Определение по дело №941/2023 на Административен съд - Хасково

Производството по делото е по реда на Глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, образувано по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, представлявана от Председателя на Управителния съвет В. А., чрез пълномощника му юрисконсулт П.Т.С., против Решение №100/06.06.2023 г., постановено по АНД №161/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** от 29.12.2021 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – МРРБ.

С така отменения Електронен фиш №********* от 29.12.2021 г. на ответника по касационната жалба „П.“ ООД, със седалище с.М., община Р., област П., е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

С молба-становище вх.№8208/31.10.2023 г., подадена от ответника „П.“ ООД, представлявано от управителя А. И. Й., чрез пълномощника му адв.М.К., се прави (т.1) искане за допускане на съдебно-техническа експертиза по подробно формулирани въпроси; (т.2) искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на приложими към спора правни норми от правото на Съюза, по формулирани 5 въпроса и (т.3) алтернативно искане, в случай че първите две не бъдат уважени, производството по делото да бъде спряно до произнасяне на СЕС по преюдициално запитване, по което е образувано дело С-61/2023 г.

В предоставения му срок за изразяване на становище, касаторът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.Т.С., депозира писмено Становище вх.№8949/22.11.2023 г., в което развива подробни съображения за неоснователност на исканията.

С молба-становище вх.№9775/18.12.2023 г., пълномощникът на ответника „П.“ ООД заявява, че не поддържа искането си за назначаване на съдебно-техническа експертиза.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се произнася по доказателственото искане, формулирано в т.1 от молба-становище вх.№8208/31.10.2023 г. на „П.“ ООД, поради оттеглянето му.

Намира за неоснователно искането, формулирано в т.2 от същата молба-становище на ответника, по следните съображения:

За отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по реда на Глава петдесет и девета от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е необходимо тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз, или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз, да е от значение за правилното решаване на делото. В процесния случай от изложените от страна на ответника твърдения и формулираните въпроси не може да се установи евентуалното значение за делото на отговорите на последните. В случая не се поставят въпроси за валидността на акт по чл.628 от ГПК и разпоредбата на чл.628, ал.4 от същия кодекс не намира приложение.

Въпросите, формулирани като 1 и 2 не конкретизират разпоредбите от Директива 1999/62/ЕО, които се иска да бъдат тълкувани, нито тези разпоредби от вътрешната правна уредба, които се счита, че им противоречат. Цитирани са норми, съдържащи се в Решение на Комисията от 6 октомври 2009 година за определяне на Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние и нейните технически елементи (2009/750/ЕО), което не е в сила от дата на изтичане на валидността – 18.10.2021 г., т.е. преди датата на констатираното с Електронен фиш №********** от 29.12.2021 г. административно нарушение.

От друга страна, нито в електронния фиш, нито по делото пред въззивния съд, нито в касационната жалба и отговора на същата са изложени каквито и да било фактически твърдения, касаещи поставените въпроси относно задължение на потребителя на ЕУЕСТ да следи за изправността на устройството и неговата връзка с електронната система за заплащане на пътни такси, и евентуалното му значение за санкционираното административно нарушение. Респективно в оспореното по делото съдебно решение не се съдържат каквито и да било констатации и изводи в тази насока, за да бъде отправено исканото тълкуване.

Липсата на горепосочените фактически установявания води до неотносимост и на формулирания в искането въпрос 3, касаещ разпоредбата на чл.2, т.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, тъй като сочената разпоредба касае задължение на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ) да информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка.

Ето защо касационната инстанция счита, че не следва да отправя преюдициално запитване по поставените от страна на ответника в производството въпроси, а направеното в тази връзка искане следва да се отхвърли.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросите, формулирани като 4 и 5 в т.2 от молба-становище вх.№8208/31.10.2023 г. на „П.“ ООД, биха получили своя отговор при произнасяне на Съда на Европейския съюз по вече отправено му преюдициално запитване, поради което не е необходимо отправянето на ново такова.

На съда е служебно известно, че с Определение от 31.01.2023 г., постановено по КАНД №997 по описа за 2022 г., касационен състав на Административен съд – Хасково е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, на основание чл.267, §3, вр. §1, б.„а“ и б.„б“ от Договор за функциониране на Европейски съюз, с въпроса: Дали нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г., относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази Директива, не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на така наречената „компенсаторна такса“.

По това преюдициално запитване е образувано дело C-61/23 на СЕС, което понастоящем е висящо.

Като съобрази предмета на процесната касационна жалба, насочена срещу Решение на Районен съд – Харманли, с което се отменя Eлектронен фиш за наложена имуществена санкция на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП – разпоредба, предвиждаща фиксиран в закона размер, настоящият съдебен състав намира, че образуваното производство по дело C-61/23 на СЕС разглежда въпроси в пряка относимост към решаването на спора по настоящото производство и решението на СЕС в отговор на преюдициалното запитване се явява обуславящо за разрешаването на правния спор по настоящото дело.

Налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, за спиране на настоящото производство до произнасяне от страна на Съда на Европейския съюз по дело С-61/23г.на СЕС.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника по касационната жалба за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС).

На основание чл.629, ал.2 от ГПК, в тази му част определението не подлежи на обжалване.

ОТМЕНЯ датата на насроченото открито съдебно заседание по делото – 17.01.2024 г. от 10.00 часа.

СПИРА производството по КАНД №941/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, до постановяване на окончателен съдебен акт от Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело C-61/23 на СЕС.

Определението в частта му относно спирането подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се съобщи на страните.

Председател:
Членове: