№ 959
гр. Пазарджик, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20205220103362 по описа за 2020 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД - Пловдив
срещу Р. ***. Д. от гр. Пазарджик за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че
ответникът дължи на ищеца сумата 314,20 лв. със законната лихва от подаването на
заявлението.
Сумата представлява цена на предоставено на ответника като здравно неосигурено лице
еднодневно болнично лечение (10-11 август 2017 г.).
В исковата молба се сочи, че ответникът е бил насочен към болницата от спешен кабинет
във връзка с болка, оток и зачервяване с прогресиращ характер на дясната ръка след
инжектиране на неизвестна субстанция и му е било проведено съответното лечение.
Ответникът не е открит на адреса и му е определен особен представител, който заявява, че
видно от исковата молба и доказателствата, искът е основателен. Прави изявление за
признание на иска (за това признание е приложим чл. 29, ал. 5 от ГПК). Искът е с правно
основание чл. 52, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.
В открито заседание ищецът не изпраща представител. С писмена молба излага доводи за
това, че медицинската помощ след хоспитализиране, макар и по спешност, не попада в
обхвата на чл. 82, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето: чл. 7 от
Наредба № 25 от 4 ноември 1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ уточнява
финансирането на спешната помощ, като предвижда, че държавата поема "разходите по
оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента".
1
Особеният представител на ответника излага сходни доводи - хоспитализирането е извън
обхвата на спешните състояния.
Не е спорно и е доказано по делото, че към момента на хоспитализирането ответникът е бил
с прекъснати здравноосигурителни права.
Съдът споделя доводите, изложени от ищцовата страна и основаващи се на Наредба № 25 от
4 ноември 1999 г., според която болничното лечение след оказана спешна помощ не се
заплаща от държавата, а от самото неосигурено лице, и по изложените съображения
РЕШИ:
Признава за установено, че ответникът Р. ***. Д., ЕГН**********, от гр. Пазарджик, ул.
"***** 26, дължи на ищеца УМБАЛ "Св. Георги" АД - Пловдив, ЕИК *********, сумата
314,20 лв., представляваща стойността на предоставена медицинска помощ и услуги по
време на еднодневен болничен престой от 10.08.2017 г. до 11.08.2017 г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
30.07.2020 г., до изплащането на главницата - задължение, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 795/03.08.2020 г. по ч.гр.д. 1807/2020 г. на съда
Осъжда Р. ***. Д. да заплати на УМБАЛ "Св. Георги" АД - Пловдив сумата 25 лв.,
представляваща държавна такса по заповедното производство, както и сумата 175 лв.,
представляваща разноски по исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
2