РЕШЕНИЕ
№ 2636
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:..........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20231110104750 по
описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца „..........., със седалище и адрес на управление ......,
представлявано от ........ – изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че ответниците дължат посочените в исковата молба суми,
представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат.
Ответницата В. Л. Т. с ЕГН **********, от ......., чрез процесуалния
си представител адв. Т. Т. от САК, в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор
на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете като неоснователни и
недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по
делото.
Ответника К. Л. Я. с ЕГН **********, от ........ чрез назначеният му
особен представител адв. Г. М. от САК, е подал отговор на исковата молба, в
който изцяло оспорва исковете по делото, прави възражение за изтекла
1
погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца -......., със седалище и
адрес на управление гр. ........ ул. "..........." №........, не взема становище, не
изпраща представител.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
2
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
По делото съществува спор между страните относно качеството на
ответницата на потребител на топлинна енергия за посочения период за
посочения топлоснабден имот. Изрично в подаденият по реда на чл. 131 от
ГПК писмен отговор ответника оспорват качеството си на потребител на
топлинна енергия, поради което на първо място следва да се разгледа този
въпрос. Съгласно дейставащата нормативна рамка - чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, допълнена с тълкувателната практика на ВКС - Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК,
за потребител на топлинна енергия следва да се счита всяко лице, което
притежава право на собственост, пълно или ограничено вещно право на
ползване върху недвижим имот или облигационен ползвател на имот, който
изрично е сключил договор с топлопреносното предприятие за доставка на
топлинна енергия. Видно от исковата молба, ищеца е посочил, че адреса на
топлоснабдения имот е .......... Видно от материалите по делото, единственият
представен документ в тази насока е Договор за продажба на държавен
недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за
държавните имоти от 30.12.1987 г., в който обаче е посочен недвижим имот с
различен адрес – „........... Не е предсатевно доказателство за идентичност на
3
понятията „...... който се сочи като местонахождение на топлоснабдения имот
в исковата молба и „......, който е посочен в нотариалния акт. Съгласно
принципа на диспозитивното начало, прогласен в чл. 6, ал. 2 ГПК „Предметът
на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от
страните.“. Предметът на съдебното произнасяне и участниците в процеса
също се определят по волята на търсещото защита лице - съдът се произнася
само за това, което е поискано, и по отношение на този, срещу когото е
потърсена защита. Недопустимо е също така съдът да се произнася въз основа
на факти, на които страните не са се позовали. Същевременно по време на
цялото производство по делото ищеца твърди, че е доставял топлинна енергия
именно до този имот, с който ответника няма нищо общо, съгласно
представения нотариален акт. С оглед горното съдът приема, че само на това
основание искът е неоснователен и недоказан и не следва да се обсъждат
останалите възражения за недължимост на процесната сума.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото съдът счита, че ответниците имат право на
присъждане на направените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ответника К. Л. Я. е представляван по делото от особен представител, поради
което не са налице сторени разноски, и съдът няма да се произнася по този
въпрос. Ответницата В. Л. Т. претендира разноски в размер на 500 лева –
адвокатско възнаграждение за един адвокат, но доколкото е налице
възражение за прекомерност на същото, следва да бъде намалено до размера
по Наредба 1/2004 – 400 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „........, със седалище и адрес на
управление.........., представлявано от ......... – изпълнителен директор,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД против В. Л. Т. с ЕГН **********, от......., за сумата в размер
на 600, 74 лева /шестстотин лева и седемдесет и четири стотинки/, ведно
със законна лихва за периода от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането,
4
представляваща главница – стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., за сумата в размер на 116, 73 лева /сто
и шестнадесет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 18.01.2023 г., за сумата в размер на 15, 06 лева /петнадесет лева и шест
стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 30.01.2023 г. до изплащане
на вземането, представляваща главница – стойността на услугата дялово
разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., и за сумата в размер
на 3, 61 лева /три лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, за периода от
31.01.2020 г. до 18.01.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....... със седалище и адрес на
управление ........ представлявано от ....... – изпълнителен директор, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД против К. Л. Я. с ЕГН **********, от ...... за сумата в размер на 600,
74 лева /шестстотин лева и седемдесет и четири стотинки/, ведно със
законна лихва за периода от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането,
представляваща главница – стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., за сумата в размер на 116, 73 лева /сто
и шестнадесет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 18.01.2023 г., за сумата в размер на 15, 06 лева /петнадесет лева и шест
стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 30.01.2023 г. до изплащане
на вземането, представляваща главница – стойността на услугата дялово
разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., и за сумата в размер
на 3, 61 лева /три лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, за периода от
31.01.2020 г. до 18.01.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ......, със седалище и адрес на управление ..........,
представлявано от ...... – изпълнителен директор, да заплати на В. Л. Т. с
ЕГН **********, от ...., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на
400 /четиристотин/ лева, представляваща дължимото адвокатско
5
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, намалено от съда
съобразни мотивите на решението по разноските.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - ......, със седалище и адрес на управление гр. ...........
Банкова сметка на ищеца:
..........
BIC: ..........
............
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6