№ 400
гр. *, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и седми октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20215440100451 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на В. Т. Б., В. Т. П., П. СТ. ГЛ., СТ.
СТ. В. и М. П. С. против *. Г. Ш., в която се твърди от ищците,че по силата на наследяване
от * Г., починал на 07.09.1960г. и от сина му П. СТ. ГЛ., починал на 02.08.1969г., както и
неформална делба от 07.05.1995г. и решение №*12.03.1998г. на * –т.11 са собственици на
Нива от 0,641 дка, десета категория, находяща се в м.“*о-*“ / „*“, „*“/ имот №* по картата
на землището на с.*, общ.*, при граници, съседи: имот №*-полски път на Община *, имот
№*-използваема ливада на насл. На * и имот №*- нива на насл.*, който имот по КККР на
с.* ,общ.* представлява ПИ с идентификатор *, находящ се в м.“*о-*“, с площ от 630 кв.м. с
трайно предназначение на територията-земеделска, с начин на трайно ползване нива, при
съседи: имот *, *, * и *.
Твърдят,че намеренията им били да постоят в имота къщички за гости, но не могат
да ги осъществят поради следното: В имота им е монтиран метален павилион, който им
пречи да упражняват правата си на собственост. Поради това през 2019 година се обърнали
към Кметство с. * за изясняване въпроса кой е собственик на павилиона, за да освободят
имота си от него, при което разбрали, че собственик на павилиона е ответника.
Впоследствие се обърнали и към * на Община * за съдействие. Кметът на с.* в писмо изх. №
*г, ,отправено до * на Община * сочи, че по повод заявлението им са се разбрали да
извършат геодезическо заснемане на металния фургон/павилион/ за уточняване в кой имот
попада, и че при заснемането е установено, че фургона /павилиона/ попада в техния
наследствен имот, след което е проведен разговор с ответника-собственик на фургона и
първата от ищците. При проведената среща при * ответника е заявил, че щял да помисли
дали ще премахне павилиона или да се разберат по някакъв начин, но до днес такова
разбиране помежду им няма. Впоследствие, на 10.11.2020г. получили писмо № * на * на
Община *, според което във връзка с подаденото от тях заявление вх. № */24.07.2020г.
ответника е представил договор за продажба, протокол от 26.01.1993г. , фактура № * от
09.04.1993г. , скица на имот /прилежащ терен/, които в копия им били изпратени заедно с
писмото. От посочените документи установили, че въз основа на публичен търг, проведен на
26.01.1993г., договор за продажба от 01.03.1993г. и фактура N9 * от 09.04.1993г., ответникът
е закупил от ЛС на * с.* метален павилион, който без всякакво основание и необходимите
документи и книжа е поставен в техния имот. Към изпратените им от * на Община *
документи е приложена скица /без номер и дата на издаване/ на имот, придаден към
1
селскостопанска постройка, която невярно е посочена като масивна сграда и невярно е
посочено и местонахождението й. В тази скица към металния павилион без каквото и да е
основание, без необходимите документи е определен прилежащ терен от 2.366 дка и то при
условие, че имота им е само 0.641 дка като е посочено , че това е извършено на основание
Наредбата за необходимата земя за изграждане на строителни обекти/ДВ бр.101/1982г/.
Сочената скица е издадена без основание , тъй като наредбата визира строителни обекти, а
не преместваеми движими вещи, какъвто се явява процесния павилион. Процесният
павилион не е нито сграда, нито представлява съоръжение по чл.1, ал.1, т.4 ППЗСПЗЗ.
Именно поради това на наследници * Г. е възстановено в реални граници правото на
собственост върху имота.
Твърди се от ищците, че описания павилион се намира в имота им в нарушение
разпоредбата на чл 56 ,ал.5 от ЗУТ без разрешение за поставяне и без тяхно писмено
съгласие. Той е незаконен обект, който им пречи да упражняват правата си на собственост
върху имота си, тъй като е поставен в югозападния ъгъл на имота откъм пътя и пречи на
свободното им влизане в имота им, затруднява достъпа до него и като незаконен обект
пречи на нормалното ползване и обслужване на имота им. Павилиона е с неугледен външен
вид -ръждясал и загрозява имота им. Павилиона е около 4.60 на 6 метра и заема не малка
площ от имота, поради което не могат да упражняват правата си на собственост в пълен
обем и не са длъжни да го търпят в имота си, а и прави невъзможно осъществяването на
инвестиционните им намерения в имота. Освен това, в последно време се появили
кандидати за закупуването на имота им, но когато разберат, че павилиона не е техен и
засега не могат да го премахнат, се отказват за закупят имота. Поради посоченото и на това
основание павилиона е пречка да упражняват правата си на собственост и да се разпореждат
с имота си.
Във връзка с посоченото, на 25.01.2021г. изпратили на ответника покана с
препоръчано писмо с известие за доставяне, с която го поканили в срок до 15.03.2021г. да
освободи имота им като премахне от него металния си павилион, но въпреки, че е получил
поканата ни на 05.02.2021г. в дадения му срок ответника нито отговорил, нито пък
премахнал павилиона си.
Молят съда да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да демонтира и
премахне металния си павилион от имота на ищците, подробно описан в обстоятелствената
част на исковата ни молба , респ. ищците да направят това за сметка на ответника.
Претендират и за разноски по водене на делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
предявеният иск. Твърди, че правото на собственост върху процесния метален павилион,
ведно с правото на строеж върху същата постройка е придобил през 1993г., по силата на
Договор за продажба, сключен на 01.03.1993г. с * на СС *, въз основа на спечелен от него
търг, което е констатирано в Протокол от 26.01.1993г. и заплатена продажна цена, посочена
във фактура №* от 09.04.1993г. Въпросната сграда е построена от * и е част от
селскостопански двор /овчарник - сеновал/. В Указания с №06-00- 131/25.09.1992г. на
Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на
поземлената собственост, относно продажбите на търг на дълготрайни активи на *,
изпратени до ликвидационните съвети и общините в страната са дадени указания са
направени предписания по прилагането на действащите към момента нормативни актове,
касаещи разпореждането с постройките и със земите, върху които е извършено
строителството. В този документ изрично е посочено, че правото на строеж върху
кооперативна и държавна земя включва и правото на ползване на незастроената част от
земята дотолкова, доколкото това е необходимо за използване на постройката според
нейното предназначение /чл.64 ЗС/, както и че прехвърлянето на вещните права върху
недвижимия имот, включително и земята се извършва чрез подписване на договор между
купувача и * и общината, което е извършено и в настоящия случай. Посочено е още, че при
продажба на търг на сгради, ликвидационните съвети ведно с правото на собственост върху
сградата прехвърлят и правото на собственост върху застроената държавна земя, като
2
нейният размер се определя от площта на парцела - за земите, в строителните граници на
населените места, а за териториите извън тях - съобразно Наредбата за необходимата земя
при изграждане на строителни обекти. В съответствие с нормативните разпоредби, валидни
към момента на придобиване на собствеността върху вещта, на основание Наредбата за
необходимата земя при изграждане на строителни обекти (ДВ бр.101/1982г.) му е
определена придаваема към сградата земя в размер на 0,235 дка, като за това, по надлежният
ред му е издадена скица, изготвена от техническо лице - В. *, подписана и подпечатана от
Председателя на Общинската поземлена комисия - инж.К.*. Следователно, налице е валиден
документ, с който е определен размерът на придаваемата земя, посочени са реалните
граници на прилежащия към сградата терен и същият е определен вече като самостоятелен
парцел, който той, ведно със сградата ползва и владее непрекъснато и необезпокоявано като
собственик, в продължение на повече от 28 години, считано от придобиването му на
01.03.1993г., до настоящия момент.
С Решение на поземлена комисия №* от 12.03.1998г., на ищците е възстановен
поземлен имот - Нива от 0.641 дка, в местността „*о“ - *, с №* по картата на землището,
като част от процесната постройка и малка част от прилежащия й терен /около 50 кв.м,
общо/ от определения по скицата придаваем терен от 0.235 дка, попадат в този имот. Твърди
се от ответника, че именно поради това, посочената нива с площ от 0.641 дка или поне тази
част от нея, в която е разположена процесната сграда, е възстановена на наследниците
незаконосъобразно, в нарушение на действащите към момента законови разпоредби, без да
се отчете фактът на извършеното в имота строителство и последващото разпореждане със
сградата и прилежащият й терен.
Съгласно чл.2, т.З от ЗСПЗЗ не са земеделски земи тези, върху които е извършено
строителство. Също така, на основание чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ, не се
възстановява правото на собственост на земите, върху които е извършено строителство или
са проведени мероприятия. Собствениците на такива земи е следвало да се обезщетят по
друг, посочен в същата норма ред. С оглед на гореизложеното, оспорва твърденията на
ищците, че павилионът е поставен в техния имот, като твърди, че той е собственик и на
земята, върху която същия е поставен и на прилежащия към нея терен, тъй като същият им е
възстановен в нарушение на закона и след извършената продажба и придобитите от него
права, като оспорва и твърденията им, че павилионът е поставен на това място без всякакво
основание. Невярно е и изтъкнатото в исковата молба твърдение, че по посочената скица
неправилно към процесната постройка е определен прилежащ терен от 2.366 дка. Този терен
е определен като прилежащ и е придаден към две други постройки - собственост на
ответника, които са били част от споменатия стопански двор, но са разположени в друг
поземлен имот, находящ се под пътя и не касаят нито процесния павилион, нито
възстановения на ищците имот №*. Отделно от това, противно на твърденията на ищците
счита, че по смисъла на чл.110 от СЗ и съобразно приложимата съдебна практика,
процесният павилион представлява недвижима вещ, трайно прикрепена към земята, тъй като
е постройка с носеща метална конструкция, прикрепена върху бетонна основа, състояща се
от вертикални и хоризонтални носещи елементи и връзки, както и добавени строителни
елементи, и която конструкция и цялост не може да бъде отделена без разрушаването й.
Именно поради това и въз основа на действащата към момента Наредбата за необходимата
земя при изграждане на строителни обекти към сградата му е определен и прилежащ терен.
За нарушение в хипотезата на чл.56, ал.5 от ЗУТ, каквото твърдение е наведено в исковата
молба не може да става въпрос, тъй като нормата на чл.56, ал.1 ЗУТ касае поставянето на
преместваеми обекти, какъвто процесният не е. Оспорва посоченото като доказателство
„геодезическо заснемане", като счита, че същото не представлява документ по смисъла на
закона, а е само един чертеж, без да е посочен неговият съставител, компетентността му,
както и в какво качество е съставил документа, и без да са налице всички други реквизити
на едно валидно писмено доказателство. С оглед на това, не следва се приемат за
достоверни твърденията, че е извършено геодезическо заснемане, както и направените въз
основа на него изводи, че постройката попада именно в имота на ищците.
3
На основание Договор за продажба от 01.03.1993г. противопоставя на ищците
своето право на собственост върху постройката, ведно с правото на строеж върху същата и
прилежащият й терен. Като евентуално предявява възражение за изтекла придобивна
давност на правото на собственост върху прилежащият към сградата терен в размер на 0,235
дка, част от които попадат във възстановения на ищците имот, чието владение осъществява
непрекъснато и необезпокоявано като собственик, в продължение на повече от 28 години,
считано от придобиването му през 1993г., до настоящия момент. Прави възражението и за
изтекла придобивна давност на правото на строеж върху сградата и прилежащият й терен,
което владение той упражнява непрекъснато и необезпокоявано от момента на
придобиването до настоящия момент, и което му дава правото да владее и ползва имота на
законно правно основание.
Счита, че търсената от ищците защита в случая не може да се реализира по реда на
чл.109 от ЗС, тъй като с негаторен иск се търси защита на нарушени права, тогава когато
собственикът владее вещта, но действия на друго лице накърняват или застрашават
владението и изобщо правото на собственост. Според съдебната практика, предпоставка за
предявяване на иска са например периодични посегателства върху вещта, без обаче да се
осъществява постоянно нарушаване на владението. В настоящият случай, ответникът
противопоставя свои права на собственост, основани както на покупко - продажба и
следващите се от нея права, така също и на безспорно осъществявано владение върху имота,
в продължение на 28 години, което продължава и до днес, поради което възниква спор за
материално право, който се явява преюдициален спрямо настоящото производство и следва
да бъде разрешен по друг процесуален ред.
В с.з. ищците р. пр. не се явяват.Поддържат иска чрез пълномощника си адв.*.
Представя и писмени бележки.
Ответникът р. пр. се явява лично и с пълномощника си адв.*, която оспорва
иска.Представя и писмени бележки.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Ищците са наследници на * Г., б.ж. на с. *, починал на 07.09.1960г., видно от
Удостоверение за наследници изх.№*/ 21.07.2020г., издадено от кметство с.*, общ.*.
С Решение №*12.03.1998г., на * / сега ОСЗ/ влязло в сила от 07.09.2006г., в т.11 е
възстановено правото на собственост на наследници на * Г. по реда на ЗСПЗЗ в стари
реални граници на 21 бр. земеделски имоти в землището на с.* общ.*, сред които в т.11 -
Нива от 0,641 дка, десета категория, местност „*о-*“, съставляващ имот №* по картата на
землището, при граници /съседи/: №*-полски път на Община *, №*-използваема ливада на
насл. на * и №*-нива на насл. на *.
Съгласно Скица на Поземлен имот №*/23.02.2021г. възстановеният с т.11 от
посоченото решение имот представлява по КККР на с.* общ.* ПИ с идентификатор * с
площ от 630 кв.м. в м.“*о-*“, трайно предназначение на територията-земеделска, начин на
трайно ползване-нива, при съседи: *,*, *, *.
Представен е Договор за продажба от 01.03.1993г., сключен между * на * с.* –
продавач и ответника ИВ. Г. Ш. –купувач, видно от който продавачът продава на купувача
чрез публичен търг Метален павилион с. *. Представен е и Протокол от 26.01.1993г. за
проведения публичен търг с явно наддаване, в който е отразено, че търга за метарен
павилион е спечелен при цена 18180лв. от ИВ. Г. Ш.. Цената е платена от купувача ,
съгласно Фактура №*/09.04.1993г.
Представена е Скица на имот, придаден към селскостопанска постройка , издадена
на основание Наредба за необходимата земя при изграждане на строителни обекти /ДВ
бр.101/2,601 дка и Геодезическо заснемане на метален фургон и паянтови навеси/ на л.29 и
л.30 от делото/.
С покана от 21.01.2021г., получена от ответника на 05.02.2021г. ищците са
4
поканили ответника в срок до 15.03.2021г. да освободи имота им, като премахне от него
металния си преместваем павилион.
Разпитан, свидетелят * казва,че имотът та ищците, за който се води делото се
намира в местността „*о“ в землището на с.* и е с площ около 6-7 ара. Ищците я имат
тази ливада по наследство от * Г.. В този имот ,в югозападния му край , се намира
ламаринен павилион, около 30 кв.м, за който знае, че е на ответника., който е купил
павилиона при ликвидацията на АПК-то. Павилиона е там отпреди 2000г. В този край на
имота минава път. Павилиона е на самия път и не може спокойно да се влезе в имота. От
там е подхода за имота и пречи на ищците да си използват имота. Сочи също, че ищците са
искали да построят в имота вилички за децата си, обаче павилиона пречи на построяването
им. Сочи също, че ищците са ползвали този имот до преди 7-8 г. Имота бил разоран, сели
си картофи, моркови и след това започнали да го косят. След тези 7-8г. го ползвал *. Знае, че
са му го дали под наем ищците В.Б. и В.П.. Сега * ползва за косене ливадата на ищците.
Ответникът И.Ш. не ползва павилиона. Ползва го *. Не знае кой е дал на * да го ползва
павилиона. Знае, че * П. е дал на * да ползва ливадата, тъй като лично видял, че като си
дошъл * юли месец в с.* * го видял и му казал „Яла да ти дам наема“ и си му платил.
Казал, че наема е за ливадата, за имота. Освен този имот нямат други имоти там ищците.
Свидетеля сочи, че до 1997г. баща му е ползвал павилиона, като И.Ш. му го бил дал да го
ползва, а земята си я ползвали ищците.
Свидетелят * сочи, че имота за който се води делото в м.“*“ с.* е на наследниците на
* Г.. В този имот има една барака ламаринена, която била на АПК-то и в последствие се
закупила от И.Ш..Сочи,че бараката няма фундамент, поставена е направо на земята.
Основата може би е цимент, тъй като е било склад. Павилиона е там откогато е построен
обора, но не може да каже от коя година е там. Там, където е павилиона бил входа към
ливадата на наследниците на Г.. Павилиона заема югозападната част от имота. Според
свидетеля това е ламаринена барака, която може да се премести с техника. За да ползват
имота си ищците трябва да заобикалят през други ливади. Сочи, че наследниците на Г. са си
ползвали този имот до преди 7-8 г.В началото го разорали с трактор, бил градина, после
запустял и станал ливада, която косили. Сега * ползва имота. Наследниците на * Г. са му го
дали да го ползва. Последно на 20.06.2021г. е имало събор в с.* и * донесъл пари и платил
наем на В.П.. Сочи също, че един от наследниците на * Г. е искал да си ползва имота, искал
да си строи вила, но имало спорове за този имот за бараката която му пречи, за да строи там.
Идват много хора да купуват имоти и търсят, но като видят „бунището там“ и се отказват да
купуват имота. Бараката е ръждива, корозирала и неподдържана, загрозява го , а ищците
трябва да влизат през съседен имот.,за да стигнат до имота си. Може да се влиза в имота
през имот 179, който е път. Частта от имота, където е павилиона ищците не могат да я
ползват, заради павилиона. Знае,че павилиона е на И.Ш..
Свидетелят * сочи,че павилиона на И.Ш. в м.“*о“ към 1997г., от както се занимава с
овце е бил построен. До 2010г. го е ползвал един дърводелец., а от 2010г. до сега павилиона
го ползва той. Предоставил му го е И.Ш.. Там си е сложил печка и си гледа животни,
съхранява фураж и поддържа павилиона. Сочи, че ползва павилиона и около него земята,
около половин декар. И.Ш. го е закупил павилиона около 1993г. Според свидетеля нищо не
пречи на ищците да си ползват имота. Павилиона е на границата, на пътя. Има си свободен
широк път, павилиона не пречи за минаване. Ползва имота под наем от наследниците на
П.Г. от 5-6 години. Плаща им наем.
Свидетелят * сочи, че павилиона е закупен през 1992-1993 г. от И.Ш. , като сега го
дава под наем на *. Преди това го е ползвал * за дърводелска работилница. Сочи, че
павилиона, така както е разположен, не пречи на имота на ищците. Може да се мине в
имота, навсякъде са ливади, има си път. Имота, върху който е разположен павилиона не
знаме на чий е , не знае границите на имота и колко е площта му, не знае и кой го ползва.
По делото е назначена и изслушана СТЕ, вещото лице по която дава заключение, че
от огледа и измерването на място в местност „*о-*”, землище с.* е установила, че процесния
метален павилион се намира в близост до път без трайна настилка. Процесният имот
5
представлява метален павилион, изграден върху бетонова площадка от метална конструкция
лек тип от вбетонирани метални колони, метални греди, метални покривни греди, под -
бетонна площадка, стени - обшивка от метални платна и плоскости от талашит, таван -
фазер, монтиран на метална рамка, метална дограма за прозорци, като голяма част от
прозорците са без стъкла на мястото, на които са поставени етернитови плоскости, входна
врата от метална дограма с плътна и остъклена част, фасади - метална обшивка от профилна
(нагъната) ламарина и гладка ламарина, метална мрежа на прозорците без стъкла, покрив -
едноскатен, покрит с ламарина, борд с обшивка от профилна (нагъната) ламарина,
инсталация - ел. за осветление. Металният павилион е ръждясал. Процесният метален
павилион е с размери 6,07м на 4,65м, измерени на място, а площта му е 28,22 кв.м.
Вещото лице сочи в заключението си, че от огледа на място и съгласно
„Геодезическо заснемане“ на метален фургон и навеси към него в имот * по КК на земл.* в
съседство на с.*” (лист 30 от делото) процесния метален павилион се намира в югозападната
част на имота на ищците, като част от него попада в имот с №*.Част от Металният павилион
с площ от 25,02 кв.м попада в югозападната част на имота на ищците - имот с №* и част с
площ от 3,20 кв.м попада в имот с №*.
Вещото лице посочва също,че достъп до имота на ищците - №* има от имот с №* с
НТП- За сескостоп., горски, ведомствен път и от имот с №* в землището на с.* с НТП-за
второстепенна улица, като счита, че процесния метален павилион не затруднява достъпа до
имота на ищците. Според вещото лице процесният имот не е масивна сграда, а представлява
метален павилион, изграден от метална конструкция лек тип. Металният павилион е
„строеж” по смисъла на т.38 от §5 на ДР от ЗУТ. Процесният метален павилион е изграден в
земеделска земя и не попада в хипотезата на временен преместваем обект. Вещото лице не е
открило разрешение за поставянето му.
На „Скица на имот придаден към селскостопанска постройка” (лист 29 от делото
местонахождението на твърдяната селскостопанска постройка е нанесено сравнително
вярно. На „Геодезическо заснемане на метален фургон и навеси към него в имот * по КК на
земл.* в съседство на с.*” на лист 30 от делото процесния метален павилион е нанесен
вярно.
На „Скица на имот придаден към селскостопанска постройка” (лист 29 от делото) са
нанесени две стопански постройки, като за постройка означена с „ПС” е нанесен имот с
площ 0,235 дка и за постройка означена с „2МС“ е нанесен имот с площ от 2,366 дка.
Общата площ на двата имота възлиза на 2,601 дка. Местоположението на определените
2,601 дка е както следва: имот с площ 0,235 дка се намира в землището на с.*, като малка
част от имота попада в имот с №*, а по-голямата част попада в имот с №* по КККР на с.*;
имот с площ 2,366 дка се намира в землището на с.* и попада в имоти с №* и №* по КККР
на с.*, общ.*.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Искът, основан на чл. 109 от ЗС е възможност, средство за правна защита на
собственика срещу всяко неоснователно действие, бездействие или създадено състояние,
което му пречи да упражнява своето право, според предназначението на имота или в
съответния обем на правото на собственост. Правото на собственост е призната и
гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда
фактически и юридически с определена вещ, както и да иска от всички други лица да се
въздържат от въздействие върху нея.Функцията на иска е да предотврати неоснователните
действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях.
При упражняването на иска по чл.109 ЗС, ищецът следва да докаже правото си на
собственост и заедно с това обстоятелствата (основанията), които са предизвикали
потърсената съдебна защита. Неоснователно по смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС е всяко
действие, което пречи на собственика да упражнява правото си на собственост (владение,
ползуване и разпореждане) и не се основава на законова разпоредба, ограничаваща това
право.
6
Предявеният иск е основателен по следните съображения:
Безспорно се установи, че собствеността на процесния имот –Нива от 0,641 дка в
м.“*о-*“, землище с.*,представляваща ПИ с идентификатор * по КК на с.* е възстановена по
реда на ЗСПЗЗ с влязло в сила решение №*12.03.1998г. на */ сега ОСЗ-*/ на наследници на
* Г. , както и че ищците са негови законни наследници.
Няма спор също,че ответникът е собственик на метален павилион с площ от 22,28
кв.м. , от който с 25,02 кв.м попада в югозападната част на имота на ищците с
идентификатор *., като е придобил собствеността върху павилиона през 1993г. по реда на
чл.48 ал.8 от ППЗСПЗЗ от * на *.
Съдът, предвид конструкцията на павилиона и начина на закрепването му към
земята, подробно описани в заключението на вещото лице, намира за неоснователно
становището ищците,че процесния павилион има характеристиките на преместваем обект
по смисъла на §5 т.80 от ЗУТ. Съдът споделя извода на вещото лице,че процесния павилион
представлява „строеж“ по смисъла на §5 т.38 от ЗУТ.
Неоснователно е становището на ответника,че имота е възстановен на ищците
незаконосъобразно-в противоречие с чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ. Съдът намира, че попадащият в
имота на ищците метален павилион не е пречка по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ за
възстановяване на собствеността на имота в полза на ищците, поради следното:
Възстановеният на ищците имот не попада в границите на урбанизирана територия
(населено место), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон.
При преценката за законосъобразността на възстановяването на земеделски имоти извън
строителните граници на населените места, приложение намира чл.10 б ал.1 ЗСПЗЗ. По
смисъла на посочената разпоредба, пречка за реална реституция на земята има при
осъществено към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ мероприятие или застрояване на терена
от *, държавни предприятия или др. ЮЛ. Посочената разпоредба не въвежда изискване да са
били спазени процедурите по отреждането на терена за строителство или за друго
мероприятие, за законност на строителството, както и за предоставянето на сградите или
другите съоръжения за стопанисване на определена държавна организация. Не е установено
изискване и за площта на сградите и вида на конструкцията им, както и за начина им на
прикрепване към земята. Достатъчен е обективният факт на извършено в имота
строителство или за осъществено мероприятие, служещо за задоволяване на съответните
важни държавни и обществени нужди, за да се отрече възможността за възстановяване на
собствеността върху земята по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно трайно установената съдебна
практика, разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, за разлика от чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, има
предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на такова мероприятие или
застрояване на терена, което представлява комплекс от строителни дейности .
Единствено така осъщественото комплексно благоустройствено мероприятие върху
земеделска земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ представлява пречка за реституцията на
земята. Преценката дали е налице пречка по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за
възстановяване на собствеността се преценява въз основа на легалните определения на
понятията Строителни дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на
собствеността, дадени в § 1в, ал. 1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ. В случая, наличието на процеснатата
постройка- метален павилион в имота на ищците, не може да се определи като комплексно
мероприятие или застрояване по смисъла на посочената разпоредба, поради което имота,
който е със земеделски характер законосъобразно е възстановен на ищците по реда на
ЗСПЗЗ.
Неоснователно е и становището на ответника, че освен собствеността на металния
павилион е придобил и правото на строеж върху земята, както и че на основание Наредбата
за необходимата земя при изграждане на строителни обекти / ДВ бр.101/1982г./ му е
определена придаваема към сградата земя в размер на 0,235 дка, за което му е издадена и
приложената към отговора на исковата молба скица. Съгласно чл.45 ал.3 от ППЗСПЗЗ/ в
редакцията му към 1993г./ Нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и
съоръжения по чл. 1, ал. 1, т. 3 и 4, собственост на * и другите прекратени по § 12 от ПЗР
на ЗСПЗЗ организации извън строителните граници на населените места, се установяват по
искане на * или служебно от регионалните служби "Земя и земеползване" с протокол и
заверена скица, копия от които се предоставят на ПК и на МЗХП. В случаите, когато
терените са били предоставени безвъзмездно по установения ред, както и когато не са
предоставени по съответния ред, но са застроени със средства на организациите по § 12 от
ПЗР на ЗСПЗЗ , тези обстоятелства се отразяват в протокола. В тези случаи служба
7
"Държавни имоти" извършва актуването само на прилежащите терени по реда на Наредбата
за държавните имоти. Стойността на прилежащите терени извън или в строителните граници
на населените места се определя след търга в същото съотношение, както при първоначално
определената цена на земята и на постройките върху нея, и се дължи по Републиканския
бюджет. В настоящото производство не се събраха доказателства по надлежния ред да е
определен прилежащ терен към процесния павилион и същият да е заплатен от ответника,
нито се установи от свидетелските показания, че ответникът е владял от 1993г. и до сега
твърдения от него прилежащ терен и да го е придобил по давност.
Предвид изложените съображения, в настоящото производство в съответствие с
доказателствената си тежест ищците при условията на пълно и главно доказване
установиха, че са собственици на процесния имот с индентификатор * по КК на с.*,общ.*.
Налице е и втората предпоставка за уважаване на иска по чл.109 от ЗС- металния павилион
на ответника без основание е поставен в имота на ищците, с което на ищците се създават
пречки да упражняват правото си на собственост върху възстановеният им по реда на ЗСПЗЗ
имот в пълен обем. Макар и да не се установи, че павилиона затруднява достъпа им до
имота, ищците неоснователно са лишени от възможността да ползват частта от имота, заета
от павилиона.
По изложените съображения искът е основателен и доказан и следва да се уважи,
като ответника бъде осъден да преустанови неоснователните действия, с които пречи на
ищците да упражняват правото си на собственост върху процесния недвижими имот в пълен
обем, като премахне за своя сметка находящия се в югозападната част на имота на ищците
метален павилион.
С оглед изхода на спора, ще следва на осн.чл.81 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът И.Ш. да бъде осъден да заплати на ищцата В.Б. направените от нея разноски по
водене на делото в размер на 880,00лв., от които 30,00 лв. за ДТ, 250,00 за вещо лице и
600,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. Г. Ш., ЕГН ********** с адрес с.*, общ.*, ул.“*“ №30 да
преустанови неоснователните действия, с които пречи на В. Т. Б., ЕГН ********** с адрес
гр.*, ул.“*“ №11, В. Т. П., ЕГН ********** с адрес гр.*,ул.“*“ №14, П. СТ. ГЛ., егн
********** с адрес гр.*, ул.“*“ №22, СТ. СТ. В., ЕГН ********** с адрес гр.*, ул.“*“ №6 и
М. П. С., ЕГН ********** с адрес гр.*, ул.“*“ №2а да упражняват в пълен обем правото си
на собственост на Поземлен имот с идентификатор *, находящ се в м.“*о-*“, землището на
с.* с площ от 630кв.м. с трайно предназначение на територията-Земеделска, начин на трайно
ползване-нива, десета категория, при съседи : *, *, * и *, като премахне за своя сметка
находящия се в югозападната част на поземления имот с идентификатор * метален
павилион.
ОСЪЖДА ИВ. Г. Ш., ЕГН ********** с адрес с.*, общ.*, ул.“*“ №30 да заплати на
В. Т. Б., ЕГН ********** с адрес гр.*, ул.“*“ №11 разноски по водене на делото в размер на
880,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *ски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
8