О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 260235 Година 2020, 27.08 град Бургас
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На двадесет и седми август, две
хиляди и двадесета година
в закрито
съдебно заседание на осн. чл.267 от ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър МУРТЕВ
Секретар
разгледа въззивно гражданско
дело номер 1870 по описа за 2019 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх.№18833/02.06.2020г.,
подадена от Я.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Р.Г. с ЕГН **********, с
адрес: ***, двамата- трети лица- помагачи на страната на ответника ,,ГСИ-
БАЛКАНИ“ЕООД , чрез адв. М.И.- БАК, със съдебен адрес:***; въззивна жалба вх.№20710/10.06.2020г.
от Д.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ищец, чрез адв. Ж.Б.-БАК; въззивна жалба вх.№21446/15.06.2020г., подадена
от ,,ГСИ- БАЛКАНИ“ЕООД, със седалище и адрес ***, Южна индустриална зона,
Площадката на ,,Лукойл Нефтохим Бургас“АД, ЕИК102696671, ответника, представлявано
от Юрий Борисович Бородавин-управител, чрез главен юрк Радомир Вълчев, срещу Решение №978
от 09.04.2020г.по гр.д.№7480 по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, съдът е осъдил ответника ,,ГСИ-
БАЛКАНИ“ЕООД, да заплати на ищеца Д.П.А.,
на основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.84, ал.3 вр.чл.86 от ЗЗД, сумата от 20 000 лева – главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили до подаване на исковата молба- 18.10.2018г.,
изразяващи се в множество физически болки и психически страдания, получени
вследствие трудова злополука на 04.02.2017г., както и сумата от 6542.50 лева-
главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи за консумативи, лекарства, медицински изследвания,
потребителски такси, услуги и импланти, вследствие трудова злополука, настъпили
в предприятието на ответника на 04.02.2017г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците, считано от датата на увреждането – 04.02.2017г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил
в останалата му част, искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над присъдената сума
от 20 000 лева до претендираната в размер на 40 000 лева, ведно със законната
лихва върху отхвърлената главница от 20 000 лева, считано от датата на
увреждането – 04.02.2017г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение, страните са
осъдени да заплатят сторените по делото съдебно-деловодни разноски съобразно
уважената/отхвърлена част от исковите претенции.
Решението и постановено при
участието на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНСГРУП“, П. ВАЛЕНИТНОВ В.,Р.М.
МУСКЕТАРОВ,С.Р.Г.и Я.М.Д., трети лица-помагачи на страната на ответника ,,ГСИ-
БАЛКАНИ“ЕООД.
С въззивна
жалба вх.№18833/02.06.2020г., подадена адв.М.И.- процесуален представител от
Я.М.Д.и С.Р.Г., трети лица-помагачи на страната на ,,ГСИ- БАЛКАНИ“ЕООД, се изразява несъгласие с решението в
частта, в която са уважени исковите претенции.
Жалбоподателите намират решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част за неправилно и постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Във въззивната жалба е направено
обобщение на събраните в първоинстанционното производство доказателства, като
се оспорват изводите на съда относно механизма и причините за възникване на
трудовата злополука. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит
на свидетел и извършената съдебно- техническа и съдебномедицинска експертиза.
Подчертава се, че ищецът(въззвиаем), в
качеството си на дългогодишен работник и ръководител на бригада, участвал в
извършване на ремонт в процесната инсталация и на същия реклеймер. Ищецът познавал добре условията на работа и
задължителния маршрут до работното място.
Оспорва се изложеното в мотивите на
съда, че действията на ищеца се дължали на обикновено невнимание и несъобразяване
с правилата на безопасност, които изключвали възможността от възникване на
вредоносния резултат и прилагане на чл.200,ал.2 от КТ.
Изразява се несъгласие с констатациите,
че основна причина за възникване на трудовата злополука се явявала липсата на
обезопасяване на отвора от работниците, обслужващи помпата и поставяне на
предупредителни или забранителни знаци на пода или на друго място в халето.
Подчертава се, че след проведен инструктаж по
безопасност на труда, нарядът за работа
бил оформен без възражения.
Оспорва
се извода на съда, че въззивниците (трети лица-помагачи Д.и Г.) повдигнали
решетката на скарата и в този отвор вмъкнали шланга на помпата, като се
посочва, че доказателства за извършване на посочените действия, не били събрани
по делото.
Твърди се, че ищецът нарушил
задължителните изисквания за движение в помещението на инсталацията (съгласно
Правилника за осигуряване на промишлената безопасност, охрана на труда и
опазване на околната среда при изпълнение на дейности от външни организации в
,,Лукойл Нефтохим Бургас“), което се явявало първопричина за злополуката.
Проявявайки груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения, ищецът
в значителна степен съпричинил вредоносния резултат. Отбелязва се, че видно от
справка от 06.02.2020г., издадена от ТП на НОИ- Бургас, от 01.01.2018г., ищецът
бил в трудово правоотношение с ,,Дистман Енергоремонт Холдинг“АД, където
работел и понастоящем.
Излага се становище, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди
се явявало завишено. Развиват се съображения в тази насока. Навеждат се доводи
за недоказаност на претендираните суми
за имуществени вреди.
Иска се отмяна на решението в
обжалваната част.
На 06.08.2020г. по делото е депозирано
уточнение на въззивната жалба в смисъл, че въззивиците желаят отмяна на
решението в частта, с която исковете на ищеца са уважени, а в частта, с която
са отхвърлени-молят решението да бъде потвърдено.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1
от ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е връчен
на процесуалния представител на третите
лица- помагачи на страната на ответника- адв.М.И.- БАК, на 19.05.2020г.
Въззивната жалба, подадена от Я.М.Д.и
С.Р.Г. е входирана в деловодството на БРС на 02.06.2020г. и следователно същата
е подадена в законния двуседмичен срок.
Препис от същата е връчен на процесуалния
представител на ищеца- адв.Б., на 12.06.2020г.; ЗАД,,БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“- на 25.06.2020г.; П.В.В.и Р.М.М., чрез адв.В.- на 22.06.2020г., като
отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК , не е постъпил.
Въззивна жалба вх.№20710/10.06.2020г. е подадена от ищеца Д.П.А., ЕГН **********, чрез адв. Ж.Б.,***.
Жалбоподателят намира решението на
първоинстанционния съд за необосновано и неправилно в частта, в която са отхвърлени исковите
претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер от 40000
лева.
Твърди се,
че ищецът получил трайно разстройство на здравето- фрактури на двата долни
крайника, което причинило временна нетрудоспособност. Последният претърпял
няколко тежки хирургически интервенции (с опасност от ампутиране), придружени с
болки и страдания с висока интензивност, като възстановяването протекло трудно
и продължително.
Навеждат
се доводи, че съдът следвало да присъди пълния размер на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.
Моли за отмяна на решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част и присъждане на ново, с което
предявените искове за обезщетение за
неимуществени вреди бъдат уважени в претендирания размер от 40000 лева.
Претендира се присъждане на направените във въззивното производство
разноски.
Препис от първоинстанционното решение е връчен
на процесуалния представител на ищеца- адв.Б., на 26.05.2020г.
Въззивната жалба е входирана в
деловодството на БРС на 10.06.2020г. и следователно същата е подадена в
законния двуседмичен срок.
Препис от същата е връчен на процесуалния
представител на третите лица- помагачи Я.М.Д.и С.Р.Г., адв.И.- БАК, на
15.06.2020г.; ЗАД,,БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“- на 25.06.2020г.; П.В.В.и Р.М.М.,
чрез адв.В.- на 29.06.2020г.; ,,ГСИ- БАЛКАНИ“ЕООД, чрез главен юрк Радомир Вълчев,
на 18.06.2020г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от третите лица- помагачи, чрез адв.И.-
БАК, с който същата се оспорва изцяло. Посочва се, че въззвинкът(ищец) твърдял
във въззивната жалба нови факти, които не били обсъждани в първоинстанционното
производство(във връзка с ампутиране на крайник), което се явявало процесуално недопустимо.
В законовия двуседмичен срок е
постъпил отговор от ,,ГСИ-
БАЛКАНИ“ЕООД, представлявано от Юрий Борисович Бородавин- управител, чрез Главен
юрисконсулт Радомир Вълчев, с който се оспорват наведените от въззивиника
твърдения.
Излага се становище във връзка с размера на
обезщетението за неимуществени вреди при прилагане критерия съгласно чл.52 от ЗЗД.
Иска се отмяна на решението в
обжалваната част, като съдът присъди обезщетение за неимуществени вреди в полза
на ищеца в размер на 10000 лева.
Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция и направените в производството по делото
разноски пред двете инстанции съобразно уважената/отхвърлена част от исковите
претенции.
Въззивна жалба вх.№21446/15.06.2020г
е подадена от ,,ГСИ- БАЛКАНИ“ЕООД,
представлявано от Юрий Борисович Бородавин- управител, чрез Главен юрисконсулт Радомир
Вълчев, с която се изразява недоволство
от постановеното решение на районния съд. Жалбоподателят намира същото за
постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Излагат се аргументи, че
първоинстанционният съд не обсъдил представените от ответното дружество
доказателства, приемайки, че не са налице данни за евентуален умисъл при
настъпване на злополуката.
Навеждат се доводи, че ищецът
имал възможност да види открития технологичен отвор и да съобрази безопасния
маршрут и посоката на движение. Твърди се, че последният нарушил правилата за работа, като е допускал съответните последици.
В качеството си на ръководител(началник на ремонтна група, инженер), А. носел
непосредствена отговорност за още двама работници, чийто живот и здраве
застрашил с поведението си.
Направено
е обобщение на събраните по делото в първоинстанционното производство
доказателства (писмени, гласни, експертизи).
Оспорва се извода на съда, че не била
допусната груба небрежност, вследствие на което настъпила трудовата злополука.
Развива подробни съображения. Цитира съдебна практика(Решение№1884/2015г. по
гр.д.№1404/2003г.,ІІІ-то г.г. на ВКС).
Подчертава
се, че ищецът преминал задължителен производствен инструктаж, но в нарушение на
правилата за работа по наряд, не направил оглед на работното помещение. Посочва
се, че за цялата инсталация ГС-4 съществувала изготвена оценка на риска,
включваща опасността от пропадане в технологични отвори.
Подробно се описва механизма
на въникналата злополука, като се акцентира върху обстоятелството, че ищецът,
нарушавайки правилата, не следвал указателните табели и схемата за придвижване.
Горното се установявало с Протокол №5103-02-5/07.03.2017г. на ТП на НОИ- Бургас; Протокол№383/10.03.2017г.
, издаден от ИТ- Бургас, както и от
резултатите от проведеното в ,,ГСИ- БАЛКАНИ“ЕООД дисциплинарно производство.
Изразява се несъгласие с
изводите на съда относно съответстващото обезщетение за неимуществени вреди при
прилагане критерия за справедливост.
Жалбоподателят намира за недоказана
претенцията на ищеца за имуществени вреди. Навежда доводи в тази насока.
Излагат
се аргументи във връзка с приложение в конкретния случай на чл.200,ал.3 от КТ.
Развиват се съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищцовата страна.
Твърди се, че
първонстанционният съд погрешно определил размера на претендираното от
ответното дружество юрисконсултско възнаграждение.
Иска се отмяна на атакуваното
решение в обжалваната част, като съдът присъди обезщетение за неимуществени
вреди в полза на ищеца в размер на 10000 лева;
присъденото обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 6542.50лева., да бъде намалено до
доказания по делото размер или претенцията да бъде отхвърлена изцяло. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и направените
в производството по делото разноски пред двете инстанции съобразно
уважената/отхвърлена част от исковите претенции.
Препис от първоинстанционното решение е
връчен на процесуалния представител на ответното дружество на 01.06.2020г.
Въззивната жалба е входирана в
деловодството на БРС на 15.06.2020г. и следователно същата е подадена в
законния двуседмичен срок.
Препис от същата е връчена на ищеца, чрез адв.Б.,
на 03.07.2020г.; третите лица-помагачи Д.и Г., чрез адв.И.- БАК, на 01.07.2020г..; П.В.В.и
Р.М.М., чрез адв.В.- на 07.07.2020г.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от третите
лица-помагачи Д.и Г., чрез адв.И.- БАК, с който се поддържат изцяло наведените
от ответното дружество(въззивник) доводи и направените искания.
Страните не са заявили доказателствени
искания.
Бургаският
окръжен съд, след проверка допустимостта на подадените въззивни жалби и писмените
отговори, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 от ГПК, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1870/2020г. в съдебно заседание
за разглеждане и решаване на 14.09.2020г.
от 11.00 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.
УКАЗВА на Я.М.Д.и С.Р.Г., да представят доказателства за
представителна власт на адв.М. Ивановяа- БАК пред въззивната инстанция, в срок
до 14.09.2020г.
С оглед
своевременното призоваване на страните, в случай на необходимост, същите да
бъдат призовани вкл. на посочените от тях телефони или ако са служебно известни
на съда.
На всяка от страните да се връчи препис от
настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: