Р. З., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. ********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер на 1631,39 лв. – разноски за
производството пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
10
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11