Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.12.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Десислава Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 12
908 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ - отм.
В исковата молба на Б.М.С. и Л.Ф.Д. се
твърди, че на 24.11.2015 г., около 18.40 часа, в гр. София, на бул. „********”,
в района на кръстовището с ул. „Шипченски проход” било осъществено ПТП от лек
автомобил „Рено Меган” с рег. № ********, управляван от М.И.Б., която при
маневра „завой наляво” не пропуснала и ударила пресичащите на пешеходна пътека
ищци. Твърди се, че вследствие на удара Б.С. получил фрактура на горния край на
тибията на десен крак, което наложило поставяне на планка с 5 винта, получил и
контузия на опашната кост. Твърди се, че след ПТП-то той постъпил в УМБАЛ
„Царица Йоана – ИСУЛ”, където му била поставена гипсова имобилизация.
Хирургическата интервенция била извършена в УСБАЛО „Проф. Д-р Бойчо Бойчев”,
където бил приет в периода 01-07.12.2015 г. Твърди се, че бил в болнични в
продължение на 179 дни. Изложени са твърдения, че вследствие на катастрофата
животът му бил изцяло променен, освен травматичните увреждания търпял стрес,
болки и страдания. Следвало да спазва постелен режим, да разчита на чужда
помощ, станал напрегнат, неспокоен. Твърди се, че претърпял и имуществени
вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение в размер на 3 193, 71
лв. и пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между получаваното трудово
възнаграждение и обезщетението за временна неработоспособност в размер на
2 991, 89 лв.
В исковата молба се твърди, че ищцата Л.Ф. получила при ПТП-то контузия на
дясна колянна става като постъпила по спешност в УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ”,
където й било проведено медикаментозно лечение. Твърди се, че била в болнични в
период от 44 дни. Наложило се да спазва постелен режим и да не натоварва
увреденото коляно.
Предвид тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от
предявяване на исковете и искат от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лекия
автомобил „Рено Меган“ да им заплати както следва: на ищеца Б.С. сумата 32 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 3193, 71 лв. – обезщетение
за имуществени вреди за сторени разходи във връзка с лечението и сумата от
2 991, 89 лв. – пропуснати ползи, на ищцата Л.Д. сумата от 5 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени
разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗД „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор с релевирани в същия възражения. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Страните не са депозирали допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Д..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв.Л..
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата
на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото,
прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП № К 985/24.11.2015 г.,
съставен от СДВР – сектор „ПП”, от който се установява, че на същата дата около
18.40 часа на бул. „********” в района на кръстовището с ул. „Шипченски проход”
се е осъществило ПТП между лек автомобил „Рено Меган” с рег. № ********,
управлявано от М.И.Б. и пешеходците Б.М.С. и Л.Ф.Д., от което пострадали
пешеходците. По отношение на Б.С. в протокола е отбелязана работна диагноза –
фрактура на дясно коляно, а по отношение на Л.Д. - контузия на дясно коляно. Като причина за
ПТП е посочено – извършване на маневра завой наляво при наличие на пешеходна
пътека, обозначена с хоризонтална пътна маркировка М8.2 от ЗДвП.
По делото е представен протокол от съдебно заседание от 12.04.2016 г. по
нохд 6499/2016 г. на СРС, 134 състав, в който е обективирано споразумение, съгласно
което М.И.Б. се признава за виновна в това, че на 24.11.2015 г., около 18.40
часа, в гр. София, при управление на МПС – лек автомобил „Рено Меган” с рег. № ********
при извършване на маневра „ляв завой” на прилежаща пешеходна пътека е нарушила
правилата за движение по пътищата – чл. 119 ал.1 и ал. 4 от ЗДвП като по
непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Б.М.С., изразяваща се в
счупване на голямопищялната кост на дясна подбедрица.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. В
заключението си вещото лице е обосновало извод, че водачът на лекия
автомобил е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара чрез
предприемане на аварийно спиране. Обоснован е извод, че скоростта на движение
на автомобила е била 30 км/ч с опасна зона за спиране от 18,17 метра. Обоснован
е извод, че от момента на предприемане на пресичане на платното за движение
автомобилът се е намирал на разстояние от 79, 30 м до мястото на удара. По
делото е изслушано и допълнително заключение на САТЕ, в което вещото лице е
посочило, че при ляв завой от ул. „********” светофарът за движение на
пешеходците е със зелен сигнал, разрешаващ преминаването на пешеходци.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р Р. М.Д.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то Б.С. е получил „счупване на външния кондил /израстък/ на
дясната голямопищялна кост с депресия, закрито, област – коляно”, а ищцата Л. Д.
е получила „контузия на дясното коляно”. Вещото лице е посочило, че
възстановителният период при ищеца С. е 179 дни временна неработоспособност, а
за ищцата Д. 44 дни временна неработоспособност. Обоснован е извод, че по
делото няма данни за остатъчни усложнения в здравословния статус на ищците като
по отношение на Б.С. при натоварване на десен долен крайник и промени във
времето може да има дискомфорт в мястото на счупването.
По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице М.Г.. В заключението си вещото лице е посочило, че разликата между
получаваното трудово възнаграждение /нетно такова/ и платеното обезщетение за
временна нетрудоспособност за 6 месеца на Б.С. възлиза на сумата от 1441, 57
лв. за периода 24.11.2015 г. – 25.05.2016 г.
В съдебно заседание на 05.06.2017 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите М.И.Б. и К.И.П..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./
установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно релевантните факти по отношение
на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид.
Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2
от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на
осъществяване на ПТП-то и неговите участници. Вината като субективен елемент от
фактическия състав на деянието от страна на извършителя е установена от
споразумението, сключено пред наказателния съд, което е задължително за
настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК. По делото не се
ангажират доказателства, които да индикират или установяват съпричиняване от
страна на ищците досежно вредоносния резултат.
Настъпилите вреди за ищците, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза и разпитания по делото свидетел.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените им травматични увреждания представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищците, степента и
вида на увредите, периодът от време, през който са търпели болки, страдания и
ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищеца С., интензитетът на неговото страдание и периодът, в който същите са
търпени /6 месеца/, извършената хирургическа интервенция, ограниченията, които
ищецът е следвало да търпи в своето битово ежедневие вкл. нужда от чужда помощ през
определен период от възстановителния срок на лечение, които неминуемо са довели
до промяна в стереотипа му на живот, справедливо би било да се присъди сума от 32
000 лв. т.е. заявеният иск следва да бъде уважен изцяло. При съблюдаване на
същите критерии, визирани по-горе в съдебното решение и при преценка на
болките, страданията и ограниченията, претърпени от ищцата Д. настоящият
съдебен състав намира, че на същата следва да се присъди сума в размер на 5 000
лв. – т.е. заявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изводите на вещото лице по допуснатата СМЕ, установяващи
причинно-следствена връзка, която е пряка по своето естество между ПТП-то и
получените увреди и с оглед представените по делото писмени доказателства –
фактури с касови бонове, установяващи закупуването на плака с медицински
винтове, заплатен болничен престой респ. закупени лекарствени и медицински
препарати с оглед оздравителния за ищеца С. процес настоящият съдебен състав
намира заявеният иск за обезщетение за имуществени вреди за изцяло основателен.
Основателен за сумата, посочена от вещото лице по допуснатата ССчЕ е и искът за
пропуснати ползи до размера на 1441, 57
лв. за периода 24.11.2015 г. – 25.05.2016 г. като за горницата до пълния
предявен размер същият следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта респ. датата на плащане на имуществения разход като размерът й
подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл
в сила съдебен акт.
По разноските: С оглед липсата на данни за извършени от ищците разноски
настоящият съдебен състав намира, че на същите такива не се следват.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК ищецът Б.С. следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски в размер на 155, 45 лв. – адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска за пропуснати ползи.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС в размер на 2090, 41 лв. – дължима ДТ и припадащата се част от
разноските, заплатени от бюджета на съда, съответни за уважената част от
претенцията.
Въз основа на изложените съображения,
Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Б.М.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. Г.Д. сумата от
32 000 /тридесет и две хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 24.11.2015 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 24.11.2015 г. до окончателното им изплащане, както и сумата
от 3 193, 71 лв. – обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в закупени лекарства и консумативи, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 24.11.2015 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 1441, 57
лв. – пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между получавано трудово
възнаграждение и заплатено обезщетение за временна неработоспособност за
периода 24.11.2015 г. – 25.05.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 24.11.2015 г. до окончателното изплащане на задължението като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 2 991, 89 лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Л.Ф.Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. Г.Д. сумата от
5 000 /пет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, реализирано на 24.11.2015 г. в гр. София, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 24.11.2015 г. до окончателното им изплащане
ОСЪЖДА Б.М.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
ЗД „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 155, 45 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 2 090, 41 лв. – дължима ДТ и разноски за депозит за съдебни
експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: