МОТИВИ към ПРИСЪДА № 52 от 05.12.2016г. по НОХД №
577/2016г. по описа на НРС, VI състав, председател Валери Събев.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Несебър обвинителен акт срещу подсъдимия Д.К. (Jonathan Collopy) за това, че на 23.05.2016 г., около 02:30
часа, в курортен комплекс „Слънчев бряг”, община Несебър, на главна алея до
спирка „Палма”, в посока гр. Свети Влас, управлявал МПС – лек автомобил марка
„Тойота”, модел „Раф 4”, с рег. № ******, с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда, а именно 2,28 на хиляда, установено по надлежния ред – с
химическа експертиза – престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Несебър поддържа
повдигнатото обвинение. Счита, че в хода съдебното следствие безспорно се доказва
извършеното престъпление. Развива съображения в тази насока. Предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година,
което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затвор. Счита,
че са налице и основания за налагане на кумулативно предвиденото наказание „глоба”
в размер на 500 лева. Излага, че на подсъдимия следва да бъде наложено и
наказание лишаване от право да управлява МПС - в размер на една година и шест
месеца, считано от 23 май 2016 година. Моли за присъда в тази насока.
Служебният
защитник на подсъдимия счита, че престъплението е безспорно доказано от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Сочи, че с оглед
обремененото съдебно минало на подсъдимия единственото възможно наказание,
което може да бъде приложено, е лишаване от свобода, което следва да бъде
изтърпяно ефективно. Излага, че наказанието, предложено от представителя на
прокуратура, е напълно справедливо и моли за налагане на наказание в посочения
размер. По отношение предложеното от прокуратурата лишаване от право да
управлява счита, че също е справедливо наказание.
Подсъдимият
не заема становище по повдигнатото обвинение, тъй като производството се е
развило задочно – в негово отсъствие по реда на чл. 269, ал. 3 НПК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Д.К. (Jonathan Collopy) е роден на ***г***, Република Ирландия,
Парк „Свети Мери”, ул. С.С.” №5, ирландец, ирландски гражданин, неженен, със
средно специално образование, с паспорт ******, издаден на 05.11.2008 година,
валиден до 05.11.2018 година. С влязло в сила определение № 352/05.07.2013г.,
постановено по НОХД № 2346/2013г. по описа на Районен съд гр. Бургас, е
одобрено споразумение, с което К. е признат за виновен в извършването на деяния
по чл. 354А, ал. 3, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 339, ал. 1 НК вр. чл. 23,
ал. 1 НК. На основание чл. 23, ал. 1 НК на лицето е наложено общо наказание за
двете деяния, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което да
бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип, както и „Глоба” в
размер на 1000 лв. Настоящото обвинение за извършено престъпление по чл. 343б,
ал. 1 НК е повдигнато на К. с постановление от 26.05.2016г. (на л. 15 от ДП),
което му е връчено лично на 27.05.2016г. Видно от постъпила по делото справка
от ГД „Гранична полиция” към МВР, на 28.05.2016г. в 19:29 часа е регистрирано
излизане на К. от Република България през ГКПП Аерогара Бургас.
На
23.05.2016г. свидетелят Д. изпълнявал служебните си задължения като автопатрул по
КАТ към РУ на МВР гр. Несебър, заедно с колегата си З.Д.. Около 02:30 в
курортен комплекс „Слънчев бряг”, община Несебър, на главната алея до спирка
„Палма”, в посока гр. Свети Влас, К. управлявал МПС – лек автомобил марка
„Тойота”, модел „Раф 4”, с рег. № ******. Св. Д. и колегата му спрели
автомобила за проверка, като водачът К. бил поканен до служебния автомобил, за
да бъде тестван с техническо средство „Дрегер” за употребата на алкохол. При
извършената проба апаратът отчел 1,87 промила алкохол в издишания от подсъдимия
въздух. Данните от апарата били показани на К., като същият заявил желание да
даде кръв за анализ. За целта св. Д. и колегата му отвели подсъдимия в
Здравната къща в гр. Несебър, където от него била взета кръв за анализ.
Впоследствие подсъдимият бил отведен в РУ Несебър и задържан за 24 часа. Взетите
проби били изпратени за изследване на ОД на МВР гр. Бургас – Базово
научно-техническа лаборатория, като в тази връзка бил изготвен протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта № 421/25.05.2016г. (на л. 21 от ДП). От експертизата се
установява, че количеството етилов алкохол в кръвта на К. е от 2,28 промила.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетеля Д. са последователни
и непротиворечиви. Показанията на свидетеля се потвърждават напълно и от
писмените доказателства по делото (сред които и АУАН от 23.05.2016г. № 726526 и
протокол за медицинско изследване от 23.05.2016г.). Съдът кредитира в пълнота
показанията на разпитания по делото свидетел, като не са налице основания на
същите да не бъде давана вяра. Изготвеният протокол за химическа експертиза,
прочетен в хода на съдебното следствие по реда на чл. 282 НПК, потвърждава и
допълва установената по делото фактическа обстановка. От протокола се
установява конкретната концентрация на алкохол в кръвта на К.. Съвкупният
анализ на гласните, писмените доказателства по делото, както и на експертизата
води до заключение, че фактическата обстановка се е осъществила по описания
по-горе начин.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343б, ал. 1 НК.
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК изисква
от обективна страна деецът да е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.
От
фактическа страна по делото безспорно се установява, че на 23.05.2016г. около
02:30, в курортен комплекс „Слънчев бряг”, на главната алея до спирка „Палма”,
в посока гр. Свети Влас, К. управлявал МПС – лек автомобил марка „Тойота”,
модел „Раф 4”, с рег. № ******. Наред с
това по делото се установява, че автомобилът е управляван от К. с концентрация
на алкохол в кръвта му от 2,28 промила (т.е. над 1,2 на хиляда). Този факт е установен по надлежния ред с протокол
за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта № 421/25.05.2016г. Т.е. концентрацията на алкохол в
кръвта е установена по надлежния ред – чрез протокол за химическа експертиза
(арг. от чл. 16, ал. 1 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства).
Налице
е и субективната страна на деянието по чл. 343б, ал. 1 НК, доколкото К. е
формирал съзнание, че управлява МПС след като е употребил алкохол. Формирането
на това негово съзнание се установява от конкретните му действия. По делото е
доказано, че в кръвта му е имало концентрация на алкохол от 2,28 промила. Наред
с това той безспорно е управлявал МПС. Следователно след като е употребил
алкохол той е поел управлението над МПС, като безспорно е осъзнавал този факт.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че К. е извършил престъплението
по чл. 343б, ал. 1 НК.
Във връзка с
реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът на първо място
прецени, че е налице сравнително ниска степен на обществена опасност на
инкриминираното деяние, която е намерила отражение и в предвиденото в чл. 343б,
ал. 1 НК наказание. Следва обаче да се отчете и обстоятелството, че със
законодателните изменения от ДВ, бр. 74 от 2015г. от
26.09.2015г. се увеличиха размерите на наказанията за деянието по чл. 343б, ал.
1 НК. Т.е. актуалната тенденция е обществената опасност на деянието да се
повишава, като това е и виждането на законодателя, предприел увеличаване на
наказанията за това деяние. Не без значение е и обстоятелството, че в настоящия
случай подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 2,28
промила, която значително надвишава минималната концентрация по смисъла на чл.
343б, ал. 1 НК. Следователно настоящото деяние се характеризира като такова с
по-висока степен на обществена опасност от другите престъпления от същия вид. Обществената
опасност на дееца също не може да се определи като ниска – към момента на
деянието същият е бил осъждан за извършването на две престъпления (по чл. 354А,
ал. 3, т. 2 и чл. 339, ал. 1 НК). За извършването на тези престъпления на
основание чл. 23 от НК му е определено общо наказание лишаване от свобода за 6
месеца, което да бъде изтърпяно ефективно. Т.е. по делото са налице данни и за предишно
престъпно поведение на К., което го характеризира като лице с повишена
обществена опасност. Спазвайки разпоредбата на чл. 54 от НК настоящият съдебен
състав извърши преценка на наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като отегчаващото вината обстоятелство следва да се отчете
съдебното минало на дееца. Съдът отчита високата концентрация на алкохол в
кръвта на К. като отегчаващо вината обстоятелство. Криминализирането на
управлението на МПС след употреба на алкохол има за цел да защити обществените
отношения, свързани с транспорта. Извършването на такова деяние е обществено
опасно, тъй като управлението на МПС след употреба на алкохол неизменно води до
забавяне на реакциите на водача и повишава риска от настъпване на ПТП с
управлявания от него автомобил. В тази връзка високата концентрация на алкохол
в кръвта на подсъдимия в още по-голяма степен е повишила този риск, поради
което безспорно следва да се отчете като отегчаващо вината обстоятелство. Съдът намира, че процесуалното поведение на
подсъдимия също следва да се определи като отегчаващо вината обстоятелство. По
делото са налице данни, че един ден след като е получил препис от
постановлението за повдигане на обвинение, с което му е наложена и мярка за
неотклонение „подписка”, той е напуснал Република България. Налага се извод, че
по умишлен начин той е нарушил наложената му мярка за неотклонение – подписка,
вследствие на което не е намерен на посочения лично от него адрес за
призоваване в Република България, за да
бъде редовно призован за разглеждане на делото в съдебната фаза на процеса. Въпреки
знанието на К. за воденото срещу него наказателно производство и въпреки, че е
привлечен в като „обвиняем”, той се е укрил, затруднявайки уведомяването му за
съдебната фаза на процеса. Именно това процесуално поведение на подсъдимия е
довело до необосновано забавяне на процеса. Със същото поведение подсъдимият е
демонстрирал стремеж да избегне наказателната отговорност за извършеното от
него деяние. Ето защо това поведение се отчита от съда като отегчаващо вината
му. Съдът не констатира наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Анализът
на отегчаващите вината обстоятелства в тяхната съвкупност и съпоставянето им с
обществената опасност на деянието и дееца, водят до краен извод, че наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия и което е адекватно и на целите по
чл. 36 от НК трябва да е около средния размер, предвиден в санкционната част от
чл. 343б, ал. 1 НК, а именно две години лишаване от свобода (при граници от 1
до 3 години). Съдът счита, че наказанието следва да се определи по този начин
поради наличието единствено на отегчаващи вината обстоятелства. При така
очертаните отегчаващи обстоятелства наказанието няма как да бъде определено към
предвидения в закона минимум. В същото време съставът счете, че наказание около
средния размер, предвиден в санкционната част на нормата, напълно съответства
на обществената опасност на дееца и деянието и на установените отегчаващи
вината обстоятелства. С наказание в посочения размер в най-пълна степен ще
бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК. Своевременното наказване на лицето ще
въздейства предупредително върху него и върху останалите членове на обществото.
Лишаването от свобода ще му въздейства, доколкото наказание от такъв вид
ограничава свободното му придвижване. По този начин на К. ще се въздейства
превъзпитателно. Фактът, че той е наказан именно с това наказание може да му
подейства превъзпитаващо и да го насочи към спазване на закона под заплахата
свободното му придвижване да бъде ограничено отново. Още повече, че цялостното
процесуално поведение на подсъдимия показва явното му незачитане на установения
правов ред и стремежът му да избегне реализирането на наказателна отговорност
спрямо него. Според съда чрез наложеното наказания подсъдимият може да бъде
превъзпитан към зачитане на правния ред. С налагане на наказание лишаване от
свобода за определен срок подсъдимият не би могъл да извършва и други
престъпления за известен период от време. Във връзка с обремененото съдебно
минало на дееца съдът достигна до извод, че така определеното наказание следва
да бъде изтърпяно ефективно. Както вече се посочи К. е осъден на „Лишаване от
свобода” с влязъл в сила съдебен акт на 05.07.2013г. Т.е. към 23.05.2016г. той
не е бил реабилитиран по право за предходното си осъждане (арг. от чл. 86, ал.
1, т. 2 НК), поради което следва да се третира като лице, осъждано на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер. Следователно по отношение на него
важи забраната на чл. 66, ал. 1 НК за прилагане на условното осъждане. Изложеното
мотивира съда на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да постанови
наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
Що
се отнася до кумулативно предвиденото наказание глоба, съдът в унисон с
направените по-горе изводи, че наказанието следва да бъде определено близо до средния
размер, предвиден в санкционната норма, прие, че справедливият размер на
глобата, която следва да се наложи на К., е 500 лв. Глоба в такъв размер е
съобразена и с имущественото състояние на лицето, който в протокола от разпита
си като обвиняем по досъдебното производство е посочил, че извършва трудова
дейност като продавач.
Съдът
достигна до извод, че подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца. Преценката на съдебният състав е, че наказание в този
размер ще изпълни целите на чл. 36 от НК с оглед обсъдените по-горе
обстоятелствата относно тежестта на извършеното от К. деяние.
С
оглед признаването на подсъдимия за виновен на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
в негова тежест бяха възложени и разноските по делото. Съдът разпореди сумата
от 35,78 лв. да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР гр. Бургас, тъй като
същата представлява разноски, направени в хода на досъдебното производство – за
извършената химическа експертиза. Сумата от 25 лв. - пътни разходи за явяване в
съдебно заседание на вещото лице се дължи по сметка на РС гр. Несебър, с оглед
обстоятелството, че тези разноски са направени в хода на съдебното производство
от бюджета на съда. Поради тази причина К. беше осъден да заплати тази сума по
сметка на Районен съд Несебър.
Следва
да се има предвид, че в хода на досъдебното производство и на съдебното
производство са направени и допълнителни разноски – 22,50 лв. за извършен
превод на досъдебното производство и 144 лв. – за превод на документи в хода на
съдебното производство. С оглед изричната норма на чл. 189, ал. 2 от НПК тези
разноски остават за сметка на органа, от който са направени. В такъв смисъл е и
съдебната практика на върховната инстанция, обективирана в Решение № 442 от 19.01.2016
г. на ВКС по н. д. № 1375/2015 г., I н. о., НК. Както е
прието в цитираното решение в Директива 2010/64/ЕС относно
устния и писмен превод в наказателното производство, са очертани минималните
стандарти, които държавите-членки на ЕС следва да въведат в националното си
законодателство, за да гарантират на заподозрените или обвиняемите лица, които
не говорят или не разбират езика на производството, правото на устен и на
писмен превод в наказателното производство, с оглед осигуряване правото им на
справедлив съдебен процес. Съгласно чл. 4 от директивата, държавите - членки
поемат разходите за устния и писмения превод по чл. 2 и чл. 3, независимо от
изхода на производството. Следователно разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 НПК е съобразена и с цитираната директива, поради което съдът
достигна до краен извод, че подсъдимият не следва да бъде осъждан за
направените разноски за извършен устен и писмен превод в хода на наказателното
производство срещу него.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: