№ 341
гр. П., 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20211720103205 по описа за 2021 година
Делото е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила решение №*** година, постановено по делото e допусната съдебна
делба, между В. Ж. Т. ЕГН ********** от с.С., Община П., ул. „Б.” № 9 - **, В. С. П. ЕГН
********** П., ул. „В.” № 18 - 2/6 идеални части и Н. Ж. Б. ЕГН ********** с.С., Община
П., ул. „Ч.” № ** по отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - застроено дворно място, находящ
се в землището на с.С., Община П., Област П., на улица „Б.” № 9, с площ от 1 544 кв.метра,
за който съгласно плана за регулация и застрояване на село С., Община П., утвърден със
Заповед № ****г. на Кмета на Община П., е отреден урегулиран поземлен имот (УПИ) *-**,
в квартал 4 по плана на селото, при граници на урегулирания поземлен имот съгласно
актуална скица изх. № Д/ТР-2020 от 20.05.2021г., издадена от Община П.: от запад - улица,
от север - улица, от изток - УПИ **-** и УПИ ***-** и от юг - УПИ **-** и УПИ ***-**,
заедно с построената в североизточната част на дворното място двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от около 70 кв.метра и разгъната застроена площ от 170
кв.метра, заедно и с построената в южната част на дворното място масивна стопанска
постройка на един етаж със застроена площ от около 70 кв.метра.
В първото по делото съдебно заседание процесуалния представител на ищците е
предявил претенция по чл.349, ал.2 от ГПК, за възлагане на процесното жилище в техен
дал, като са предявени и искове за заплащане на извършени подобрения в имота на обща
стойност 20215.00 лева, подробно описани по вид и цени в молба на стр.67 от делото за
които се претендира ответницата да бъде осъдена да заплати 1/6 идеална част от общата
сума.
1
Ответника Н. Ж. Б., чрез процесуалния си представител моли имота да бъде
изнесен на публична продан. Оспорват с исковете по насрещните сметки с твърдението, че
не са били извършени такива. Направено е възражение, че исковете по насрещните сметки
са погасени по давност.
Пернишкият районен съд, преценявайки всички събрани по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за
установено и доказано от фактическа и правна страна следното :
Видно от приетото по делото заключение на вещото лице, Е. В. А. се установява, че
процесното жилище е неподеляемо съгласно чл.203 от ЗУТ. Имайки предвид, че предмет на
делбата е неподеляемо жилище, както и че в срока по чл.349, ал.4 от ГПК, са направени
искания за възлагане на жилището, съдът намира че същите следва да бъдат разгледани по
същество.
Съгласно чл.349, ал.2 от ГПК, ако неподеляемия имот е жилище, всеки съделител,
който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да
поиска то да бъде поставено в негов дял. Видно от показанията на свидетеля Й.Р.Т. се
установява, че жилището е строено от дядото на
В. и Н.Ж., като в последствие са живели бащата и майката на страните, както и ищците по
делото. Бащата на страните е починал а майката продължава да живее н къщата заедно с
ищците. От представения нотариален акт ** том 1 , дело ** /2021г. на нотариуса В.Д. е
видно, че В. и Н.Т. и тяхната майка са придобили имота въз основа на давностно владение и
наследство от техния баща и съпруг Ж.Р.Т.. Наред с горното са представени справки от
Агенция по вписванията на двамата ищци за периода от 01.01.1991г. до 13.12.2021г. от
които се установява, че същите не притежават друго жилище.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.349, ал.2
от ГПК, доколкото жилището е неподеляемо, като при откриване на наследството оставено
от Ж.Р.Т., В. Ж. Т. е живял в него и не притежава друго такова, поради което същото следва
да бъде поставено в неен дял.
Съделителя В. С. П. не отговаря на извикванията на цитираната разпоредба,
доколкото същия не се явява наследник на Ж.Р.Т., не се събраха доказателства към момента
на смъртта на наследодателя през 1987г. да е живял в жилище, доколкото и е сключил е
граждански брак с В. Ж. Т., през 2021г., през която и година е придобил идеални части от
недвижимия имот в режим на СИО.
Относно дворното място в което е построено жилището не се ангажираха
доказателства дали е поделяемо и дори и да се приеме, че същото е поделяемо, не са
предприети предвидените от закона действия за образуване на два отделни имота от
процесния, като не са прави и искания в тази насока от съделителите. Доколкото обаче
предвид изложеното по -горе, че построената жилищна сграда в дворното място се
предоставя в дял на един от съделителите В. Ж. Т. а тя и втория ищеца са правил
подобрения по дворното място, съдът намира, че същото следва на основание чл.353 ГПК,
2
да бъде предоставено в дял също на В. Ж. Т..
От посоченото заключението на вещото лице Е. В. А. е видно, че пазарната стойност
на поземления имот е 72 570.00 лева, на масивната жилищна сграда е 26 950.00 лева и на
масивната стопанска постройка е 3 360.00 лева или общо имота е на стойност 102 880.00
лева.
Предвид горното за уравняване на сметките В. Ж. Т., следва да бъде осъдена да
заплати на В. С. П. съобразно дела му от 2/6 идеални части, сумата от 34 294.00 лева а на Н.
Ж. Б. съобразно дела и от 1/6 идеални части, сумата от 17 147.00 лева, ведно със законната
лихва за забавено плащане считано от датата на влизане в сила на решението, до
окончателното изплащане на сумите.
Видно от показанията на свидетелите П.Г.П., Д.В.Д. и Р.М.Д., на които съдът дава
вяра, се установява, че ищците след 2011 година са извършили следните ремонтни дейности
в процесния имот, както следва : Направа и укрепване на основи на цялата къща, первази на
прозорци - общо 6 бр., поправка на комини на покрива - мазане и капаци, ремонт на
вътрешните врати в къщата - 6 броя - ремонт на прозорци - 6 броя, поставяне на ламперия
на стените в една стая и коридора, поставяне на ламперия на таваните на втория етаж,
направа на бетонна плоча на цялата къща - три стаи и коридор, шпакловка на стените на
една стая, ремонт на банята, подмяна на електрическата инсталация на къщата, поставяне
на плочки в дворното място. Свидетеля К.С.Б., син на ответницата заявява, че в къщата
ищците не са правили ремонти. Съдът не дава вяра на показанията на посочения свидетел,
ценени по реда на чл.172 ГПК доколкото, като син на ответницата е заинтересован от изхода
на делото. Свидетеля Р.И.Т. заявява, че в имота са правени само козметични ремонти, без да
посочва конкретно какви. Предвид изложеното съдът намира, че изброените ремонтни
дейности от свидетелите П.Г.П., Д.В.Д. и Р.М.Д., са или извършени в имота от ищците, за
които и исковете се явяват основателни. За останалите претендирани ремонтни дейности,
исковете се явяват недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като такива.
Основателните искове са доказани и по размер, предвид заключението на вещото лице Е. В.
А., който е дал стойността за труд и материали за извършените ремонтни дейности в
делбения имот.
Както бе посочено ответната страна е направила възражение, че исковете за
заплащане на извършените подобрения са погасени по давност. По делото не се събраха
доказателства при извършването на посочените ремонтни дейности в процесния имот, да е
било налице противопоставяне от страна на Н. Ж. Б., предвид на което и така предявените
искове следва да се квалифицират като предявени по реда на чл.30, ал.3 от ЗС, като в случая
разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗС не намира приложение, доколкото се касае за искове между
съсобственици в рамките на делбено производство.
Съгласно постоянната съдебна практика вземането по чл. 30, ал. 3 ЗС, не е за
периодични плащания и затова то се погасява с петгодишна давност. Вземането се основава
на идеята за забрана на неоснователното обогатяване, поради което става изискуемо от
момента, когато от имуществото на едно лице преминават блага към имуществото на друго
3
лице, съгласно т. 7 от ППВС № 1/79 г. по някои въпроси на неоснователното обогатяване.
Същото разрешение следва да се приложи и при уреждане на отношения между
съсобствениците във връзка с направени от единия от тях разходи за общата вещ, ако
съсобственикът не е владелец на частите на останалите съсобственици- т. 5 от ППВС № 6/74
г. Поради изложените съображения в настоящия случай, тъй като се претендират разходи,
направени от 2011 г. и насетне, следва да се приеме, че тези, сторени преди 22.06.2016 г /т. е
преди повече от пет години от 22.06.2021г. когато претенциите са предявени, са погасени по
давност и следва да се присъдят само тези, направени след тази дата и в размер,
съответстващ на частта на този съсобственик в общата вещ.
Цитираните свидетелите П.Г.П., Д.В.Д. и Р.М.Д. заявяват, че ремонтните дейности
за които съдът приема, че исковете се явяват основателни са извършени след 2011г. за около
3-4 години, като само свидетеля П.Г.П., твърди че ремонтните дейности са извършени в
период 2011 – 2015г. но нещо е било извършено и през 2017г. но не може да посочи
конкретно какво защото не си спомня. Предвид изложеното става ясно, че така за
предявените искове за заплащане на извършени подобрения в имота е изтекъл предвидения
в закона давностен срок, след който същите не подлежат на принудително изпълнение и
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на делото съдът определя дължимите се държавни такси на всяка
една от страните съобразно делбените им квоти а по исковете предявени по реда на чл. 346
ГПК съобразно уважената, респективно отхвърлената част на исковите претенции. Предвид
на горното В. Ж. Т., следва да бъдат осъдени да заплати по отделно по сметка на
Пернишкия районен съд, държавна такса в размер на 2030.59 лева, В. С. П. следва да бъдат
осъдени да заплати по отделно по сметка на Пернишкия районен съд, държавна такса в
размер на 1371.73 лева а Н. Ж. Б., следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Пернишкия районен съд, държавна такса в размер на 685.86 лева, съответно В. Ж. Т. и В. С.
П. следва да бъдат осъдени да заплати по отделно по сметка на Пернишкия районен съд,
държавна такса върху отхвърлените искове за извършени подобрения в имота в размер на
154.29 лева, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на
решението в сила, до окончателното изплащане на сумите.
Относно искането за присъждане на разноски между страните съобразно съдебната
практика при искове за делба направените разноски между страните за заплатени адвокатски
възнаграждения остават така като са сторени а останалите разноски се заплащат от всички
съделители съобразно притежаваните идеални части. В случая разноски следва да се
присъдят относно възнаграждението на вещото лице по оценителната експертиза за имота за
заплатени му 150.00 лева от ищците, от които ответницата дължи 25.00 лева. Относно
изплатения хонорар на вещо лице по оценителната експертиза за извършените подобрения в
процесния имот ищците са заплатили 250.00 лева а ответницата 150.00 лева. С оглед на
обстоятелството, че тези искове са отхвърлени изцяло, като неоснователни то ищците
дължат заплатените от ответницата 150.00 лева, от които следва да се приспаднат
дължимите на ищците от ответницата 25.00 лева. Предвид на горното В. Ж. Т. и В. С. П.,
4
следва да бъдат осъдени да заплатят на Н. Ж. Б. сумата от 125.00 лева, направени разноски
за изплатен хонорар на вещо лице.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.349, ал.2 от ГПК, в полза на В. Ж. Т. ЕГН
********** от с.С., Община П., ул. „Б.” № 9, следния недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ -
застроено дворно място, находящ се в землището на с.С., Община П., Област П., на улица
„Б.” № 9, с площ от 1 544 кв.метра, за който съгласно плана за регулация и застрояване на
село С., Община П., утвърден със Заповед № ****г. на Кмета на Община П., е отреден
урегулиран поземлен имот (УПИ) *-**, в квартал 4 по плана на селото, при граници на
урегулирания поземлен имот съгласно актуална скица изх. № Д/ТР-2020 от 20.05.2021г.,
издадена от Община П.: от запад - улица, от север - улица, от изток - УПИ **-** и УПИ ***-
** и от юг - УПИ **-** и УПИ ***-**, заедно с построената в североизточната част на
дворното място двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от около 70
кв.метра и разгъната застроена площ от 170 кв.метра, заедно и с построената в южната част
на дворното място масивна стопанска постройка на един етаж със застроена площ от около
70 кв.метра.
ОСЪЖДА В. Ж. Т. ЕГН ********** от с.С., Община П., ул. „Б.” № 9, да заплати на
В. С. П. ЕГН ********** П., ул. „В.” № ** сумата от 34 294.00 лева за уравняване на
дяловете в пари, ведно със законната лихва за забавено плащане считано от датата на
влизане в сила на решението, до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА В. Ж. Т. ЕГН ********** от с.С., Община П., ул. „Б.” № 9, да заплати на
Н. Ж. Б. ЕГН ********** с.С., Община П., ул. „Ч.” № 5 сумата от 17 147.00 лева, за
уравняване на дяловете в пари, ведно със законната лихва за забавено плащане считано от
датата на влизане в сила на решението, до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Ж. Т. ЕГН ********** от с.С., Община П., ул. „Б.”
№ 9 и В. С. П. ЕГН ********** П., ул. „В.” № ** искове за осъждане на Н. Ж. Б. ЕГН
********** с.С., Община П., ул. „Ч.” № 5, да заплати сумата от 3 856.00 лева,
представляваща 1/6 от сума за направени подобрени от ищците в процесния имот, поради
изтекъл 5 годишен давностен срок.
ОСЪЖДА В. Ж. Т. ЕГН ********** от с.С., Община П., ул. „Б.” № 9, да заплати по
сметка на Пернишки районен съд държавна такса в размер на 2107.89 лева, ведно със
законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане на решението в сила до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА В. С. П. ЕГН ********** П., ул. „В.” № ** да заплати по сметка на
Пернишки районен съд държавна такса в размер на 1449.73 лева, ведно със законната лихва
5
върху държавните вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА Н. Ж. Б. ЕГН ********** с.С., Община П., ул. „Ч.” № 5, да заплати по
сметка на Пернишки районен съд държавна такса в размер на 685.86 лева, ведно със
законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане на решението в сила до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА В. Ж. Т. ЕГН ********** от с.С., Община П., ул. „Б.” № 9, и В. С. П.
ЕГН ********** П., ул. „В.” № ** да заплатят на Н. Ж. Б. ЕГН ********** с.С., Община П.,
ул. „Ч.” № 5, сумата от 125.00 лева, направени разноски по делото, съобразно отхвърлената
частна исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6