№ 1489
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501517 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба
на „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК ********* срещу Определение № 3665 от 04.04.2022 г., пост.
по гр.д. № 8089/2021 г. на Районен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането
на дружеството – ищец по спора за изменение на постановеното по делото Решение №
552/21.02.2022 г. в частта за разноските. Поддържаните оплаквания са за неправилност на
обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и уважаване молбата по чл. 248 от
ГПК с вх. № 17 948/7.3.2022 г. / по описа на РС – Пловдив /.
Ответникът по частната жалба – адвокат Д.Г. Б., не е депозирал отговор на същата.
Съдът установи следното:
Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от
ГПК.
С Решение № 552/21.02.2022 г., пост. по гр.д. № 8089/2021 г. на РС – Пловдив е
отхвърлен предявеният от „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК ********* срещу К. В. Й., ЕГН –
********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК – за признаване за установено че Й.
дължи на дружеството сумата 1 000 лв. – главница по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 182946/14.09.2017 г.; сумата 115, 52 лв. – договорна лихва за периода
13.03.2018 г. – 09.09.2018 г. и сумата 215, 84 лв. – лихва за забава за периодите 09.09.2018 г.
– 13.03.2020 г. и 15.07.2020 г. – 24.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.03.2021 г. до окончателното изплащане – за които вземания в полза на
ищцовото дружество издадена по ч.гр.д. № 4151/2021 г. на РС – Пловдив Заповед за
изпълнение на парично задължение № 2476/05.03.2021 г. по чл. 410 от ГПК и съответно на
този резултат на Й. са присъдени направени за производството разноски в размер на 100 лв.,
а на адвокат Д.Г. Б. – в качеството му на пълномощник на Й. при условия на предоставено
от него безплатно процесуално представителство на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, е
присъдено – на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА, възнаграждение в размер на 1 200 лева с ДДС –
от които 360 лв. за заповедното производство и 840 лв. за исковото.
В срока за обжалване на решението ищецът „ Изи Финанс „ ЕООД е депозирал
въззивна жалба вх. № 17 955/ 7.3.2022 г. срещу решението / понастоящем в процес на
1
администриране /, както и молба по чл. 248 от ГПК с вх. № 17 948/7.3.2020 г. за неговото
изменение в частта за разноските досежно присъденото на адвокат Б. възнаграждение на
основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА, като искането е в тази му част решението да бъде
отменено, евентуално - възнаграждението да бъде редуцирано до законовия минимум и
дори под него. Изложените доводи са: 1/ Договора за правна помощ между ответната страна
Й. и адвокат Б. - при горепосочената хипотеза на чл. 38 от ЗА, е представен по делото с
молба вх. № 25 528/19.05.2021 г. – подадена извън срока за отговор, тази молба и
приложения към нея договор не са приети от съда по надлежния ред, поради което „
въпросните документи „ не пораждат правното си действие, като не установяват
представителна власт по надлежно възникнало процесуално правоотношение; 2/ Делото не е
с фактическа и правна сложност, като от адвоката реално не е и престирана правна помощ –
не е подаден отговор на ИМ, а явяването му в проведените съдебни заседания се изразявало
само и единствено във физическото негово присъствие в залата. Така адвокатско
възнаграждение не се дължи, евентуално – ако съдът намери да се дължи, неговият размер
следва да бъде редуциран до и дори под минимума по Наредба № 1/9.7.2004 г. – както за
исковото производство, така и за заповедното – доколкото и правната защита по последното
се е изразявала в подаване на възражение чрез подписване на предварително изготвена по
стандартен образец бланка, за чието попълване не се изисквали – според молителя, каквито
и да било правни знания.
С Определението – предмет на настоящата въззивна проверка, съдът е оставил
молбата без уважение, като е приел че договорите за правна защита между Й. и адвокат Б. -
в горепосочената хипотеза на чл. 38 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА, са представени – както по исковото,
така и по заповедното производство, своевременно и като така възнаграждение на адвоката
за осъщественото безплатно процесуално представителство се дължи – противно на
поддържаното от молителя, като е неоснователно и неговото искане за намаляване на
възнаграждението по размер, доколкото то е определено от съда в законоустановените
минимуми по Наредба № 1/9.7.2004 г..
В частната жалба на дружеството се поддържат всички възведени в молбата му по чл.
248 от ГПК възражения – изложени по горе, а изводите на съда в противна насока според
жалбоподателя били необосновани и формирани в противоречие с материалния закон и при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоява се – по казаните доводи,
че възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА на адвокат Б. не се следва изобщо,
евентуално че същото е присъдено над законоустановения минимум и следва да бъде
намалено до този минимум.
Жалбата е частично основателна.
За процесните вземания е издадена по ч.гр.д. № 4151/2021 г. на РС – Пловдив
Заповед № 2476/05.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Срещу заповедта длъжника Й. – представлявана безплатно на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от
ЗА от адвокатско дружество „ Гърбев „ чрез адвокат Д.Б. – съдружник в дружеството, е
възразила в срок, като във възражението е поддържано че договорът за кредит е
недействителен, в която насока са цитирани разпоредбите на чл. 22 вр. чл. 10 ал. 1 и чл. 11
ал. 1 т.т.9,10 и 11 от ЗПК / без конкретно сочени противоречия на процесната облигация с
тези норми /, а клаузите за възнаградителна лихва и неустойка – и поради противоречие с
добрите нрави, материалния закон или неговото заобикаляне – също без развити конкретни
доводи в тази насока, като към възражението е представен казания по горе договор за
правна защита по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА. Така е представлявана и като ответник в
последвалото исково производство, в което адвоката е депозирал – преди срока за отговор,
молба вх. № 25 528/19.05.2021 г., с която е представил договора за правна помощ за
исковото производство – също при условията на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА. Този
договор установява – противно на поддържаното в частната жалба, валидно възникнало
2
представително правоотношение, пораждащо присъщите му правни последици – в т.ч. и
правото на адвоката на възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, договорът
не е доказателство по смисъла на чл.153 от ГПК, поради което липсата на изрично негово
приемане по делото не обосновава извод в противна насока, като е спазен и срокът за
представянето му - до приключване на устните състезания. В срока по чл. 131 от ГПК
отговор на исковата молба не е депозиран, а след срока е депозирана молба вх. №
41 371/23.07.2021 г., в която заявява да поддържа всички възведени във възражението по чл.
414 от ГПК доводи за недължимост на вземането по заповедта, които – съгласно т.11а от ТР
№ 4/18.06.2014 г. съставляват оспорвания на иска и се считат своевременно заявени дори и
ответникът да не е подал отговор на ИМ, а в случая тези оспорвания се разглеждат от съда и
служебно. Адвокатът се е явил на проведените по делото съдебни заседания, в които са
приети заключения на ССчЕ и СТЕ.
С оглед така установеното е неоснователно поддържаното от жалбоподателя
възражение за недължимост на възнаграждение на адвоката по основание – поради липса
липса на валидно възникнало представително правоотношение и поради неизпълнение на
адвоката на задължението му да престира такава помощ.
По размер – делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което
възнагражденията на адвоката следва да се определят в минималните размери, установени с
Наредба № 1 / 9.7.2004 г., като възнагражденията не могат да бъдат под тези размери –
както правилно е приел и районния съд. Неправилно обаче е определил тези минимуми. За
възражението за заповедното производство възнаграждението е по чл. 6 т. 5 предл. последно
от Наредбата – 50 лв., с ДДС – 60 лв. За исковото производство възнаграждението е 323,20
лв., а с ДДС – 387, 84 лв. – чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата, при материален интерес 1 331, 36
лева. Следователно дължимото се общо възнаграждение не е в размер на 1 200 лв., а в
размер на 448 лв. лева.
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение № 3665 от 04.04.2022 г., пост. по гр.д. № 8089/2021 г. на Районен
съд – Пловдив в частта, с която оставена без уважение молба вх. № 17 948/07.03.2022 г. на „
Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК ********* за изменение на постановеното по делото Решение №
552/21.02.2022 г. чрез намаляване размера на присъденото на адвокат Д.Г. Б. на основание
чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА възнаграждение за осъществена от адвоката безплатна правна
помощ на ответната страна К. В. Й., ЕГН – **********, за разликата над 448 лв. / с ДДС /
до 1 200 лв. / с ДДС / и в тази част Постановява:
Изменя Решение № 552/21.02.2022 г., пост. по гр.д. № 8089/2021 г. на РС – Пловдив
като Намалява присъденото на адвокат Д.Г. Б. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2
от ЗА - дължимо се от „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК *********, от 1 200 лв. / с ДДС / на 448
/ четиристотин четиридесет и осем / лева – с ДДС.
Потвърждава Определение № 3665 от 04.04.2022 г., пост. по гр.д. № 8089/2021 г. на
Районен съд – Пловдив в останалата му част – за оставяне без уважение Молба вх. № 17
948/07.03.2022 г. на „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК ********* за отмяна на постановеното по
делото Решение № 552/21.02.2022 г. относно осъждането на „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на адвокат Д.Г. Б. на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА
възнаграждение за осъществена от адвоката безплатна правна помощ на ответната страна К.
В. Й., ЕГН – **********, както и за намаляване на това възнаграждение под размер от 448
лв. – с ДДС.
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4