Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 25.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на двадесет
и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря КАТЯ ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 00274 по описа
на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба вх. № 19506/20.07.2018г. подадена
ОТ:
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* Гр. П. 2303 кв.„Мошино” ТЕЦ „Република”
представлявано от Изпълнителния директор
Срещу: М.С.М.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
с искане
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищеца му дължи
сумите както следва: сумата 719.20 лв. /Седемстотин и деветнадесет лв. и 20
ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2017 г., сумата 94.42 лв. /Деветдесет и четири лв. и 42
ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 10.07.2016 г. до 26.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
719.20 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 22.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Установено
е, че ответника е починала в хода на производстовото, поради което и съдът с
Определение 1518/04.05.2020г. на основание чл. 227 ГПК е заличил ответника
ответника М.С.М., починал на ***г. като страна в производството, конституирал е
като ответниците на мястото на починалата на ***г. М.С.М., правоприемниците й Х.П.Х.,
К.Х.П. и М.Х.П. и е приел изменението на иска във връзка с настъпилото
правоприемство, а именно същия да се счита предявен, както следва:
1. Срещу Х.П.Х., по отношение на който се
иска да бъде признато, че дължи на ищеца сумата в размер на 295,99лв.,
представляваща 4/6 ид. част от общият дълг в размер на 443,99 лв. (от които
главница в размер на 243,59лв. за периода 01.05.2017 -30.04.2019Г. законна
лихва в размер на 52,40лв. за периода: 09.07.2017 -04.12.2019Г.), както и
законната лихва върху главницата от 243,59лв; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
2. Срещу К.Х.П., по отношение на която се
иска да бъде признато, че дължи на ищеца сумата в размер на 74,00 лв.,
представляваща 1/6 ид. част от общият дълг в размер на 443,99 лв. (от които
главница в размер на 60,90лв. за периода 01.05.2017 -30.04.2019Г. законна лихва
в размер на 13,10лв. за периода: 09.07.2017 -04.12.2019Г.), както и законната
лихва върху главницата от 243,59лв; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
3. Срещу М.Х.П., по отношение на който се
иска да бъде признато, че дължи на ищеца сумата в размер на 74,00 лв.,
представляваща 1/6 ид. част от общият дълг в размер на 443,99 лв. (от които
главница в размер на 60.90лв. за периода 01.05.2017 -30.04.2019Г. законна лихва
в размер на 52,40лв. за периода: 09.07.2017 -04.12.2019Г.), както и законната
лихва върху главницата от 13.10 лв; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД твърди, че между топлопреносното
предприятие и първоначалния ответник била налице облигационно правна връзка
създадена по повод продажба на топлинна
енергия, тъй като ответника притежавал
за процесния период качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди” по
смисъла на Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а отношенията между тях били уредени
по начин установен в Общи условия съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ и публикувани във
в-к "СъП." бр.29 от 29.04.2008г. Съществуващото правоотношение било
възникнало с присъединяване на имота, към топлопреносната мрежа и откриване на
партида на абоната на топлофициран имот и в качеството си на "клиент на
топлинна енергия за битови нужди" и съгласно Общите условия на договора -
ответника бил задължен в 30-ет дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнася да заплати потребената топлинна енергия в размер посочен в
ежемесечните фактури. .На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост/CEС/. се извършва чрез система
за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от закона.В конкретния случай, по време на процесния
период лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ е извършвало
услугата „дялово разпределение на топлинната енергия” в изпълнение на
разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗЕ.Съгласно чл. 155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите
за топлинна енергия, са начислявани от топлофикация по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период, са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата топлинен счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие
с Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяване /НТ/. При
условие, че резултатът от изравнителните сметки на ответника със сума за
доплащане, то тя са прибавя към дължимата сума за процесния период. В случай,
че резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най -
старото.
Всеки един от тримата конституирани ответници, наследници на
първоначалния ответник в законоустановения едномесечен срок от получаване на
съобщението, чрез назначения му особен представител е подал отговор, с който
оспорва предявената искова претенция по основание и размер, тъй като няма
качеството на потребител на топлинна енергия.
В
открито съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова
претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по
делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответниците, в открито съдебно заседание, редовно призовани се представляват от особен представител, който оспорва
изцяло предявената искова претенция при подробно изложени съображение и в
писмено възражение и писмени бележки.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д 5867/2018
по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-
първоначалния ответник в настоящото производство.
По
образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение № 4375/23.08.2018.
Съдът
не е успял да връчи лично на ответника заповедта за изпълнение, същата му е
връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК, предвид на което и
съдът е дал указания на заявителя в заповедното производство ако желае в
едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането.
В хода на
образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответника
оспорва, че е в договорни отношения с ищеца, тъй като не е собственик на имота
и не дължи претендираните от ищеца суми.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на
ищцовото дружество сумата в общ размер 443.99
лв.
Така предявеният
иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на ответниците
да заплатят сумите, като предвид характера на иска в настоящото производство на
първо място следва да бъде доказано наличието на облигационна връзка между
страните предвид направеното оспорване на ответника, че е потребител на
топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр. П., ул. „***“, *** и няма качество на клиент на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. При това под клиент на топлинна
енергия по смисъла на тази разпоредба се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие “право на ползване”.
Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява
въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо
сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно
като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент,
респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана
топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на
собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е
необходимо сключването на последващ договор. За да бъде уважен така предявеният
иск, ищцовото дружество е следвало да установи, че ответникът е имал качеството
на клиент по смисъла на чл. 153 на ЗЕ.
В конкретния случай
е направено възражение за липса на това качество, което прави този факт спорен
между страните по делото.
Действително през
процесния период настоящите ответници не са били собственици на имота. Видно от
приложените по делото доказателства, той е бил собственост на техния общ
наследодател – М.С.М.. С определението за насрочване на делото съдът изрично е
указал на ищеца, че не сочи доказателства, че ответника М.М. е била собственик,
респ. ползвател на имот в топлоснабдена сграда, пораждащо качеството на „клиент
на топлина енергия“, че настоящите
ответници са нейни наследници, които са приели наследството като съвкупност от
права и задължения, както и че счетоводните книги са редовно водени. При това положение, по силата на чл. 154
от ГПК ищцовото дружество е било длъжно да ангажира доказателства, че М.М. е била
собственик или притежава ограничено вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, както и че нейните наследници са приели наследството.
Касателно
настоящето производство са ангажирани достатъчно доказателства, че ответницата М.М.
приживе е била собственик на процесния имот. Видно от приложеното удостоверение
за наследници отвентиците са наследници на М.М.. По делото обаче не са събрани
накакви доказателства, че последните са приели наследството оставено от М.М.
като съвкупност от права и задължения, част от които са й задълженията за
доставена но незаплатена топлинна енергия през процесния период.
По тези съображения
съдът намира, че иска следва да бъде изцяло отхвърлен.
По
отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013
на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и
разпределяйки отговорността за разноските, както в исковото така и в
заповедното производство, и предвид цялостното отхвърляне на исковете на ищеца
не следва да му бъдат присъждани сторените разноски, по отношение на ответниците
– същите бяха представлявани от особен представител, поради което и в хода на
производството не са сторили разноски.
Водим от горните мотиви и на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният
по отношение на Х.П.Х. с ЕГН ********** *** иск да бъде установено че ДЪЛЖИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.
2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор сумата
в размер на 295,99лв., представляваща 4/6 ид. част от общият дълг в размер на
443,99 лв. (от които главница в размер на 243,59лв., представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се на адрес гр. П., ул. „***“, *** за периода 01.05.2017г.
-30.04.2019г. и законна лихва в размер на 52,40лв. за периода: 09.07.2017г.
-04.12.2019г.), както и законната лихва върху главницата от 243,59лв; считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният
по отношение на К.Х.П. с ЕГН ********** *** иск да бъде установено че ДЪЛЖИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.
2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор
сумата в размер на 74,00 лв., представляваща 1/6 ид. част от общият дълг в
размер на 443,99 лв. (от които главница в размер на 60,90лв., представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес
гр. П., ул. „***“, *** за периода 01.05.2017г. -30.04.2019г. и законна лихва в
размер на 13,10лв. за периода: 09.07.2017г. -04.12.2019г.), както и законната
лихва върху главницата от 60.90 лв; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният
по отношение на М.Х.П. с ЕГН **********,*** иск да бъде установено че ДЪЛЖИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.
2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор
сумата в размер на 74,00 лв., представляваща 1/6 ид. част от общият дълг в
размер на 443,99 лв. (от които главница в размер на 60,90лв., представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес
гр. П., ул. „***“, *** за периода 01.05.2017г. -30.04.2019г. и законна лихва в
размер на 13,10лв. за периода: 09.07.2017г. -04.12.2019г.), както и законната
лихва върху главницата от 60.90 лв; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от
същото за прилагане по ч.гр.д. 5867/2018
по описа на съда, като същото бъде върнато и докладвано на съдията-докладчик
издал заповед № 4375/23.08.2018
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.