Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на трети декември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 3020 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 187406 от 31.08.2020 г.,
постановено по гр. д. № 45692/2019 г., по описа на СРС, ІІ ГО, 53 състав, е
признато за установено, че на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
с чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр.
с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, З.А.А. и Т.П.А. дължат
на „Т.С.“ ЕАД, разделно, всеки по 1/2, следните суми: сумата от 1 586, 96
лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2014
г. до 30.04.2017 г., сумата от 236, 01 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2015 г. –
04.12.2017 г., сумата от 41,70 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 14.12.2017 г. до окончателното плащане. Отхвърлен е
предявеният иск за цена на доставена топлинна енергия за сумата над уважения
размер от 1 586, 96 лв. до пълния предявен размер от 1 811, 24 лв.,
както и искът за обезщетение за забава върху цената за дялово разпределение в
размер на 6, 02 лв. за периода 15.09.2015 г. – 04.12.2017 г. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от общо 200 лв., представляваща разноски в исковото и
заповедното производство.
С решение № 20279459 от 11.12.2020
г., постановено по гр. д. № 45692/2019 г., по описа на СРС, ІІ ГО, 53 състав, влязло
в сила на 22.01.2021 г., на основание чл.247 ГПК, е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №
187406 от 31.08.2020 г., постановено по посоченото гражданско дело, като вместо
„отхвърля искът за главница за сумата над 1 586, 96 лв. до пълния предявен
размер от 1 811, 24 лв.” следва да се чете „отхвърля искът за главница за
сумата над 1 586, 96 лв. до пълния предявен размер от 1 811, 24 лв. и
за периода от м.05.2014 г. до м.10.2014 г.”, както и на основание чл.248 ГПК, е
допълнено решение № 187406 от 31.08.2020 г., в частта за разноските, като ищецът
„Т.С.” ЕАД, е осъден да заплати на процесуалния представител на ответниците - адв. Н.К., на
основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, сумата от 168 лв.
Срещу постановеното съдебно решение в
частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна
жалба от ответниците Т.П.А. и З.А.А..
Излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържат, че не са
потребители на топлинна енергия. По делото не са ангажирани такива
доказателства, които да доказват по безспорен и категоричен начин, че същите са
вещни ползватели на имота за процесния период, както
и каква част от вещното право на ползване притежава всеки един от тях. Ищецът
не е посочил каква част от претендираните суми дължи
всеки от ответниците. При съществуване на вещно право
на ползване задължен за заплащане на доставената топлинна енергия в топлоснабдения имот е потребителят, а не формалният
собственик. Позовават се на т.1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, съгласно която изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ на собствениците
и титулярите на ограничено вещно право на ползване на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
дружество не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа
на договорната свобода регламентирана в чл.9 ЗЗД. Клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и други субекти, различни от собственика и титуляра на вещно право на ползване. Така откриването на
индивидуална партида на ползвателя се явява договор между това трето лице и
доставчика на топлинната енергия. Съгласно константната съдебна практика
облигационните отношения възникват за лицето, което е подало молба - декларация
за откриване на партида. Считат, че за процесния
период не дължат обезщетение за забава, тъй като по делото не са ангажирани
доказателства относно датата на
публикуване на сумите в сайта на дружеството, поради което не е установено
изпадането им в забава. Считат, че не дължат сумите за дялово разпределение,
тъй като в производството по делото ищецът не е установил да е водил дялово
разпределение, а такова е водено от фирма за дялово разпределение. Молят съда
да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендират сторените пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца
„Т.С.” ЕАД. С молба от 30.11.2021 г. излага становище, че решението в
обжалваната част е правилно и законосъобразно. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли въззивната жалба, като му присъди
сторените по делото разноски вкл. за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1, предл.1 ЗЗД вр.
чл.155 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответниците З.А.А.
и Т.П.А. са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж. к. „*****, аб.
№ 134987, като му дължат разделно сумата от общо 2 094, 44 лв., от която 1 811,
24 лв. - главница, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2015г.,
№ **********/31.07.2016г. и № **********/31.07.2017 г.; 236,01 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2015 г. до 04.12.2017 г.; 41, 17 лв.,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода м.05.2014 г. –
м.04.2017 г., както и 6, 02 лв., представляваща обезщетение за забава върху
задължението за цена на услуга дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г.
до 04.12.2017 г., при равни квоти от по 1/2, както следва: по 1 047, 22
лв., от които по 926, 20 лв. – главница за топлинна енергия и дялово
разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., отразена в общи фактури №
**********/31.07.2015г., № **********/31.07.2016г. и № **********/31.07.2017
г., по 118 лв. – законна лихва за забава върху стойността на топлинната енергия
от 15.09.2015 г. до 04.12.2017 г., както и по 3, 01 лв. лихва за забава върху стойността за дяловото
разпределение за същия период, ведно със законната лихва до окончателното изплащане
на задължението. Във връзка с подадено на 14.12.2017 г. заявление, по ч. гр. д.
№ 87445/2017 г. по описа на СРС, 158 състав, е постановена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражения. Ищецът претендира
установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение,
както и сторените по делото разноски.
С постъпилите в срока по чл.131 ГПК
писмени отговори ответниците оспорват предявените
искове по основание. Позовават се на изтекла 3 - годишна погасителна давност за
част от претендираните вземания. Не оспорват размера на
предявените искове в частта, която не е покрита от погасителна давност.
Оспорват наличието на облигационна връзка с ищеца. Поддържат, че от буквалното,
граматическо и логическо тълкуване на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и чл.153, ал.1 ЗЕ
следва, че задължението за заплащане на топлинна енергия е свързано с
притежанието на правомощие за ползване на имота, в който тя се доставя. При
съществуването на вещно право на ползване относно топлоснабден
имот, неговият титуляр – потребител следва да е задължен за заплащане на
топлинната енергия, а не формалния собственик. Обстоятелството, че няма
доказано вещно право на ползване за процесния период
не предпоставя наличието на възникнало по реда на
чл.150, ал.1 ЗЕ облигационно правоотношение. Също така липсва и молба –
декларация за откриване на партида. Позовават се на разпоредбата на чл.62, ал.1
ЗЗП, като считат, че в тежест на ищеца е да установи поръчване на доставката на
топлинна енергия от тяхна страна, като в противен случай се касае за непоискана
услуга, чието заплащане не дължат. Считат, че не дължат и претендираните
от ищеца суми за дялово разпределение, тъй като такова е извършвано от фирма за
дялово разпределение. Поддържат, че не е установено изпадането им в забава и не
дължат лихва. Молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират сторените
по делото разноски.
На 14.12.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала
пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу З.А.А. и Т.П.А., за сумата от 1 852, 41 лв. - главница,
както и 242,03 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2015 г. – 04.12.2017 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия
през периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*****, абонатен
№ 275100. Посочено
е, че дължимите суми са, както следва: за доставена незаплатена топлинна
енергия са 1 811, 24 лв. – главница и 236, 01 лв. – лихва, а за дялово разпределение – 41, 17
лв. – главница и 6 ,02 лихва. В т.13 от заявлението е посочено, че отговорността
на длъжниците е разделна, при квоти от по 1/2.
С разпореждане от 02.01.2018 г. по
ч. гр. д. № 87445/2017 г. по описа на СРС, 158 състав, съдът е постановил
исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и
сторените в заповедното производство разноски в размер 20, 94 лв. - държавна
такса и по 25 лв. - възнаграждение на юрисконсулт, дължими от всеки един от
двамата ответници.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК са
депозирани възражения от длъжниците, с което оспорват
вземанията по издадената заповед за изпълнение. Считат, че същите са погасени
по давност. Молят съда да обезсили издадената заповед за изпълнение. Претендират
разноски.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
С разпореждане от 24.10.2019 г.,
СРС, 53 състав указал на ищеца да посочи каква е претенцията му за главница и
лихва за периода м.06.2016 г. – м.04.2017 г.
С молба от 31.10.2019 г., ищецът
уточнил, че стойността на топлинната енергия за този период е в размер на 594, 60
лв., а на мораторната лихва е 13, 28 лв.
Видно от представения по делото
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка № 29, том VIII, дело №
1251/86 г. от 20.03.1986 г., Н.Ц.Х.е прехвърлил на Т.П. А.и З.А.А. следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж. к. „*****, а по сегашна
регистрация – ж. к. „*****, състоящ се от: една стая, кухня и други сервизни
помещения с обща площ от 46, 79 кв.м., заедно с припадащото му се зимнично помещение № 15 и 1, 40 % ид.
ч. от общите части на сградата, както и 348 кв. м. право на строеж върху
държавна земя, с оценка на имота съгласно наредбата за цените на недвижимите
имоти в размер на 9 100 лв., срещу задължението на Т.П. А.и З.А.А. да поемат за в
бъдеще гледането и издръжката на Н.Ц.Х., като му осигуряват средства за
покриване на лични разходи и нужди за храна и облекло, както и спокоен и
нормален живот докато е жив.
С молба от 16.02.1993 г. Т.П.А. е
поискал откриване на партида за процесния имот на
негово име като е посочил, че семейството му се състои от двама членове.
Съгласно приложено удостоверение,
издадено от „Географска информационна система - София” ЕООД е налице
идентичност по отношение на старият адрес на процесния
топлоснабден имот, находящ
се в ж. к. „*****и настоящия адрес на имота в ж .к. „*****, с вх. А, Б и В.
Видно от представения протокол от
проведеното на 27.09.2012 г. Общо събрание на собствениците на етажна
собственост, находяща се в гр.София, ж. к. „*****и
вх.В, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД,
което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Пред СРС е ангажиран договор № У144/29.07.2015
г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. А.Ж.по
изслушаната съдебно - техническа експертиза се установява, че общият топломер
монтиран в абонатната станция е преминал изискуемите метеорологични проверки на
всеки 2 календарни години и е с техническа изправност. През исковия период редовно
е отчислявана топлинна енергия за технологични разходи в абонатната станция в
сградата етажна собственост, съгласно нормативните изисквания. Дяловото
разпределение на топлинната енергия постъпила в абонатната станция е извършвано
от фирмата за дялово разпределение „Т.С.” ЕООД. В периода м.05.2014 г. –
м.04.2017 г. последната редовно е изготвяла изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна енергия за отопление на
имота, топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация и за битово горещо водоснабдяване, със съответното остойностяване,
както и с установените суми за получаване или доплащане. Топлинната енергия за
отопление в процесния имот е определена по реален
отчет от показанията на 2 бр. индивидуални разпределителя, монтирани на 2 бр.
радиатори и от топлинната енергия отдадена от 1 бр. щранг
- лира монтирана в банята върху която няма възможност да бъде монтирано
измервателно устройство, поради което отдадената топлинна енергия е определена
по изчислителен път съобразно нормативната уредба. Разходът за битово горещо
водоснабдяване е опреден на основата на реален отчет на показанията на 1 бр.
технически изправен и сертифициран водомер за топла вода. Съгласно заключението
фактурираната по прогнозни данни сума за исковия период възлиза на 1 968, 79
лв. От изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки е
установена сума за получаване в размер на – 158, 54 лв. Така общият размер на
дължимата сума възлиза на 1 810, 25 лв.,
без в нея да са включени предишни неплатени и просрочени суми и лихви по
тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при
направено възражение от длъжниците в срока по чл.414,
ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да
се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк.
дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи
като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови
нужди.
С горепосоченото тълкувателно решение, са дадени задължителни разяснения,
че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора
за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира
с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна
свобода, регламентиран в чл.9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските
сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.
Тези разяснения се отнасят за хипотезата на трето лице, различно от
собственика и вещния ползвател, което ползва имота на договорно основание –
със съгласието на собственика/вещния ползвател и е в договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие, за доказване на което би
могло да послужи откриването на индивидуална партида на негово име при топлопреносното дружество, какъвто не е разглежданият
случай. Извън посочената хипотеза, законът не придава на откриването на партида
за имота значението на правопораждащ факт за
възникването на облигационно правоотношение с топлопреносното
предприятие. Същевременно вещният ползвател на топлоснабдения
имот е подразбиран клиент на топлинна енергия за битови нужди по силата на
чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно дадените с цитираното тълкувателно решение
разяснения. За наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна
енергия е ирелевантно обстоятелството кое конкретно
лице реално упражнява фактическа власт върху топлоснабдения
имот. С оглед на това следва да се приеме, че депозирането на заявление -
декларация за откриване на партида от лице, различно от ползвател на договорно
основание, е ирелевантно за облигационното
правоотношение между съсобственика на топлоснабдения
имот и ищцовото дружество, а има значение единствено
за воденото от ищеца счетоводство и начина на отразяване в същото на формираните
за съответния период задължения.
Отделно от това и за изчерпателност
на изложението следва да се отбележи, че ответниците
не твърдят, че Т.П.А. ползва целия имот със съгласието на другия съсобственик по
силата на сключен договор с ответника, въз основа на депозираната от него
молба.
В случая от ангажирания
по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка № 29, том VIII, дело №
1251/86 г. от 20.03.1986 г., обсъден по – горе, се установи, че ответниците Т.П. А.и З.А.А. са
придобили правото на собственост върху процесния топлоснабен имот от трето за спора лице - Н.Ц.Х., срещу
задължение за издържка и гледане докато е жив, без
последния да е запазил за себе си правото на ползване на имота. По този начин
правото на собственост на двамата ответници не е
ограничено от запазено вещно право на ползване на това трето лице. Ето защо
и на
основание чл.30, ал.2 ЗС същите имат качеството на съсобственици от по 1/2 ид.части от имота през исковия период м.05.2014 г. –
м.04.2017 г. и като такива се явяват и потребители на топлинна енергия за
битови нужди. Следва да се отбележи
също така, че с постъпилите по делото
писмени отговори на исковата молба ответниците не са
оспорили принадлежността на правото на собственост за исковия период, както и
участието им в съсобствеността при равни квоти. Същите не твърдят и съответно
не ангажират доказателства, че са се разпоредили с притежаваната от тях част от
процесния имот. Ето защо изводите на решаващия съд
относно принадлежността на правото на собственост на топлоснабдения
имот се явяват обосновани.
Нормата на
чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С
оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“
и Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани
във вестник „Монитор“, в сила от 11.08.2016 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ
предоставя възможност за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила
да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответниците
не твърдят и не установяват да са упражнили това право срещу Общите условия на
„Т.С.“ ЕАД от 2014 г. и 2016 г., поради което настоящият съдебен състав намира,
че същите са ги приели.
Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на
ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия. Ето защо
общите условия на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага
изводът, че за исковия период двамата жалбоподатели са страна по валидно
облигационно правоотношение с ищеца, чийто предмет е доставката на топлинна
енергия за битови нужди относно процесния имот като
отговарят за задълженията за топлинна енергия за по 1/2, съобразно участието си
в съсобствеността.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334
от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „Т.С.“ ЕООД, което дружество е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия
период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Съгласно
заключението на съдебно – техническата експертиза стойността на реално потребената топлинна енергия за исковия период м.05.2014 г.
– м.04.2017 г. възлиза на сумата от 1 810, 25 лв., формирана като разлика
между начислената по прогнозни стойности сума от 1 968, 79 лв. и сумата за
получаване от изравнителни сметки в размер на 158, 54 лв.
Като е приложил
института на погасителната давност, на която ответниците
своевременно са се позовали с отговорите на исковата молба, СРС е приел, че вземанията
за м. 05.2014 г. – м.10.2014 г. в общ размер на 223, 29 лв. са погасени по
давност, като непогасената част от главницата за периода м.11.2014 г. – м.04.2017
г. е в размер на сумата от общо 1 586, 96 лв.
Във въззивното
производство не са релевирани оплаквания относно
приложената от решаващия съд погасителна давност, поради което и на основание
чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния
контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Ето защо и
доколкото ответниците отговарят до размера на
притежавания от тях обем от права по отношение на процесния
недвижим имот, а именно – по 1/2, задължението им за топлинна енергия за
периода, който не е покрит от погасителна давност: м.11.2014 г. – м.04.2017 г.,
възлиза на сумата от по 793, 48 лв. за всеки един от тях или общо 1 586,96
лв.
Относно
оплакванията във връзка претенцията за стойността на услугата дялово
разпределение съдът намира следното:
Както в
заявлението, така и в исковата молба ищецът поддържа, че претендираната
главница включва стойността на доставената топлинна енергия през исковия период
и дялово разпределение за същия период. Ето защо това вземане е част от спорния
предмет и е включено в претендираната от ищеца главница.
По силата на
чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334
от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по
чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
В чл.36 от
Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора
от 29.07.2015 г., сключен между ищеца и „Т.С.“ ЕООД, страните са договорили
заплащане от „Т.С.“ ЕАД на извършваните услуги съгласно Приложение № 2, въз
основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Договорено е цената да се определя първоначално и да се актуализира ежегодно до
септември следващата година. От заключението на вещото лице по приета по делото
съдебно-техническа експертиза, изготвена въз основа на множество документи,
справки и фактури по категоричен начин
се установи, че отчитането на показанията на индикаторите за разпределение на
топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката
на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки в сградата етажна собственост, в която се
намира и процесния топлоснабден
имот – апартамент № 32, е извършвано от фирмата за дялово разпределение „Т.С.”
ЕООД, избрана на Общо събрание на ЕС с протокол подписан от етажните
собственици вкл. и от ответника Т.П.А..
Предвид
ангажираните по делото доказателства, ищецът се легитимира като носител на
вземане за стойността на извършваната услуга дялово разпределение в размер на
сумата от 41, 17 лв. Ето защо и с оглед участието на ответниците
в съсобствеността, същите отговарят по равно за посоченото задължение – за
сумата от по 20, 58 лв., в какъвто смисъл са и изводите на решаващия съд.
Жалбоподателите
поддържат, че не дължат заплащане на мораторна лихва,
тъй като не са ангажирани по делото доказателства относно момента на
публикуване на фактурите на интернет
страницата на ищеца.
Задължението
на ответниците е парично и за периода на своята
забава същите дължат обезщетение в размер на законната лихва, съгласно нормата
на чл.86 ЗЗД.
Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г.,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
купувача. Ето защо при тази редакция на общите условия, за да се постави
клиентът на топлинна енергия за битови нужди в забава, е необходимо
установяване момента на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищеца. Доколкото доказателства от ищеца в тази насока не са
ангажирани върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2015 г. – 30.05.2016
г. не следва да се начислява лихва за забава за периода 15.09.2015 г. –
15.09.2016 г..
Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се
отнасят. Ето защо за вземанията за топлинна енергия за периода 01.06.2016 г. – 04.12.2017
г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия
от страна на жалбоподателя, за да се поставят клиентите в забава.
По
изложените съображения и на основание чл.162 ГПК въззивният
съд счита, че размерът на лихвата за забава за периода 15.09.2016 г. –
04.12.2017 г. върху дължимата топлинна енергия за периода 01.06.2016 г. – 04.12.2017
г. възлиза на 76, 92 лв., дължима по равно от жалбоподателите – по 38, 46 лв.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение в
частта, с която е признато за установено, че ответниците
дължат лихва за забава за сумата над 76, 92
лв. до 236, 01 лв. и за периода 15.09.2015 г. – 15.09.2016 г. следва да
се отмени, като искът в тази му част следва да се отхвърли. В останалата
обжалвана част решението следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с
чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв.
Н. Кръстанова, която е оказала на жалбоподателите безплатна правна помощ,
следва да се присъди сумата от 29, 74 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното
производство, по съразмерност.
Ответникът
по жалбата „Т.С.“ ЕАД претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Тъй като същият не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, не е представляван в проведеното открито
съдебно заседание от юрисконсулт, следва да се приеме, че не е защитаван във въззивното производство от юрисконсулт, поради което не са
налице предпоставките на чл.78, ал.8, вр. с ал.3 ГПК
и не следва да му се присъжда юрисконсултско
възнаграждение.
Обжалваното
решение следва да се отмени и в частта, с която в тежест на ответниците
е възложена сумата над 192, 65 лв. до пълния размер от 200 лв. – сторени по делото
разноски в заповедното и исковото производство.
В полза на процесуалният
представител на ответниците – адв.
Н.К., следва да се присъди сумата от още 24, 64 лв. - сторени разноски в заповедното
и исковото производство за оказаната им безплатна правна помощ.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 187406 от 31.08.2020 г., постановено по гр.
д. № 45692/2019 г., по описа на СРС,
ІІ ГО, 53 състав, В ЧАСТТА, с която
е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес ***,
срещу З.А.А., ЕГН ********** и Т.П.А., ЕГН **********
и двамата със съдебен адрес ***, офис 2 - адв. Н.К., установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, че З.А.А., ЕГН ********** и Т.П.А., ЕГН **********,
дължат разделно, всеки по една втора на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата над 76, 92 (седемдесет и шест лева и
деветдесет и две стотинки) лв. до 236, 01
(двеста тридесет и шест лева и една стотинка) лв., представляваща обезщетение
за забава върху задължението за цена за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2015
г. – 15.09.2016 г.; В ЧАСТТА, с
която З.А.А., ЕГН ********** и Т.П.А., ЕГН **********,
са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата над 192, 65 (сто деветдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки)
лв. до пълния размер от 200 (двеста
лева) лв. – сторени по делото разноски в производството по ч. гр. д. № 87445/2017 г. по описа на СРС, 158
състав и по гр. д. № 45692/2019 г.,
по описа на СРС, ІІ ГО, 53 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес ***,
срещу З.А.А., ЕГН ********** и Т.П.А., ЕГН **********
и двамата със съдебен адрес ***, офис 2 – адв. Н.К., установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, че З.А.А., ЕГН ********** и Т.П.А., ЕГН **********,
дължат разделно от по една втора на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата над 76, 92 (седемдесет и шест лева и
деветдесет и две стотинки) лв. до 236, 01
(двеста тридесет и шест лева и една стотинка) лв., представляваща обезщетение
за забава върху задължението за цена за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2015
г. – 15.09.2016 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 187406 от 31.08.2020 г., постановено по гр.
д. № 45692/2019 г., по описа на СРС,
ІІ ГО, 53 състав, в ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****,
с адрес ***, срещу З.А.А., ЕГН ********** и Т.П.А., ЕГН
********** и двамата със съдебен адрес ***, офис 2 - адв.
Н.К., установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. 79, ал.1, предл.1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че З.А.А.,
ЕГН ********** и Т.П.А., ЕГН **********, дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, разделно,
всеки по една втора, сумата от 1 586,
96 (хиляда петстотин осемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки)
лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2014
г. до 30.04.2017 г., сумата от 41, 70
лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 14.12.2017
г. до окончателното плащане, както и сумата от 76, 92 (седемдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки) лв.,
представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена за доставена
топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. – 04.12.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по
ч. гр. дело № 87445/2017 г. по описа
на СРС, 158 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес ***, да заплати на адв. Н.К., САК, с адрес ***, офис 2, сумата от още 24, 64 (двадесет и четири лева и
шестдесет и четири стотинки) лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
вр. с чл.78, ал.3 ГПК, представляваща разноски в
производството по ч. гр. д. № 87445/2017
г. по описа на СРС, 158 състав и в производството по гр. д. № 45692/2019 г., по описа на СРС, ІІ ГО,
53 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес ***, да заплати на адв. Н.К., САК, с адрес ***, офис 2, сумата от 29, 74 (двадесет и девет лева и седемдесет
и четири стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.
с чл.38, ал.2 ЗАдв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство по съразмерност.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.