Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 05.03.2024
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет
и четвърта година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА
РАДЕВА
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 167/2023 г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 65 от 25.10.2023 г., постановено по а.н.д.№ 232/2023 г. по описа на Тетевенски
районен съд, трети състав е отменил изцяло Наказателно постановление № 319/15.08.2023
г., издадено от инж. П.Г.П., и.д. директор на Регионална дирекция по горите
гр.Ловеч, с което на А.И.А., ЕГН: **********, адрес: ***, са наложени
административни наказания на основание чл.266, ал.1, предл.7-мо от Закона за
горите (ЗГ) – глоба в размер на 500 лева, за нарушение по чл.213, ал.1, предл.7-мо,
т.1 от ЗГ и на основание чл.266, ал.1, предл.7-мо от Закона за горите ЗГ –
глоба в размер на 500 лева, за нарушение по чл.213, ал.1, предл.7-мо, т.2 от
ЗГ.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 232/2023 г. по описа на
РС Тетевен – и.д. директора на на РДГ Ловеч инж.П.Г.П..
В
касационната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Според
касационния жалбоподател от събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че ответникът А.А. е извършил съхранение на дървесина, без същата
да е маркирана с КГМ, съответно с производствена такава, както и да е била
придружена с превозен билет. Оспорват изводите на първоинстанционния съд, че
дървесината е била нарязана на секции по-къси от метър и считат за безспорно,
че съхраняваната дървесина е била повече от посочената в превозния билет, а
именно : 9 пр.м3, вместо 8 пр.м3. Подробно са изложени доводи и развити
съображения в този смисъл. Подробно също така в касационната жалба са изложени
доводи относно определения размер на наложената, както и поради какви причини
не е била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В заключение се иска отмяна
на решението на РС Тетевен и постановяване на ново, с което да се потвърди наказателното
постановление. Алтернативно е наведено искане, при необходимост делото да бъде
върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Направено е и възражение
за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.
В писмено възражение от ответника
по касационната жалба се развиват подробни доводи за неоснователност на същата
и се излагат съображения в подкрепа на изводите на РС Тетевен в оспореното
решение. Категорични са в становището си, че съхраняваната дървесина е била
маркирана с КГМ, като изтъкват, че това е заявено и от свидетелите посочени от
наказващия орган.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсултите А.П.и Ц.Й.,
които поддържат касационната жалба с изложените в нея аргументи и пледират обжалваното
решение да бъде отменено, както и им се присъди юрисконсултско възнаграждение. Излагат
доводи в подкрепа на искането за отмяна на решението.
Ответната
страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител адвокат С.П. оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана, с искане съдът да потвърди решението на РС Тетевен.
Счита, че и двете вменени на ответника нарушения не са били доказани, както и
общото им изпълнително деяние – съхраняването на 1 кубик дървесина. Претендира
присъждането на сторените разноски в размер на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч дава становище за неоснователност на
касационната жалба и пледира за решение, с което да се потвърди решението на
първоинстанционния съд, като мотивирано и правилно. Споделя аргументите
изтъкнати от процесуалния представител на ответника и също счита нарушенията за
недоказани.
Административен
съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие
за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК.
Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК
касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С обжалваното решение, трети състав при РС Тетевен е отменил наказателно постановление № 319/15.08.2023
г., издадено от инж. П.Г.П., и.д. директор на Регионална дирекция по горите
гр.Ловеч, с което на А.И.А., ЕГН: **********, адрес: ***, са наложени
административни наказания на основание чл.266, ал.1, предл.7-мо от Закона за
горите (ЗГ) – глоба в размер на 500 лева, за нарушение по чл.213, ал.1,
предл.7-мо, т.1 от ЗГ и на основание чл.266, ал.1, предл.7-мо от Закона за
горите ЗГ – глоба в размер на 500 лева, за нарушение по чл.213, ал.1,
предл.7-мо, т.2 от ЗГ, като незаконосъобразно.
Административнонаказателната
отговорност на А.И.А.
е била ангажирана затова, че на 19.05.2023 г. с.Гложене, община Тетевен, на ул********,
съхранявал в двора 1 пр. м3 широколистни дърва за огрев от цер и благун,
еднометрови, немаркирани с контролна горска марка, общинска марка или
производствена марка и без превозен билет, натоварени на товарен автомобил „ГАЗ
53 А“ с рег.№ ********.
Както актосъставителят,
така и наказващият орган са квалифицирали описаното деяние като виновно
нарушение на разпоредбите на чл.213, ал.1, предл.7-мо, т.1 и т.2 от Закона за
горите.
Въз основа на събраните
по делото доказателства районният съд е приел за установено извършената на
19.05.2023 г. проверка от служители на РДГ Ловеч на товарен автомобил марка
„ГАЗ 53 А“ с рег.№ ********, който бил паркиран в с.Гложене, община Тетевен, на
ул.“Левица“ № 3, натоварен с широколистни дърва за огрев от цер и благун. Като
водач на автомобила бил установен А.И.А.. Според показанията на свидетелите
дървесината била маркирана с КГМ и имало издаден превозен билет за общо 4,4
плътни куб.метра или 8,8 пр.м3 дървесина от цер и благун. Според служителите на
РДГ натоварената на автомобила дървесина е била с 1 пр.м3 в повече, отколкото е
била отразена в превозния билет и съответно маркирана с КГМ. След анализ на
събраните по делото доказателства и в частност обстоен такъв на свидетелските
показания, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено по делото,
че дървесината, за която на А.А. е бил съставен АУАН и съответно санкциониран с
издаденото срещу него НП е била маркирана с КГМ № Б8139 и за тази дървесина е
имало издаден превозен билет. Приел е, че наказващият орган не е изпълнил
прецизно задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като не е изяснил всички
релевантни по случая обстоятелства, а директно е издал НП и по този начин
незаконосъобразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на А.. Районният
съд е приел, че А.А. не е извършил от обективна и субективна страна съставите
на вменените му нарушения по чл.213, ал.1, предл.7-мо, т.1 и т.2 от ЗГ, тъй като
безспорно е било установено, че натоварената на автомобила дървесина е
маркирана с КГМ и за нея е имало издаден превозен билет. Приел е като безспорно
установени факти и че дървесината е била в размер на 8,8 пр.м3, както и че
дърветата били нарязани на секции по-къси от 1 метър.
Приетата от районния
съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението,
съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от
настоящият касационен състав. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви
кои доказателства и кредитира и по какви съображения и въз основа на това обосновано
е приел, че административните нарушения не
са доказани.
Касационната инстанция
споделя мотивите на районния съд както за липса на допуснати процесуални
нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за недоказаност на административните
нарушения.
Наред с това,
настоящата инстанция счита, че освен недоказани, липсват основания и
доказателства, които да вменяват именно на А.А. извършването им, дори и в
хипотеза на безспорната установеност от обективна страна.
Изпълнителното деяние и
на двете нарушения е „съхранение“ на процесната дървесина. Видно от
информацията съдържаща се в превозния билет /л.4 от делото на РС Тетевен и л.23
от настоящето/, дървесината е била собственост на „Лесоекспорт“ ЕООД, а купувач
и получател на същата е ЕТ „Андрей Пехливанов“ от с.Гложене. От разпита на
свидетеля В.Д.И.пред районния съд, освен тези обстоятелства стават ясни и
обстоятелствата, че товарният автомобил е бил негова собственост (на свидетеля
И.), както и че е бил паркиран в склад на ЕТ „Андрей Пехливанов“, при Глоком. При
така установените данни, единствената съпричастност на жалбоподателя А.
(ответник по касация) към случая е, че е бил водач на товарния автомобил и в
съответствие с указаното в превозния билет е транспортирал дървесината до склад
на ЕТ „Андрей Пехливанов“ в с.Гложене. Липсват данни по делото, че ответникът А.
е имал каквото и да е отношение към съхранението на дървесината, освен
единствено функциите му на водач на товарния автомобил. Ето защо, касационната
инстанция счита, че изцяло необосновани и неподкрепени с доказателства са
действията на касатора, като е ангажирал административнонаказателната
отговорност на А.И.А.
за нарушения по чл.213, ал.1, предл.7-мо, т.1 и т.2 от ЗГ.
С оглед гореизложеното,
настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла
на НПК, които да водят до неговата отмяна.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноски от касационния
ответник, с оглед изхода
на спора, по силата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН такива се дължат. Претендира се
присъждане на разноски в полза на ответника за заплатен адвокатски хонорар и
такъв следва да му бъде присъден в размер на 400 лева. Същият действително е
бил заплатен, видно от представеното пълномощно и разписка на л.14 от делото. В
тази връзка, възражението за прекомерност на възнаграждението направено от
касатора е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е в рамките и
съгласно определеното в чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63в и чл.63д,
ал.1 от ЗАНН,
Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65 от 25.10.2023 г.,
постановено по а.н.д. № 232/2023 г. по описа на Районен съд гр.Тетевен.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите гр.Ловеч, представлявана от директора, с адрес : гр.Ловеч,
ул.„Търговска“ № 56, да заплати на А.И.А., ЕГН: **********, адрес: ***,
съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.