РЕШЕНИЕ
№ 838
гр. Стара Загора, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Неделина М.а
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от Неделина М.а Гражданско дело №
20235530101243 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за
прогласяване нищожността на клаузата, обективирана в чл. 1, ал.3 от Договор за паричен
заем .......г., предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане на заявка за отпускане
на паричен заем в размер на 275,00лв.
Искът е предявен от П. М. К. от гр.Стара Загора срещу „Вива Кредит“ ООД гр.София.
С исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за паричен заем ..., по силата
на който на ищеца били предоставени 500,00лв. при фиксиран лихвен процент по заема
40,32% и годишен процент на разходите 49,38 %. Съгласно чл. 1, ал.3 от договора за заем,
ищецът дължал такса експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на
275,00лв.
Тази клауза заобикаляла закона и накърнявала правата на другата страна по
облигационното отношение. При необходимост от разглеждане на заявката за заем в по-
кратък срок, заемателят бил принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Таксата за
експресно разглеждане на заявката била във фиксиран размер 275,00лв. и липсвала
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. В предложението за
сключване на договор за паричен заем не бил посочен размерът на таксата за експресно
разглеждане на документи и ищецът не бил запознат с размера на таксата преди сключване
на договора. Съгласно чл.144, т.9 от Закона за защита на потребителите неравноправни били
клаузите, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключване на договора.
1
Според чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите неравноправните клаузи
били нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не били индивидуално уговорени
такива клаузи, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им. Ищецът бил потребител на финансова услуга по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита
на потребителите. В тази връзка и процесната клауза имала неравноправен характер, защото
с нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Таксата
представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като
такса.
Съгласно §1, т.1 от ДР на Закона за потребителския кредит „общ разход по кредита“
били всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати. Макар да била предвидена като такса експресно разглеждане, сумата
представлявала предварително отчетена в падежните вноски сума. Поради невключването
на такса експресно разглеждане в посоченият в потребителския договор размер на
Годишния процент на разходите, последният не съответствал действителното прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение, Посочването в кредитния договор на размер на
Годишния процент на разходите, който не е реално прилагания в отношенията между
страните, представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал.1 и
ал.2 т.1 от Закона за защита на потребителите. Нищожността на неравноправната клауза в
договора, сочеща неверен ГПР водело до недействителност на кредитната сделка поради
неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит. Не било
изпълнено и изискването по чл.11, ал.1, т.9 от Закона за потребителския кредит, в договора
да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят бил заблуден относно
действителния му размер.
Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията
на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от Закона да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен
процент и на ГПР договорът за потребителски кредит като недействителен не пораждал
права и задължения за страните по заемното правоотношение. В този случай потребителят
дължал само чистата стойност на кредита.
Моли съда да прогласи нищожността на клаузата, обективирана в чл.1, ал.3 от Договор
за паричен заем ........, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане на заявка за
отпускане на паричен заем в размер на 275,00лв., на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с
чл.11, ал.1 т.9 и т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК. Претендира направените
разноски по делото.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан. Исковата молба била нередовна на основание чл.127, ал.1, т.4 и
т.5 ГПК. Клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на документи
съответствала на разпоредбите на закона за защита на потребителите. Потребителят имал
възможност да реши дали да се възползва от услугата. Предвид доброволния характер на
2
услугата, неправилно било ищецът да се позовава на неравноправност, защото клаузата
фигурирала в договора по негова заявка, а не била едностранно наложена от ответника.
Стойността на същата не следвало да се включва в Годишния процент на разходите по
договора, предвид това, че таксата била за допълнителна услуга и доброволния характер на
същата. В действащото законодателство не били предвидени лимити за цената на услуги с
подобен характер, поради което приложим бил принципът за свободата на договаряне.
Моли да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан. Счита, че не
са налице предпоставките по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, поради което моли да
бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на ищеца за заплащане
на адвокатско възнаграждение.
Моли на основание чл.127, ал.4 ГПК да бъде задължен ищеца да представи
информация относно банкова сметка, която да бъде използвана с цел изпълнение на
задължения по влязло в сила съдебно решение, както и за заплащане на дължими разноски и
адвокатски хонорари.
Предвид изложеното моли съда отхвърли предявения иск и да му присъди разноските
по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
По делото е установено за безспорно, че между страните е възникнала облигационна
връзка, като са сключили процесния Договор за паричен заем ... .......г.
Видно от същия страните са се договорили ответникът да предаде на ищеца сумата в
размер на 500 лв., която ищецът се е задължил да върне за срок от 44 седмици на 22 равни
погасителни вноски в размер на 39,50лв., в която сума се включват част от дължимите
лихва, главница и такса за експресно разглеждане, при фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 40,32 % и годишен процент на разходите в размер на 49,38 %.
Съгласно чл.1, ал.2 от Договора преди подписване на договора ищецът е избрал
доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за
одобрение на паричен заем, предоставена от Кредитора, а съгласно чл.1, ал.3 от същия
договор – за извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на
заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 275,00лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Ответникът „Вива кредит“ ООД представлява финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая.
Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК, а
ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това процесния договор
попада в легалната дефиниция на чл.9, ал.1 ЗПК и по отношение на него са приложими
3
правилата на ЗПК и ЗЗП.
След като по делото се установи, че е между страните е възникнала валидна
облигационна връзка, от категорията на потребителските договори, на основание чл.7, ал.3
ГПК следва да бъде извършена служебна проверка за неравноправност и преценка дали
атакуваната клауза на чл.1, ал.3 от договора е действителна.
В конкретния договор за заем е уговорено, че при предоставена заемна сума от
500,00лв. ищецът дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем в размер на 275,00лв., което представлява 55 % от заемната сума, а от друга
страна предвидената договорна лихва по кредита, която представлява фактическото
възнаграждение на кредитодателя за предоставяне на заемната сума, в абсолютна стойност
се равнява на 97,00лв. Само поради това обстоятелство може да се наложи извода, че
клаузата е неравноправна, защото води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните и поставя потребителя в явно неравностойно положение.
Доколкото размерът на таксата е над 50 % от цялата заемна сума по кредита и е
предвидена да се кумулира към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на
кредита. Включена по този начин в договора, тази такса по същество е добавък към
възнаградителната лихва на ответника и го обогатява неоснователно. В случая клаузата на
чл.1, ал.3 от договора, за такса за експресно разглеждане въвежда още един сигурен
източник на доход на икономически по-силната страна – от една страна таксата е включена
като добавъчно падежно вземане, а от друга – размерът й е съизмерим с главницата по
кредита.
Съдът намира, че клаузата на чл.1, ал.3 от Договора не е индивидуално уговорена,
тъй като е изготвена от ответника предварително и потребителят не е могъл да влияе върху
съдържанието й – същата клауза е уговорена едва след като е направена заявката, като
потребителят преди подписване на договора се е задължил да плати такса, за която не му е
известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. По този начин настоящият съдебен
състав, след извършената служебна проверка по чл.7, ал.3 ГПК достига до извода, че
клаузата на чл.1, ал.3 от Договор за паричен заем ... .......г. е нищожна на основание чл.146,
ал.1 ЗЗП, във връзка с чл.26, ал.1 ЗЗД.
Посочената клауза съдът счита за нищожна и поради противоречие с добрите нрави,
доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация
на кредитора. При необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е
принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва
след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се
задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде
платена. Таксата е във фиксиран размер – 275,00лв. Липсва каквато и да е еквивалентност
между таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксата е по-голяма от
възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит. С оглед
изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както
и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално
4
да е извършена конкретна услуга. Тази такса представлява и скрит разход по договора за
кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и
с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което е
нищожна. Също така уговарянето на такава такса е в противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК,
доколкото същата по своя характер представлява услуга по предоставяне и усвояване на
кредита.
Предвид изложеното искът прогласяване нищожността на клаузата на чл.1, ал.3 от
Договора за паричен заем ... .г., предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане на
заявка за отпускане на паричен заем в размер на 275,00лв., се явява основателен и следва да
бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ищецът е направил разноски за платена държавна такса в размер на 50,00лв. По делото
е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца, съгласно който му е
предоставена безплатна правна помощ от адв.С. Н., АК П. Съгласно чл.38 ЗА – адвокатът
може да предостави безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата
хипотези, под която влиза и настоящия случай, която хипотеза не е опровергана от
ответника. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Неоснователно е възражението на ответника, по отношение на уговорената безплатна
адвокатска помощ между ищеца и неговия процесуален представител на основание чл.38,
ал.2 ЗА. Ищецът е релевирал своевременно искане за присъждане на разноски и е
представил списък на разноските по чл.80 ГПК, в който е посочено възнаграждение в размер
на 400,00лв. за процесуалния представител на ищеца за предоставената безплатна
адвокатска помощ. Настоящият съдебен състав споделя трайната съдебна практика на ВКС,
в която се излага становището, че преценката дали да се окаже безплатна правна помощ и
дали лицето е материално затруднено, или не, се извършва не от съда, а от самия адвокат и е
въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
На основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение
за адв.Н. в размер на 400,00лв., която сума следва да му бъде присъдена изцяло.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл.1, ал.3 от Договор за паричен заем ... ...г.,
сключен между П. М. К., ЕГН **********, с адрес: ....., и „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин 7“, бул.
„Джавахарлал Неру“ №28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, предвиждаща
заплащане на такса експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем в
5
размер на 275,00лв.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл. АТЦ „Силвър
център“, ет.2, офис 73Г да заплати на П. М. К., ЕГН **********, с адрес: ..., направените
разноски по делото в размер на 50,00лв. (петдесет лева) за държавна такса.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.„Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл. АТЦ „Силвър
център“, ет.2, офис 73Г да заплати на адвокат С. К. Н. АК П., ЕГН **********, с адрес: г...,
сумата от 400,00лв. (четиристотин лева) за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6