Разпореждане по дело №753/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 август 2022 г. (в сила от 12 август 2022 г.)
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20227260700753
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 28 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2555

гр.Хасково, 08.08.2022г.

Административен съд Хасково, в закрито съдебно заседание на осми август две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                     СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

като разгледа докладваното от съдия П. Костова частно административно дело №753 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.250 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по искане от Г.О.Л., гражданин на Република У., с адрес ***, действащ със знанието и съгласието на Н.В., упълномощен представител на неговият родител – майка О. М., против неоснователни действия на длъжностно лице в паспортна служба при Областна дирекция на МВР – Хасково, изразяващи се в неприемане, връщане на заявление за издаване на документ за самоличност на бежанец, получил хуманитарен статут и неиздаване на документ за самоличност.

В искането се сочи, че Г. Л. е бежанец от войната в У., влязъл в страната в началото на месец март 2022г. С решение № 4551/26.05.2022г. на Заместник - Председателя на Държавна агенция за бежанците му е предоставен хуманитарен статут. Докато течала процедурата по предоставяне на хуманитарен статут майка му О. М., родена на ***г. решила да се върне в У., с оглед обстоятелството, че по професия била медицинска сестра и имала двама сина, които били мобилизирани и участвали в защитата на У. Поради това майка му упълномощила сестрата на покойния си съпруг / леля на Л. / Н.В. да го представлява, както в производството по предоставяне на хуманитарен статут, така и при последващи действия за снабдяване с документ за самоличност. На 07.07.2022г. молителят заедно със своята леля В., упълномощена от неговата майка отишли в паспортна служба в ОДМВР – Хасково, за да подадат заявление за снабдяване с документ за самоличност, съгласно чл.63а от ЗБДС. Служител от съответната служба отказал да приеме документите с мотива, че упълномощеното лице е извън кръга на лицата способни да представят искане за издаване на документ за самоличност. Въпреки направеното уточнение, че бащата на молителя Олександър Мелник е починал и единственният жив негов родител е майка му О. М., която е предоставила пълномощно, поради това, че се намира извън пределите на страната, служителят отказал да приеме документите. Счита, че по този начин била изпълнена хипотезата на чл.250 и сл.от АПК, определящи действията на служителя на ОДМВР- Хасково, паспортна служба, като неправомерни такива, доколкото молителят е задължен по закон след придобиване на хуманитарен статут в срок от 14-дни да представи заявление за издаване на съответните документи за самоличност, което не е прието и е върнато от компетентния държавен служител. В заключение сочи, че липсата на издаден документ за самоличност предвиден с разпоредбата на чл.63а от ЗБДС, е основание да се стартира производство по отнемане на предоставеният му статут по чл.42 от ЗУБ, което поставя в риск законните му права и интереси.

С молба вх. № 5443/08.08.2022г. от Н.В., упълномещен представител на Г.О.Л. е конкретизирано искането, като е посочено, че търсената от същия защита е по реда на чл.250 от АПК срещу действие от страна на служител на МВР, връщане на заявление за издаване на документ.

С разпореждане на съда от 29.07.2022г. на основание чл. 252, ал.2 от АПК, е задължен директора на ОДМВР – Хасково, незабавно след получаване на съобщението да предостави писмени обяснения по искането относно основанието, на което са извършени на 07.07.2022г. действията по неприемане на подаденото от Г.Л. Заявление за издаване на документ за самоличност и пребиваване на чужденец в Република България.

В отговор постъпил в съда по електронна поща на 03.08.2022г. се сочи, че служителят, с който на 07.07.2022г. е контактувала В.Н. е М. Д.- системен оператор в сектор „БДС“. При представяне на решение № 4551/26.05.2022г. на Заместник - Председателя на Държавна агенция за бежанците за предоставен хуманитарен статут и удостоверение за вписване на населението № ГРАОН17-71/05.07.2022г. на Община Хасково служителят Дякова е разпечатала „заявление за издаване на документ за самоличност и пребиваване на чужденци в Р България“ с отбелязване – карта и удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут за Л.Г.О. с ЛНЧ **********. При представяне на попълненото заявление, М. Д. констатирала, че не е изпълнено изискването на чл.63а, ал.4 от ЗБЛД и чл.47, ал.2 от ПИБЛД за присъствието на родител, който следва да положи подпис в заявлението и поради това не регистрирала заявлението. След проведен разговор с Началник сектор „БДС“ служителят в сектор „БДС“ уведомила по телефона Н. В., че без родител не може да се приеме заявление на непълнолетно дете.

Към отговора са приложени писмени обяснения от М. Д. системен оператор в сектор „БДС“ при ОДМВР – Хасково и Заявление за издаване на документ за самоличност и пребиваване на чужденец в Република България за лицето Л.Г. О..

По делото са приложени Решение № 4551/26.05.2022г. на зам. Председателя на ДАБ, регистрационна карта на чужденец, нотариално заверено пълномощно с упълномощител О. М. и удостоверение за вписване в регистъра на населението.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Искането по чл. 250, ал. 1 АПК е средство за защита на всеки, чиито гарантирани от закона права и интереси се засягат от извършването на фактически действия от името на административен орган или от длъжностно лице. За да е допустимо искането е необходимо твърдяното фактическо действие, като извършвано от административен орган, да не е прекратено и да е налице правен интерес от търсената защита, а за да е основателно искането по чл. 250 и сл. от АПК фактическото действие трябва да не се основава на закона или на административен акт.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че както към дата на сезиране на съда, така и към настоящия момент, подаденото от Г. Л. заявление за издаване на документ за самоличност е неприето. Неприемането на заявлението, подадено от молителя за издаване на документ за самоличност, при отиването му в сектор „БДС“ към ОДМВР – Хасково, а даване на разяснения от съответния служител, защо същото не може да бъде прието, представляват действия извършени от конкретното длъжностно лице, а не бездействие. Това е така, защото с уреждането на ред за приемане на заявление след попълването му по съответния ред, сочи на създаден бюрократичен ред именно като действия по отношение на обслужването на физическите лица.

Именно това е и конкретното фактическо действие, което молителят иска от съда да разпореди да бъде прекратено. Ето защо търсената защита е допустима – фактическото действие продължава и към дата на сезиране на съда, както и се доказва интерес от нея от страна на лицето, което я заявява, тъй като извършваното действие безспорно засяга субективни права и законни интереси на лице и ограничават възможността му за издаване на документ за самоличност.

По същество искането се явява основателно по следните съображения:

Според заявеното в искането се касае до неприемане/връщане на заявление за издаване на български личен документ по чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗБЛД, т. е. карта на чужденец с хуманитарен статут, която по силата на същата норма се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на пребиваващ в страната чужденец с предоставен хуманитарен статут, със срок на валидност до три години.

В чл. 59, ал. 11 от ЗБЛД е предвидено, че този документ се издава в срок от 30 дни от подаване на заявлението. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗБЛД, за издаване на български личен документ лицата подават заявление до компетентните органи, а в чл. 63а, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗБЛД е посочено, че заявлението за издаване на картата на бежанец, картата на чужденец, получил убежище, и картата на чужденец с хуманитарен статут на непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и в присъствието на родител или оправомощен представител на общината, който полага подпис в заявлението. Съгласно § 4 от ПЗР на ЗБЛД, образците на заявленията за издаване на български лични документи се утвърждават от Министерския съвет, а в § 21, изр. първо от ПЗР на ЗБЛД е посочено, че заявленията за издаване на български лични документи на чужденци от органите на Министерството на вътрешните работи се подават в СДВР/ОДМВР и в дирекция "Миграция" по ред, утвърден от Министерския съвет.

В съответствие с § 4 и § 21 от ПЗР на ЗБЛД, с ПМС № 13 от 08.02.2010 г. (обн. ДВ бр. 12 от 12.02.2010 г.), е приет Правилник за издаване на български лични документи, с който са регламентирани условията и редът за издаване на българските лични документи по Закона за българските лични документи (ЗБЛД) – чл. 1 от Правилника. В чл. 5, ал. 1 от Правилника е посочено, че български личен документ се издава въз основа на подадено заявление по образец съгласно приложения № 2, 3, 4 или 8, а в чл. 46, ал. 1 е конкретизирано, че на чужденци, получили статут на бежанец, хуманитарен статут или получили убежище, навършили 14 години, се издават български документи за самоличност въз основа на подадено заявление по образец съгласно приложение № 3, в ОДМВР по постоянен адрес на заявителя, което се подава лично – чл. 46, ал. 2 от Правилника.

Видно е от цитираната нормативна уредба, че редът за издаване на български личен документ – карта на чужденец с предоставен хуманитарен статут, е специален, като за да е налице надлежно сезиране на компетентния да се произнесе по искането административен орган, е необходимо да е подадено заявление по утвърдения от Министерски съвет образец – Приложение № 3 към Правилника за издаване на български лични документи. Дали обаче подаденото заявление отговаря на формалните изисквания за издаване на заявения документ за самоличност е въпрос по същество, който следва да бъде обсъден и разрешен с нарочен акт, издаден от компетентния за това орган в структурата на ОДМВР – Хасково, а не от системния оператор в сектор „БДС“ при ОДМВР- Хасково, действията на който в разглежданата хипотеза са останали несанкционирани, което винаги би могло да доведе до административен произвол.

Очертаният до тук нормативен ред сочи на извода, че процедурата по издаване на документ за самоличност представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията, като формата на заявленията/исканията, редът и сроковете за отстраняване на недостатъци в тях, препращането на компетентен орган, сроковете за извършване на административни услуги, както и другите въпроси, свързани с издаването на актове във връзка с административното обслужване се определят в глава пета, раздел І от АПК, с оглед общата препратка на чл. 7 от Наредбата за административното обслужване. Поради което в случая длъжностното лице е следвало да приеме депозираното от Г.Л. заявление, а доколко същото е редовно, допустимо или основателно, както бе посочено по-горе е въпрос по същество, който следва да бъде разрешен със съответния акт, издаден от компетентния за това орган, подлежащ на съдебен контрол и даващ право на молителя да защити в пълен обем правата си.

Така мотивиран, съдът приема за основателно искането на молителя, да се прекратят незабавно продължаващите и към този момент действия от страна на служители в сектор „БДС“ към ОДМВР Хасково по неприемането/връщането на подаденото от същия заявлението за издаване на документи за самоличност и пребиваване на чужденци в Република България.

Водим от горното и на основание чл. 253, ал. 2 АПК, Административен съд Хасково, трети състав

 

РАЗПОРЕДИ:

 

НАРЕЖДА да бъдат ПРЕКРАТЕНИ незабавно и безусловно действията на органи и длъжностни лица в сектор „БДС“ при ОДМВР – Хасково, изразяващи се в неприемане/връщане на Заявление за издаване на документ за самоличност и пребиваване на чужденец в Република България, депозирано от лицето Л.Г. О., гражданин на Република У., с адрес ***, действащ със знанието и съгласието на Н.В., упълномощен представител на неговият родител – майка О. М..

На основание чл. 253, ал. 2 изр. второ АПК, разпореждането подлежи на незабавно изпълнение.

Разпореждането подлежи на обжалване от административният орган пред Върховния административен съд в тридневен срок от издаването му, като обжалването не спира изпълнението му.

Преписи от разпореждането да се изпратят на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: