М О Т И В И към НОХД № 135/2019 г. по
описа на РС Чирпан.
Обвинението е срещу подсъдимия С.М.М. - роден на ***г***, / понастоящем в Затвора Стара Загора с мярка за
неотклонение „задържане под стража“/, български гражданин, без образование, не
работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********, по чл. 152, ал. 3, т. 5 във връзка с ал. 2, т.
2 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 29 ал. 1 „Б" от НК за това, че в началото на месец
септември 2018г. в гр. Чирпан, обл. Стара Загора
се е съвкупил с лице от женски пол - С.С.М.,
ЕГН: ********** ***, като я принудил към това със сила и заплашване,
като изнасилената С.С.М. е низходяща
сродница на извършителя, като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „Б" от НК.
Представителят на обвинителната власт
поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че същото е безспорно доказано.
Моли съда да наложи на подсъдимия наказание в размер близък до максималния
предвиден от Закона, което наказание да изтърпи при строг режим. На осн.чл. 59 ал.1 от НК моли съда, да приспадне времето, през
което подсъдимия е бил задържан с МО „Задържане под стража“ считано от
02.10.2018г., като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.
А веществените доказателства да бъдат върнати на собственика им.
Подсъдимият С.М. отрича да е извършил
инкриминираното деяние. Не се признава за виновен. Ведно със защитника си
поддържат, че съдът следва да произнесе съдебен акт, с който да го оправдае,
поради недоказаност на обвиненията.
Граждански иск не е предявен.
Съдът, след като обсъди приобщените по
делото гласни и писмени доказателства, както следва: протоколи за разпит на свидетелите, протокол за оглед на местопроизшествие, фото-албум,
протокол за доброволно
предаване, съдебна ППЕ № 90/2018 г., СПЕ № 91/2018 г., Биологична експертиза, съдебно -медицинска експертиза по писмени данни № 32/2019 г., Определение от 05.10.2018г. по ЧНД № 370/18г. на
РС Чирпан, декларация за СМПИС, справка за съдимост, характеристична справка, заповед
за задържане на лице от 02.10.2018г.,
справка за съдимост № 279/08.05.2019г. и справка от ГДИН, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият С.М.М. ***.
Подсъдимият С.М.М. е осъждан
за извършени престъпления от общ характер, както следва:
1. С Протоколно определение № 3 от 08.05.2006 г. по
НОХД № 103 /2006 г. на РС Първомай за извършено през м.
11.2004 г. престъпление по чл. 197 т. З вр.
чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. I и т. 5 вр.
чл. 194 ал. 1 от НК вр. чл. 55 ал. 1
т. 2 б. Б вр. чл. 2 ал. 2 от НК е осъден на глоба
в размер на 150 лева. Определението влязло в сила на 08.05.2006 г.
2.
С Присъда № 34 от 31.10.2007г. по НОХД № 169/2007г. на
РС Чирпан за извършено на 24/26.02.2007г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. З, 4, 5 и 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал.
1 от НК при приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1
от НК е осъден на 8 месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 4 години. Присъдата в сила на 15.11.2007г.
3.
С Присъда № 7 от 19.05.2009г. по НОХД № 109/2009г. на
РС Чирпан за извършено през периода от 17.02.2008г. до
18.02.2008г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. З, т. 4 пр. 1 и 2, т.
7 вр. чл. 194 ал. 1 вр чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК
и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е осъден на 11 месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален общ
режим., съгласно чл. 47 от ЗИН. На основание чл. 68 ал. 1 от НК е постановено
отделно изтърпяване на наказанието, наложено по НОХД № 169/2007г. на РС Чирпан
в размер на 8 месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим, съгласно чл. 47 от ЗИН. Присъдата е влязла в сила на 03.06.2009 г. Видно от писмо на Затвора Стара Загора - наказанието е изтърпяно на
12.11.20Юг. с помощта на 1 месец 8
дни от работа в негова полза.
4.
С Определение от 30.03.2011г. по НОХД № 91/2011г. на
РС - Чирпан за извършено на 14.12.20Юг. в гр. Чирпан
престъпление по чл. 343в, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК при приложение на
чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б от НК е осъден на „Пробация"
при пробационни мерки: чл. 42а, ал. 2,
т. 1 от НК - 2 години и 6 месеца задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност на полагане на подписи два пъти седмично;
чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - 2 години и 6 месеца периодични срещи
с пробационен служител и чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК
безвъзмезден труд в полза на обществото по 200 часа годишно в
рамките на З календарни години. На основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е
извършена кумулация на наказанията по настоящото НОХД
№ 91/11 г. и НОХД № 95/2011 г. на РС - Чирпан, като му е определено
общо наказание в размер на по — тежкото от тях, а именно „Пробация" при пробационни
мерки :чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - 2 години и 6 месеца задължителна регистрация
по настоящ адрес
с периодичност на полагане на подписи два пъти седмично; чл.
42а, ал. 2, т. 2 от НК – 2 години и 6 месеца периодични
срещи с пробационен служител и чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК
безвъзмезден труд в полза на обществото по 200 часа годишно в рамките на 3 календарни години. Определението е влязло в сила на 30.03.2011г.
5. С определение
от 30.03.2011г. по НОХД № 95/2011г. на РС - Чирпан за извършено
на 13.12.2010г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 във връзка с ал. 1 от
НК с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК е осъден
на „Пробация" при пробационни
мерки : чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - 2 години
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на
полагане на подписи два пъти седмично; чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - 2 години
периодични срещи с пробационен служител и чл. 42а,
ал. 2, т. 6 от НК безвъзмезден труд в полза на обществото по 200 часа
годишно в рамките на 2 календарни години. Определението е влязло
в сила на 30.03.2011г.
6.
С определение от 15.04.2011г. по НОХД № 156/2011г. на
РС - Чирпан за извършено на 13.04.2011 г. престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1,
т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 вр.
с чл. 29, ал. 1, б. Б от НК при приложение на чл. 58 буква А вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е осъден на 1 година и 2 месеца
„лишаване от свобода", като изтърпяването на наказанието
следва да бъде ефективно при първоначален „строг"режим, съгласно чл. 61,
т. 2 от ЗИНЗС в затвор или затворническо общежитие от закрит тип,
съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. На основание чл. 59 ал. 1 от НК зачита
времето, през което е задържан, считано от 13.04.2011 г. Определението е
влязло в сила на 15.04.2011г. Видно от писмо на Затвора Стара Загора -
наказанието е изтърпяно на 18.04.2012г. с помощта на 1 месец 25 дни
от работа в негова полза.
7.
С определение от 06.06.2011
г. по НОХД № 162/2011 г. на РС - Чирпан за извършено
на 09.01.2011 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 във връзка с ал. 1 от
НК с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК е осъден
на „Пробация" при пробационни
мерки : чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - 2 години 6
месеца задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност
на полагане на подписи два пъти седмично; чл. 42а, ал. 2, т. 2
от НК - 2 години 6 месеца задължителни периодични срещи с пробационен служител и чл. 42а,
ал. 2, т. 6 от НК безвъзмезден труд в полза на обществото
по 200 часа годишно в рамките на 3 календарни години. На основание чл. 25 ал. 1
вр. чл. 23 ал. 1 от Нк е допусната и извършена
кумулация на наказанието с наложени наказания по НОХД
№ 95/2011 г. и НОХД № 91/2011 г. - двете на РС Чирпан,
като е определено едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно: 2 години 6 месеца задължителна
регистрация по настоящ адрес с
периодичност на полагане на подписи два пъти седмично; чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - 2 години 6 месеца задължителни
периодични срещи с пробационен служител и чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК
безвъзмезден труд в полза на
обществото по 200 часа годишно в рамките на 3 календарни години. Определението е влязло в сила на 06.06.2011г.
8.
С определение от 03.09.2013г. по НОХД № 264/2013г. на РС - Чирпан за извършено на 27.03.2013г. престъпление
по чл. 343в, ал. 2 във връзка с ал. 1
от НК с приложение на чл. 54 ал. 1 от НК, е осъден на „лишаване от
свобода " в размер на 4 / четири / месеца, което същият да изтърпи " ефективно " в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип
при първоначален " строг " режим, съгласно чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Определението е в сила от 03.09.201 Зг. Видно от писмо от Затвора гр.Ст.Загора №493/2013г-07.03.2014г.
Наказанието е изтърпяно от 11.11.2013г. до
07.03.2014г. с помощта на 4 дни от работа в негова полза.
9.
С определение от 12.10.2015г. по НОХД № 210/2015г. на РС - Първомай за
извършено на 27.01.2015г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4, предложения първо и второ във
връзка с чл.194, ал.1 във връзка с
чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, букви А и Б от НК и във връзка с чл.55, ал.1, т. 1 от НК
му е наложено наказание „лишаване от
свобода" в размер на 6 / шест / месеца,
което на основание чл.61, т.2 във връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит
тип. Определението е в сила от 12.10.2015г. Видно от писмо от Затвора
гр.Ст.Загора №459/2015г-24.03.2016г. Наказанието
е изтърпяно от 23.10.2015г. до 24.03.2016г. с помощта на 29 дни от работа в негова полза.
10.
С определение от 20.06.2016г. по НОХД № 3302/2016г. на
РС - Бургас за извършено на 15.10.2015г. престъпление по
чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр.ал.1 от НК във вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК на М. е наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от осем месеца, което на основание чл.61, т.2, вр.чл.60,
ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор
при първоначален строг режим. На основание чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр.ал.1 от НК, вр. с чл.55, ал.2, вр.ал.1, т.1
от НК на М. е наложено и и
кумулативно предвиденото наказание „Глоба" в размер на 3000 /три хиляди/ лева. Определението е в сила
от 20.06.2016г.
11. С
определение от 06.10.2016г. по НОХД № 142/2016г. на РС - Първомай за извършено
на 08.06.2016г. престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, при
приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е определено наказание
„лишаване от свобода" в размер на девет месеца и глоба в размер на 500
лева, което на основание чл.61, т.2 във връзка с чл.60, ал.1
от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1, т.1 във
връзка с ал.2 от НК от определеното наказание лишаване от свобода
е приспаднато времето, през което М. е задържан почл.72, ал.1, т.1 от
Закона за МВР, считано от 00:30 часа до 17:00 часа на 08.06.2016г.
Определението е влязло в сила на 06.10.2016г.
12.
С определение от 10.10.2016г.
по НОХД № 456/2016г. на РС - Чирпан за извършено на 17.06.2016г. престъпление по
чл. 296 ал. 1 от НК на М. е наложено
наказание „глоба" в размер на 500 лева. Определението е в сила от 10.10.2016г.
13.
С определение от 17.11.2016г. по ЧНД № 470/2016г. на
РС Чирпан на осн. чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК вр. с
чл.25 ал.2 от НК - е допусната и извършена кумулация
на наказанията наложени на осъдения С.М.М., като са определени две групи, както следва: I група - наказанието по НОХД № 210/2015г. по описа на РС
- Първомай - 6 месеца л.св., като това наказание е изтърпяно за времето от
23.10.2015г. до 24.03.2016г. и II група - наказанията по НОХД № 3302/2016г. на
РС - Бургас, НОХД № 142/2016г. на РС - Първомай и НОХД №
456/2016г. на РС - Чирпан, като е определено едно общо наказание в
размер на най-тежкото от тях, а именно наказанието в размер
на 9 месеца „лишаване от свобода", наложено по НОХД
№ 142/2016г. по описа на РС - Първомай, което общо наказание да изтърпи ефективно при
първоначален строг режим съгласно чл.61 т.2
от ЗИНЗС в затворническо заведение от закрит тип, съгласно чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, като е определено и едно общо наказание
„глоба" в размер на най-тежкото
от тях, а именно в размер на 3000,00 лв. по НОХД № 3302/2016г. по описа на РС Бургас, което е присъединено към общото наказание лишаване от свобода в размер на 9
месеца. На осн. чл.25 ал.2 от НК от така определено общо наказание лишаване от свобода е приспадната изтърпяната част, от което
и да е от включените в кумулацията наказания, считано от 08.07.2016г. вкл. и
зачетено по НОХД № 142/2016г. на РС -
Първомай предварително задържане за времето
от ОО.ЗОч. до 17.00ч. на 08.06.2016г. Определението е
влязло в сила от 02.12.2016г. Видно от писмо от Затвора гр. Стара Загора
№ 4 15/2016г-02.03.2017г. наказанието е изтърпяно от 08.07.2016г. до 02.03.2017г. с помощта на 1 месец и 4 дни от работа
в негова полза и зачетен предварителен
арест на 08.07.2016г. -1 ден.
Подсъдимият М. е баща на пострадалата С.С.М.. Подсъдимият и
пострадалата живеят на един и същи адрес в гр.***, находящи се в едно дворно място, но представляващи различни
жилища с отделни входове.
Пострадалата живее в къщата на баба си по
бащина линия - свидетелката С.М.М., като в това
домакинство са и дядото на пострадалата с посочено име **и един чичо на
пострадалата, за който не се установи как се казва. **е
баща на подсъдимия, а чичото е съответно негов брат.Бащата и подсъдим по делото
живее в отделна постройка от горепосочените лица.
Майката напуснала
семейството, когато М. била на 1 година и от тогава за нея се грижели баба й и дядо й.
Видно от представената по делото медицинска документация, в това число
Експертно решение от ТЕЛК № 0871 от 052 от 12.04.2018г., а и от свидетелските
показания на разпитаните в хода на делото свидетели , а и от самата пострадала
безспорно се установява, че същата страда от епилепсия и лека
умствена изостаналост, като й е определена 94 % трайна загуба на
работоспособност.Т.е. касае
се до млад човек с особени потребности. Именно това заболяване и
обстоятелствата, че майката на пострадалата се е дезинтересирала
и е напуснала семейната среда, а бащата на детето в продължителни периоди от
време е бил в затворнически общежития са наложили необходимостта грижи за
първоначално това дете впоследствие млад човек да бъдат полагани от неговите дядо и най-вече
баба по бащина линия. Поради тази причина и пострадалата живее в едно
домакинство именно с баба си, свидетелката С.М.М..
Последната, заедно с мъжа си **се занимават с работа на полето и през деня често отсъстват от дома си, като извършват
работа като наемни работници в областта на селското стопанство. На неустановена дата в началото на месец септември
2018г. св.С.М. и съпруга й били на
работа извън града. Пострадалата била сама в къщата. В стаята при нея влязъл подсъдимият, заключил вратата и й казал да се съблича. Пострадалата се възпротивила
и казала, че няма да се съблече, защото му е дъщеря. Подсъдимият й казал, че
сега ще стане негова жена. Извадил нож и го сложил на гърлото й, казал й, че ще
я заколи. Пострадалата се изплашила и
не смеела да извика за помощ. Подсъдимият
свалил дрехите на дъщеря си и тя останала гола. Бутнал я върху леглото и свалил
и своите дрехи. Седнал върху нея и започнал да я опипва по гърдите. След това проникнал с члена си във влагалището й, след което осъществил с нея полов акт. Тъй като
до момента пострадалата нямала
сексуални контакти, при проникването на члена във влагалището й изпитала силна болка. От страх не посмяла да извика
за помощ и да се разплаче. Акта продължил около 5 минути, като през цялото
време подсъдимия хапел устните на пострадалата. След като подсъдимия М. преустановил половото сношение с дъщеря си,
последната се опитала да се изправи , като в този момент подсъдимият й нанесъл два удара с юмрук в кръста. Казал
й, че ако каже на баба си и дядо си
за случилото се, ще заколи нея и тях. Пострадалата възприела думите на
подсъдимия и най – вече се уплашила за живота и здравето на баба си и дядо си.
За отправената към нея заплаха същата разсъждавала, че все пак подсъдимия й е
баща и няма да посегне на живота й.След това подсъдимият се облякъл , нахранил се и излязъл от стаята.
Същия ден вечерта, след като се прибрала в дома си, свидетелката
С.М. забелязала, че устните на внучката й са подути и зачервени.
Попитала я какво се е случило и защо изглежда така, но пострадалата
се страхувала да й каже и не й казала. Бабата на пострадалата въпреки горното
се усъмнила и я набила да си каже истината, но въпреки това, пострадалата не
споделила какво се е случило. Няколко дни по-късно свидетелката
М. забелязала на олекотена завивка в стаята в която живеела внучка
й три петна от кръв. Спомнила си случая със зачервените й устни и
решила да я заведе на преглед при лекар-гинеколог. След
прегледа на пострадалата, лекаря установил, че тя не е девствена.
След прегледа двете се прибрали в дома си, където бабата на пострадалата
проявила упорство, като буквално й заявила „…и аз викам, ще кажеш кой направи това. Тя каза, не мога и аз й казах,че
трябва да ми каже и тя каза, татко ме направи. Аз започнах да треперям и да рева.“
На 02.10.2018г. свидетелката М.
завела внучката си на преглед в Съдебна медицина гр.
Ст. Загора. При прегледа се установило, че е налице разкъсване на
девствената ципа с давност 14 и повече дни и е възможно да е било
получено при полов акт в посочения от пострадалата период.
Било издадено СМУ № 266 / 02.10.2018г.
След прегледа свидетелката М. ***.На
място пристигнала оперативна група от служители на РУ Чирпан,
които извършили оглед на местопроизшествието.
В резултат на извършените от органите на РУ Чирпан
оперативно - издирвателни мероприятия, С.М. бил
установен като извършител на деянието - предмет на производството.
С Протокола за оглед на местопроизшествие от 02.10.2018г. са иззети следните вещи: 1 бр. парче син плат с петно
с неправилна кръгла форма с диаметър
около 3 см., представляващо изрязана част от покривало за легло / чаршаф /.
С Протокол за доброволно предаване от 02.10.2018г.
свидетелката С.М.М. *** следните вещи - 1 бр. полиетиленова чанта - бялочервена
на цвят с надпис „КООП" и намиращо се в
нея олекотено одеяло светлосиньо на цвят
с по-тъмни квадрати в средата черни.
Подсъдимият М. бил задържан и отведен в РУ Чирпан. С Определение
от 05.10.2018 г. по ЧНД № 370/2018г. на РС Чирпан по отношение
на М. е взета мярка за неотклонение "задържане под стража".
Видно от заключението на съдебномедицинско
удостоверение № 266/02.10.2018г., при прегледа на свидетелката С.С.М. се установява девствена ципа с пръстеновидна форма
и старо разкъсване. Описаното разкъсване на девствената
ципа е с давност 14 и повече дни и е възможно, да е било
получено при полов акт в посочения период. Липсват травматични изменения
по главата, тялото и крайниците.
Видно от заключението на назначената в хода на
разследването съдебно - медицинска експертиза по документи № 32/2019
г. при освидетелстването на С.С.М.
на 02.10.2018г. не са били установени видими травматични изменения по главата,
тялото и крайниците. Девствената ципа е била установена с
пръстеновидна форма и със старо разкъсване в областта 3 ч. по часовН.ия циферблат.
Ако в областта на ануса, който е видим при гинекологичен преглед
е имало травматични увреждания, те са щели да бъдат описани.
Описаното разкъсване на девствената ципа е с давност 14 и повече
дни и е възможно, да е било получено при полов акт около 20 дни
преди датата на прегледа. Зарастването на лигавицата на дефлорационните
щърбини приключва за две седмици и след този период
не е възможно, да се посочи давност на разкъсването, поради липса на признаци.
Дефлорацията е съпроводена от слабо кървене, достатъчно да зацапа
личното и постелното бельо.От заключението на
назначената в хода на разследването съдебна психолого-психиатрична
експертиза № 90/2018г. е видно, че освидетелстваната С.С.М. е преживяла емоционален стрес от
случилото се, който бил нормална реакция на организма на стресов фактор. За
пострадалата не са постъпили тежки последици и няма
трайни последици върху психиката й. С.М. е в състояние правилно да възприема
фактите, имащи значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях, психичното й състояние позволява тя да участва във
фазите на наказателното производство.
Видно от заключението на извършената съдебно -
медицинска експертиза на веществени доказателства №
9/28.11.2018г. по представените за изследване обекти - юрган/олекотена
завивка -предаден доброволно от свидетелката С.М.М. и част от чаршаф - иззет при извършен оглед на
местопроизшествие, се доказва наличие на кръв от човешки произход. В
човешката кръв от обект юрган/завивка и от обект част от чаршаф се
доказват А аглутиногени. По
представените за изследване обекти юрган/ олекотена завивка и
част от чаршаф не са открити следи /зацапвания / наподобяващи сперма.
От заключението на назначената в хода на разследването
съдебно -психиатрична експертиза № 91/2018г. е видно, че подсъдимият
С.М.М. не страда от психично
заболяване. Според експертизата към момента на извършване на деянието М.
е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Същият е в състояние правилно
да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях. Психическото състояние на М. позволява, той да участва във фазите
на наказателното производство, както и да изтърпява наказание.
Горната фактическа обстановка съдът изведе
след анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели, изготвени
съдебно-медицински експертизи и приобщени писмени доказателства.
Съдът счита, че следва да даде вяра именно
на показанията на пострадалата относно случилото се с нея в началото на м.
септември 2018г.
Това е така, защото в конкретният случай
следва да се има предвид, че се касае до млад човек, с малък житейски и
социален опит. Не случайно същата в съдебно заседание заяви, че не била ходила
на училище, не владее достатъчно добре български език. Същата е лице от
малцинствена група, капсулована в една гетоизирана среда. Изоставена от майка си когато е била на
една година, с баща често изтърпяващ наказания лишаване от свобода в
затворнически общежития. Отгледана от баба си и дядо си по бащина линия едва ли
не като тяхно родно дете, дете с проблеми, тъй като
видно от представената по делото медицинска документация а и от самите
показания на свидетелите се установи, че пострадалата страда от тежко
заболяване изразяващо се в епилепсия и лека умствена изостаналост – нисък
вариант. Всички тези гореизложени съждения съдът извършва с оглед
охарактеризиране личността на пострадалата. Всички тези нейни черти едва ли могат да доведат до обоснован извод, че
последната си измисля всичко това което разкрива на ДП, пред разследващ орган,
при разпит пред съдия и в съдебно заседание, проведено в хода на съдебното
следствие. Напротив, свидетелката последователно, във всички тези свои
показания и обяснения дадени пред различни органи описва една и съща картина,
очевидно неприятна за нея а именно как същата е била изнасилена от баща си. С
всички подробности, времетраене, местоизвършване,
какви чувства е изпитвала естествено описани по един не дотам книжовен начин,
но пък житейски логични.
В случая съдът кредитира показанията на
пострадалата, тъй като приема, че формалната и житейска логика не насочват
натам едно младо момиче „ да си измисли“ преживяно от него изнасилване от баща
си. Следва да се има предвид, че между пострадалата и подсъдимия макар и да е
налице биологична връзка, която не се оспорва от никой, едва ли е налице
нужната емоционално – психична привързаност , която би била присъща за едни
нормални отношения баща- дъщеря, дори и заради честите отсъствия на подсъдимия
от живота на детето си. По делото не се установиха данни той да страда от
някакви сериозни заболявания, които да му пречат да полага обществено – полезен
труд, за да „преотстъпи“ грижите за детето си на своите родители, т.е. да
отърве от задълженията си да се грижи и възпитава детето си.
При обсъждане извършено ли е деянието и
дали е извършено от подсъдимия съдът счита, че следва да обърне внимание на
следното: Видно от приложената по делото характеристична справка, а и от
справката за съдимост на същия се установява, че подсъдимият е криминално
проявен, извършвал е престъпни деяния за които е бил наказван. Има данни за
честа употреба и злоупотреба на алкохол, след което поведението му става
агресивно, избухливо, предизвиква скандали и извършва нарушение на обществения
ред. Същият не се ползва с авторитет сред населението на ***. По делото има данни, че спрямо М. е издадена Заповед
от 26.05.2016г. със задължение същият да се въздържа от домашно насилие по
отношение на лице от женски пол Е. А. К., жена, с която същият е живял на
съпружески начала. Видно от приложената справка за съдимост се установява, че
след издадената заповед за незабавна защита, последният е извършил престъпление
по чл. 296 ал.1 от НК а именно, не е изпълнил тази заповед. Следователно от
гореизложеното се очертава, че личността на подсъдимия е такава със завишена
степен на обществена опасност. Личност, която не зачита най-малко човешкото
достойнство и здраве, което съчетано с изнесеното от вещото лице Д-р И.Г.Ников,
а именно, че по отношение на подсъдимия може да се обсъжда наличието на Диссоциално личностово
разстройство, Код по МКБ 10F60.2. навежда на
мисълта, че прага за прекрачването на наложени общочовешки ценности при
подсъдимия е много нисък.
Съдът счита, че следва да даде вяра на
свидетелските показания на пострадалата и предвид обстоятелството, че същите се
подкрепят и от показанията на свидетелката С.М.. Действително св. С.М. не е
очевидец, не е присъствала на самия акт, но при внимателен анализ и прочит на
свидетелските й показания, не остава съмнение, че С.М. – баба на пострадалата и
майка на подсъдимия изцяло вярва именно на внучката си. Виж в тази насока“.. Каза, че пет минути са правили секс. Тя
така ми каза, тя е голяма. Първоначално не можах да повярвам, но после всеки
ден като ми казва това нещо и аз се съмних“ По-късно в разпита си същата, макар и
завоалирано и с недомлъвки заяви, че се страхува от сина си.
В заключение съдът счита, че следва да
отбележи и следното: В хода на производството не се събраха други доказателства
които да оневинят подсъдимия или които да опровергаят показанията на
пострадалата и нейната баба. Никоя от страните в това дело не изнесе данни за
наличието на влошени отношения между баща и дъщеря, между баща и майка, които
да обуславят едно такова „набеждаване“ твърдяно от подсъдимия. Напротив, всички
разпитани твърдяха, че до този момент са били в добри взаимоотношения.
Според съда показанията на пострадалата не
могат да бъдат плод на извратени представи за действителността, получени в
резултат на епилептични припадъци най-малкото защото в съдебно заседание от
17.06.2019г. вещото лице В.Б. заяви следното: Извратеност на съзнанието не е
медицински термин. На нейната възраст / на пострадалата/ от данните които
вещите лица са имали, след клинично интервю нямало налични данни да се счита,
че лицето си измисля.
По така описания начин с деянието си от обективна и
субективна страна подсъдимият М. е осъществил престъпния състав на чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК.Предвид на това,че
изнасилената е негова дъщеря,то деянието
му следва да се квалифицира като престъпление по чл.152 ал.2 т.2 във вр. с ал.1 т.2 от НК.
Предвид на това, че М. е извършил деянието - предмет
на производството, след като е бил осъждан с влезли в сила присъди по НОХД №
264/13г. на РС Чирпан, НОХД № 210/15г. на РС Първомай, НОХД
№ 3302/16г. на РС Бургас и НОХД № 142/16г. на РС Първомай —
тоест повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изтърпяването на
наказанията не е било отложено по реда на чл. 66 ал. 1
от НК, то деянието му - предмет на настоящото производство следва да
се квалифицира като извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1
б. „Б" от НК - тоест като престъпление по чл. 152 ал. 3 т. 5 във връзка с ал. 2 т. 2 във вр.
с ал.1 т.2 във връзка с чл. 29 ал. 1 б. „Б" от НК, по който текст
съдът го призна за виновен.
От субективна страна, деянието е извършено
при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал нежеланието на дъщеря си за
сексуално общуване с него и противообществения му характер и въпреки това го е
целял, преодолявайки съпротивата й чрез сила и заплахи.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – предишни
осъждания, извън правната квалификация на деянието, и лоши характеристични
данни, високата обществена опасност на деянието и дееца, изключителен цинизъм и
висока морална укоримост на подобен вид престъпни
посегателства. Пострадалата има хронични заболявания и по един уродлив начин е
получила първите си възприятия за интимните отношения между мъжа и жената.
При определяне размера на наложеното
наказание съдът се съобрази и с обстоятелството, че за пострадалата не са настъпили тежки последици и няма трайни последици върху психиката й. Същата е преживяла
емоционален страх от случилото се, но преживяното сексуално посегателство има
временно травмиращ характер и е свързано със срам и страх/ виж заключенията на
вещите лица, свидетелските показания на бабата на пострадалата и самата
пострадала /.
Водим от горното съдът счита,че
следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК, поради
което наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на 5 / пет /
години лишаване от свобода, което
наказание да изтърпи ефективно при първоначален строг режим на осн. чл. 57 ал.1, т.2, б. ”б” от ЗИНЗС.
На осн чл.
59 ал.1 от НК съдът счита, че следва да приспадне времето през което
подсъдимият С.М.М. е бил задържан с МО „Задържане под
стража“, считано от 02.10.2018г., като един ден задържане да се зачита за 1 ден лишаване от свобода.
Веществените доказателства – 1бр. покривало за легло и 1бр.
олекотена завивка - след влизане в сила
на присъдата, да бъдат върнати на собственика им.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК и с оглед изхода от
производството съдът счита, че следва да възложи направените по делото разноски
на подсъдимия.
Съдът
приема, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия е наложително
наказанието лишаване от свобода да се изтърпи реално. По разбиране на настоящия
състав в случаи като конкретния следва да се отчита високата обществена
опасност на деянието и широкия кръг от обществени интереси които се засягат с
него.
Съдът
преценя, че само с реално изтърпяване на наказанието могат да се постигнат
неговите цели: да се превъзпита подсъдимият към спазване на законите и добрите
нрави на обществото, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме
възможността да извършва други престъпни деяния, както и де се въздейства
предупредително и възпитателно и върху другите членове на обществото.
По разбиране
на настоящия състав не размера на наказанието определя превъзпитанието на една
личност, а усещането във всеки един член от обществото, че ако извърши
престъпление, то ще бъде наказано. Високите по размер наказания оказват
неблагоприятно въздействие върху лишеният от свобода, като препятстват неговото
последващо социализиране в обществото, а това е една
от целите на наказанието, т.е. превъзпитанието на дееца. Напротив, извършвани
са изследвания, които сочат, че при високите по размер наказания в болшинството
от случаите е налице рецидив.
Съдът счита,
че с така определеното и наложено на подсъдимия наказание ще се постигнат
целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на
нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините за
извършване на престъпното деяние се коренят в ниското обществено съзнание на
подсъдимия, незачитане на половата неприкосновеност на пострадалата, както и от
явното незачитане на моралните и правни норми на обществото.
Водим от
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: