Решение по дело №1201/2021 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 113
Дата: 30 юни 2022 г.
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20213120101201
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Девня, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20213120101201 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание на чл. 415
във вр. с чл. 422 от ГПК, заведен от ЮБЦ ЕООД, ЕИК *********, против Г. В. Г., ЕГН
**********, С ИСКАНЕ да бъде прието за установено в отношенията между страните, че по
отношение на ответника съществува изискуемо вземане на ЮБЦ ЕООД, ЕИК *********, в
размер на 98,19 лева - главница за потребени и неплатени далекосъобщителни услуги по
договор, сключени между Г. В. Г. и „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА
КОМПАНИЯ" АД, заведени под клиентски номер 14728655002, вземанията по който са
цедирани.
Обективирано е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовата страна
сторените разноски, включително и разноските по заповедното производство по частно
гражданско дело № 115/2021 г. по описа на РС ДЕВНЯ ІІ състав.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения:
Твърди се, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
вбило образувано ч.гр.д. № 115/2021 г. по описа на РС ДЕВНЯ ІІ състав срещу Г. В. Г., ЕГН
**********, по което длъжникът бил подал възражение. Във връзка с горните твърдения
ищцовото ЕООД обосновава правния си интерес от избраната форма на искова защита.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция, позовавайки се на договор за
цесия от дата 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията "С.Г. ГРУП" ООД, ЕИК *********,
което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за
1
цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител на вземания „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги,
допълнителни споразумения към него. Твърди се, че мобилният оператор с търговска марка
„БТК" ЕАД бил прехвърлил вземания спрямо физически/ юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора. С оглед горните факти, ищцовата страна твърди, че
е встъпила в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди
подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство има надлежно
качество ищец по установителния иск. Релевира се, че ищецът кредитор е придобил права
върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Твърди се, че между ответника и „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА
КОМПАНИЯ" ЕАД бил сключен договор за далекосъобщителни услуги от дата 29.03.2018г.
Въз основа на сключения договор за далекосъобщителни услуги били издадени фактури за
отчетен период 22.04.2018г. – 21.07.2018 г. с обща сума за плащане в размер на 98,19 лева.
Размерът на главницата се формирал от задължения за предоставени мобилни услуги От
представените фактури се установявало, че ответникът потребявала далекосъобщителни
услуги, които били предоставяни от изправната страна по договора, БТК ЕАД, но не е
изпълнил задълженията си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си
поведение била изпаднала в забава / чл.79, ЗЗД/.
В исковата молба са развити подробни съображения и е цитирана съдебна практика
относно валидността на договорите за цесия, респективно надлежното уведомяване на
ответника .
В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е представила писмени доказателства,
обективирала е искане за прилагане на частното дело, образувано по заявлението по чл.410
ГПК .
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Искът с правно основание чл.422 ГПК е предявен по реда на чл.415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му, поради което
се явяват процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
За да установи съществуването на претендираното вземане, ищецът представя договор
с № 1472865529032018 - ********, сключен на 29.03.2018 г. между „БТК” ЕАД и ответника
Г. В. Г. с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги за мобилен номер **********
при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE с месечен абонамент 21,80 лв.,
срок на действие на договора до 29.03.2020г.
Представени са месечни сметки за отчетен период 22.04.2018г - 21.08.2018г., издадени
от „БТК” ЕАД, в която е отразено задължение на ответника в размер на 98,19 лв за месечен
абонамент, активационна такса, оборудване за VIVACOM Mobix 60 LTE и ДДС ставка.
Представен е договор за цесия от 16.10.2018 г., със страни „БТК” ЕАД - в качеството на
2
цедент и “С.Г.ГРУП” ООД – в качеството на цесионер, с който цедента прехвърля
възмездно на цесионера вземания, произтичащи от договори, описани в приложение №1.
към договора за цесия. В чл. 1.7 от договора за цесия е посочено, че Приложение № 1
представлява неразделна част от договора и съдържа списък/таблица в електронна форма с
информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва
име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентьт,
фактурирани вземания на цедента и дължима сума. Съгласно чл. 5 от договора цесионерът е
задължен и изрично упълномощен от цедента да уведомява длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземания, като им изпраща уведомление, съгласно образец, представляващ
неразделна част от договора. Съгласно чл. 5.3 от договора по искане на цесионера цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Представено е и пълномощно, с което „БТК” ЕАД упълномощава “С.Г.ГРУП” ООД –да
уведоми длъжниците по договора за цесия по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД
Представено е потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал.3 ЗЗД. В същото е
отразено, че се издава от цедента „БТК” ЕАД, за потвърждаване сключен договор за
прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г., по силата на който вземането на „БТК” ЕАД
спрямо Г. В. Г., ЕГН **********, в общ размер на 98,19 лв., е прехвърлено на „С.Г. Груп”
ООД, като в качеството на цесионер „С.Г. Груп” ООД има всичките предвидени в законите
на Република България права на кредитор, като информацията от таблицата по-долу в
текста на документа представлява извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия.
Представен е договор за цесия от 01.10.2019 г., със страни „С.Г.Груп” ООД в
качеството на цедент и „ЮБЦ” ЕООД в качеството на цесионер. По силата на договора
цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземания, придобити по силата на договор за
цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г.Груп” ООД от 16.10.2018 г., подробно
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Съгласно чл. 6 ал. 4 от договора
цедентът се задължава, по искане на цесионера, да му предостави писмено потвърждение за
извършеното прехвърляне на дадено вземане, което да послужи на цесионера за
конституирането му по съответно съдебно и/или изпълнително дело.
Представено е извлечение от Приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019г. В
същото е отразено, че се издава от цедента „С.Г.Груп” ООД за потвърждаване сключен
договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., по силата на който вземането на „БТК”
ЕАД спрямо Г. В. Г., ЕГН **********, в общ размер на 98,19 лв., е прехвърлено на „ЮБЦ”
ЕООД, като в качеството на цесионер „ЮБЦ” ЕООД има всичките предвидени в законите
на Република България права на кредитор, като тази информация представлява извлечение
от Приложение № 1 към договора за цесия.
Представено е уведомление за цесия от управителя на „БТК” ЕАД чрез пълномощника
си „С.Г.Груп” ООД и от „ЮБЦ” ЕООД до ответника, с което същия е уведомен
едновременно за извършеното прехвърляне на вземане на „БТК” АД спрямо него на „С.Г.
Груп” ООД, по силата на договор от 16.10.2018 г., така и за извършеното от „С.Г. Груп”
ООД прехвърляне на вземането на ищеца „ЮБЦ” ООД.
3
Представени са и Общите условия между „БТК” АД и абонатите на услуги,
предоставени чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството.
При така установените факти съдът достига до следните изводи:
Наличието на облигационна връзка между ответника и БТК ЕАД се установява от
договор с № 1472865529032018 - ********, сключен на 29.03.2018 г. Видно от същия БТК
ЕАД е поело задължение да предоставя мобилни услуги на ответника за телефонен номер
*********, а ответникът се е задължил да заплаща такса за ползваните мобилни услуги.
Съгласно чл.25 от Общите условия абонатът следва да заплаща ежемесечно цената на
месечния абонамент за поддържане на достъп до мрежата и стойността на проведените
разговори и други услуги, ползвани през предходния месец или периоди. Съгласно чл.35 от
Общите условия заплащането се извършва въз основа на месечни сметки. От ищеца са
представени месечни сметки и приложения към тях, от които са видни стойността на
потребените услуги за ползваните от абоната мобилни услуги в периода на действие на
договора, техния вид, цена и времетраене / за разговори /. Местата, където се регистрира
информацията, че определена мобилна услуга е осъществена /извън устройството на
потребителя/, са сървърите на телефонната клетка и логсървърите на оператора – т.е само
при съответния доставчик на мобилните услуги. В момента на доставянето на услугата тя
автоматично се регистрира, като така оставената електронна следа може да се материализира
на хартиен носител – фактури, справки и т.н. Няма друг източник извън устройството на
потребителя, от който да може да се извлече тази информация и поради това при липсата на
успешно проведено оспорване, се налага извод, че е извършена реална доставка на услуги,
поради което и сумите, начислени за осъществяването им, се дължат от ответника в
качеството му на техен потребител. Така и мотиви към Решение по въззивно търговско дело
№710 по описа за 2015 година на ВОС, неподлежащо на касационно обжалване, съгласно
които мотиви ако страната твърди, че не е осъществила потребление на мобилните услуги
през процесния период, то тя е тази, която носи доказателствената тежест да установи, че от
нейното техническо устройство не са подавани заявки и не са давани разрешения към
съоръженията на мобилния оператор за осъществяване на изходящ или входящ трафик на
информация и при липса на твърдения и ангажиране на доказателства, свързани с
неизправност на мобилния оператор относно отчета на регистрираните в неговата система
заявки за изходящ и разрешения за входящ трафик от и към абоната, следва да се приеме, че
същия е в поддържал в изправност през процесния период телекомуникационната си
система с цел ефективно осигуряване на трафика на телекомуникационни услуги.
От приетите по делото Договор за прехвърляне на вземания от дата 16.10.2018 г. между
БТК ЕАД, в качеството на цедент и С.Г. Груп ООД в качеството на цесионер,
Потвърждение за прехвърляне на вземания по договора, пълномощно от " БТК ЕАД, с което
упълномощава С.Г. Груп ООД да извършва уведомяване на длъжниците по чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД по посочения договор за цесия, Договор за цесия от 01.10.2019 г. между " С.Г. Груп
ООД в качеството на цедент и ЮБЦ ЕООД в качеството на цесионер, извлечение от
Приложение № 1 към посочения договор, се установява, че с посочените договори и
4
приложения, БТК ЕАД е прехвърлил процесното вземане спрямо ответника на С.Г. Груп
ООД на 16.10.2018 г., което впоследствие е цедирало вземането на ищцовото дружество на
01.10.2019 г., и ищецът се легитимира като кредитор спрямо ответника на процесното
вземане. В този смисъл и Решение № 149/07.02.2022г. по в.т.д. №2536/2021г. по описа на
ОС Варна, в мотивите на което се казва, че писменото изявление на управителят на първия
цесионер и идентичното такова от името на втория цесионер имат удостоверителна функция
в отношенията между страните по договора за цесия, доколкото същото не съставлява
изявление на физическо лице, а обективира волеизявление на юридическо лице, в
качеството му на страна в търговска сделка.
Ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че преди предявяване
на иска ответникът е получил уведомление за извършените цесии на вземанията по
процесния договор за мобилни услуги и допълнително споразумение. Няма пречка обаче
уведомлението за извършената цесия да може да се извърши и с връчване на препис от
исковата молба, към която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на
вземането от цедента на цесионера, поради което съдът приема, че връчването на същата
представлява надлежно съобщаване на цесията, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
С оглед изложеното така предявения иск се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
Предвид изхода на производството следва да се присъдят в полза на ищеца разноските
в заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в общ размер от 205 лева. На ищеца следва да бъдат присъдени и
разноските в настоящото производство, които възлизат на 205 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. В. Г. с ЕГН
**********, с адрес гр. Д. , ул. „ Б. К. „ №*, дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********,
съдебен адрес: гр. София, бул. “ България “ №81, вх. В, ет. 8, сума в размер на 98,19 лв.
/деветдесет и осем лева и 19 стотинки/ - главница за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор от 29.03.2018г., сключен между Г. В. Г. и
„БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" АД за мобилен номер
**********, за която сума са издадени месечни сметки с №№ **********/22.04.2018г.,
№**********/22.05.2018г. и № **********/22.06.2018г., което вземане е прехвърлено на
“”С.Г.Груп” ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а ”С.Г.Груп” ООД го е прехвърлило на
„ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г. и за което вземане е издадена заповед №
95/01.02.2021г. по ч.гр.д. № 115/2021 г. по описа на Районен съд – Девня

5
ОСЪЖДА Г. В. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. Д. , ул. „ Б.К. „ №*, да заплати на
„ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София, бул. “ България “ №81, вх. В, ет.
8, сумата от 205 лева /двеста и пет лева /, представляваща разноски направени в заповедното
производство, както и сумата от 205 лева /двеста и пет лева /, представляваща разноски,
направени в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО в подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6