№ 87
гр. гр.Монтана, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично
заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211630200933 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.
С Наказателно постановление № 570996-F605878/ 12.04.2021г. на
Териториален Директор на НАП град Велико Търново, на „В.А. 2019” ЕООД,
представлявано от управителя В. Н. В. е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 15 000.00 (петнадесет хиляди)
лева на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой
(ЗОПБ).
Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал
административнонаказания, който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, за което излага подробни доводи. Поддържа за
допуснати съществени процесуални нарушения – нарушена разпоредбата на
чл.18 ЗАНН. Заявява, че издаденото НП е необосновано и материално
незаконосъобразно. Предвид горното, моли съда да постанови решение, с
което да се отмени атакуваното наказателно постановление изцяло.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуален
представител, в съдебно заседание поддържа, че издаденото наказателно
1
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло, тъй
като по несъмнен начин е установено извършването на административно
нарушение, правилно е определено и индивидуализирано наказанието. С
оглед на горното жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата
основания, както и на процесуалния представител на наказващия орган,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че при
извършена проверка по прихващане и възстановяване на ДДС, приключила с
АПВ от 05.03.2021г. е установено, че ЗЛ „В.А. 2019” ЕООД гр.Б., чрез
управителя е осъществило плащания в брой по 5 бр. ПКО на обща стойност
30 000 лева, съгласно Договор за осигуряване доставката и закупуване на
селскостопанска техника от 13.03.2020г. Плащанията са осъществени в
търговската база на „А. 2007” ЕООД гр.Монтана, свързани са помежду си на
едно и също основание и представляващи авансови плащания за придобиване
на собственост върху зърнокомбайн марка John Deere, модел 2066. За
извършените плащания са издадени от доставчика 5 броя ПКО, в които като
основание е отразено „авансови плащания”.
Горното е квалифицирано като нарушение на чл.3, ал.1, т.2 ЗОПБ.
Съставен е АУАН в ТД на НАП, офис Монтана, в присъствието на
управителя на дружеството.
В срок е постъпило възражение срещу съставения акт, който е разгледан
по реда на чл.52, ал.4 ЗАНН и е преценено като неоснователно.
На основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.5, ал.1 ЗОПБ е наложено и
административно наказание на жалбоподателя, имуществена санкция в
2
размер на 15 000 лева.
Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, посочени в акта за
установяване на административно нарушение и в атакуваното наказателно
постановление. Навеждат се доводи, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения – чл.18 ЗАНН, които водят до незаконосъобразност
на атакуваното НП. На следващо място поддържа, че въпросната сума от
30 000 лева не представлява плащане, а внасяне на гаранция за изпълнение на
парично задължение, а самото плащане е извършено по-късно и по банков
път. Управителят на дружеството бил внесъл собствени средства, процесните
30 х.лв., за гарантиране бъдещото плащане на цената на вещта, поради и
което счетоводното отразяване е станало след извършеното реално плащане
по банков път. Заявява и искане за прилагане на чл.28 ЗАНН, като твърди, че
преценката за маловажност подлежи на съдебен контрол.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, още повече съществени такива, които да са ограничили правото
на защита на наказания.
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № F605878 от 17.03.2021г., който е съставен по повод
на извършена проверка по прихващане и възстановяване на ДДС, приключила
с АПВ от 05.03.2021г., при която е установено, че ЗЛ „В.А. 2019” ЕООД гр.Б.,
чрез управителя е осъществило плащания в брой по 5 бр. ПКО на обща
стойност 30 000 лева, съгласно Договор за осигуряване доставката и
закупуване на селскостопанска техника от 13.03.2020г. Плащанията са
осъществени в търговската база на „А. 2007” ЕООД гр.Монтана, свързани са
помежду си на едно и също основание и представляващи авансови плащания
за придобиване на собственост върху зърнокомбайн марка John Deere, модел
2066. За извършените плащания са издадени от доставчика 5 броя ПКО, в
които като основание е отразено „авансови плащания”, съответно ПКО от
13.03.2020г. за сумата от 5 000 лева, ПКО от 23.03.2020г. на стойност 10 000
лева, ПКО от 30.07.2020г. за 5 000 лева, ПКО от 10.08.2020г. за сумата от
3
5 000 лева и ПКО без дата на стойност 5 000 лева.
Горното е квалифицирано като нарушение на чл.3, ал.1, т.2 ЗОПБ.
Горната фактическа обстановка се установява както от писмените
доказателства, така и от гласните – показанията на разпитания свидетел Г. Ц.
ИВ., актосъставител, който разпитан заявява, че е извършена проверка на ЗЛ в
периода от м.ноември 2020г. до м.януари 2021г., при която е установено, че
по договор за придобиване на ДМА – зърнокомбайн и прехвърляне
собствеността от „А. 2007” ЕООД към „В.А. 2019” ЕООД по представените 5
бр. платежни документи – 5 бр. ПКО на обща стойност 30 000 лева, с отразен
предмет на плащанията – „авансови плащания за зърнокомбайн”. Свидетелят
твърди, че самите плащания в брой са отделни такива, но по една единствена
доставка, придобиване на зърнокомбайн и са на стойност над 10 000 лева.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, същият е
участвал при извършване на проверката, показанията му са последователни,
точни и обективни, кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
В подкрепа на свидетелските показания е и заключението на вещото
лице Л.З. по ССЕ, която поддържа, че процесните 5 бр. ПКО така оформени –
вписана фирмата, която ги получава, вписано кой извършва плащането, за
какво е самото плащане, доказват, че по същите има плащане.
По възражението на жалбоподателя за нарушение на чл.18 ЗАНН, съдът
намира следното:
Разпоредбата на чл.18 ЗАНН е относима до случаи, в които „Когато с
едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и
също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания
се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях”. Настоящият случай не е такъв,
тъй като извършеното нарушение е едно, извършено с няколко отделни
повтарящи се действия, свързани помежду си плащания, на едно и също
основание, договор за придобиване на зърнокомбайн.
Правилно и законосъобразно е определено като нарушение по чл.3, ал.1,
т.2 ЗОПБ и е наложено административно наказание по чл.5, ал.1 от с.з.
4
Възражението на наказания, че с внесените суми не е извършено
плащане по договора, а същите представляват собствени средства на
управителя, с които се гарантира бъдещата сделка, съдът намира за
неоснователно.
Видно от представените 5 броя ПКО е, че същите са издадени от името
на дружеството и е отразено, че е „авансово плащане за JD 2066”.
В постъпилото възражение от жалбоподателя срещу съставения АУАН
никъде не се поддържа твърдение за внесени собствени средства на
управителя на дружеството, тази теза се поддържа в жалбата против
издаденото НП. В самото възражение наказания е отразил, че е разсрочено
плащане със средства от дейността на дружеството, както и че е внасял
парите в касата на продавача, като за извършените плащания в брой са му
издавани ПКО. Не се доказа твърдението за собствени средства на
представляващия дружеството.
Във връзка с приложения и цитиран Анекс №1/16.03.2020г., с който се
установява плащане на сумата от 30 000 лева на 25.03.2021г. по банков път,
съдът намира, че същият е създаден най-вероятно за нуждите на експертизата
и едва в съдебното производство. За този Анекс при положение, че е бил
подписан, не става въпрос при извършената проверка и представените в тази
връзка на органа по приходите, документи. За същия не се поддържа нито в
постъпилото възражение срещу АУАН, нито в жалбата срещу НП. Видно от
заключението на ССЕ, всички плащания по банков път с изключение на
първото, описано в Акта за прихващане и възстановяване, са станали след
проверката, когато органа по приходите е уведомил представляващия
дружеството, че за плащанията в брой по тази сделка е в нарушение на ЗОПБ
и ще бъде санкциониран за това.
Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН, като по
безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина.Нарушението е точно и ясно описано, като е
посочено кои разпоредби са нарушени виновно.Актът е съставен в
присъствието на представляващия дружеството, предявен му е на същата
дата, 17.03.2021г., като му е предоставена и възможност да направи
възражения и искания, което е сторил в срок и същите са обсъдени от
5
наказващия орган преди издаването на НП.
С издаденото НП е наложена имуществена санкция на дружеството,
като наказателно отговорно лице по ЗОПБ. Няма противоречие между
установеното административно нарушение и съответното на него наказание.
Санкцията е наложена на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ, в размер на 50 на сто
от направеното плащане.
Наложеното административно наказание е съобразено с изискванията на
чл.27 от ЗАНН, а именно със степента на обществена опасност на деянието и
на дееца, обстоятелствата при които е извършено нарушението. Определената
санкция е в установения абсолютен размер, предвиден в текста и съдът
намира, че в този си размер, същата ще изпълни целите на наказанието, както
по отношение на нарушителя, така и по отношение на останалите членове на
обществото. При определяне размера на наказанието, наказващия орган е
съобразил и обстоятелството, че това нарушение е за първи път.
Не са били налице и предпоставките случаят да бъде отчетен като
„маловажен” по см. на чл.28 ЗАНН. Извършеното нарушение е против
установените със ЗОПБ ограничаване прехвърлянето на парични средства в
наличност, с цел възможност за проследяване на движението на паричните
средства, както и тяхната отчетност.
Процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Възраженията на
наказания, че процесната проверка му е първа, до този момент не са му
извършвани други, не е знаел, че извършва нарушение, като внася парите в
касата на фирмата, а не по банков път, не го оправдават. Според основните
презумпции от римското право „Незнанието на закона, знанието на който се
предполага, не служи за извинение на лицето, нарушило закона” и ”Никой не
може да се извинява с незнанието назакона”.
Съдът, в производството по ЗАНН, в рамките на своята компетентност,
упражнява контрол за законосъобразност върху атакувания с жалбата
административен акт. С оглед на установеното в производството, както
посочи и по-горе в мотивите, съдът намира, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно, издадено въз основа на акт за административно
6
нарушение, който е обоснован и законосъобразен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, в тежест на
жалбоподателя следва да се поставят сторените разноски от въззиваемата
страна в размер на 150.00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Районен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 570996-F605878/
12.04.2021г. на Териториален Директор на ТД на НАП град Велико Търново, с
което на „В.А. 2019” ЕООД, ЕИК: ххх, седалище гр.Б., ул.С.п. №17,
представляван от управителя В. Н. В., е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 15 000.00 (петнадесет хиляди)
лева на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ изцяло, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „В.А. 2019” ЕООД, ЕИК: ххх, седалище гр.Б., ул.С.п. №17,
представляван от управителя В. Н. В. ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП гр.Велико
Търново сумата от 150.00 лева разноски в производството, за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава 12
от АПК пред АС – гр.Монтана, в 14-дневен срок от съобщението на страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7