Р Е Ш Е Н И Е
№ 66 /11.03.2021
г., гр. Добрич
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Добрич, V състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВА адм.
дело № 597/2020 г. на Административен съд – Добрич, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс (АПК), вр. с чл. 160, ал. 4 от Закона за опазване на околната
среда/ЗООС/.
Образувано е по жалба на С.П.В. ***, подадена чрез адвокат Ст. К., против Заповед №237 от 09.11.2020 г. за прилагане на
преустановителна
принудителна административна мярка – спиране на
всички дейности /разораване, зесяване и др./, свързани с промяна в начина на
ползване на ПИ с идент. 21470.45.1 – земеделска територия с НТП „Пасище“ по
КККР на с. Добрин, общ. Крушари, с площ 263 919 кв.м., ДФЗ, отдаден под
наем с Договор №ТПМ-19/20-2-1 от 21.01.2020 г. за отдаване под наем на
земеделски земи, сключен между ОД „Земеделие“ Добрич и С.П.В. ***, издадена от директора на РИОСВ-Варна.
Жалбоподателят, моли да се отмени оспорваната заповед
като незаконосъобразна и
издадена в противоречие на материалноправния и процесуалния закон в цялост.
Излагат се подробни съображения, че не жалбоподателя е посегнал върху наетия
имот, за което има обективни доказателства, а именно подадени много по-рано от
заповедта жалби от него до комтепентните органи. Сочи се, че не става ясно от
заповедта, кой е нейния адресат. Твърди да не са налице обстоятелства и
предпоставките по чл. 158, т. 3 и т. 4 от ЗООС. Обосновава се, че директора на
РИОСВ не е изследвал въпроса, кога е бил изоран имота и най-вече кой е
извършител на въпросното деяние. Според оспорващия, правните и фактически
основания, посочени в заповедта за налагане на ПАМ, не могат да бъдат подведени
към нито една от хипотезите на чл.158, т.3 и т.3 от ЗООС, като се релевират доводи
в подкрепа на твърдението. Прави възражение
за липса на мотиви.
Ответникът, Директорът на РИОСВ гр. Варна, претендира
за прекратяване на производството, тъй като жалбоподателят няма правен интерес
от оспорване на заповедта, в алтернатива излага доводи за правилност и законосъобразност на
приложената ПАМ.
Позовава се и на Заповед №РД-989/10.12.2020 г. на министъра на МОСВ, касаеща
защитените зони.
Заинтересованата
страна ОД „Земеделие“ гр. Добрич не изразява становище по спора.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете
страни и след преценка на събраните по делото доказателства намери за
установено следното
от фактическа страна:
На
21.01.2020 г. между Директорът на ОДЗ Добрич и С.П.В. *** е сключен Договор
№ТПМ-19/20-2-1/21.01.2020 г. за отдаване под наем на земеделски земи от ДПФ.
Със същия на В. е представена за временно ползване земеделска земя от ДПФ в
размер на 985,825 дка, в землището на с. Златия, с. Орлова могила и с.Стожер,
общ. Добричка и в с. Абрит, с.Бистрец и с. Добрич, общ. Крушари, обл. Добрич,
представляващи имоти, подробно описани в договора. Всичките земи са с НТП
пасище. Според договора, тези земи се предоставят за ползване като пасище.
/лист 47-52/.
На
02.10.2020 г. В. ***, РИОСВ Варна, МОСВ и ОДЗ гр. Добрич, че в наетия от него
имот, част от пасище с №21470.45.1 с площ от 263.919 дка, находящ се в с.
Добрин е засято с царевица. В тази връзка се молят компетентните органи да
извършат проверка и при евентуално наличие на извършени нарушения да
предприемат съответните действия.
На
20.10.2020 г. от служители на РИОСВ Варна е извършена проверка по твръдените в
жалбата факти. За извършената проверка е издаден Констативен протокол №013398,
в който е посочено, че е установено, че имота се намира в защитена зона за
опазване на природните местообитания ВG 000107 „Суха
река“. В пасището се установява, че в северната му част има разорана площ със
заседена едногодишна фуражна култура – царевица, която към момента на
проверката е ожъната /установени сухи стебла на царевица/ и в непосредствена
близост до посочената площ е установена друга площ със следи от старо
разораване, която е обрасла с рудерална тревна растителност. На терен в
границите на имота не са установени хора и техника.
На
09.11.2020 г. е издадена Заповед за прилагане на преустановителна принудителна
административна мярка №237 /предмет на настоящото производство/ от директора на
РИОСВ Варна, с която е постановено спиране на всички дейности /разораване,
зесяване и др./, свързани с промяна в начина на ползване на ПИ с идент.
21470.45.1 – земеделска територия с НТП „Пасище“ по КККР на с. Добрин, общ.
Крушари, с площ 263 919 кв.м., ДФЗ, отдаден под наем с Договор
№ТПМ-19/20-2-1 от 21.01.2020 г. за отдаване под наем на земеделски земи,
сключен между ОД „Земеделие“ Добрич и С.П.В. ***. Принудителната
административна мярка е наложена на основание чл. 160 във връзка с чл. 158, т.
3 и т. 4 от ЗООС и чл.121, чл.123 във връзка с чл.122,
ал.2,т.2 от ЗБР.
В мотивите на обжалваната заповед е посоченото, установеното
с констативния протокол, като е прието, че почти целият имот е зает от
приоритетен за опазване тип природно местообитание 62СО „Понто-Сарматски степи“
и реализираното инвестиционно намерение не е съгласувано/одобрено по реда на
екологичното законодателство. По същество се счита, че реализацията на дейности
без същите да са оценени в рамките на проведени процедури по реда на глава
шеста от ЗООС и чл.31 от ЗБР предполага непосредствена опасност за увреждане на
околната среда и/или увреждане или унищожаване на защитени зони или части от
тях. В заповедта е посочено, че същата следва да се доведе до знанието на директора
на ОДЗ Добрич и наемателя на имота С.П.В..
По
делото като доказателство е прието извадка от ДВ бр.7, издаден на 26.01.2021 г.
При така установената
фактическа обстановка Административен съд - Добрич направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Подадена е от надлежен правен субект по см. на чл. 147,
ал. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 4 от ЗООС. Съдържането на приложената ПАМ
се изразява в спиране на всички
дейности, свързани с промяна в начина на ползване на ПИ с идент. №21470.45.1,
земеделска територия с НТП „Пасище“ по КККР на с. Добрин, която видно е
отдадена под наем от ОДЗ Добрич на С.П.В.. Т.е. същият е адресат на акта,
независимо, че от самата заповед не става ясно кой и е адресата. Съдът приема,
че волеизявлението на органа относно съдържанието на ПАМ е с
утежняващ за адресата характер, като ПАМ е преустановителна. Заповедта е
изпратена на оспорващия и е получена
лично от него на 16.11.2020 г. Оспорването е осъществено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК
пред компетентния административен съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Заповедта е издадена от компетентен административен
орган. Нормата на чл. 160, ал. 1 от ЗООС възлага в компетентност на органа по чл.
158 от ЗООС прилагането на ПАМ. Директорите на РИОСВ попадат в изброяването на
оправомощените органи по чл. 158 от ЗООС.
Съгласно чл. 122, ал. 2 от ЗБР " Директорите на
регионалните органи на Министерството на околната среда и водите:
…
2. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) спират дейности или
обекти, които увреждат или замърсяват околната среда над допустимите норми в
защитени зони;"
Оспорената заповед е издадена и на основание чл. 122, ал. 2, т. 2 от ЗБР, от директор на
РИОСВ - Варна в рамките на предоставената му компетентност
Страните не спорят относно компетентността.
Както
се каза по-горе, съдържанието на заповедта не отговаря по форма и
на общото правило по чл. 59, ал. 2 от АПК, не е посочен адресата на заповедта.
Кой е адресата става ясно от това, че оспорващият и ОД Земеделие гр. Добрич са
уведомени за процесната заповед.
При
издаването на оспорената заповед,
административният орган е допуснал и нарушение на чл.26, ал.1 и чл.34 от АПК, които изискват за започване на производството да се уведомяват известните
заинтересовани граждани и организации и да им се осигури правото на участие в
административното производство. По делото няма данни С.В. *** да са уведомени,
че се открива производство по жалбата на В.. При извършване на проверката, също
не са присъствали лицата. Установените
нарушения са изведени от констатациите на контролните органи, чиито резултати
са обективирани в съответните КП, но не са връчени на заинтересованите лица.
Извън
горното, заповедта противоречи
и на материалния закон.
Не се спори между страните, че имот с ид. 21470.45.1 по КККР на с. Добрич, общ. Крушари, обл. Добрич попада в ЗЗ за опазване на природните
местообитания и на дивата флора и фауна ВG0000107
„Суха река“.
Материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ в
оспорената заповед са хипотезите на чл. 158, т. 3 и т. 4 от ЗООС. В случая по
делото, във връзка с указанията на съда по чл. 170, ал. 1 от АПК, органът не
доказа наличие на посочените правните основания за издаване на заповедта.
За основанието по чл. 158, т. 3 от ЗООС.
Случаят за прилагане на ПАМ по чл. 158, т. 3 от ЗООС
предполага възникнала непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на
околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората. Дефиниция за "замърсяване на околната
среда" е дадена в § 1, т. 5 от ДР на ЗООС. За да има замърсяване на
околната среда е необходима промяна на качествата на средата в следствие на
възникване и привнасяне на физически, химически или биологични фактори от естествен
или антропогенен източник в страната или извън нея, независимо дали се
превишават действащите в страната норми. Следователно, за да има непосредствена
опасност от замърсяване на околната среда органът следва да докаже, че в
следствие на установените нарушения /разораване, засяване/ е налице реална и предвидима опасност за промяна на
качествата на околната среда. Дефиниция за "увреждане на околната
среда" е дадена в § 1, т. 6 от ДР на ЗООС. Увреждането е резултатно деяние
- при него има изменение на компонентите на средата, водещо до влошаване на
качеството на живот на хората, обедняване на биологичното разнообразие или
затруднено възстановяване на природните екосистеми. Нито в съдържанието на
заповедта, нито в обуславящите я писмени доказателства /КП от проверките на органите
и документите/ съществуват данни за възникнала непосредствена опасност за
замърсяване или увреждане на околната среда.
Изводът от изложеното е, че простото констатиране от
органа на извършени от „неясно
кого“ разораване на пасище и засаждане на фуражна култура – царевица, старо
разораване не може да формира извод за възникване на непосредствена
опасност за замърсяване, още повече - до увреждане на околната среда. За
прилагане на процесната ПАМ обаче правилото на чл. 158, т. 3 от ЗООС
изисква като съставомерно фактическо обстоятелство възникване на непосредствена
опасност от замърсяване или увреждане на околната среда или увреждане на
здравето или имуществото на хората, каквото в случая не е налице, т.к. липсва
подобно доказване от органа.
За основанието по чл. 158, т. 4 от ЗООС.
Случаят за прилагане на ПАМ по чл. 158, т. 4 от ЗООС
предполага преследвана от органа цел за предотвратяване или преустановяване на
административни нарушения, свързани с опазване на околната среда, респ. на вредните
последиците от тях. В случая по делото, преследваните от органа цел е преустановителна по повод констатираната обработка на
земеделската територия, която попада в защитена зона, но не е доказана връзката на нарушенията с околната среда. Тази връзка
предполага пряко и главно доказване на факта, че нарушенията рефлектират върху
околната среда. По терминологията на § 1, т. 1 от ДР на ЗООС "околна
среда" е комплекс от естествени и антропогенни фактори и компоненти в
състояние на взаимна зависимост, които влияят върху екологичното равновесие и
качеството на живота, здравето на хората, културното и историческо наследство.
От доказателствата, събрани от органа, не може да се изведе пряката връзка с
факторите на околната среда. Няма доказана връзка между нарушенията и
установеното в природата екологичното равновесие, наличното качеството на живот
и здраве на хората. И в този случай дължимото поведение на органа е мислимо
единствено в хипотезата на чл. 154а, ал. 8 от ЗООС.
Изводът от изложеното е за отсъствие на
материалноправните основания за прилагане на процесната ПАМ по чл. 158, т. 3 и
т. 4 от ЗООС поради което, обективиращата я заповед е незаконосъобразна.
Заповедта
е издадена и на още едно основание - чл.121 и чл.123 във връзка с чл.122, ал.2, т.2
от Закона за биологичното разнообразие. В случая от
ответника не са представени доказателства за извършена дейност от
жалбоподателя, която да уврежда или замърсява околната среда над допустимите
норми в защитени зони, т.е. не е налице основание по чл. 122, ал. 2, т. 2 от
ЗБР /както е посочено в заповедта/.
Несъстоятелно
е твърдението на ответника, че след като има издадена Заповед
№РД-989/10.12.2020 г., с която министъра на МОСВ е забранил в границите на
защитените зони да се променя начина на трайно ползване, разораване, залесяване
и превръщане в трайни насаждения на ливади, пасища и мери при ползването на
земеделските земи, то липсва правен интерес от страна на жалбоподателя да
оспорва заповедта, тъй като с нея не се засягат негови права и законни
интереси. Относно допустимостта на жалбата, съдът изложи мотиви по-горе. Това,
че има издадена заповед на МОСВ на 10.12.2020 г. по никакъв начин не променя
фактическата обстановка и това, че заповедта на директора на РИОСВ Варна,
предмет на настоящото производство е издадена на 09.11.2020 г., месец преди
заповедта на министъра и същата се разглежда към момента на издаването й.
Изложеното по-горе налага отмяна на заповедта.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр.последно от АПК, Административен
съд Добрич, пети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на С.П.В. ***, Заповед №237 от 09.11.2020 г. за прилагане на преустановителна принудителна административна мярка, издадена от Директора на РИОСВ гр.
Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните
пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: