Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 09.06.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на дванадесети май
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 137 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание
чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, вр. чл.266, ал.1, вр. чл.258 ЗЗД с цена на
иска 180,00 лв. и чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с цена на иска 120,70 лв.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от ***, ***, представлявана от ***- Директор против К.С. ***,
ЕГН **********,***, в която твърди, че по ч.гр.д.№ 2251/2012г. по описа на
РС-Плевен е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение.
Твърди, че между К.С.Т. и *** /СДВР/ е бил сключен договор за охрана, по силата
на който възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу възнаграждение да
извършва охрана със сигнално охранителна техника /СОТ / и полицейски сили
имуществото на възложителя, съхранявано в ползваните от него помещения,
оборудвани със СОТ, наричани "обект". Твърди, че договорните
отношения са прекратени поради неизплатени парични задължения. Твърди, че за
периода на договора СДВР коректно е изпълнявала поетите по договора задължения.
Моли, да бъде признато за установено
вземането на *** от ответника, в размер на: 180.00 лева - главница за периода
от 01.08.2009г. до 01.01.2010г. по договор за охрана и 120.70лв. - неустойка, представляваща
законната лихва за забава за всеки просрочен ден след изтичане срока за
плащане, за периода от 05.12.2003г. до 06.04.2012г.
В законовия срок по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, в която взема становище за
допустимост, но неоснователност на предявената претенция. Не спори, че между
страните е сключен договор №5311/30.10.2003 г. за охрана, по силата на който
възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу възнаграждение да извършва
охрана със сигнално охранителна техника СОТ 1 в полицейски сили имуществото на
възложителя, съхранявано в ползваните от него помещения, оборудвани със СОТ,
наричани „обекти". Твърди, че спорно по делото е дали е налице неизпълнение
от страна на ответника по
договора за главница в размер на 180 лева, неустойка в размер на 120.70
лв. за периода от 05.12.2003 г. до 09.04.2012 г. и законната лихва върху
главницата, считано от 09.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди, че в сключения между ответника и СДВР-Отдел " СОД" договор от
01.11.2003г. няма изрично уговорена клауза за неустойка, поради което ответника
не дължи вземането за неустойка в размер на 120 лева. Твърди, че не дължи и
претендираната сума в размер от 180 лева,представляваща неизплатена такса за
охрана, тъй като задължението е погасено чрез плащане. Извън горното прави
възражение за изтекла погасителна давност на онование чл.111 б.“в" от ЗЗД. Развива съображения, че
съгласно разпоредбата на чл.111
б."в“ от ЗЗД вземанията за наем, лихви и за друга периодични
плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Счита, че
задължението по договор за охрана представлява „периодични плащания" по
смисъла чл.111 б,"в" ЗЗД, тъй като с договора са уговорени между
страните повтарящи се през едномесечен период от време, еднородни парични
задължения на ответника към ищеца, всяко едно от които в размер на 25,00 лв.
Счита, че за тези вземания се прилага тригодишния даваостен период, предвиден в
чл.111,б. "в" ЗЗД. Твърди, че същия е започнал да тече от деня, в
който съответното вземане е станало изискуемо
/чл. 114 ал. ЗЗД/. Твърди, че съгласно чл.117,ал. ЗЗД от прекъсването на
давността започва да тече нова давност, която е 3-годишна. Твърди, че тази погасителна
давност е изтекла на 09.04.2015 г. Твърди, че в този период от време
взискателят не е извършвал действия на принудително изпълнение, прекъсващи давността,
т.е. налице е
бездействие от негова
страна да реализира принудително
вземането си. Твърди, че изпълнителното дело пред ЧСИ *** е образувано след
изтичане на погасителната давност, тъй като видно от връченото на ответника
копие от Заповед №1635 за незабавно изпълнение е, че на нея е отбелязана дата
11.09.2015 г.. на която заявителят е получил изпълнителен лист и цитираната
заповед. Счита, че независимо, че молбата за образуване на изпълнително дело е
също действие по чл.116. б.в от ЗЗД, за да породи прекъсване на давността, то
следва да бъде извършено преди нейното изтичане. Прави възражение, че
вземанията са погасени по давност и моли да бъдат отхвърлени предявените искове
като неоснователни. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от Договор от 01.11.2003г, че е сключен безсрочен договор за изработка /охрана със сигнално-охранителна техника и полицейски сили имуществото на възложителя в обект Апартамент на К.С.Т. ***/. Уговорена е месечна цена за охрана 25 лв. месечно без ДДС или 300 лв. годишно без ДДС. Уговорено е заплащане на цената месечно до 5-то число на текущия месец. С анекс от 01.01.2008г. е уговорено, че цената на договора се дължи до 01 март и 01.август на две равни вноски, като се заплаща годишната цена на охраната. Съгласно т.6.3 от Договора, при забава в плащанията, неизправната страна дължи законна лихва за просрочие за всеки просрочен ден след изтичане срока за плащане, считано на база от дължимата сума.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно
основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, вр. чл.266, ал.1, вр. чл.258 ЗЗД с
цена на иска 180,00 лв.:
Установява се от представените по делото Договор и Анекс
към него, че между страните е сключен писмен договор за изработка/услуга/ – охрана
със сигнално-охранителна техника и полицейски сили имуществото на възложителя в
обект Апартамент на К.С.Т. ***
Съгласно чл.258
ЗЗД с договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. В чл.266, ал.1,
изречение първо ЗЗД
е предвидено, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата
работа. Задължение на поръчващия е да приеме извършената работа. За целта
същият е снабден с възможността да я прегледа и да направи възражения за
неправилно изпълнение, ако има такива. За явните недостатъци той трябва да
уведоми изпълнителя при предаване на работата, а за т.нар.скрити недостатъци -
тези, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се
появят по-късно - веднага след откриването им. Съгласно чл.264, ал.3
ЗЗД, ако поръчващият не
направи такива възражения, работата се счита приета и се дължи възнаграждението
по чл.266, ал.1
ЗЗД. Задължението за плащане
на възнаграждение не се погасява и при изпълнение с недостатъци, само че в този
случай за възложителя възникват правата по чл.265, ал.1
ЗЗД, едно от които той
може да осъществи по свой избор. Тези права възникват само при условие, че
възложителят е направил своевременно възраженията си по чл.264, ал.2
ЗЗД.
В аспекта на изложеното в настоящия случай следва да бъде
прието, че работата е предадена и приета, не е оспорено сключването на
договора и извършването на услугата.Няма
твърдения от страна на ответника, че е направил възражения за неточно
изпълнение. По изложените съображения следва да бъде прието, че ищеца успя да
докаже при условията на пълно и главно доказване изпълнението на задълженията
си по договора.
Спорен между страните е въпроса платена ли е претендираната
сума от 180 лв. за периода 01.08.2009г. до 01.01.2010г. В тежест на ответника
по делото беше да докаже плащане на сумата, но в този смисъл не са ангажирани
доказателства от него. Предвид изложеното, съдът приема, че дължимата и
претендирана от ищеца сума от 180,00 лв., съставляваща втората половина от
годишното плащане на цената по договора не е платена. Съгласно приложения анекс
към договора, плащането по договора след сключване на анекса -01.01.2008г. се дължи
годишно на 2 вноски- едната до 01.март, а втората до 01.август. Уговорената в
договора сума е 300 лв. без ДДС, т.е дължимата сума с включен ДДС е 360 лв.,
като втората претендирана вноска е в размер на 180 лв. Съобразно горното съдът
намира предявения иск за доказан по основание и размер.
Следва да бъде разгледано и направеното своевременно възражение
от ответника с правно основание чл.111, б“в“ ЗЗД. Ответника се позовава на
изтекла 3-годишна погасителна давност за вземането като периодично плащане. Съдът споделя твърдението на ответника, че по
процесния договор е налице вземане за периодично плащане, тъй като отговаря на
характеристиките на периодичните плащания съгласно Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. Вземането по договора се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Съгласно Решение № 93 от 24.06.2015 г. на ВКС по т.
д. № 65/2014 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК Вземането за
възнаграждение по договор за предоставяне на услуги, за който се прилагат
правилата за изработката, се погасява с изтичането на тригодишна давност по чл.
111, б. "в" ЗЗД, когато има за предмет трайно предоставяне на
услугите в течение на срока на действието му и възнаграждението е дължимо на
определени или определяеми в договора периоди. Предвид гореизложеното следва да
бъде преценено дали е изтекла за вземането кратката 3-годишна давност. Началната
дата на давностния срок започва да тече от настъпването на изискуемостта на вземането.
Видно от анекса към договора, изискуемостта настъпва на 01.08.2009г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено по пощата, като
пощенското клеймо е от 06.04.2012г., с което давността е прекъсната и не е
изтекла кратката 3-годишна давност. Ответника се позовава на изтекла нова
три-годишна давност, тъй като след издаването на заповедта за изпълнение по
ч.гр.д.№ 2251/2012 по описа на РС-Плевен на дата 10.04.2012г., ищеца е получил
изпълнителен лист в производството по чл.417 ГПК на дата 11.09.2015г. Счита, че след издаването на заповедта за
незабавно изпълнение ищеца е бездействал повече от 3 години до 11.09.2015г.,
поради което вземането е погасено по давност. Тези съображения на ответника по
делото са неоснователни. Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради
което не може да бъде прието, че е изтекла давността, тъй като настоящия
установителен иск се счита предявен на датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 06.04.2012г. Неоснователни са и
съображенията, че е започнала да тече нова кратка давност, считано от
издаването на заповедта за незабавно изпълнение. Вярно е, че давността е
прекъсната с подаването на заявлението, но заповедното и настоящото
производство представляват едно производство и издадената заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист не съставляват влязло в сила съдебно решение, от
влизането на което да започне да тече нова давност. Но дори и да бъде прието,
че с издаването на заповедта за изпълнение следва да тече нова давност за
вземането, което е съдебно установено, то тази давност вече не е кратката
3-годишна давност, а общата- 5-годишна. Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД Ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. По изложените съображения
възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
Предвид гореизложеното предявения иск се явява
основателен и доказан в предявения си размер от 180 лв., за която сума следва
да бъде уважен.
По
искът с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с цена на иска 120,70
лв.:
Основание за заплащане на неустойка за неизпълнение
на договор е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на
задължението, уговорена неустойка. При неустойка съгласно чл. 92 ЗЗД вредите се
обезщетяват, без да е нужно да бъдат доказвани.
Съдът намира, че се установи неизпълнение на договорно задължение, но не
се установи наличието на уговорка за неустойка. В договора е налице
преповтаряне на законовата норма на чл.86 ЗЗД за лихва за забава при закъсняло
плащане, но няма уговорка за неустойка. Уговорката за лихва за забава се съдържа
в раздела на Договора «Плащания, неустойки и обезщетения», но и от този факт не
може да бъде достигнато до извода, че уговорката в т.6.3 от договора,
съставлява уговорена между страните неустойка. При този извод за
неоснователност на претенцията за неустойка, съдът не дължи произнасяне по
направеното възражение за изтекла погасителна давност. Предвид гореизложеното
искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен
в предявения си размер от 120,70 лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и частичната основателност
на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции, ответника
следва следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер
от 14,97
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 194,55
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция за ДТ, и юрисконсултско
възнаграждение съгласно минималния размер.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, следва ищеца да бъде
осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 80,28 лв. съразмерно с отхвърлената част на исковата
претенция за заповедното и настоящото производство.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, вр. чл.266, ал.1,
вр. чл.258 ЗЗД по отношение на К.С. ***, ЕГН **********,***, че дължи на ***,
***, представлявана от ***- Директор сумата от 180,00
лв., в едно със законната лихва върху сумата от 09.04.2012г.
до окончателното й изплащане, дължима по Договор № 5311/30.10.2003г. и Анекс към него
за апартамент на К.С.Т. ***-3, за която е издадена заповед за изпълнение № 1635/10.04.2012г.
по ч.гр.д.№ 2251/2012г. по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ***, ***, представлявана от ***- Директор против К.С. ***,
ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответника дължи
на ищеца сумата от 120,70 лв. неустойка за периода 05.12.2003г. до 06.04.2012г.по Договор № 5311/30.10.2003г. и Анекс към него
за апартамент на К.С.Т. ***-3, за която е издадена заповед за изпълнение №
1635/10.04.2012г. по ч.гр.д.№ 2251/2012г. по описа на РС-Плевен, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.С. ***, ЕГН **********,*** да плати на ***, ***, представлявана от ***- Директор сумата от 14,97
лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.2251/2012 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, К.С. ***, ЕГН **********,*** да плати на ***, ***, представлявана от ***- Директор сумата
от 194,55 лв. направени по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ***,
***, представлявана от ***- Директор да плати на К.С. ***, ЕГН **********,*** сумата от 80,28 лв. направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: