РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. К., 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДеЯ. Г. Събев
Членове:Васка Д. Халачева
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
в присъствието на прокурора Дафин Бойчев Каменов (ОП-К.)
като разгледа докладваното от ДеЯ. Г. Събев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20215100600128 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 6/21.05.2021 год., постановена по Н.о.х.дело № 365/2021
год., К.йският районен съд е признал А.. Я.. К. от гр.К. за виновен в това, че
на 29.01.2021 год. в гр.К. управлявал моторно превозно средство – автомобил
марка „Ф. П.” с рег.№ * **** ** с концентрация на алкохол в кръвта си над
1.2 на хиляда, а именно -2.01 на хиляда, установено по надлежния ред, поради
което и на основание чл.343б ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил
на наказание „лишаване от свобода” за срок от 7 месеца, както и на наказание
„глоба” в размер на 200 /двеста/ лева. На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е
отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода”
за срок от три години. С присъдата, на основание чл. 343г, във вр. с чл.37 ал.1
т.7 от НК, съдът е наложил на подсъдимия А.Я. К. и кумулативно наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 20 месеца, както и му е
възложил направените по делото разноски.
1
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
защитника на подс.А.К. – адв.Г.Б. от АК – К., в която се твърди, че
първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като били игнорирани
доказателства, оборващи обвинението. Твърди се още в жалбата, че са били
нарушени правилата, свързани със събирането, проверката и оценката на
доказателствата, които целяли да се изключи произволното формиране на
вътрешното убеждение. Защитникът на подсъдимия К. моли да бъде отменена
обжалваната присъда, като бъде постановена нова такава, с която
подсъдимият да бъде оправдан. В съдебно заседание защитникът на
подсъдимия поддържа жалбата си, като развива подробни съображения
относно неправилното кредитиране от първоинстанционния съд на
показанията на свидетелите – полицейски служители, които намира за
изключително противоречиви и неясни. При последната си дума подсъдимият
А.К. твърди, че е невинен, тъй като не бил управлявал автомобила, и моли да
бъде оправдан.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна, мотивирана и законосъобразна. Счита,
че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка се
потвърждава в пълна степен от събраните по делото доказателства, като
главният факт на доказване – управлявал ли е подсъдимия МПС след
употреба на алкохол, е установен по несъмнен начин по делото. Твърди, че
съществуващите противоречия в показанията на полицейските служители са
отстранени при проведените от въззивния съд разпити на същите и при
извършената очна ставка между тях. Предлага първоинстанционната присъда
да бъде потвърдена.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда,
с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбата, на основание чл. 313
и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от
легитимирана за това страна и в законоустановения срок, поради което
същата е процесуално допустима.
2
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е положил усилия за цялостното изясняване
на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия обвинение, относими към
предмета на доказване по чл.102 от НПК, събрал е исканите и сочени от
страните доказателства, като при проведеното от въззивния съд съдебно
следствие са събрани гласни доказателства, установени чрез гласни
доказателствени средства – разпит на свидетели и извършена очна ставка
между такива. От събраните и от двете съдебни инстанции доказателства по
несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият А. Я. К. е роден на *.0*.19** год. в гр.Х., с постоЯ.ен адрес
в гр.К. и с настоящ такъв в с.Г., общ.Й.. Има завършено средно образование,
не е женен, работи, не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри
характеристични данни.
Подсъдимият А.. Я.. К. бил правоспособен водач на моторно превозно
средство, с придобити категории за правоуправление „С, В, АМ, ТКТ“, като
имал издадено свидетелство за управление на МПС с № *********, валидно
до 10.06.2024 год.
На 29.01.2021год. свидетелите Р.К. и В.Т. били на работа като
служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - К.. След 16.30 часа те
се движели с патрулен автомобил по ул.„Б.“ в центъра на гр.К., когато
забелязали по същата улица пред тях да извършва неправилна маневра водач
на лек автомобил марка „Ф. П.“ с рег.№ * **** ** - без подаване на сигнал
със светлинен пътепоказател извършил маневра „завиване наляво“ към
паркинга до Държавен театър „Димитър Димов“, при наличие на
непрекъсната осева линия /пътна маркировка М-1/ и пресичайки лентата за
насрещно движение. Виждайки това, полицейските служители К. и Т. подали
светлинен сигнал, за да спрат този автомобил и да вземат отношение по
нарушението, като го последвали. Лекият автомобил марка „Ф. П.“ с рег.№ *
**** ** навлязъл в паркинга до театъра, спрял на паркомясто, а патрулният
автомобил с водач – св.Т., го последвал, движейки се непосредствено след
него, като спрял зад лекия автомобил „Ф. П.“. От шофьорскато място на
същия автомобил слязъл подсъдимият К., който бил сам в превозното
3
средство. Свидетелят Т. поискал документите му за проверка. При
установяване на самоличността на водача К., полицейските служители К. и Т.
усетили мирис на алкохол, поради което предприели действия по
изпробването му с техническо средство „Дрегер“ за употреба на алкохол.
При проверката уредът отчел концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия в количество 2.34 на хиляда. За допуснатото нарушение на
разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на подсъдимия А.К. бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение серия GA № 319269/
29.01.2021 год., който подсъдимият подписал без възражения. На подсъдимия
били издадени талон за изпращане на медицинско изследване и вземане на
кръвна проба в СПО при МБАЛ„Д-р Ат.Дафовски“ АД – гр.К., както и две
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. След
тестването с техническо средства за употреба на алкохол на водача А.К., при
полицейските служители и подсъдимия дошла свидетелката М. Т.. Тя провела
разговор с подсъдимия К., като го упрекнала за преместването на автомобила,
както и разговаряла и със свидетелите Т. и К., като ги питала дали може да
премести лекия автомобил от паркинга. Подсъдимият К. бил отведен от
двамата полицейски служители в СПО при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ АД -
К., където последният дал кръв за химичен анализ.
Със Заповед за задържане на лице с рег.№ 1947зз – 16/29.01.2021 год.,
издадена от полицейски орган на основание чл.72 ал.1 т.1 от МВР, подс.А.К.
бил задържан за срок до 24 часа.
Със Заповед № 21-1300-000060/29.01.2021 год. за прилагане на
принудителна административна мярка, издадена от мл.автоконтрольор при
сектор „ПП” при ОД на МВР – К., на основание чл.171 т.1 б.„б” от ЗДвП е
отнето временно свидетелството за правоуправление на подс.К., до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. А със Заповед
№ 21-1300-000059/29.01.2021 год. за прилагане на принудителна
административна мярка, издадена от мл.автоконтрольор при сектор „ПП” при
ОД на МВР – К., на основание чл.171 т.2а б.„б” от ЗДвП е прекратена
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
От писменото заключение на вещото лице по извършеното на досъдебното
производство химическото изследване на кръвната проба, взета от
4
подсъдимия А.К., се установява, че в същата се съдържат 2.01 на хиляда
летливи редуциращи вещества, изчислени като етилов алкохол.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена по несъмнен начин от обясненията на подс.К., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, които е кредитирал отчасти; от
гласните доказателства, установени чрез гласните доказателствени средства –
показанията на свидетелите Р.К. и В.Т., на които съдът е дал вяра изцяло, и
показанията на св.М. Т., дадени пред първоинстанционния съд, които същия е
кредитирал отчасти; от писменото заключение на вещото лице С. М. по
извършената на досъдебното производство съдебна химическа експертиза -
Протокол за химическо или химико - токсилогично изследване № 10/
01.02.2021 год., както и от разясненията на същото, дадени в съдебно
заседание пред първоинстанционния съд при защитата на заключението;
както и от писмените доказателства, събрани и приобщени от
първоинстанционният съд към доказателствената съвкупност по надлежния
ред: Акт за установяване на административно нарушение серия серия GA №
319269/ 29.01.2021 год., Талон за изследване № 079277, Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози от 29.01.2021 год.,
Справка за нарушител/ водач, издадена от сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – К. за подс.К., Заповед за задържане на лице с рег.№ 1947зз –
16/29.01.2021 год., Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1300-000059/29.01.2021 год., Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1300-000060/29.01.2021 год.,
Справка за съдимост на подс.А.К. с рег.№ 118/02.02.2021 год., издадена от РС
- К., характеристична справка на подсъдимия, декларация за семейно и
материално положение и имотно състоЯ.ие на подс.К., и др.
При така установената по безспорен начин и от двете съдебни
инстанции фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.К. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б
ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 29.01.2021 год. в гр.К.
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ф. П.” с рег.
№ * **** ** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а
именно - 2.01 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен,
5
обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и
първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният
съд е извършил подробен анализ и оценка на събраните по делото
доказателства, излагайки съображения кои от тях приема и кои отхвърля,
ведно с мотивите си за това, като тези съображения се споделят напълно и от
настоящата инстанция, поради което не е необходимо да бъдат преповтарЯ.и
в тяхната цялост.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на
свидетелите К. и Т., като обосновано е счел същите за логични,
последователни, кореспондиращи помежду си и подкрепени от останалите
доказателства по делото, вкл. и от съставения АУАН, подписан от подс.К. без
каквито и да е възражения, показанията на техническото средство, издадения
талон за изследване и др. Действително, между показанията на посочените
двама свидетели, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие,
са съществували някои противоречия, касаещи посоката на движение на
патрулния автомобил непосредствено преди извършване на нарушението на
правилата за движение от водача на лек автомобил „Ф. П.“ при пресичане на
непрекъсната осева линия и навлизане в паркинга до театъра, и дали
основание на защитника на подсъдимия да претендира цялостна
недостоверност на показанията на тези свидетели. Тези противоречия, обаче,
са отстранени при разпита на посочените свидетели в хода на
второинстанционното съдебно следствие и при проведената от въззивния съд
очна ставка между тях. Освен това, както правилно е приел и
първоинстанционния съд, свидетелите К. и Т. са непосредствени очевидци на
осъщественото деЯ.ие именно от подс.К., като по отношение на главния факт
на доказване по делото, а именно - управлението на МПС от подсъдимия К., и
то след употреба на алкохол, в показанията на тези свидетели няма никакви
разминавания и/или противоречия, които да дадат основание за съмнение в
тяхната достоверност.
Обосновано първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на
подс.К. и на показанията на св.Т. в частите им, в които същите установяват,
че лекия автомобил „Ф. П.“ е бил управляван не от подсъдимия, а от св.Т.,
вкл. и при извършване на установеното от свидетелите К. и Т. нарушение на
правилата за движение по пътищата при навлизане на автомобила в паркинга
6
до театъра. В тези им части обясненията на подсъдимия К. и показанията на
св.Т. са нелогични, непоследователни и изолирани от останалите
доказателства по делото, а напротив – опровергават се от тях по категоричен
начин, като очевидно обясненията на подсъдимия и показанията на св.Т.,
които се намират в близки приятелски отношения, имат за цел изграждането
на защитна версия в полза на подсъдимия К., предназначена да го оневини.
Така, показанията на свидетелите Т. и К. установяват по категоричен и
несъмнен начин, че именно подс.К. е управлявал лекия автомобил „Ф. П.“
при извършване на описаното по-горе нарушение на правилата за движение
преди навлизане на същия автомобил в паркинга до театъра, като същия е бил
сам в автомобила. Двамата полицейски служители установяват с показанията
си още и обстоятелствата, че подсъдимият им заявил, че се качил да
управлява автомобила, само за да го премести на 10 – 15 метра, на паркинга;
както и че едва след тестването на подсъдимия за употреба на алкохол с
техническо средство при тях дошла жена /св.М. Т./, която им казала, че тя е
карала автомобила от И. до К., а подсъдимия само е преместил автомобила на
паркинга. В тази връзка следва да се посочи, че не намира каквото и да било
логично обяснение в посочените твърдения на подсъдимия и св.Т.
поведението на подс.К. на инкриминираната дата, който по никакъв начин не
е възразил нито срещу изпробването му с техническото средство за алкохол,
нито е вписал несъгласие в издадените му по този повод няколко документа -
АУАН, Талон за изследване, заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки, както и същият не е изразил каквото и да било
несъгласие, че е смятан за водач на МПС, при даването на кръв за
извършване на химичен анализ.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че по несъмнен
начин е установено от събраните по делото доказателства извършването на
престъплението, за което подс.К. е предаден на съд, от обективна страна.
Това е така, тъй като е безспорно установено по делото, че на 29.01.2021 год.
в гр.К. подсъдимият е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Ф. П.” с рег.№ * **** ** с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 2.01 на хиляда, установено по
надлежния ред. Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия К. е
установена по надлежния ред – по реда на Наредба № 1/2017 год. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
7
аналози.
Престъплението е извършено от подс.К. и от субективна страна, при
форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния
характер на деЯ.ието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия при осъществяване на
престъплението е обективиран в поведението му – несъмнено, с оглед
възрастта му, образованието, нивото му на физическо и психическо развитие,
придобитата правоспособност за управление на МПС и дългогодишния му
опит като водач на МПС, подсъдимият К. е съзнавал, че е употребил алкохол,
въпреки което е управлявал МПС на инкриминираните дата и място.
Или, по делото по несъмнен начин са установени осъществяването от
обективна и субективна страна от подсъдимия К. на престъплението, предмет
на повдигнатото му в настоящото наказателно производство обвинение, вкл.
авторството на деЯ.ието, времето, мястото и начина на извършването му,
както и формата на вината на подсъдимия при осъществяването му, като с
оглед изложените по-горе в мотивите съображения, са изцяло неоснователни
оплакванията на защитника на подсъдимия във въззивната жалба и в хода на
съдебните прения пред настоящата инстанция, свързани с неправилни оценка
и анализ на събраните по делото доказателства, респ. с оспорването на
авторството на престъплението.
За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия
К. по вид и размер, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи
отговорността му обстоятелства – чистото му съдебно минало, ниската степен
на обществена опасност на дееца, добрите му характеристични данни,
трудовата му А.ажираност, и неголемия брой наложени наказания за
нарушения на ЗДвП при над 30 годишния му стаж като водач на МПС, както
и типичната степен на обществена опасност на деЯ.ието; респ. не е отчел
никакви отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Въз основа
на тях съдът е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия К. обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона
наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко. С оглед на
тях съдът е приложил разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, като е определил
на подс.К. наказание „лишаване от свобода” под най-ниския предел,
8
предвиден в закона за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от
свобода” за срок от 7 месеца. Първоинстанционният съд е приел, че с оглед
наличието на предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, както и с оглед
възможността на подсъдимия да се поправи и превъзпита, без да е
необходимо ефективното изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“, изпълнението на така наложеното такова наказание
на подсъдимия следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Съдът е наложил на подс.К. и кумулативно предвиденото в разпоредбата на
чл.343б ал.1 от НК наказание „глоба” в минималния размер от 200 лв. На
основание чл.343г, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът е наложил на подс.К.
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 20 месеца,
съобразно утвърдената съдебна практика при налагане на наказания от този
вид за извършени престъпления по чл.343б ал.1 от НК. Настоящата инстанция
намира, че така наложените на подс.К. наказания по вид, размер и начин на
изтърпяване са необходими и достатъчни за постигане целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно - предупредително
спрямо другите членове на обществото, като същите отговарят на характера и
тежестта на извършеното престъпление, на обществената опасност на
деЯ.ието и на дееца, и са съобразени със смекчаващите и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, т.е. същите не са явно
несправедливи.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна,
обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на
подсъдимия наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания
за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде
потвърдена изцяло.
Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от
НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 6/21.05.2021 год., постановена по
Н.о.х.дело № 365/2021 год. по описа на К.йския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10