РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. гр.Мадан, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20255430100320 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от С. З. Б. срещу *******
ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 480,00 лева (след
допуснато изменение на иска в о.с.з), представляваща недължимо платени
лихва и неустойка по Договор за паричен заем № ***** от *********г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на *******г. ищцата сключила Договор
за паричен заем № ******с ответното дружество, по силата на който
заемодателят ****“ ООД й предоставил заем в размер на 600,00 (шестстотин)
лева, при следните параметри: Размер на отпуснатия заем: 600,00 лева, Размер
на погасителна вноска: 86,56 лв., Ден па плащане: 27-мо число, Вид вноска:
месечна, ГПР: 47,234%, Брой вноски: 8, Месечен лихвен процент: 3.330%,
Дата на първо плащане: 27.07.2024 г., Обезпечение: ДА, Дата на последно
плащане: 27.02.2025 г., Такса за усвояване: няма, Обща сума за плащане:
692,46 лв. По време на изплащане на заема при направена справка за
дължимите суми по кредита установила, че сумата, която трябва да заплати на
заемодателя по този договор не е 692,46 лева, както е записано в договора, е в
размер на 1055,99 лева, тъй като на основание чл.8 от договора й била
начислена неустойка в размер на 363,53 лева за неизпълнение на
задължението й в тридневен срок от сключването му да предостави
обезпечение, което отговаря на условията, посочени в чл. 10 ал.1 т.2 и т.4 от
общите условия към договора за заем.
Ищцата счита, че клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване
на обезпечение след сключване на договора за кредит, е нищожна. Основното
1
задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства
на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението
за предоставения заем. В процесния договор за паричен заем обаче била
предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на
заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен
срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора.
Сочи, че неизпълнението на това задължение е санкционирано с
неустойка в размер на 363,53 лева, която надвишава 1/2 от размера на
отпуснатата сума.
Счита, че уговорката между страните за заплащане на неустойка е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Сочи, че клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено
обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за
неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Същата била
уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния
процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и
плащане по нея не се дължи. Сочи, че според чл.22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Счита, че са
налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, поради което целият договор
за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК. Последиците от
тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В молбата се твърди, че неустойката е нищожна и на основание чл.26
ал.1 ЗЗД, като се сочи, че за да възникне правото на неустойка, уговорката за
дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на
закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз
на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите
нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1
и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за
неустойка.
Ищцата твърди, че в изпълнение на Договор за паричен заем №
******** от ********г. била заплатила на ответника сумата от 1050,00 лева,
като поради недействителността на договора за заем за нея е възникнало
задължение за връщане само на чистата сума, която получила по него - 600,00
лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между
заплатената сума от 1050,00 лева до дължимата от 600,00 лева в размер на
450,00 лева била платена при начална липса на основание и като недължима
подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема
становище за неоснователност на предявения иск.
2
Сочи, че на *******г. в гр. С. между страните - С. З. Б., в качеството й
на Заемател и „******“ ООД, в качеството му на Заемодател, е сключен
Договор за паричен заем № ******/*****г. с изрично и ясно посочени
параметри. Към момента на сключване на договора С. З. Б. е издала в полза на
„******“ ООД ценна книга и не е предоставила гарант, който да отговаря на
условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем. В тази
връзка, в чл. 8 от договора е посочено, че в случай, че заемателят не
предостави договореното по чл. 6 обезпечение в тридневен срок от
сключването му или предоставеното такова не отговаря на условията,
посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора,
Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане,
подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем.
Заемателят се е запознал с погасителния план към договора за заем, с
посочени месечни вноски и падеж в зависимост от представените
обезпечения, уговорени в чл. 6 и чл. 8 от договора, видно по положения под
същия подпис с изписване на имената на заемателя. Неразделна част от
договора за паричен заем са и приложените Общи условия по договора, с
които заемателя също се е запознал и съгласил, за което свидетелства
положеният подпис на всяка от страниците, а за изричното му съгласие с тях -
чл. 12 от договора за заем, поради ответникът счита,че процесният договор е
изцяло валиден и сключен в свободата на договарянето между страните,
предоставена от ЗЗД, отговарящ на всички законови изисквания и сключен с
прякото влияние на потребителя.
В отговора се твърди, че след сключване на договора С. З. Б., като
заемател е предприела действия по изплащане на дължимото и към момента
на подаване на исковата молба, ищецът е заплатил сума в общ размер на 1
083.99 лева.
Относно размера на ГПР ответникът сочи, че съгласно чл. 3, т. 5 от
договора ГПР по заема е в размер на 47,234 %, като същият размер е посочен
и предоставения на ищецът СЕФ - част III. Според законовата разпоредба на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с
Постановление на Министерския съвет на Р Б. С Постановление № 426 на МС
от 18.12.2024г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения, обн. ДВ бр. 106 от 23.12.2014г., в сила от 01.01.2015г.
годишния размер на законната лихва по просрочени парични задължения е
определен в размер на основния лихвен процент на БНБ, в сила от 01 януари,
съответно от 01 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Сочи също, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 т.1 от ЗПК при
изчисляване на ГПР не следва да се включва размерът на неустойката, която
по своята същност представлява разход, който потребителят следва да заплати
поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по
договора за заем. Още повече, че в разпоредбата на чл.3.3 от договора ясно и
разбираемо е посочено как точно се изчислява ГПР, поради което счита, че
ГПР по процесния договор за заем е изцяло в императивно определената
законодателна рамка. Сочи, че условията на клаузата на чл. 8 от договора за
заем са индивидуално уговорени и това е станало с прякото влияние на
потребителя С. З. Б., особено имайки в предвид и факта, че е можел да
3
предостави гарант, който отговаря на условията посочени в ОУ и след
сключването на договора и по този начин да не дължи заплащане на
неустойка. С договорения точно определен размер на неустойката в чл. 8,
потребителя С. З. Б. е преценил икономическите последици за себе си, ако се
наложи да заплати тази неустойка, както и в последствие е предприел
действия по заплащането й. Също така, условията уговорени в чл. 8 от
процесния договор са абсолютно ясни и разбираеми съгласно изискването на
чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.
Посочено е, че с конкретната клауза между страните се уговаря
неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема.
Конкретния размер на неустойката за неизпълнение е индивидуално
определен в договора и не може да се приема за бланкетна клауза.
Сочи се също, че клаузата на чл. 8 е договорена между страните по
договора за заем, чрез която същите постигат споразумение за дължимост на
неустойка при непредоставяне на гарант, отговарящ на ОУ, като това
споразумение е постигнато в израз на доброволно формираната воля на
страните и в съответствие с принципите на свободата на договаряне. Размерът
на неустойката е изначало определен до точно фиксирана и определена от
страните сума, без от длъжникът да се търси нещо в повече, като към момента
на сключване на договора заемателят е съгласен с тази неустойка, изразил е
своята воля посредством подписването на договора и е заплатил част от
нейния размер.
Ответникът твърди, че при сключването на договора за паричен заем,
страните по него са действали в рамките на свободата на договаряне /чл. 9 от
ЗЗД/ и като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на
принципа на автономия на волята в частното право. Описаната неустойка се
дължи в нейния пълен размер още от момента на настъпване на основанието
за нейното начисляване. Същата обаче има особен начин на заплащане, който
е уговорен между страните предварително, още в момента на постигане на
съгласие за наличието на неустойката и нейния размер. Периодичният начин
на плащането й обаче не е основание да се счита, че същата е лихва или пък,
че има характер на обезщетение за забавено изпълнение. Същата се дължи
поради липсата на надлежно обезпечение и в основанието за нейното
начисляване не може да се прави паралел с лихва, а още по-малко с
обезщетение за забава.
Правопораждащият факт, който служи като основание за възникване на
вземането за неустойка и този, от който възниква вземането за лихва по чл. 86
от ЗЗД, са различни - в първия случай е неизпълнението на главното
задължение по договора, а във втория случай е неизпълнение на задължението
за плащане на договорената неустойка. В описаната хипотеза кумулирането на
двете санкции не представлява нарушение на правилото non bis in idem, тъй
като вземането за неустойка произтича от неспазване на главното задължение,
чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а вземането за лихва по чл. 86
от ЗЗД произтича от неизпълнение на задължението за плащане в срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД неустойката подлежала на
намаляне от страна на съда, в случай, че същата бъде намерена от съда за
прекомерно голяма. Клаузата за неустойка по чл. 8 от договора не била
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 5 от ЗЗП, приложим към процесния
4
договор. В отговора си ответникът сочи, че в договора за заем и в ОУ има
изрична клаузи относно правото на потребителя да се откаже от договора за
заем в 14-дневен срок. Това била възможност, предоставена му по силата на
чл. 29 ал. 1 от ЗПК, като именно с цел защита на потребителя, Законодателят
бил предвидил тази възможност, от която ищецът не се бил възползвал
своевременно, а вместо това продължил да ползва предоставената му по
силата на сключения договор сума. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска. Възразява и моли да не бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в претендирания
размер, поради прекомерност като излага подробни съображения в тази
насока.
След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между С. З. Б. - заемател и ***********ООД - заемодател е
сключен Договор за паричен заем № *******от ******* г., при следните
параметри: Размер на отпуснатия заем: 600,00 лева, Месечен лихвен процент:
3.330%; ГПР: 47,234%;Брой вноски: 8; Размер на погасителна вноска: 86,56
лв.; Вид вноска: месечна; Дата на последно плащане: 27.02.2025 г.; Обща сума
за плащане: 692,46 лв. Липсва спор, че заемната сума в размер на 600 лева е
усвоена от заемополучателя, което обстоятелство се установява и от
представеното заверено копие от Договор за паричен заем № ********от
*********** г. към искане № ******* - съгласно чл. 4, ал. 1 от договора
заемателят с полагането на подписа си удостоверява, че е получил заемната
сума в размер на 600 лева. Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на
чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем /общодостъпни на
интернет страницата на *******/ и с още едно от посочените по - долу
обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот,
съгл.чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо
имущество, съгл. чл.10, ал.2, т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл.
чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия 4. Ценна книга издадена в полза на
Заемодателя. Условията, на които следва да отговарят обезпеченията са
следните: Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора за заем гарантите
следва да отговарят на следните условия: две физически лица, всяко от които
да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лева,
съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ. Съгласно т. 2 от същата разпоредба залогът следва да е учреден
върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти
общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената
главница и лихва. Съгласно т. 3 от същата разпоредба учредената ипотека
следва да е първа по ред. В т. 4 от чл. 10, ал. 2 ОУ са описани изискванията
към обезпечението банкова гаранция –да е издадена от лицензирана в БНБ
5
търговска банка, за период - включващ от сключване на договора за заем до
изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и
лихва. Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави
договореното в чл. 6 договора обезпечение в тридневен срок от сключването
му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.
10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи
на заемодателя неустойка в размер на 363,53 лева, с начин на разсрочено
плащане подробно посочен в Погасителен план към договора за заем. Видно
от представения погасителен план към договора размерът на погасителната
вноска без неустойка по чл. 8 от договора възлиза на 86,56 лева. Размерът на
разсрочената неустойка по чл. 8 от Договора за заем при липса на обезпечение
възлиза на 45,44 лева, а общия размер на погасителната вноска с включена
разсрочена неустойка по чл. 8 от Договор за заем е в размер на 132 лева. Така
общо дължимата сума от заемополучателя по договора възлиза на 1056 лева.
От страна на ответника е представена справка, от която е видно, че по
процесния договор за потребителски кредит от страна на ищцата са
извършени плащания в общ размер на 1083,99 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал.
4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което
има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо
сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-
9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В
исковата молба са релевирани основания за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързани с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от
ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
6
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в
договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. В процесния случай, твърденията за
недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са
неразривно свързани с клаузата на чл. 8 от Договора. Прочитът на
съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето
същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така
въведените изисквания в цитираните по-горе клаузи от договора за броя и
вида обезпечения (двама поръчители и обезпечение по избор на заемателя:
първа по ред ипотека, особен залог върху движимо имущество, банкова
гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя) и срока за
представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника
при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя
са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер от 600 лева.
Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, първа по
ред ипотека върху недвижим имот, залог върху движима вещ на стойност два
пъти общата сума за плащане или поне две лица - поръчители, които да
отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях.
Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними
от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. От друга страна
непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на
обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на
договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита.
Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към
договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин
да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да
бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. С това допълнително плащане се покриват разходи,
които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би
надхвърлил законовото ограничение, като се вземе предвид посочения в
договора ГПР 47,234 %, размера на отпуснатия кредит – 600 лева, срока на
договора от 8 месеца, както и размера на неустойката от 363,53 лева, който е
над половината от отпуснатата сума. Самия кредитор в погасителния план по
договора изначално включва вземането за „неустойка при липса на
обезпечение” при формирането на анюитетната вноска. Включена по този
начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък
7
към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка,
на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е
следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в
годишния процент на разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора
лихвен процент и ГПР не отговаря на реално прилаганият между страните,
което води до недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл.
22 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от
ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо
да се обсъждат останалите аргументи на ищеца.
На осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в
настоящия случай възлиза на 600 лева. От представената справка от ответника
се установява, че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от 1083,99
лева, поради което разликата между подлежащата сума на връщане на
основание чл. 23 от ГПК и общо заплатената от заемополучателя сума възлиза
на 483,99 лева, която сума се явява недължимо платена при начална липса на
основание и подлежи на връщане. Предвид изложеното съдът намира, че
предявеният иск в размер на 480,00 лева е доказан по основание и размер,
поради което следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, от които 50 лева – внесена държавна такса. В
представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че
ищецът се представлява безплатно от адв. М. О. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът
да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на
иска тук следва да бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
същото възлиза в размер от 400 лева, която сума следва да се присъди
директно в полза на пълномощника, доколкото това не представляват
направени от страната разноски, а определени от съда такива на неговия
адвокат пореда на чл. 38, ал. 2 от ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА „********“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. „******“ № **, представлявано от управителя В. М. И.
да заплати на С. З. Б., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ Р., обл. С. сумата от
480 лева (четиристотин и осемдесет лева) - представляваща недължимо
платени лихва и неустойка по Договор за паричен заем № ***** от **** г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2025 г до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „*******“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. „****“ № **, представлявано от управителя В. М. И.,
да заплати на С. З. Б., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ Р., обл. С., сумата
от 50 лева (петдесет лева) - направени по делото разноски за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА „********“ ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. ******** № **, представлявано от управителя В. М. И.
да заплати на адв. М. М. О., АК С., служебен адрес: гр. Р., бул. „******“ № *,
Булстат *****, сумата от 400 лева (четиристотин лева) адвокатско
възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
9