П
Р О Т
О К О Л
№ 347
гр. Пловдив, 16.07.2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ МИТЕВ
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
секретар АННА СТОЯНОВА,
прокурор: РУМЕН БОЕВ,
сложи за разглеждане докладваното от съдия ИВАНОВА
ВЧНД № 314 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10, 46 часа в залата се явиха:
Съгласно решение на СК на ВСС и Заповед на председателя на Апелативен съд Пловдив производството по настоящото дело ще се осъществи чрез видеоконферентна връзка - използване на програма Skype по отношение на обвиняемия И.Д.Ч., който се намира в Ареста П..
В качеството на негови защитници се явява адвокат Е. Х..
Не се явява другият му защитник адвокат С. П..
ОБВИНЯЕМИЯТ Ч.: Съгласен съм делото да се гледа само в присъствието на адв. Х..
За Апелативна прокуратура се явява прокурор РУМЕН
БОЕВ.
В съдебната зала присъства и системният администратор на Апелативен съд – Пловдив – Валентина Нончева.
СТАНОВИЩА
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.
Х.: Моля се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ
Ч.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за даване
ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА
се делото от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи. Представям и моля да бъде
приложено към материалите по делото заверено копие на заключението на
назначената по отношение на обвиняемия Ч. съдебномедицинска експертиза.
Адв.
Х.: Поддържам частната
жалба.
Уважаема г-жо председател, уважаеми
апелативни съдии, аз ви моля да не допускате и не прилагате към делото
експертизата или епикризата, която е представена. На първо място считам, че
същата беше организирана от представителите на обвинението, само и единствено и
защото повече от 50 дни в досъдебното производство на доверителя ми не беше
направен дори опит за неговото лечение. В молбите ни за експертиза или за
епикриза, ние сме настоявали тя да работи и с данните от започналото преди
задържането на доверителя ни лечение, които са медицински данни, от които има
съответно медицински снимки и което лечение е извършвано в клиниката на лекаря,
който е свидетелствал в първоинстанционния съд по настоящата мярка, така и от
водещо лице – хирург. Тоест, ние имаме две документации. За мен и моето лично
мнение е, че това не е експертиза, дори формално да има белези по смисъла на
НПК, първо, заради краткостта на времето и второ, заради непознаването с
медицинската документация на доверителя ми, както и защото, поне това е моето
мнение, не е присъствал лекуващият му лекар или друго лице, а и по наши данни
от доверителя ми, който напълно законно и легално ми се обади по телефона,
целият преглед се е изразявал „В И., отвори си устата!“, „И., затвори си устата!“
- 30 секунди. Когато доверителят е поискал да покаже на експертите всички
видове болкоуспокояващи, с които той е снабден в ареста, те са му казали, че
това не ги интересува, тъй като в него има и документи медицински. Това са
моите съображения, вече влезнах по същество. Това е моето мнение. Нямам отводи и нови искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ
Ч.: Нямам възражения този
състав на съда да гледа делото. Нямам отводи и доказателствени искания.
Съдът счита, че следва да бъде приложена към
делото днес представената от представителя на държавното обвинение съдебномедицинска
експертиза, както и с оглед становището на страните, че нямат
искания за събиране на доказателства, следва да бъде даден ход на съдебните
прения.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към материалите по делото
съдебно-медицинската експертиза, представена от представителя на държавното
обвинение.
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв.
Х.: Уважаема госпожо
председател, уважаеми апелативни съдии, аз ще ви моля да отмените определението
на Окръжен съд - Пловдив и да уважите частната ни жалба. Намираме, че която и друга мярка да предприемете спрямо доверителя
ми – парична гаранция, дори в по-висок размер, домашен арест, при всички
ограничителни условия, които са, тази мярка ще бъде справедлива, ще бъде адекватна
и ще бъде законосъобразна.
Какви са доводите, които сме написали накратко
в жалбата ни до вас? На първо място, от гледна точка на твърдяното наличие на
вероятността доверителят ни да извърши друго престъпление. Ние твърдим, че
такава няма. Тя и не съществува. Видът
на престъплението, което е извършил доверителят ми, подчертавам, за
което той си е признал веднага , без адвокат, след това - с друг адвокат, след
това - заедно с нас, и съжалява. Даже имаме не само разговори, а неговото
категорично, утвърдително желание онези
суми, тъй като делото е доста голямо и
се знае точно коя сума той е присвоил да бъде възстановена, така че да няма
нито един засегнат, тази опасност не
съществува, защото видът на деянието е свързан
с осъществяване на неговата професия, а той няма достъп до това място.
Нещо повече, миналото на доверителя ми, неговата
съдебна и социална характеристика не сочат на индивид, който има трайно изградени
навици и желание да нарушава съдебната система и закона. Той е с чисто съдебно
минало, с едно здраво семейство, с дете от предишен брак, за което се грижи.
Така че, доводите на съда, че има
вероятност доверителят ми да извърши друго престъпление, ние намираме за невярни
и ви молим да не ги приемате.
Дали има опасност доверителят ни да се укрие
- също по делото няма такива, каквито и да е било индиции дори. Укриването би могло да се
презюмира, ако доверителят ми поне в един момент от живота си или от момента на
задържането си, а и преди това, е имал проявления, които да сочат, че същият би
искал да се отклони спрямо него наказателното производство. Но същият, както са направени справки, от
дълги години насам работи на постоянна работа, има постоянна адресна
регистрация, има сключен граждански брак, тоест, той е един уседнал човек, извършил едно престъпление –да , но за което той си е
признал.
Основните ни доводи са по отношение на
неговото здравословно състояние. Ние сме категорични и затова възразих против
приемането днес на тази епикриза или
експертиза, тъй като неговото здравословно състояние е несъвместимо с престой в
ареста. Имаме епикриза, издадена от лекуващият
му лекар, но не от вещи лица,
които отиват и което сам той доверителят ми може да потвърди пред вас и за 30
секунди се извършва експертиза, че здравословното състояние на доверителя ми е такова, което не позволява неговото
лечение да се извършва в условията на ареста, на второ място, е задължително
провеждането на лечение и на трето място, ако това не бъде направено, то той не
само ще загуби всичките си зъби в устатата, но има реална опасност от инфекция,
като в епикризата, която ние сме ви представили от лекуващия му лекар, същият е
разгледал подробно, както прави всеки един специалист, съпътстващо заболяване
на нашия доверител, а именно хипертония, като подробно е посочил до какво води
хипертонията в такъв вид заболяване – намаляване и изчезване на костите, но
най-важното, което лекуващият лекар започна да обяснява пред Окръжния съд, но беше ограничен в това -
той подчерта един друг много голям риск – инфекцията и хипертонията водят, а
също и липсата на хигиена и на подходящо хранене, до намаляване възможностите на
имунната система.
Аз не вярвам в тази зала да има някой, който
да отрича наличието на „Корона“-вирус. Изказаха се изключително много сетива,
вкл. и откривателят на СПИН, които
потвърдиха, че това заболяване атакува най-вече хора с намалени имунни
способности на защита – това, от което най-много се опасява лекарят. Затова и в
своите показания пред Окръжният съд неколкократно заявих, че рискът от инфекцията е много голям и трябва
да се спазват такъв вид и хранене, че да не се затварят така наречените рани по
челюстта, за да може да се сложат тези импланти. Което означава, че доверителят
ми трябва да стои с отворени рани в устата. Възможността от инфекция,
намаляване на имунната система, какъв по-голям риск този човек при тези условия
да стане един нов приносител и да се разболее от това заболяване, което за нас
и за лекарите си е един грип, но изключително обострен, изключително силен,
атакуващ само хора със слаба имунна система и то, не забравяйте, че той се
намира в заведение, в което няма как да бъде ограничен достъпа на други хора до
него, той е в непрекъснат достъп.
В момента в залата се явява адв. П.,
защитник на обвиняемия.
Адв.
ХАЙРАБЕДЯН: На следващо
място, лекуващият му лекар, самият доверител, за съжалението епикризата не го
казва, говорят за една непрекъсната болка, защото всичко в устатата му е
отворено. Ние даже предложихме на окръжния съд - на председателя на съдебния
състав да погледне устата на този човек, вътре има дупки, зъбите му са
изпилени, на практика целият емайл,
който предпазва зъба и го прави нечувствителен, на практика той в момента е с
оголени нервни окончания в устата. И най-важното, г-жо председател, за нас това
е много съществено, уважаеми апелативни съдии, това заболяване доверителят ми
не си го открива в ареста, както за съжаление в повечето случаи, за да има
основания да излезе. Това е заболяване, което
го има отпреди да бъде задържан, тоест
това не е заболяване „ад хок“ като основание пред уважаемия съд, за да си
излезе от ареста, както и придружаващото - хипертонията. Това са заболявания отпреди
ареста.
Ние първоначално
с колежката П. не искахме промяна на неговата мярка, защото още преди 50 дни ние
започнахме да подаваме молби до прокурора, който надзирава досъдебното
производство, с искания да бъде направена една среща, да бъде направена една
експертиза, да бъде определено едно лечение, да се каже може ли и ли не може
това лечение да бъде в ареста, въпреки тогава знаехме още, че не е в ареста. Но
50 дни ние нямахме никакъв отговор. Назначаването на тази експертиза стана на следващия ден, след като колежката
Почева депозира молбата за промяна на мярката в Окръжна прокуратура и как ние
да вярваме, че този човек ще бъде лекуван, след като 50 дена нямаше време за
епикриза. Как да вярваме на една епикриза, която не се е запознала с неговите
документи, с медицинска документация на извършена операция. Ние подчертаваме,
че има извършена операция. Това не е разкрасителна процедура да отидете да ви сменят зъба и да
ви сложат нов, защото другият не е красив. Вършили са операции и те ще
продължават. Едвам се примолихме да може да бъде изкаран, тъй като няма как, в
епикризата си пише: „ако има стоматолог, могат да го лекуват“. Да, де, но няма
как. За да му свалят конците, за да не стане някаква инфекция, го изкараха и
вкараха обратно. И сега в момента той е
на болкоуспокояващи. Ние, разбира се, пишем молба и казваме и питаме „моля да
ни издадете документ какъв вид медикаменти на нашия доверител са му предписали“.
Той има цяла шепа медикаменти, които му
се дават. На практика се прави един
наркоман вътре - един зависим към болкоуспокояващи. На практика направи
доверителят ми молба и ние му я написахме, да му бъде даден поне апарат за
кръвно налягане, защото лекарят, когато го повикате в ареста, той идва, когато
може, когато иска. Всичко друго са формални изрази, уважаема госпожо председател
и апелативни съдии. В ареста лечение няма. Там няма нормално лечение на
настинка или на грип, камо ли, когато имате такова заболяване и ние питахме
пред Окръжния съд в крайна сметка мярката за неотклонение наказание ли е или е
мъчение. Затова, дори доверителят ми, въпреки, че ние бяхме искали от уважаемия
съд „Парична гаранция“, той каза не, аз ви моля за домашен арест, аз искам да
се лекувам, мен ме боли, мен ме е страх, не мога да ям, не мога да пия вода,
искам да се лекувам и той заяви „не желая парична гаранция, искам домашен
арест, при всичките ограничителни условия“. Ето това са единствените ми доводи,
ние ги намираме за правилни, намираме ги за законни, за справедливи и само едно
ще подчертая – от задържането досега на нашия доверител делото, въпреки, че
придоби такива големи размери, на практика чисто правно, по изясняване на спора,
не е направено нищо. Благодаря ви!
Адв.
П.: Уважаеми апелативни
съдии, ще моля да уважите така депозираната частната жалба, с която
считаме, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и
незаконосъобразно, като не е уважил искането на подзащитния ми за промяна на
вече взетата най-тежка мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в
по-лека. Изцяло се придържам към изложените съображения и доводи, които
колегата изложи изключително подробно пред вас. Няма да се повтарям с него.
Единствено в допълнение ще отбележа, че действително здравословното състояние
на нашият подзащитен е изключително влошено. В тази връзка има както писмени,
така и гласни доказателства.
Ще насоча вашето внимание единствено
съгласно установената Европейската практика като казуси, които касаят влошеното
здравословно състояние на задържаните лица. В редица свои
решения съдът в Страсбург изисква
осигуряване на адекватна медицинска помощ на задържаните лица – такава, каквато на нашият подзащитен до момента не е
оказана. Доста дълго време същият от
задържането до прилагане на адекватна медицинска
намеса за вадене на конците, които повече от необходимото стояха в устата му и след отправена молба към
прокурора, същият беше изведен, свалени конци и оттам нататък абсолютно никаква
терапия по отношение това заболяване към него не беше приложена.
Като стандарт за спазване на забраната за нечовешко или
унизително отнасяне, в този смисъл само ще си позволя две решения да цитирам – делото
„Кудла срещу Полша“ и „Кипър срещу Турция“.
Нещо повече, действително доводът и на съда,
и на прокуратурата е, че ако е необходимо провеждане на лечение, то в условията на ареста би могло да се извърши такова. Аз считам, че
този извод е неправилен и
незаконъобразен с оглед на това, че се изискват специални дентални знания. Видно от разпита на лекуващия му
лекар, тук се касае за продължително консервативно лечение, което няма как да
се каже на кой етап и в кой момент колко пъти ще е необходимо и какво лечение,
предвид това, че самият лекар заяви, че в момента той не знае каква е находката в устната му кухина и доколко тези зъби могат да бъдат
спасени. В крайна сметка се касае за един млад човек.
Също така, като нарушение на чл. 3 от
Конвенцията за защита правата на човека може да се отнесе и ограничаването на
правото на задържаното лице да избере както лекуващ лекар, така и лечебно заведение,
в което същото да се проведе. По отношение на, както каза и колегата, нашият
подзащитен се отказа от искане за изменение на мярката му за неотклонение в „Парична
гаранция“, а ние поискахме, заедно с
него, да се измени задържането под стража в по-леката мярка за неотклонение, а
именно „домашен арест“, като се даде възможност на нашият подзащитен
не да се лекува, това лечение включва и хранителен режим. Същият не може да се храни с твърда храна. Изисква се
същата да бъде пасирана. В условията на ареста това няма как да се случи.
В тази връзка ще си позволя и не споделям изложените
съображения от първоинстанционния съд в мотивите на атакуваното определение, че
не следва по тежест да му бъде наложена тази мярка. Аз считам, че съгласно
решение № 10/27.07.1992 г., постановено по
конституционно дело № 13/1992 г., в което
Конституционният съд отбелязва,
че „Домашният арест“ е също форма на
задържане и намеса в правото на неприкосновеността на личността. Тоест, по
своята същност тази мярка за неотклонение
представлява лишаване от право на свободно придвижване
в пространството. Конституционното решение се корелира с европейския
стандарт, установен в чл. 5, т. 4 от Европейската конвенция по правата на човека, според който, като
форма на задържане „Домашният арест“
се ползва с всички процедурни гаранции,
предвидени за самото задържане и с
тази мярка се дава възможност на
задържани, при които е установено, че са с влошено здравословно състояние, им
се дава възможност същите да бъдат лекувани.
Аз ви моля да уважите така депозираната частна жалба и измените вече взетата мярка от
„Задържане под стража“ в по-лека, а именно в „Домашен арест“, за да се даде
възможност на нашия подзащитен, чисто
човешки, да може да се лекува и ако въобще могат да се спасят тези зъби,
да му се даде тази възможност, благодаря. Поискали сме пред Окръжния съд
„Парична гаранция“ или „Подписка“. Сега искаме втората по тежест мярка – поне
„Домашен арест“, да му се даде възможност да се лекува.
Адв.
Х. /реплика/: Уважаема
госпожо председател, уважаеми апелативни съдии. Ние поддържаме жалбата си.
Предоставяме на вас, преценете вие. В крайна сметка, доверителят ни има вяра в
правосъдието, ние също имаме вяра в правосъдието. Ваша е преценката. Нашето
искане по мярката, като толкова пъти повтаряме „Домашен арест“ и на нашия
доверител, само защото, ние искаме да ви убедим, че неговото единствено желае
е, за да може да се лекува. Предоставяме на вас.
ОБВИНЯЕМИЯТ
И.Ч. /за лична защита/: Съгласен
съм с това, което казаха моите адвокати. Аз заради зъбите, почти не ям, не мога
да се храня вече. Кръвното ми е високо, моля
за по-лека мярка, поне за „Домашен арест“ за да мога да се лекувам.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ви моля да
потвърдите определението на Пловдивски окръжен съд, с което молбата за промяна на
мярката е оставена без уважение по всички пространни доводи и съображения в мотивите към определението.
Бих искал, с оглед здравословното състояние да имам някакви
други виждания към мярката на И.Ч., но факт е, че тази искана
съдебно-медицинска експертиза е осъществена и не се твърдят тези тежки
ситуации, които току-що бяха споделени пред вас във връзка със специално
състоянието на обвиняемия, диагнозата, лечението му и т.н.. Това е мнението на
професионалистите в тази област, с което поне аз няма как да не се съобразя и не ми дава основание
да мисля, че промяната на мярката в по-ниска би могло да е основателно.
Налице са всички хипотези по чл.63 от НПК –
минимум 10 години. Да, вярно, трудно се събират доказателства, обемът на
разследването е много голям, милион и половина е присвоената сума. В крайна
сметка това е засегнато в определението на Пловдивски окръжен съд, че се касае за разследване изцяло в законния
срок, още повече, че както се споменава от колегите, неговото заболяване е на
дневния ред и на прокуратурата, и на органите в ареста. Лекуван е, вадени са
конци, предоставяни са му лекарства. Направен му е пълен преглед. Експертите –
те си знаят какво и как да гледат,
предвид техния обем на възможности и знания. Така че пред мен възниква и
въпроса каква би била разликата при провеждане на едно лечение, ако е в двата
вида ареста как може да се осъществява. Не са един и два случаи, когато и при
изпълнението на мярка – арест, тя си се изпълнява в съответно лечебно
заведение, когато преценят, лекарите, че това трябва да се осъществява. Иначе
това специфично лечение с мярката „Домашен арест“ точно толкова ефективно може
да се осъществи, колкото е и в момента. Това са моите съображения.
Адв.
П. /реплика/: Ако ми
позволите само една кратка реплика, във връзка с това, което заяви уважавания
от мен прокурор от апелативна прокуратура, разликата е следната, че при „Домашния
арест“ подзащитният ни може да изпълнява хранителния режим, който е посочен от
лекуващия лекар, също така може да се използва и хигиена на устната кухина –
неща, които няма как в условията на ареста, с мярка „Задържане под стража“ да
могат да се направят.
И нещо повече, аз казах в моята пледоария,
че нарушение на чл. 5-ти е, когато на едно задържано лице не му се дава избор
при кой лекар и в кое лечебно заведение да се лекува. Смятам, че с една мярка
за неотклонение „Домашен арест“ ще му бъда дадена възможност да се проведе
адекватно лечение по отношение на неговия здравословен проблем.
Адв.
Х. /реплика/: За наше огромно съжаление, дори медицината
стана платена. В условията на „Домашен арест“ той винаги ще може да бъде
посещаван от своя лекуващ лекар, а не да чакаме със седмици и с месеци някой да
отиде да го посети, за да се извърши дори най-обикновен преглед на този човек.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Ч.: Искам да помоля само за по-лека мярка за неотклонение – за „Домашен арест.“ Искам да мога да се лекувам и да спрат тези мъки. Парадонтозата изисква продължително лечение, не може да стане от днес за утре, просто сега болката е нетърпима..
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание, съдът приема за установено следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 65,
ал. 7 – ал. 9 НПК.
С протоколно
определение по ЧНД № 1263/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив е оставено без уважение искането на обвиняемия
И.Д.Ч. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение от „задържане
под стража” в по-лека такава.
Срещу така
постановеното определение е постъпила частна жалба от адв. С.П. и адв. Е. Х., с
която се прави искане атакуваното определение да бъде отменено, като спрямо
обвиняемия бъде взета по-лека мярка за неотклонение – „парична гаранция“ или
„домашен арест“.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция обвиняемият и неговите защитници поддържат жалбата и направеното с нея искане.
Представителят
на Апелативна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата е неоснователна, поради
което следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение на
окръжния съд - да бъде потвърдено.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства и
като обсъди изложените от страните доводи и съображения, намира частната жалба за
процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна.
Правилно
Пловдивският окръжен съд е приел, че продължава да е налице обоснованото
предположение, че обвиняемият Ч. е извършил
вмененото му във вина престъпление по чл. 203, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 201 НК. Този извод се налага от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
като междувпрочем се потвърждава и от обясненията на самия обвиняем, който не
отрича вменената му във вина престъпна деятелност. Отделен е въпросът за нейния
обем във връзка с предмета на престъплението и съучастническата дейност с
другия обвиняем по делото.
Неправилно
обаче окръжният съд е приел, че на този етап от досъдебното производство
продължава да съществува реалната опасност обвиняемият Ч. да извърши друго
престъпление. За този си извод се е позовал основно на механизма, начина и
подбудите за извършване на инкриминираното деяние, както и на сериозния размер на присвоените
парични суми. Извън вниманието на първостепенния съд е останала липсата на
събрани до момента по делото доказателства, които да установяват участието на
обвиняемия Ч. в присвояването на пълния инкриминиран размер от
1 500 000 лв., както и това да е сторено в съучастие с другия
обвиняем – Е. К.. Не са обсъдени в пълнота и наличните други обстоятелства, посочени
в разпоредбата на чл. 56, ал. 3 НПК. Обвиняемият Ч. е лице с чисто съдебно
минало, трудово и семейно ангажиран, в хода на разследването е направил
самопризнания и е съдействал за разкриване на обективната истина. При него е
налице и сериозен здравословен проблем, за който, освен данните по досъдебното
производство, са събрани писмени и гласни доказателства и в хода на
първоинстанционното производство. Влошеното здравословно състояние на
обвиняемия се потвърждава и от представената пред въззивния съд съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от специалист по лицево-челюстна хирургия и дентален
лекар. От същата, макар и непълна, поради липса на отговори на всички поставени
въпроси, се установява, че на Ч. фактически липсват общо 13 зъби на горна и долна
челюст, а изпилени са общо 6 фронтални зъби, подготвени за мостова конструкция.
Макар и пестеливо, вещите лица са посочили, че установеният зъбен статус при
обвиняемия ще наруши говора и храненото, както и че провеждането на
необходимото стоматологично лечение е възможно в условията на ареста при
наличие на стоматолог (какъвто е ноторно известно, че няма).
Съобразявайки
посочените по-горе обстоятелства, които са от значение при преценката относно
вида на мярката за неотклонение, която следва да бъде наложена на обвиняемия, настоящата
инстанция намира за неправилен изводът на окръжния съд, че спрямо И.Ч. следва
да продължи да действа най-тежката мярка за процесуална принуда. В конкретния
случай са налице основания за изменение на мярката за неотклонение „задържане
под стража“ в по – лека, като адекватна на обстоятелствата по чл. 56 НПК и
целите по чл. 57 НПК, съобразена със семейното и имуществено положение на
обвиняемия е мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 100 000
лв. Паралелно с нея на обвиняемия следва да бъде наложена и друга мярка за
процесуална принуда, а именно – „забрана за напускане пределите на Р България“,
като съвкупното им прилагането е достатъчно да обезпечи в пълен обем нуждите на
воденото срещу него наказателно производство.
Водим от гореизложеното, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ взетата мярка за неотклонение на И.Д.Ч., ЕГН : ********** – обвиняем по ДП № 186/2020 г. по описа на Сектор „ИП“ при ОД на МВР – П. от „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“ в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева.
След внасяне на гаранцията обвиняемият да бъде освободен, ако не се налага задържането му на друго основание.
НАЛАГА на обвиняемия И.Д.Ч., ЕГН: ********** – обвиняем по ДП № 186/2020 г. по описа на Сектор „ИП“ при ОД на МВР – П. мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р България“.
ДА СЕ УВЕДОМИ началника на Сектор „БДС“ при ОД на МВР – П. с цел предприемане на мерки за изпълнение на наложената забрана за напускане пределите на Р България.
Определението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 11,20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: