Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 21.01.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №4430 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.06.2019 год.,
постановено по гр.дело №6099/2016 год. по описа на СРС, ГО, 50 с-в, изменено в
частта за разноските с определение от 05.02.2020 год., са отхвърлени предявените
от етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“*****, срещу Д.П.Д.
искове с правно основание чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС /за сумата от 216 лв. –
незаплатени ежемесечни вноски за управление на общите части за периода от
м.август 2013 год. до м.октомври 2015 год. включително, за сумата от 47.25 лв.
– незаплатени ежемесечни вноски за поддържане на общите части за периода от м.август
2013 год. до м.октомври 2015 год. включително и за сумата от 54 лв. –
незаплатени ежемесечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от
м.август 2013 год. до м.октомври 2015 год. включително/, като ищците етажните
собственици на сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“*****, са осъдени да
заплатят на ответника Д.П.Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените
разноски по делото в размер на 175 лв.; отхвърлен е и предявеният от Д.П.Д. срещу етажните собственици на
сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“*****, насрещен иск с правно основание чл.
40, ал. 1 ЗУЕС и ищецът е осъден да
заплати на ответниците направените разноски по делото в размер на 300 лв.
Срещу
решението в частта му, в която са отхвърлени предявените първоначални осъдителни
искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищците етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“*****.
Жалбоподателите поддържат, че първоинстанционният съд неправилно бил отхвърлил
предявените от тях искове, въпреки че бил приел, че искът на ответника по чл.
40, ал. 1 ЗУЕС е предявен след предвидения в закона срок, т.е. решенията на
Общото събрание на етажните собственици от 17.01.2013 год., 07.07.2014 год. и
19.10.2015 год. не били отменени. В мотивите на обжалваното решение били
изложени съображения за незаконосъобразност на взетото от Общото събрание
решение по т. 12 от Протокол №4 от 17.01.2013 год., поради нарушение на разпоредбата
на чл. 15, ал. 1 ЗУЕС /отнасяща се до изискуемия кворум/, които обаче били
неправилни. Ето защо молят решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му
част, а исковете – уважени. Претендират и присъждането на направените разноски
по делото.
Ответникът по жалбата Д.П.Д. счита, че
решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Поддържа, че
правилно първоинстанционният съд бил приел, че на проведеното Общо събрание на
етажните собственици не е имало кворум и само на това основание отхвърлил
предявените искове. Ответникът не бил призован редовно за това Общо събрание.
Отделно от това незаконосъобразно му били начислени две различни суми на едно и
също основание. Законодателят бил указал, че се дължат суми от етажните
собственици, а не от имотите в сградата в режим на етажна собственост. Липсвали
документи, установяващи задълженията на всеки един от етажните
собственици. Разходите не можело да
бъдат разделяни на такива за управление и такива за поддържане на общите части.
Разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се
разпределяли поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства, независи от етажа на който живеят. В разпоредбата
на § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС били посочени кои са разходите за управление и
поддържане, а в § 1, т. 13 от ДР на ЗУЕС било уточнено както е поддържане на
общите части. Следвало да се вземе предвид и дефиницията на понятието
дълготрайно отсъствие, съдържаща се в нормата на § 1, т. 15 от ДР на ЗУЕС.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени е за разглеждане искове с правно
основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и с правно основание чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, но е неправилно.
Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани
помежду си отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на
вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост
отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани
общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във вътрешните
отношения между участниците в притежанието и използването на помещения в етажната собственост, се
отнасят до участието в разноските по поддържане, възстановяване и подобрения на
общите части и разноските по текущо използване на общите части.
Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците
или на сдружението, се разпределят между собствениците на самостоятелни
обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата – чл. 48, ал. 3 ЗУЕС. Тези разходи спадат съответно към
необходимите и полезните разноски. Само необходимите и полезни разноски за
общите части се понасят задължително и изключително от собствениците на
апартаменти и други самостоятелни помещения в ЕС, без оглед на това дали тези
собственици обитават или използват притежаваните от тях обекти или ги отдават
под наем на други лица изцяло или частично.
От
компетентността на Общото
събрание е вземане на решения относно определяне на месечни парични вноски за покриване на разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата, на паричните вноски във фонд „Ремонт и
обновяване“, за извършването на разходи, които са необходими или неотложни за
поддържането или за възстановяването на общите части, за извършване на полезни
разходи – чл. 11 и чл. 48, ал. 8 ЗУЕС.
Съответно съгласно нормата на чл. 51 ЗУЕС /в редакция Изм. и доп. – ДВ, бр. 57 от 2011
год./, разходите за управление и поддържане
/консумативни разноски/ на общите части на сграда в режим на етажна собственост
се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите – това са разходите за
осветление, почистване, асансьор и други, необходими за поддържане на общите
части на сградата.
В разглеждания случай е безспорно по делото, че
ответникът Д.П.Д. е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда –
апартамент №31.
Установено е, че на 17.01.2013 год. е било проведено Общо
събрание на етажните собственици на процесната сграда /за което е бил изготвен
протокол №4 от посочената дата/, на което са били взети следните решения: етажните
собственици да заплащат ежемесечно парични вноски за управление и поддръжка на
общите части в размери, посочени в Приложение 1, наименовано „ежегоден бюджет на
ЕС“, а именно – месечна вноска за управление на общите части – 6.00 лв. за
всеки самостоятелен обект и месечна вноска за поддържане на общите части в
размер на 2.00 лв. – за обитател в апартаментите, находящи се на ет.1 и ет.2 и
3.50 лв. за обитател в апартаментите, находящи се на ет. 3 – ет. 9; собственик
или обитател, който отсъства повече от един месец, да заплаща за времето на
отсъствието си 50% от консумативните разходи, като за отсъствието си уведомява
писмено председателя на Управителния съвет и да заплаща цялата вноска за
управление на общите части; етажните собственици да заплащат ежемесечно парични
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ в размери, посочени в Приложение 1,
наименовано „ежегоден бюджет на ЕС“, а именно: едностаен апартамент – 2.00 лв.,
двустаен апартамент – 2.50 лв. и тристаен апартамент – 4.00 лв.
По делото е представена справка /на л. 26 от
първоинстанционното дело/, от която е видно, че етажната собственост е начислявала
задължения на ответника в размери, които съответстват на взетите на 17.01.2013
год. решения.
Настоящият съдебен състав приема, че етажната
собственост, която не е учредила сдружение за управление /както е в частност/, т. е. не е персонифицирана се управлява от
общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и
обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни
волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за
постигане на определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от лице,
което не е съгласно с общо формираната воля. /Решенията за учредяване на
гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат "със съгласие
на всички съдружници"- чл. 357 и чл. 360 ЗЗД/. При
решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при
сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички
етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за
неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни
собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата,
които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях.
В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана
група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези
решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт
гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за
действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на
етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на
сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме,
че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях, установени в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може
да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е
със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от
узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната собственост
може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни
правни норми. Ограничението на срока за съдебен контрол
кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и
оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и
обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат
широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква
сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията.
Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на
общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не
определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е
оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън
определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на
незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок – в този смисъл Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. №
657/2012 г., I г. о., ГК.
Следователно законосъобразността /нищожността/ на
процесните решения на Общото събрание не може да бъде изследвана в рамките на
настоящото производство, респ. не подлежат на разглеждане възражения за нередовно
свикване и провеждане на събранието, начина на провеждането му, за наличието на
кворум, за изискуемото мнозинство или реда за приемане на решенията.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав
приема, че са взети валидни решения на Общото събрание на етажните собственици
на процесната сграда за заплащане от страна на етажните собственици на
посочените в решенията суми – за разходи за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост и за вноски за фонд „Ремонт и обновяване“. Доколкото
предявеният от ответника конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на
решенията на Общото събрание на етажните собственици от 17.01.2013 год. е бил
отхвърлен с влязло в сила решение, то тези решения го обвързват. В този смисъл ищците
се легитимират като кредитори на претендираните вземания, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Във връзка с доводите в отговора на въззивната жалба
следва да се посочи, че с оглед дефиницията на понятието „разходи за управление
и поддържане на общите на части на етажната собственост“, съдържаща се в § 1,
т. 11 от ДР на ЗУЕС, няма пречка тези разходи да се формират от различни пера.
Ето защо решението на първоинстанционния съд следва да
бъде отменено в обжалваната му част
/включително и в частта му, в която в полза на ответника са присъдени
разноски/, а предявените първоначални исковете – уважени.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателите
/ищците/ направените разноски в първоинстанционното производство за държавна
такса в размер на 52.40 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 600
лв., както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса
в размер на 30 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И
:
ОТМЕНЯ решението от 14.06.2019 год.,
постановено по гр.дело №6099/2016 год. по описа на СРС, ГО, 50 с-в, изменено в
частта за разноските с определение от 05.02.2020 год., в частта му, в
която са отхвърлени предявените от етажните собственици на сграда, находяща се
в гр.София, ж.к.“*****, срещу Д.П.Д. искове за сумата от 216 лв. – незаплатени
ежемесечни вноски за управление на общите части за периода от м.август 2013
год. до м.октомври 2015 год. включително, за сумата от 47.25 лв. – незаплатени
ежемесечни вноски за поддържане на общите части за периода от м.август 2013
год. до м.октомври 2015 год. включително и за сумата от 54 лв. – незаплатени
ежемесечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м.август 2013
год. до м.октомври 2015 год. включително, квалифицирани по чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, както и в частта му, в която ищците етажните собственици на
сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“*****, са осъдени да заплатят на ответника
Д.П.Д. разноски за първоинстанционното производство в размер на 175 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.П.Д. с ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на сграда, находяща се в гр.София,
ж.к.„*****, по искове с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и с правно
основание чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС сумата от 216 лв. – незаплатени ежемесечни вноски за управление на общите
части за периода от м.август 2013 год. до м.октомври 2015 год. включително,
сумата от 47.25 лв. – незаплатени
ежемесечни вноски за поддържане на общите части за периода от м.август 2013
год. до м.октомври 2015 год. включително и сумата от 54 лв. – незаплатени ежемесечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“
за периода от м.август 2013 год. до м.октомври 2015 год. включително, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата
молба – 03.02.2016 год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Д.П.Д. с ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на сграда, находяща се в
гр.София, ж.к.„*****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в
първоинстанционното производство за държавна такса в размер на 52.40 лв. и за
възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв., както и направените
разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 30 лв. и за
възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/