Решение по дело №43364/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13478
Дата: 10 юли 2025 г.
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20231110143364
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13478
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:***********
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от *********** Гражданско дело №
20231110143364 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че в имуществената сфера на „***“ ЕАД съществуват вземания от
следните лица за суми, формиращи стойността на обедняването на „***“ ЕАД за сметка на
обогатяването на всеки от ответниците, както следва:
от Н. Ц. С.: за сумата от 116.23 лева, представляваща цена на топлинна енергия,
потребена в периода от м. 11.2020г. до м. 04.2022г. в имот, представляващ магазин № 1,
находящ се в гр. София, ул. „*****“ № 13, за сумата от 15.82 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
31.12.2020г. до 04.01.2023г., за сумата от 12.03 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 05.2020г. до м. 09.2021г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
2.38 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2020г. до 04.01.2023г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 10.01.2023г. до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезания по ч. гр. дело № 1433/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК;
от Т. Б. С.: за сумата от 116.23 лева, представляваща цена на топлинна енергия,
потребена в периода от м. 11.2020г. до м. 04.2022г. в имот, представляващ магазин № 1,
находящ се в гр. София, ул. „*****“ № 13, за сумата от 15.82 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
31.12.2020г. до 04.01.2023г., за сумата от 12.03 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 05.2020г. до м. 09.2021г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
2.38 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2020г. до 04.01.2023г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 10.01.2023г. до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезания по ч. гр. дело № 1433/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „***“ ЕАД твърди, че ответниците потребявали топлинна енергия за
1
стопански нужди през исковия период в процесния имот, поради което и на основание
разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ следвало да сключат с него писмен договор за
продажба с предмет консумираната топлинна енергия, което не сторили, поради което се
обогатили за сметка на обедняването на топлопреносното дружество със стойността на
реално доставения топлинен ресурс и на предоставената във връзка с отчитането и
разпределянето му услуга дялово разпределение. Изяснява, че сумите за топлоснабдения
имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след приключване на отоплителния
сезон са издавани изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършвало дяловото
разпределение в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди,
че отправил до ответниците покана да заплатят доброволно формираните за процесния
период парични задължения, което същите не сторили. При тези твърдения претендира
спорните вземания, законна лихва и разноски.
В подадените в срок възражения по чл. 414, ал. 1 ГПК длъжниците- понастоящем
ответници, оспорват вземанията по заповедта с довод, че между тях и заявителя не
съществува облигационно отношение и твърдейки, че радиаторите в имота са затапени, през
него не преминават вертикални щрангове, а централният колектор към обекта е затапен.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответниците оспорват предявените срещу тях искове, поддържайки, че за
исковия период между тях и ищеца не бил сключен писмен договор и оспорвайки
доказаността по делото да са носители на право на собственост или на вещно право на
ползване по отношение на имота. Същевременно са изложени твърдения, че доколкото
партидата за имота и издаваните във връзка с отчитането и начисляването на топлинната
енергия документи били на името на един от ответниците, другият не следвало да се приема
като задължено лице. Независимо от това, поддържат, че дори и да се приеме, че са
потребители на топлинна енергия, доколкото се касаело за непоискана доставка по смисъла
на нормата на чл. 62 ЗЗП, стойността й не се дължи. Считат за недоказано основанието за
дължимост на цената на услугата дялово разпределение в полза на ищеца, след като трето
лице е извършвало услугата, размера на следващото се за същата възнаграждение, както и
момента на изискуемостта на задължението за заплащането му. Оспорват да са надлежно
поставени в забава за изпълнение на процесните парични задължения. Изрично в отговора е
посочено, че задължението не се оспорва по размер. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Съществуването на спорното материално право- така, както е заявено от ищеца чрез
съдържащите се в исковата му молба фактически твърдения, е предпоставено от
осъществяване в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): 1/ обедняване на ищеца, осъществено в резултат на доставяне до имота
на ответниците на твърдяното количество топлинна енергия и извършване на услугата
дялово разпределение; 2/ обогатяване на последните, настъпило вследствие на
потреблението на така предоставените енергиен ресурс и услуга по отчитането и
разпределението му без заплащане на цената им; 3/ връзка между това обогатяване и
обедняване, която не следва да е причинно- следствена, а да се изразява в общ юридически
факт или група от такива, довели до имущественото разместване в правните сфери на всяка
от страните; 4/ за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права. Процесуалното
задължение да установи осъществяването на тези правнорелевантни обстоятелства
принадлежи на ищеца по арг. от нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
От надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен от името на
ответниците Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 180, том IV, рег. № 11164, дело
№ 695/2016г. се установява, че на 08.11.2016г. ответникът Т. Б. С. е дарил на дъщеря си ***
2
Т.ова *** процесния недвижим имот, представляващ магазин № 1, находящ се в гр. София,
ул. „*****“ № 13, както и че е запазил за себе и в полза на ответницата Н. Ц. С. пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване върху имота. С оглед на това, доколкото по делото
няма данни, а не се и твърди така учреденото вещно право на ползване върху обекта да е
погасено и при съобразяване, че по дефиниция при учредяване на вещно право на ползване
в полза на конкретен правен субект се ограничава абсолютното право на собственост, като
носителят на т. нар. „гола собственост“ е лишен от правомощието ползване, включено в
съдържанието на сложното си абсолютно вещно право, следва да се приеме, че след
коментираната сделка, вкл. и през исковия период, фактически ползватели на имота, респ. на
евентуално доставяната във връзка с него топлинна енергия, са били ответниците. Поради
това, при липсата на каквито и да е данни, а и твърдения в обратния смисъл следва да се
приеме, че именно в тяхната правна сфера е настъпило обогатяване, изразяващо се в
ползване на топлинния ресурс без заплащане на цената му, вкл. въз основа на писмено
съглашение с ищеца съобразно нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, каквото е следвало да бъде
сключено, доколкото процесният обект е магазин, т. е. имот, който по дефиниция и
съобразно предназначението си не се ползва за битови, жилищни нужди, а за небитови,
стопански такива.
Противно на поддържаното в отговора на исковата молба, в случая подаването на
заявления- декларации от единия от ответниците за откриване на партида за процесния имот
за ползване на топлинна енергия за нежилищни нужди не са от естество да обосноват извод,
че единствен той е легитимиран да отговаря по исковете, тъй като тези заявления са от
1999г., респ. от 2007г., т. е. значително предхождат във времето коментирания договор за
дарение, по силата на който са настъпили промени в правните субекти, легитимиращи се
като собственици, респ. като вещни ползватели на обекта, и въз основа на който по
изложените вече съображения следва да бъде определен кръгът на лицата, в чиято правна
сфера настъпва процесното обогатяване, обусловено от ползването на обекта.
Тук следва да се изясни, че в случая наведените от името на ответниците в отговора на
исковата молба доводи за неоснователност на предявените срещу тях искове поради липса на
сключен с ищеца договор за продажба на топлинна енергия са безпредметни, доколкото сам
ищецът не се позовава на договорно правоотношение, предявявайки процесните претенции,
а основава същите на забраната за неоснователно обогатяване.
Неоснователен и поради това негоден да обоснове неоснователност на претенциите е и
доводът, че в случая се касае за хипотеза на непоръчана доставка по смисъла на нормата на
чл. 62, ал. 2 ЗЗП. В тази връзка следва да се изясни, че тази закрила е приложима спрямо
потребители по смисъла на дефинитивната норма на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съгласно която
„потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. А в случая ответниците нямат качеството потребители, тъй
като претенцията срещу тях е основава на доставка на топлинна енергия до магазин, по
дефиниция предназначен за осъществяване на търговска дейност.
Не е спорно между страните, а и се установява от неоспорените писмени
доказателства- договор за извършване на услуга дялово разпределение в сградата, в която се
намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в
тази сграда, както и от неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза,
което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно
изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че през
релевантния за спора интервал от време сградата, в която се намира имотът, както и
конкретният самостоятелен обект са били топлоснабдени.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи на вещото лице през исковия период
3
за процесния търговски обект не е ползвана и не е начислявана топлинна енергия за
отопление и за битово горещо водоснабдяване, а единствено топлинна енергия, отдавана от
сградна инсталация, за която експертът изяснява, че е разпределяна от фирмата за дялово
разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите им по проект, както и топлинна енергия за отопление на стълбище в размер на 4 %.
В заключението си експертът е изяснил, че през исковия период монтираният в абонатната
станция топломер е преминавал периодични метрологични проверки, завършвали със
заключение за съответствие с одобрения тип, респ. за техническата и експлоатационната му
годност, въз основа на което е формирал извод, че същият е бил годно средство за търговско
измерване. Изрично вещото лице е уточнило, че технологичните разходи са приспаднати от
общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за
сметка на топлофикационното дружество, а дяловото разпределение е извършвано в
съответствие с действалите нормативна уредба и общи условия на ищеца. В заключение,
вещото лице е определило стойността на потребената през исковия период топлинна енергия
на сумата от 214.88 лева, като е съобразило издаваните изравнителни сметки, касаещи
исковия период.
С оглед на така установеното и доколкото, както бе изяснено, през исковия период
вещни ползватели на имота, който безспорно е такъв за задоволяване на небитови
(стопански) нужди, са били ответниците, именно последните е следвало на основание
разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ да сключат с ищеца писмен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди и да заплащат в изпълнение на този договор цената на
предоставения им топлинен ресурс. Като не са сторили това, а са ползвали доставяната във
връзка с имота топлинна енергия- обстоятелство, което се установява от заключението на
съдебно- техническата експертиза, ответниците са се обогатили за сметка на
топлофикационното дружество, с което в правната им сфера е възникнало задължение за
възстановяване на имущественото равновесие между правните сфери на страните чрез
заплащане стойността на потребения топлинен ресурс.
При съобразяване на така изложеното от фактическа и от правна страна следва да се
приеме за установено възникването в правната сфера на ищеца на вземане за възстановяване
на настъпилото неоснователно обогатяване, чиято обща стойност се равнява на цената на
предоставената топлинна енергия- така, както същата бе установена в хода на настоящото
производство, като доколкото по делото липсват данни за основание за ангажиране на
отговорността на всеки от ответниците в обем, различен от заявения от топлофикационното
дружество- поравно, а и по арг. от на нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се приеме, че
всеки от ответниците отговаря за половината от задължението за цената на топлинната
енергия, т. е. за сумата от по 107.44 лева, до която искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
срещу всеки от тях следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер следва
да бъде отхвърлен.
С оглед източника на процесното главно задължение- забраната за неоснователно
обогатяване, и липсата на конкретен срок за изпълнение на задължението за възстановяване
на имуществения баланс между правните сфери на страните, същото става изискуемо
незабавно- от момента на получаване на престацията, а за да бъде поставен длъжникът в
забава, до него следва да бъде отправена покана за плащане- арг. от нормата на чл. 84, ал. 2
ЗЗД, каквато в случая не се доказва да е отправена до ответниците преди началния момент,
от който се претендира обезщетение за забава, поради което следва да се приеме, че в
правната сфера на ищеца не е възникнало вземане за обезщетение за забава за исковия
период, което, от своя страна, обуславя отхвърляне на исковете с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. В тази връзка следва да се изясни от една страна, че не се установява
представената с исковата молба покана от 30.06.2022г. до ответниците да им е надлежно
връчена преди образуване на производство, а от друга- същата да касае именно процесните
задължения, още повече, че е съставена в хода на исковия период, поради което обективно не
4
би могла да касае неизтекъл към деня на изпращането й период.
Що се отнася до цената на услугата дялово разпределение и на обусловеното от нея
акцесорно вземане за обезщетение за забава, настоящият съдебен състав намира следното:
Сам ищецът твърди, а и от приобщените писмени доказателства, както и от
заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че в случая услугата
дялово разпределение по отношение на процесната сграда в режим на етажна собственост е
извършвана от конституираното на страната на ищеца трето лице- помагач. С оглед на това-
доколкото обективно услугата е предоставяна от лице, различно от ищеца, доколкото не се
установява, а не се и твърди същият да е изпълнил задължението на ответниците за
заплащане на цената на услугата топлинно счетоводство, а и доколкото в случая приложение
не биха могли да намерят които и да е общи условия на топлофикационното дружество, тъй
като последните са приложими единствено когато страните са обвързани от договорно
правоотношение, в случая не би могло да се приеме, че ищецът е обеднял с цената на тази
услуга. Поради това искът, имащ за предмет стойността на същата, както и обусловеният от
неговата основателност иск за обезщетение за забава върху тази стойност следва да бъдат
изцяло отхвърлени.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция разноски се следват и на
двете страни.
Така, на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от общо 55.02 лева (поравно от всеки от ответниците), представляваща
част от сторените в заповедното производство разноски, както и сумата от общо 341.10 лева
(поравно от всеки от ответниците), представляваща част от сторените в исковото
производство разходи за заплатени държавни такси, депозит за възнаграждение на вещото
лице, както и от определените от съда на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37 ЗПП във вр. съответно с чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ юрисконсултски възнаграждения в минимален размер с оглед липсата на
фактическа и/или правна сложност на делото, които части са съответни на уважената част от
исковете.
На основание нормата на чл. 78, ал.3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Н.
К. следва да бъде присъдена сумата от общо 213.17 лева, представляваща част от
следващите й се адвокатски възнаграждения за осъществени от нея безплатни адвокатска
защита и съдействие на всеки от ответниците в настоящото производство, чиито размери от
по 400.00 лева за ответник бяха определени от съда съобразно критериите за справедливост
и обоснованост по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА, при съобразяване липсата на
фактическа и/или правна сложност на производството, на материалния интерес по делото,
на действително положените от адвоката процесуални усилия и активност, както и на
задължителните за националните юрисдикции разяснения, съдържащи се в т. 41 (въпрос
първи) от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, която
част е съответна на отхвърлената част от исковете.
В полза на адв. К. не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение за
заповедното производство, доколкото не се установява да е осъществявала процесуално
представителство и/или да е оказвала правна защита и съдействие на длъжниците по него.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че Н. Ц. С., ЕГН **********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК
****, следната сума, формираща стойността на обедняването на „***“ ЕАД за сметка на
обогатяването й: сумата от 107.44 лева, представляваща цена на топлинна енергия,
потребена в периода от м. 11.2020г. до м. 04.2022г. в имот, представляващ магазин № 1,
находящ се в гр. София, ул. „*****“ № 13, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 10.01.2023г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума по ч. гр.
дело № 1433/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявените срещу Н. Ц. С., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че същата дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ****, разликата над установената като
дължима сума от 107.44 лева до пълния предявен размер от 116.23 лева- цена на топлинна
енергия, потребена в периода от м. 11.2020г. до м. 04.2022г., сумата от 15.82 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 31.12.2020г. до 04.01.2023г., сумата от 12.03 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 05.2020г. до м. 09.2021г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 2.38 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 04.01.2023г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че Т. Б. С., ЕГН **********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК
****, следната сума, формираща стойността на обедняването на „***“ ЕАД за сметка на
обогатяването му: сумата от 107.44 лева, представляваща цена на топлинна енергия,
потребена в периода от м. 11.2020г. до м. 04.2022г. в имот, представляващ магазин № 1,
находящ се в гр. София, ул. „*****“ № 13, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 10.01.2023г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума по ч. гр.
дело № 1433/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявените срещу Т. Б. С., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че същият дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ****, разликата над установената като
дължима сума от 107.44 лева до пълния предявен размер от 116.23 лева- цена на топлинна
енергия, потребена в периода от м. 11.2020г. до м. 04.2022г., сумата от 15.82 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 31.12.2020г. до 04.01.2023г., сумата от 12.03 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 05.2020г. до м. 09.2021г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 2.38 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 04.01.2023г.
ОСЪЖДА Н. Ц. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„***“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 27.51 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 170.55 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА Т. Б. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„***“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 27.51 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 170.55 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
ЗА да заплати на адв. Н. К., САК, личен номер ***, сумата от 213.17 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществени от нея безплатни адвокатска защита и
съдействие на ответниците в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
6
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7