Решение по дело №1432/2021 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№…..

гр.Враца, 21.05.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ

 

при секретаря Н. Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1432 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 97 и сл. от Закона за социалните услуги.

Образувано е по постъпило искане от дирекция “Социално подпомагане” Враца за допускане настаняването на лицето - И.В.П., ЕГН **********,  в специализирана институция – дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. ***** за срок от три години.

Посочено е, че П. е с трайно увреждане със 100% трайно намалена работоспособност съгласно медицинската експертиза /преосвидетелстване/ с ЕР на ТЕЛК психични заболявания „ОДПЗС - ВРАЦА" - ЕООД - Враца № 0491/092/05.07.2002 г., с пожизнен срок и водеща диагноза "Друга уточнена олигофрения". Твърди се, че П. е инвалидизиран още при раждането си на *** г. за пръв път. Твърди се, че лицето е поставено под пълно запрещение с решение №9 от 05.03.2004 г. на Врачански окръжен съд, постановено по гр. д. № 1124/2003 г. и влязло в законна сила на: 01.04.2004г.  като негов настойник е директорът на специализираната институция В.В.Н., назначена със заповед № 1428/ 03.09.2019 г. на органа по настойничество и попечителство при Община Враца. Поддържа се, че П. е  роден на *** г. и е настанен в специализираната институция на 14.09.1989 г. Твърди се, че родителите му са подписали декларация за съгласие за осиновяване през 1991 г. и от тогава до момента лицето не е потърсено от близки и от роднини. Поддържа се, че лицето е неорентирано за време и собствена личност, не познава букви и цифри, с умствена изостаналост и паметово - интелектуално недоразвит на нивото на имбецилитас гр. III. Твърди се, че със заявление № СУ/Д-ВР/28/15.03.2021 г. от настойника на И.П. ***, със заповед № СУ/Д-ВР/28 - 24.03.2021 г. лицето временно е настанено в специализираната институция ДПЛУИ с. **** и на този етап е необходимо П. да продължи да ползва социалната услуга, тъй като няма близки и роднини, които да се грижат за него. Със заповед № СУ/Д-ВР/28 от 24.03.2021 г. лицето временно е настанено в специализираната институция ДПЛУИ с. Т. до произнасяне на Pайонен съд Враца с решение.

При пристъпване към изслушване на лицето И.П., посредством приложение на комуникация – Вайбър – при осигурена видео и аудио връзка, съдът е констатирал, че опитът за осъществяване на разговор с лицето не е проведен успешно и П. не отговаря на поставените му въпроси. Лицето не реагира, като единствено прави движение с главата и ръцете си.

 Изслушана, В.Н.  - директор на дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Т. и настойник на лицето, заявява, че лицето е настанено в дома преди повече от двадесет години. Не  е търсен от близки и роднини. Има тежка степен на умствена изостаналост. Изцяло се обслужва от персонала, не може да се грижи сам за себе си. Н. поддържа, че П. се чувства добре в дома.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно  изготвения на чл.95, ал.3, т.1 ЗСУ доклад от дирекция „Социално подпомагане” Враца се установява, че Н. е лице с трайно увреждане с 100% трайно намалена работоспособност  съгласно медицинската експертиза с ЕР на ТЕЛК психични заболявания „ОДПЗС - ВРАЦА" - ЕООД - Враца № 0491/092/05.07.2002 г., с пожизнен срок и водеща диагноза "Друга уточнена олигофрения". Твърди се, че П. е инвалидизиран още при раждане си на *** г. за пръв път и е поставен под пълно запрещение с Решение № 9 от дата 05.03.2004 г. на Врачански окръжен съд, постановено по гр. д. № 1124/2003г., влязло в законна сила на 01.04.2004г., с настойник директора на специализираната институция В.В.Н. назначена със заповед № 1428/03.09.2019 г. на органа по настойничество и попечителство при Община Враца.

  В социалния доклад се сочи, че  И.П. е роден на *** *** и е настанен е в специализираната институция на 14.09.1989 г., където живее до момента. Твърди се, че родителите му са подписали декларация за съгласие за осиновяване през 1991 г. и от тогава до момента лицето не е потърсено от близки и от роднини. Поддържа се, че П. е в добро общо физическо състояние, няма физическо, сетивно и хронично увреждане, няма членоразделна реч, издава звуци. Има ориентация за място в рамките на ДПЛУИ. Твърди се, че П. е абсолютно неорентиран за време и собствена личност. Не познава букви и цифри. Застъпва се, че Н. е с умствена изостаналост и паметово-интелектуално недоразвит на нивото на имбецилитас гр. III. Същият не е агресивен, психо-моторно превъзбуден. В социалния доклад се твърди, че Н. се движи хаотично в кръг, без да има конкретна цел или желание, на поддържаща медикаментозна терапия е, която не може сам да приема. Не осъзнава лекарските предписания. Лицето не се храни самостоятелно, не може да борави с прибори. Не различава ядливи от неядливи предмети, постоянно поглъща фасове, трева и други отпадъци. Предвид психическото му състояние, П. не е в състояние да се справя сам. Не се  оставя без наблюдение. Твърди се, че лицето не може да поддържа личната и битовата си хигиена без помощта на персонала на дома, не може да се грижи сам за стаята си и за вещите си, няма умения за участие в трудотерапевтична или образователна дейност в социалната услуга.

Отчетено е още, че видът и степента на трайното увреждане не е позволило той да посещава училище и е без образование, като за него полагат основно грижи персонала на дома. В социалния доклад се твърди, че според назначена медицинска експертиза при неприемане на поддържащата медикаментозна терапия П. става опасен най-вече са себе си, поради което застрашава своя живот и здраве и заболяването на лицето е довело до продължително, пожизнено и необратимо разстройство на здравето му, което не му позволявало само да се грижи за себе си, да задоволява ежедневните си битови нужди, както и да защитава своите интереси.

Поддържа се, че със заявление № СУ/Д-ВР/28/15.03. 2021 г. от настойника на И.П. ***, със Заповед № СУ/Д-ВР/28 от 24.03.2021 г. лицето временно е настанено в специализираната институция ДПЛУИ с. Т..

Сочи се, че на този етап е необходимо П. да продължи да ползва социална услуга в ДПЛУИ с. Т., тъй като няма близки и роднини които да се грижат за него. Предвид описаните обективни и субективни обстоятелства и след извършената предварителна оценка на потребностите със заповед № СУ/Д-ВР/28 от 24.03.2021 г. лицето временно е настанено в специализираната институция ДПЛУИ с. Т., ***** на основание чл. 96, ал. 2 от ЗСУ и във вр. с чл. 97 и чл. 98 от ЗСУ до произнасяне на Районен съд Враца

 В изготвената от дирекция „Социално подпомагане” Враца предварителна оценка на потребностите от социални услуги се установява, че П. има множество малформации - парализа на долните крайници, няма членоразделна реч. Издава само звуци. Не може сам да се справя с дейностите от ежедневието, неориентиран е за време, място и собствена личност. Лицето не е агресивно. Твърди се, че П. не може да разпределя правилно и рационално паричните си средства, има елементарни умения за самообслужване. Не може самостоятелно да се грижи за здравето си и да задоволява ежедневните си здравни нужди. Не може да се справя без придружител. С оглед на тежкото психично заболяване на лицето го прави неспособно да се грижи само за себе си, за здравето си и за финансите си.

В доклада е застъпено, че лицето се нуждае от настаняване в социалната услуга - ДПЛУИ с.Т., където да продължи да ползва подкрепа. Персоналът задоволява напълно нуждите на лицето, предвид състоянието му и това му гарантира социално-икономическа закрила и качество на живот.

           В изпълнение на изискването на чл.95, ал. 3, т.3 ЗСУ, към искането за настаняване е приложена справка относно съществуващите подходящи социални услуги в общността и специализирани институции в рамките на област Враца. От същата се установява, че към момента на територията на страната функционират 27 броя специализирани институции - домове за пълнолетни лица с умствена изостаналост (ДПЛУИ) и социални услуги в общността от резидентен тип - 42 броя центрове за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост /ЦНСТПЛУИ/ и 86 броя защитени жилища за лица с умствена изостаналост /ЗЖЛУИ/. От същите най-подходящо за настаняване на И.П., предвид здравословното му състояние, се явява дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Т., Община В., област В..

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбите на чл. 95 - чл.101 от ЗСУ регламентират условията и реда за настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и в социални услуги в общността от резидентен тип в случаите, когато липсва подходяща, с оглед спецификите на обследваните лица, семейна среда, в която те да бъдат адекватно обгрижвани. Дадено е предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че лицето, чието настаняване се иска, е пълнолетно и е поставено под пълно запрещение с влязло в законна сила съдебно решение. Родителите му още през 1991 г. са дали съгласие за осиновяването му и не проявяват интерес към него. Предвид здравословното състояние на П., изискващо същият да е под постоянен надзор, с оглед задоволяване на неговите елементарни и ежедневни човешки нужди, се налага изводът, че същият следва да бъде настанен в специализирана институция или в социална услуга в общността от резидентен тип.

Предложената от ДСП-Враца социална услуга – настаняване в дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Т., Община В., Област В., от своя страна осигурява възможността обследваното лице да пребивава в подходяща среда, в която ще бъдат осигурени постоянни медицински грижи и квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани адекватно потребностите на лицето и ще бъде съблюдавано и съхранено остатъчното му физическо и психическо здраве, което не може да бъде постигнато в семейната му среда предвид невъзможността лицето да бъде отглеждано в биологичното му семейство и изключителните му и специфични нужди.  Съгласно чл.98, ал.2 ЗСУ в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи за лицето в домашна среда и в общността.

С оглед на изложеното, съдът намира, че искането на ДСП-Враца за настаняване на И.П. в дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Т., община В., област В. е основателно, тъй като е изцяло в интерес на поставеното под запрещение лице, което налага уважаването му.

На основание  чл. 98, ал. 3 от ЗСУ следва да се определи срок на настаняването, като с оглед данните по делото, съдът намира за подходящо, същият да бъде определен за посочения от молителя срок, а именно за три години, считано от настаняването по административен ред – 24.03.2021 г.

Воден от горното и на основание чл. 98, ал.1 от ЗСУ, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

НАСТАНЯВА И.В.П., ЕГН ********** в специализирана институция – дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. **** за срок от 3 години, считано от 24.03.2021 г.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в седемдневен срок от връчването му на страните.

                                                                                                      

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: