Р Е Ш Е Н И
Е № 260373
гр. Пловдив, 15.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично заседание на пети август
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 14037 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД срещу Р.К.К. ***, с която се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 511,04
лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.11.2017 г. – 28.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.07.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 56,01 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 03.01.2018 г. – 03.07.2019
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 6164/ 05.07.2019 г. по ч.гр.д. № 11232 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, IX гр.с. Претендира се присъждане на сторените разноски в
заповедното и в исковото производство.
Ищецът твърди, че в качеството си на
енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия
за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив,
като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при
публично известни общи условия. Посочва, че ответникът бил клиент на топлинна
енергия с № ********** по отношение на обект на потребление, находящ се в гр. П.***************.
Поддържа, че за процесния период от 01.11.2017 г. – 28.02.2018 г. била
доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово
разпределение, топлинна енергия на обща стойност 567,05 лв., включваща главница
за периода 01.11.2017 г. – 28.02.2018 г.
в размер на 511,04 лв., както и обезщетение за забава в размер на 56,01 лв. за
периода 03.01.2018 г. – 03.07.2019 г.
Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11232 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, IX гр.с, срещу която ответникът възразил, поради което и
били предявени настоящите искове.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника. Възразява, че между страните
липсва валидно учредено облигационно отношение, включително и че не се
ангажират доказателства ответницата да е собственик или носител на вещно право
досежно процесния обект. Излагат се доводи, че липсват доказателства да е
изпълнена процедурата по чл. 133 ал.2 ЗЕ, както и дали е извършвана проверка на
всеки две години на монтирания топломер. Оспорва се и начинът на изчисляване на
потребената топлинна енергия. Поради изложеното моли предявените искове да
бъдат отхвърлени.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 14037 по описа за 2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, IX гр.с, образувано по депозирано от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 6164/
05.07.2019 г. Срещу Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано
възражение, поради което с разпореждане на съда от 05.08.2019 г. е указано на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК.
В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен
идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и
тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са
допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154,
ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е
потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта,
находящ се в гр. П.******, че ищецът е изправна страна по договора, както и да
установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква
и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в
един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване,
което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани
доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен
ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата
от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба
на топлинна енергия.
За да
бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху
обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Това
обстоятелство се оспорва от насрещната страна с отговора на исковата молба. По делото
е приложено постановление за възлагане от дата 02.06.2017 г., видно от което процесният
имот, представляващ СОС с идентификатор № 56784.540.498.3.35 – апартамент,
находящ се в гр. П.******, собственост на Р.К., е възложен на купувача от
публичната продан – „Ес Джи Ай Инвестмънт“ ЕООД. Постановлението за възлагане е
влязло в законна сила на дата 17.11.2017 г. От тази дата, то е проявило
вещно-транслативния си ефект, по силата на изричната норма на чл. 496, ал.2 ГПК
– от деня на влизането в сила на постановлението за възлагане купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Затова до 17.11.2017
г. собственик на имота е бил ответникът. Ирелевантен се явява извършеният въвод
във владение, доколколкото собствеността е преминала върху дружеството –
приобретател с влизане в сила на постановлението за възлагане. Обстоятелството,
че въводът във владение „Ес Джи Ай Инвестмънт“ ЕООД е извършен в по-късен
момент от влизане в сила на възлагателното постановление, няма връзка по
отношение възникналото в момента на придобиване на собствеността правоотношение
на същия с ищеца, а единствено до правото му на вземане за изплатената на
ответника сума за процесния период, срещу лицето, което е осъществявало без
правно основание фактическата власт върху имота /в тази връзка са Решение №
2769/04.05.2020 г. по в. гр. д. № 6054/2019 г. на възз. IV-д състав на Софийски
градски съд и Решение № 4047/20.06.2018 г. по в. гр. д. № 14390/2017 г. на възз.
II-е състав на Софийски градски съд/.
Процесният период, за който ищцовото
дружество претендира заплащане на топлинна енергия обхваща времето след влизане
в сила на постановлението за възлагане, поради което задължен за доставената
топлинна енергия се явява новият собственик. Единствено изключение прави
периодът от 01.11.2017 г. до 17.11.2017 г. /влизане в сила на постановлението
за възлагане/, за който се установи, че собственик на обекта се явява ищцата.
Видно от приобщената по делото съдебносчетоводна експертиза, която съдът
кредитира като компетентно изготвена с необходимите знания и умения, дължимата
сума за месец ноември 2017 г. възлиза на 80,19 лева. Поради изложеното и на
основание чл. 162 ГПК, съдът определя, че дължимата сума за предоставена
топлинна енергия за периода 01.11.2017 г. до 17.11.2017 г. възлиза на 45,41
лева, до който размер главният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен. За разликата над посочения размер до пълния претендиран от 511,04 лв.,
предявеният иск следва да бъде отхвърлен, доколкото не се установи качеството
на потребител на услугите на ответницата. Досежно акцесорният иск за
обезщетение за забава върху главницата, съдът намира, че същото възлиза на 6,90
лева и до този размер същият се явява основателен.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете
страни. Такива са поискани и доказани от ищеца в размер на 575 лева – за
исковото производство, и 75 лева – за заповедното производство, респ.
съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят
следните суми: 53,04 лева – за исковото производство и сумата в размер на 6.92 – за заповедното производство.
Ответникът не е извършил разноски в настоящото
производство, предвид което на същия не се дължат такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.К.К., ЕГН: **********, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК:******, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 45,41 лева, представляваща стойността на
разпределена топлинна енергия за периода 01.11.2017 г. – 17.11.2017 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 04.07.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и на
основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 6,90 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 03.01.2018 г. – 03.07.2019
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 6164/ 05.07.2019 г. по ч.гр.д. № 11232 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, IX гр.с., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над уважения размер от 45,41 лева
до пълния претендиран размер от 511,04 лева, представляваща стойността на
разпределена топлинна енергия за периода
17.11.2017 г. – 28.02.2018 г., и за разликата над уважения размер от
6,90 лева до пълния претендиран размер от 56,01 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата, като неоснователени.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал.1 ГПК Р.К.К., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ***, сумата в
размер на 53,04 лева, представляваща разноски в исковото производство, и сумата
в размер на 6,92 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.
гр. д. № 11232 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IX гр.с.,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Катя Боева
Вярно
с оригинал!
Секретар:
Н.Н.