№ 1415
гр. В., 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110109915 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А. И. И., ЕГН ********** с адрес гр. В.,
ж.к. „М.” ***** срещу ЗАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК **** със седалище и адрес гр. С., пл.“П.“№ 5,
иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата
от 200лева, частичен иск от целият в размер на 286,91лева, представляваща застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка «Каско», клауза „Пълно“ полица ********* за
претърпените имуществени вреди на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ****, настъпили на
03.09.2021г., докато автомобилът е бил паркиран в гр. В., ж.к. „М.“ пред блок № 142, и
изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а. Ауди А3“ с рег. № ****. С ответника е сключен договор за имуществена
застраховка «Каско», клауза „Пълно“ полица *********, със срок на действие на
застрахователното покритие 11.09.2020г.- 10.09.2021г. и размер на застрахователната премия
1484,60лева, разсрочена на 4 вноски, всички платени към настоящия момент. На
03.09.2021г. ищецът установил, че паркираният му автомобил в гр. В., ж.к. М., на паркинг
пред блок 142 е увреден. Веднага уведомил застрахователя за събитието, който образувал
щета № 51-04000-03406/21/03.09.2021г. и изготвил опис- претенция. Във връзка с
настъпилото увреждане ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на
108,89лева. Твърди, че за възстановяване на увреждането реално нужната стойност е
415,80лева, като след приспадане на заплатената до момента сумата която следвало да му
бъде изплатена възлизала в размер на 306,91лева. С тази цел на 08.10.2021г. предявил иск
срещу застрахователя във връзка с което било образувано съдебно производство гр.д.
1
14575/2021г. по описа на 30 с-в ВРС. С влязло в сила решение ответникът бил осъден да
заплати на ищеца сумата от 20лева, като частичен иск от общо 348,53лева. Ето защо,
понастоящем претендира застрахователно обезщетение в размер на сумата от 286,91лева,
действително необходима по възстановяване автомобила в състоянието от преди, която
заявява в частичен размер, ведно със законната лихва считано от 25.09.2021г.. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Оспорва твърдението, че л.а. е увреден в паркирано състояние.
Твърди, че липсва основание за заплащане на застр. обезщетение в претендирания размер,
тъй като същото не представлява необходим и оправдан разход, а подобрение, което не е
покрит застрахователен риск.Оспорва стойността на вредите. Сочи, че ищецът е получил
застр. обезщетение в размер на 108,89лева, а по заведеното исково производство са
заплатени още 20лева. Оспорва необходимостта от подмяна на елементи и детайли по
увередния л.а. Сочи, че застр. обезщетение следва да се определи към датата на
увреждането. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответникът редовно призован не се явява и не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
405 КЗ, вменяващ задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното
застрахователно правоотношение с ответното дружество, по което е изправна страна; че в
този период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи
застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно
събитие, застрахованата вещ е претърпяла твърдяните вреди и съответно техния размер.
Съответно в тежест на ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по
договора по повод определяне и плащане на дължимото застрахователно обезщетение.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
- че помежду им е имало валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ****, имуществена застраховка «Каско», клауза
„Пълно“, полица № *******, със срок на действие на застрахователното покритие
11.09.2020г.- 10.09.2021г.;
- че по повод настъпило застрахователно събитие на 03.09.2021г. ответникът е
образувал щета № 51-04000-03406/21;
2
- че по образуваната щета застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 108,89лева;
- че по повод на образувано гр.д. № 14575/2021г. по описа на 30 с-в ВРС срещу
ответника, последният е осъден и е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 20лева, частичен иск от общо 348,53лв.
С т. 2 на ТР № 3/2016г. от 22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС се прие,
че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивите на соченото ТР се приема, че
при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на
иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от
които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради
това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на
последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъкът/ от вземането се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди
това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен
обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че
правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане е
възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ
исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали
същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация.
Предвид изложеното, то следва да се приеме, че ищецът е правоимащо лице да получи
застрахователно обезщетение за настъпилото на 03.09.2021г. застрахователно събитие.
Спорният между страните въпрос касае размера на исковата претенция, т.е. каква е
нужната стойност за възстановяване на увреждането.
В тази връзка, по делото бе изслушано и прието заключение на допусната САТЕ.
Заключението на експерта, като изготвено от в.л. с нужната компетентност, след запознаване
с приложените по делото документи и направата на нужните проучвания на пазара, бива
кредитирано от съда в цялост. По отношение нужната стойност по отстраняване на
увреждането, заключението е изготвено в няколко варианта на стойности на труд и
материали. Нужната стойност на база средни пазарни цени на пазара на резервни части и
труд към датата на събитието е 368,42лева. В с.з. в.л. уточнява, че същата стойност е
определена и при проучването на 10 бр. сервизи, в т.ч. и официалният на марката.
3
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
не е налице. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. А за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено
и в разпоредбата на чл. 402 КЗ. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на
увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго
такова, със същото качество. В този смисъл е и константната практика на ВКС, която макар
и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по
т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т.
о. и други/. По отношение стойността на труда за възстановяване на вредите, съдът
възприема тази формирана като средна пазарна цена, съобразявайки всички доставчици на
пазара предлагащи такива услуги, която съобразно експертното заключение е в размер на
368,42лева. Не се спори между страните, че ответното дружество по повод настъпилото
застрахователно събитие е изплатило на ищеца по щетата обезщетение в размер на
108,89лева, стойността на което следва да бъде приспадната от приетата като меродавна от
съда стойност на уврежданията от 368,42лева, при което се получава остатък на дължимото
обезщетение от 259,53лева. От тази стойност следва да се приспадне и присъденото
обезщетение заявено в частичен размер с влязлото в сила решение по гр.д. № 14575/2021г.
по описа на ВРС от 20лева. Така, остатъчното застрахователно обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие е в размер на 239,53лева. При спазване принципа на
диспозитивното начало, искът заявен в частичен размер следва да бъде уважен в цялост.
По отношение на законната лихва, приложима е разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ,
регламентираща дължимостта й от застрахователят, ако не е определил и изплатил
застрахователното обезщетение в срок считано от по- ранната от двете дати: 1.изтичането на
срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Т.е с КЗ от
2016г. е регламентиран различен момент на поставяне на застрахователя в забава относно
задължението му за плащане на застрахователното обезщетение. Изпадането на
застрахователя в забава е регламентирано с изрични правни норми и поради това, съдът
определя служебно приложимите правни норми независимо от наличието или липсата на
насрещно оспорване. Доколкото ищецът е изпълнил задължението си по представяне на
изисканите от застрахователя документи на 03.09.2021г., то от тази дата е започнал да тече и
срокът от 15работни дни, в който застрахователят е следвало да определи и плати
4
дължимото застрахователно обезщетение, респ. е изпаднал в забава считано от - 25.09.2021г.
По разноските:
Съобразно изхода на спора сторените от ищеца разноски ще следва да се понесат от
ответника. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират
такива от 50лева- платена ДТ, 200лева- депозит на вещо лице и 480лева платено адв.
възнаграждение с ДДС по договор за правна защита и съдействие от 21.03.2025г. Или общо
730лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК **** със седалище и адрес гр. С., пл.“П.“№ 5 ДА
ЗАПЛАТИ на А. И. И., ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к. „М.” ***** сумата от 200лева,
частичен иск от целият в размер на 286,91лева, представляваща застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка «Каско», клауза „Пълно“ полица ********* за
претърпените имуществени вреди на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ****, настъпили на
03.09.2021г., докато автомобилът е бил паркиран в гр. В., ж.к. „М.“ пред блок № 142, и
изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от - 25.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.
405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК **** със седалище и адрес гр. С., пл.“П.“№ 5
ДА ЗАПЛАТИ на А. И. И., ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к. „М.” ***** сумата от
730лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски в настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5