№ 238 23.08. 2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен
съд въззивен наказателен състав
На двадесет и
трети август две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
ДИАНА АСЕНИКОВА
като разгледа докладваното
от съдия Георгиева ВЧНД № 365/2019 г., за да се произнесе взе в
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7
и сл. от НПК.
С Определение № 292/25.02.2019 г., постановено по ЧНД
№ 312/19г., РС-Бургас е потвърдил Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 19.12.2018г. на Районна прокуратура-Бургас, с което на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 5 от НПК
е било прекратено наказателното производство по ДП № 431-620/2015г. по описа на
Първо РУ – Бургас, пор. № 1390/2015г. по описа на БРП, образувано и водено
срещу виновното лице, за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Недоволен от това определение останал жалбоподателят М.Н.,
който в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК го атакува надлежно, с оплаквания за неправилност
и необоснованост на същото. Навежда доводи, за липса на обективност,
всестранност и пълнота на разследване по делото-непроведени разпити на някои от
свидетелите на деянието и неизследване на видеозапис приложен по делото,
незадълбочен анализ на доказателствата, включително игнориране на показания на
свидетели – Х.В., И.Л. и Г.С., довел до приемане на неправилна фактическа
обстановка, а от там и до необоснован правен извод за липса на осъществен
престъпен състав по чл. 325 от НК;
оспорва се и размера на нанесената с изливането на бетона щета. Поради
всичко гореизложено, се иска отмяна на атакуваното определение и постановяване на
ново, с което да бъде отменено постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство по делото.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди наведените в жалбата
доводи и съображения и след служебна проверка на атакуваното определение,
намира следното:
Жалбата
е допустима. С нея се атакува определение, подлежащо на въззивен контрол и е
подадена в законовия срок от процесуално легитимирано лице. Разгледана по
същество е основателна.
Досъдебното производство е било образувано на
18.05.2015г. срещу виновното лице, за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК за
това, че на 20.09.2014г. в гр. Бургас противозаконно повредил чужди движими
вещи- гаражна врата и тротоарни плочки, собственост на М.Н.Н., ЕГН **********.
Извършени са множество следствени действия-
разпити на свидетели, назначени и изготвени няколко съдебно-оценителни
експертизи, включително петорна и допълнителна петорна съдебно-оценителна
такава и са приложени многобройни писмени доказателства. По делото няма
привлечено лице в качеството на обвиняем.
С Постановление от 12.09.2018г. досъдебното
производство било прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 5 от НПК. Обжалвано от жалбоподателя Н., в резултат
на което същото било отменено с Определение от 01.10.2018г. по ЧНД №
4446/2018г. по описа на РС-Бургас, последното потвърдено с Определение № 314 от
14.11.2018 г. по ВЧНД № 944/2018 по описа на ОС-Бургас.
След като делото било върнато на прокурора, същият с
Постановление от 19.12.2018г. отново прекратил досъдебното производство, на
същото основание, а постановлението било потвърдено с обжалваното в настоящото
производство първоинстанционно определение. Районният съд е счел, че
проведеното разследване е пълно и обективно и се е солидаризирал изцяло с
фактическите и правни изводи на прокурора, като приел, че деянието не изпълва
състава на престъплението по чл. 216 от НК, тъй като структурата на вещите-
гаражната врата и фасадата на сградата, не била променена до степен,
затрудняваща или водеща до невъзможност за използването им съобразно
предназначението им и следователно не било осъществено изпълнителното деяние на
коментираното престъпление- повреждане или унищожаване на чужда движима или
недвижима вещ. На следващо място е приел за правилен правния извод на
прокурора, че по делото не са налични данни за осъществен състав на
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като действията по изливане на
бетон на тротоарните плочки, на улицата, не изразявали брутална демонстрация
против установения обществен ред и заедно с това- манифестиране на открито
висока степен на неуважение към личността. Тези действия били ежедневна част от
дейността по извършване на строителни дейности във всяко населено място и не
било „нещо необичайно“. Свидетелите Г.С.
и Х.В. , които видели изсипването на бетона, първоначално не били възмутени от
това действие, а едва впоследствие, както и поради факта, че инцидентът имал
личен мотив – предшестващ деянието конфликт между семействата на свид. Н. и
свид. Р..
Настоящият състав споделя мнението на първата
инстанция в частта, в която е прието, че проведеното по делото разследване е
обективно, всестранно и пълно, както и в частта, че извършеното не осъществява
състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, в никоя от посочените в
нормата форми на изпълнителното деяние, поради което и не следва да преповтаря
изводите й в този смисъл.
От друга страна обаче, въззивният съд намира правните
изводи на съда, респ. на прокурора, относно престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК за необосновани на данните по делото.
Анализът на доказателствата, изложен в прекратителното постановление,
касаещ соченото престъпление, е неправилен и се основава на неточно и превратно тълкуване
на същите, както и на незадълбочената и необективната им интерпретация, което
от своя страна е довело до постановяване на незаконосъобразен акт. Застъпената
теза, че деянието на свид. Н. – изсипването на бетонова смес върху тротоара
през светлата част на денонощието, пред гаража на жалбоподателя Н., без
последния да е поръчал такава, в непосредствена близост до свид. Н. и
малолетното ѝ дете, пред свидетелите Ш., С. и В. е просто една естествена
и ежедневно извършвана дейност , в контекста на цялостната установена ситуация
е напълно несъстоятелна и неправилна . Деянието, при тези му характеристики, не
само представлява грубо нарушение на обществения ред, но също изразява и явно
неуважение към обществото. Деецът е действал с ясното съзнание, че в тази част
на деня осъщественото от него ще стане достояние на множество хора.
Обстоятелството, че първоначално свидетелите Ш., С. и В. не са били възмутени
от действията на свид. Н., не способства определянето на деянието на последния
като несъставомерно по чл. 325 от НК. В конкретния случай е необходимо да се
отчете причината, поради която тези свидетели първоначално са възприели
видяното от тях като нормална и естествена дейност, а именно тъй като са
считали, че това се извършва със знанието и по волята на жалбоподателя.
Незабавно, след като са установили, че последният не е направил такава поръчка,
а деянието е извършено от непознато за него лице, с което е нямал предишни
контакти и взаимоотношения, деянието е получило отрицателната си обществена
оценка и е определено като възмутително. Въпреки, че жалбоподателят и свид. Л.
не са присъствали по време на извършване на деянието, същите са възприели лично
резултатът от него- разлятата върху общественото място бетонова смес.
Последните са се почувствали възмутени и унизени от стореното. Обстоятелството,
че реакцията им е била последваща деянието само доказва, че същото е било
извършено на обществено място, достъп до което имат неограничен кръг лица.
Изследвайки начинът на извършване на това дръзко деяние се установява и целта
на извършителя, а именно да манифестира пред
обществото абсолютното му незачитане на установените в държавата и обществото
правила за поведение, обществената (тротоара) и личната (гаражната врата и
фасадата на сградата) собственост и психическата неприкосновеност (на свид. Н.
и малолетното ѝ дете) на гражданите, както и е показал брутална
демонстрация на сила и превъзходство.
Приемайки, че възникналият инцидент имал личен мотив-
предшестващ конфликт между семейството на жалбоподателя Н. и това на свид. Р.,
прокурорът косвено е приел, че деянието на свид. Н. е извършено по поръчение
именно на свид. Р.. Обсъждане на това обстоятелство в атакуваното постановление
липсва, което също води до необоснованост на крайния извод на прокурора. Също
така следва да се отбележи, че ако прокурорът приема деянието за извършено
единствено по волята на свид. Н., то изводът за наличие на личен мотив е
необоснован, предвид липсата на каквито и да е предхождащи инцидента
взаимоотношения и конфликти между същия и семейството на жалбоподателя , които
да го доведат до желанието за „реваншизъм“ спрямо свид. Н.. Изложеното е в
подкрепа на извода, че свид. Н. е искал да демонстрира именно явното си
пренебрежение към обществото и незачитане на общовалидната забрана да се вреди
другиму.
Предвид всичко посочено по-горе, настоящият въззивен
съдебен състав намира за ненадлежно
обоснован изводът на първата инстанция, че правните изводи на прокурора са
основани на обективен, пълен и правилен анализ на доказателствата. Необосновано на
наличния по делото доказателствен материал се явява становището на прокурора за
отсъствие на извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Достигайки до
извод в същия смисъл, районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен
акт, който следва да бъде отменен.
Воден от горното и на основание
чл. 243, ал. 8 от НПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 292 от 25.02.2019г. постановено
по ЧНД № 312/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
ОТМЕНЯ Постановление
за прекратяване на наказателно производство от 19.12.2018г. на Районна
прокуратура-Бургас, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1,
т. 1 и чл. 24, ал. 5 от НПК е било прекратено наказателното производство по ДП
№ 431-620/2015г. по описа на Първо РУ – Бургас, пор. № 1390/2015г. по описа на
БРП.
ВРЪЩА делото на РП-Бургас за изпълнение на
указанията в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.