ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 673/28.12.2018г.
ДЕВНЕНСКИЯТ
районен съд, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание в състав:
Районен
съдия: Д. ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдията ч.гр.д. № 700 по описа за 2018 г. , за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищцовата страна твърди, че е
собственик на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор 20482.304.214, находящ се
в гр. Девня, както и на общо 7 бр.
сгради в същия ПИ. Твърди, че процесния имот първоначално е бил собственост на
Държавата, предоставен за стопанисване на ДТП „***“ гр. Варна, което с Решение
№14 от 07.11.1990 г. на Министъра на търговията и услугите е преобразувано в
три държавни фирми, едната от които – ДП ***преобразувана със Заповед №РД-20-35
от 26.02.1993 г. на Министъра на търговията и услугите в „***“ ЕООД, е поела
активите и пасивите на ДТП „***“ като в последствие със Заповед №РД-18-204 от
22.04.1997 г. на Министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество /ТВС/
капитала на „***“ ЕООД е бил увеличен. Твърди също, че с договор от 28.10.1998
г. за приватизационна продажба на дружествени дялове, Държавата е продала 70 на
сто от дружествените дяловете на „***-97“ АД и след тази продажба „***“ ЕООД
било преобразувано в „***“ ООД със съдружници Държавата и „***-97“ АД, а в последствие
с договор за приватизационна продажба от 31.05.2004 г. Държавата е продала
останалите 30 на сто от дяловете в дружеството на Д. Н. П.. Твърди също, че по-късно съдружникът „***-97“
АД е продало дяловете си на „***“ ЕООД и наименованието на фирмата било
променено от „***“ ООД на „***“ ООД, в което настоящи съдружници са Д. Н. П. и
„***“ ЕООД. Ищцовата страна твърди, че собственик на останалата 1/2 идеална
част от процесния недвижим имот е ответника „***“ АД и че в кадастралната карта
целия недвижим имот е отразен като собственост на ответника, въпреки че той
притежва само половината идеална част. Моли съда, да постанови решение, с което
да преме за установено, че ответникът не е собственик на 1/2 идеална част от
процесния недвижим имот.
В срокът по чл.131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба. Ответното дружество оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен. Твърди, че „***“ АД се легитимира като собственик
на процесния имот на основание апортна вноска в капитала на дружеството,
извършена от „ ***„ АД, вписана в ТР към АВ на 08.09.2015г. и съотв. вписана
в Имотен регистър към АВ -акт №55, т. 9,
дв. Вх. рег. №2845/29.09.2015г. Твърди, че спора между страните относно правото
на собственост върху процесния недвижим имот е разрешен с влязъл в сила съдебен
акт – Решение от 10.01.2002 г., в сила от 09.02.2002 г. по гр. дело №970/2001
г. на АпС Варна, вписано в СВ, с което спрямо праводателя на ищцовата страна „***“
ЕООД е прието за установено, че „***“ АД – праводател на „ ***„ АД, извършило
апортната вноска в капитала на ответното дружество, е собственик на процесния
недвижим имот. Изтъква също, че по същия спор между страните има и влязло в
сила Решение от 08.10.2004 г. на ВКС по гр. дело №1480/2003 г. в производство
по чл.231, ал.1, б.“а“ ГПК, с което е оставена без уважение като неоснователна
молбата на „***“ ООД за отмяна на влязлото в сила Решение от 10.01.2002 г. по
гр. дело №970/2001 г. на АпС Варна. Ответната страна твърди, че влезлите в сила
съдебни решения са задължителни за страните и за техните правоприемници съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК.
С оглед изложеното съдът намира
така предявеният отрицателен установителен иск за недопустим, по следните
съображения :
За предявяване на всеки
установителен иск абсолютна процесуална предпоставка е наличието на правен
интерес. При евентуално уважаване на отрицателен установителен иск, макар че се
отрича притежаването на спорното право от ответника, правните последици трябва
да могат намерят проявление в правната сфера на ищеца, като запазят или
обогатят имуществото му. Така и Тълкувателно решение № 8/2013 г.
по тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС съгласно което правният
интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право
се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната
претенция на насрещната страна в спора. За казусът ищецът основава своето право
на факти и обстоятелства, които са преклудирани със сила на пресъдено нещо, тъй
като с влязло в сила решение по гр. дело
№970/2001 г. на АпС Варна е прието за установено по отношение праводателите на
страните, че процесния имот е собственост на праводателя на ответника. Съгласно нормата на чл.299 от ГПК влязлото в сила решение има сила на пресъдено
нещо между същите страни, за същото искане и на същото основание, като в
отделни случаи тя се разпростира и спрямо други лица, които не са били страни
по делото - за техните наследници и правоприемници. Правоприемникът замества
изцяло праводателя и основава своето правно положение на правното положение на
своя праводател. Когато дадено обстоятелство или
правоотношение е било включено в спорното право и е обхванато от силата на пресъдено
нещо на влязлото в сила решение, то в последващ процес между същите страни или
техни правоприемници е недопустимо, да се разглежда наново спорът, касаещ това
обстоятелство или правоотношение. Или
позоваването на ищеца в искова и в уточняваща молби на придобивни основания АДС
№326/08.09.1997г, заповед на Министъра от ТВС от 22.04.1997г за увеличаване
капитала на „***“ ЕООД са преклудирани със силата на пресъдено нещо при
решаване на спора по гр. дело №970/2001 г. на АпС Варна. Те са фактически
основания, осъществили се преди формиране на силата на пресъдено нещо, които са
били изследвани в предходно производство от съда и отхвърлени като придобивно
основание. Следователно на първо място за
ищеца не е налице правен интерес от воденето на настоящия отрицателен установителен
иск, а на второ място би се стигнало до недопустимо преразглеждане на правния
спор, разрешен с влязлото в сила решение по гр. дело №970/2001 г. на АпС Варна .
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
д. № 700/2018г. по описа на Районен съд – Девня, образувано по искова молба
подадена от „***“ ООД, ЕИК ***, срещу „***“ АД, ЕИК ***, поради процесуална
недопустимост на предявения отрицателен установителен иск с петитум съдът да приеме за установено, по
отношение на ищеца „***“ ООД, ЕИК ***, че
„***“ АД, ЕИК ***, не е собственик на ½ идеални части от недвижим имот с
идентификатор 20482.304.214, площ от 16 436 кв. м. , трайно предназначение
на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване / до 10 м./ , стар номер
213, 214, при съседи имоти с идентификатори : 20482.304.463, 20482.304.306,
20482.304.307, 20482.304.305, 20482.304.466 и 20482.304.213.
Определението може да се обжалва в седмичен
срок от уведомяването за това с частна жалба пред Окръжен съд Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ;………………..