№ 5574
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110158701 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл.432 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищеца Т. П. Д. неговият пълномощник твърди, че
доверителят му претърпял увреждания (загуба на съзнание , мозъчно сътресение, болки в
областта на лява ключица и ляво рамо, загуба на памет, главоболие, гадене , светобоязън,
повръщане) в резултат от пътно-транспортно проишествие, осъществено на 25.03.2020г. в
гр.София, при което управляваният от него служебен патрулен автомобил „1111 собственост
на МВР, се ударил с насрещно движещия се автомобил 1111 управляван от Александър
Рачев.Според ищцовата страна ПТПІ-то е причинено от водача на автомобил 1111. Твърди
се, че ищецът претърпял болки и страдания от причинените му увреждания, поради което
ответното дружество като застраховател по риска „Гражданска отговорност” на виновния за
ПТП водач следва да му заплати обезщетение за тези неимуществени вреди.
Искането на ищеца към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на
застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил 1111 ,
който е бил управляван от деликвента Александър Рачев по време на осъщественото по
негова вина ПТП на 26.03.2020г. в гр. София, да му заплати сумата от 10 000 лв,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
представляващи претъпените от него болки и страдания от уврежданията загуба на
съзнание, мозъчно сътресение, болки в областта на лява ключица и ляво рамо, загуба на
памет, главоболие, гадене , светобоязън, повръщане, получени при осъщественото на
26.03.2020г. пътно-транспортно проишествие в гр. София, заедно със законната лихва върху
обезщетението за периода от 10.06.2020г. до окончателното плащане.
В хода на съдебното производство ищецът и пълномощникът му поддържат иска При
1
устните състезания в заседанието на 10.03.2023г. адвокатът на ищеца е пледирал за
уважаване на иска.
Ответникът - Б.И. оспорва иска по основание и по размер според изричното
изявление на пълномощника му в представения на 01.12.2021г. отговор на исковата молба.
Оспорват се : механизма на процесното ПТП; наличието на причинно-следствена връзка
между него и твърдените от ищеца увреждания ; осъществяването на виновно поведение от
страна на водача на автомобила 1111 както и размера на претендираното обезщетение.
Предявено е възражение за съпричинителство от страна на ищеца, който според ответната
страна управлявал автомобила „Шкода Рапид” с рег. СВ 4963 НР без поставен предпазен
колан и при извършване на ляв завой не е спрял и не е изчакал движещия се направо в
насрещното платно лек автомобил 1111 , който е бил с предимство.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 10.03.2023г. юрисконсулт
на ответника е пледирал за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Относно процесуалния ред за разглеждането на иска :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки че предявеният
осъдителен иск по чл.432 КЗ произтича от търговско правоотношение, т.е. от търговска
сделка по чл.1,ал.1, т.6 ТЗ , делото следва да бъде разгледано по общия исков ред по чл.124 и
сл. ГПК , а не по реда на особеното исково производство по чл.365 и сл. ГПК, тъй като искът
е родово подсъден на районен, а не на окръжен съд (чл.103 ГПК във връзка с чл.104,т.4
ГПК).
Относно основателността на иска за обезщетение за неимуществени вреди:
Предявеният иск е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
От представените по настоящото дело Констативен протокол за ПТП № К-
153/26.03.2020г. на СДВР- Отдел „Пътна полиция”; влязло в сила Наказателно
постановление № 21-4332-016820/16.08.2021г. на СДВР, ОПП; влязло в сила Наказателно
постановление № 20-4332-005373/02.04.2020г. на СДВР, ОПП; Постановление на СРП от
22.07.2021г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
ЗМ 11107/2020г. по описа на СРТП-ОР-СДВР , ДП№ 139/2020г. по описа на СО-СГП, пр.пр.
№ 11812/2020г. по описа на СРП ,както и от приетото в заседанието на 10.03.2023г.
заключение по комплексната съдебна медицинска и авто-техническа експертиза
(неоспорено от страните), се установява , че на 26.03.2020г. в гр. София било осъществено
пътно-транспортно проишествие с участието на автомобил „1111 собственост на
Дирекция УССД-МВР , управляван от Т. П. Д. (ищеца), и автомобил 1111 управляван от
Александър Георгиев Рачев , собственост на „И.М Проишествието е осъществено , след
като водачът на автомобил 1111 нарушава правилата за движение по пътищата и навлиза в
2
лентата за насрещно движение , като удря насрещно движещата се полицейска кола „1111
От гореизложеното е видно, че по делото са доказани противоправността на
поведението (деянието) на водача на автомобил 1111 и причинната връзка между неговото
поведение и процесното проишествие, в резултат от което са причинени вреди на ищеца.
Възражението на ответника за съпричинителство от страна на ищеца е неоснователно.
Според вписаното в Констативния протокол за ПТП № К-153/26.03.2020г. и в
Наказателното постановление № 21-4332-016820/16.08.2021г. на СДВР, ОПП виновен за
ПТП-то е водачът на автомобила 1111 , който е навлязъл в лентата за насрещно движение.
Няма данни за осъществено нарушения на прилата за движени по пътищата от страна на
ищеца като водач на „Шкода Рапид” с рег. СВ 4963 НР. Според отговора на задача № 6 в
заключението по комплексната съдебна медицинска и авто-техническа експертиза , прието в
заседанието на 10.03.2023г. , неоспорено от страните, уврежданията на ищеца – контузия на
главата и мозъчно сътресение могат да се получат и при правилно поставен предпазен
колан, тъй като главата е подвижна част от тялото и движенията й не се ограничават от
предпазния колан. Освен това по делото няма никакви доказателства ,нино дори данни
ищецът да е бил без предпазен колан по време на процесното ПТП и това да е причинило
уврежданията му.
Според посоченото в Констативния протокол за ПТП № К-153/ 26.03.2020г.
автомобил 1111 (управляван от деликвента по време на процесното ПТП) е бил обект на
застрахователно правоотношение с клауза "Гражданска отговорност” по полица №
BG/119001998221, валидна от 18.07.2019г. до 17.07.2020г. Това застрахователно
правоотношение не се оспорва от ответника , а и е посочено в справката от
информационния сайт на Гаранционния фонд , приложена към исковата молба.
От отговора на задача № 2 в приетото в съдебното заседание на 10.03.2023г.
заключение на вещото лице по комплексната съдебна медицинска и авто-техническа
експертиза, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация,се
установява,че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 26.03.2020г.
ищецът е получил увреждания : „мозъчно сътресение и контузия на главата”. Според
отговора на задача № 3 от заключението на ищеца е проведено лечение във ВМА ,
Клиниката по неврохирургия , изразяващо се в постелен режим под активно медицинско
наблюдение, приложена е лекарствена терапия с „Деган” против гаденето и повръщането ,
както и „Дексаметазон” за избягване на мозъчен оток и вливане на „Рингер”. Според вещото
лице-медик ищецът 30 дни е следвало да спазва щадящ режим без гледане на телевизия ,
силна светлина , шофиране , физическо натоварване и боравене с оръжие.
В съдебното заседание на 10.03.2023г. по искане на ищеца като свидетел е разпитана
неговата съпруга Десислава Боянова Д.а. Според свидетелката когато веднага след
инцидента отишла в болницата , за да види съпруга си , той не могъл да я познае , а на
опитите й да установи контакт не реагирал. Бил в болница около една седмица , като през
това време тя не го посещавала , тъй като това е било забрането поради епидемията от
Ковид-19. След като се прибрал вкъщи не можел да спи и пиремал успокояващи и
3
сънотворни лекарства, трябвало да спазва щадящ режим без телевизия и без електронни
устройства , като симптомите започнали да отшумяват след окло 15 дни. Но инцидентът
повлиял на психиката на ищеца , той се боял да шофира , станал сприхав , сменил работата
си като напуснал полицията
Предвид изложеното по делото е доказан правопораждащият фактически състав за
ангажирането спрямо ищеца на отговорността по чл.432 КЗ на ответното дружество в
качеството му на застраховател: застрахователно правоотношение по клауза "Гражданска
отговорност" със собственика на автомобил 1111 управляван по време на процесното ПТП
от деликвента Александър Георгиев Рачев; застрахователно събитие- нанасяне на телесни
увреждания на ищеца, причинени от неправомерно виновно деяние на застрахованото лице
(пътно-транспортното проишествие, осъществено на 26.03.2020г.); неимуществени вреди,
изразяващи се в претъпените от ищеца болки и страдания в резултат от нанесените му
увреждания, и причинна връзка между тях и поведението на застрахования деликвент.
Обемът на отговорността на застрахователя по чл.432 КЗ се определя от
задължението за обезвреда по чл.45 ЗЗД на застрахования деликвент. Размерът на
обезщетението по 432 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД за неимуществените вреди (доколкото се
касае за вземане , породено от непозволено увреждане) се определя съобразно правилото на
чл.52 ЗЗД ,т.е. по справедливост с оглед на обстоятелствата по делото. В съответствие с
критерия, посочен в чл.52 ЗЗД и конкретизиран в раздел ІІ,т.11 от ППВС № 4/23.12.1968г.,
съдът преценява , че претърпените от ищеца физически болки и страдания вследствие от
уврежданията му, които са му причинили физически и психически дискомфорт за около 30
дни, представляват неимуществени вреди , които следва да бъдат надлежно обезщетени от
застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на виновния за ПТП деликвент. Съдът
обаче отчита и наличието на фактори, ограничаващи тези неимуществени вреди и
следователно намаляващи размера на дължимото за тях обезщетение: отсъствието на
инвалидизиране; кратокрайността на временната неработоспособност и на лечението –
около месец и благоприятното развитие на уврежданията – окончателно им
излекуване. С оглед на посочените обстоятелства, съдът счита че дължимото от ответника
на ищеца обезщетение за неимуществените вреди следва да бъде в размер на 5 000 лв. Тази
сума следва да бъде присъдена на ищеца. В останалата му част до пълния предявен размер
от 10 000 лв осъдителният иск по чл.432 ТЗ следва да бъде отхвърлен.
Относно дължимата лихва върху обезщетенията по чл.432 КЗ :
Според чл.497,ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение , считано от по-ранната дата от:
1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл.106,ал.2 КЗ, и
2.изтичането на срока по чл.496,ал.1 КЗ, освен в случаите когато увреденото лице не
4
е представило доказателства , поискани от застрахователя по реда на чл.106,ал.2 КЗ.
Съгласно чл.496,ал.1 КЗ срокът за окончателното произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 КЗ пред застрахователя.
Според чл.496,ал.3,т.1 КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, когато за установяване на ПТП е бил представен констативен протокол за
ПТП.
В конкретния случай по делото не е спорно , а и е доказано чрез представеното с
исковата молба заверено копие от Искане за изплъщане на застрахователно обезщетение ,
вх. № ОК-314071/10.06.2020г. от ищеца до ответното дружество , че претенцията по чл.380
КЗ е предявена на 10.06.2020г., като по нея няма изрично произнасяне на ответника до
предявяването на исковата молба (13.10.2021г.). Следователно 3-месечният срок по
чл.496,ал.1 КЗ е изтекъл на 10.09.2020г. , което означава , че ответникът дължи законната
лихва върху застрахователните обезщетения от 11.09.2020г.
Поради изложените причини законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена от датата на изтичане на срока по чл.496,ал.1 КТ –
11.09.2020г. Претенцията на ищеца за законна лихва върху обезщетението следва да бъде
отхвърлена за периода от 10.06.2020г. до 10.09.2022г.
Относно разноските:
На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца следва да бъде присъдена част от направените
от него разноски по делото – платената държавна такса (400 лв) и внесения депозит за
комплексната съдебна медицинска и авто-техническа експертиза (200 лв) , пропорционална
на уважената част от иска.
Тъй като ищецът е бил представляван по настоящото дело от адвокат по реда на
чл.38,ал.1 ЗА , следва на основание чл.38,ал.2 ЗА ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на този адвокат възнаграждение , чийто размер следва да бъде определен според
чл.7,ал.2,т.3 от Наредба№ /2004г. на ВАС (850 лв). На адвоката следва да бъде присъдена
част от така изчисленото възнаграждение, пропорционална на уважената част от иска.
На ответника следва да да бъде присъдена част от разноските – платения депозит за
комплексната съдебна медицинска и авто-техническа експертиза (200 лв), пропорционална
на отхвърлената част от иска.
Ответната страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определен според чл.25,ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ
/2006г./ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.78,ал.8 ГПК
/редакция – изм. ДВ, бр.8/2017г./ , а именно 100 лв. На ответника следва да бъде присъдена
част от така определеното юрисконсултско възнаграждение, пропорционална на
5
отхвърлената част от иска.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б.И., ЕИК: 11111, гр.София, район „1111, ДА ЗАПЛАТИ на Т. П. Д.,
ЕГН: **********, гр. София, ул. „1111, със съдебен адрес : гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков” № 57, ап.24, чрез адв. А. С., на основание чл.432 КЗ сумата от 5 000 лв (пет
хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претъпените от ищеца болки и страдания от уврежданията - мозъчно сътресение и контузия
на главата, причинени му при осъщественото на 26.03.2020г. пътно - транспортно
проишествие в гр. София по вина на водача на автомобил 1111 застрахован по риска
„Гражданска отговорност” при ответника, заедно със законната лихва върху това
обезщетение от 11.09.2020г. до окончателното плащане на сумата, както и на основание
чл.78,ал.1 ГПК сумата от 300 лв (триста лева), представляваща част от направените от
ищеца разноски по настоящото дело- платените държвна такса и депозит за комплексна
съдебна медицинска и авто-техническа експертиза по делото, пропорционална на
уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част като неоснователен иска по чл.432 КЗ до пълния
предявен размер от 10 000лв (десет хиляди лева).
ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва върху обезщетението за периода от
10.06.2020г. до 10.09.2020г.
ОСЪЖДА Б.И., ЕИК: 11111, гр.София, район „1111, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. С.
С., личен № **********, със съдебен адрес : гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 57,
ап.24, сумата от 425 лв (четиристотин двадесет и пет лева), представляваща част от
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.1
ГПК в съотвествие с чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1 /2004г. на ВАС в качеството му на
пълномощник на ищеца Т. П. Д. по настоящото гр.д. № 58701/2021г. по описа на СРС, 68
състав, пропорционална на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Т. П. Д., ЕГН: **********, гр. София, ул. „1111, със съдебен адрес : гр.
София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 57, ап.24, чрез адв. А. С., ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.,
ЕИК: 11111, гр.София, район „1111, на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 100 лв ( сто
лева), представляваща част от направените от ответника разноски по настоящото дело-
платения депозит за комплексната съдебна медицинска и авто-техническа експертиза,
пропорционална на отхвърлената част от иска, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата
от 50 лв (петдесет лева), представляващи част от полагащото се на ответното дружество
юрисконсултско възнаграждение, пропорционална на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7