Р Е Ш
Е Н И Е № ……
Гр. София, 05.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Велина Пейчинова
Мл. съдия :
Биляна Коева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 696 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 466565/08.08.2018
г. на Софийския районен съд, 50 с-в, по гр. д. № 63743/2015 г. е отхвърлен предявения от "Т.С." ЕАД с ЕИК********срещу А.П.С. с ЕГН **********
иск по чл. 233 ЗЗД - за осъждане да освободи и предаде държанието на ап. 38,
находящ се в гр. София, ул. ********на „Т.С." ЕАД с ЕИК ********.
Решението се оспорва от ищеца „Т.С.“ ЕАД с доводи, че
е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон.
Поддържа, че дружеството е отправило едномесечно предизвестие за прекратяване
на договора до ответника – наемател, като му е предоставен същият срок да
освободи и предаде имота, понеже вече не е служител на „Т.С.“ ЕАД. По делото е
установено възникването на валидно наемно правоотношение, както и че ответника
владее имота. Този факт не е оспорван от него. Трудовият договор с ответника е
прекратен и липсва правно основание той да държи имота. Според ищеца
претенцията за предаване на владението е доказана и следва да се уважи. Моли да
се отмени решението и иска да се уважи. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ответникът , чрез особения си
представител, не е депозирала в срока по чл. 263 ГПК отговор на въззивната
жалба. В съдебно заседание представителя на ответника е оспорил жалбата. Моли
да се отхвърли и да се потвърди решението.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното:
Районният съд се е произнесъл по иск с правно
основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД - за предаване на имота след прекратяване на
договор за наем.
В съответствие с правомощията си по
чл. 269 ГПК по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира, че
оспореното решение е валидно и допустимо постановено.
Съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 от ГПК),
за уважаване
на иска за предаване на имота в тежестта на ищеца е да докаже : съществуването
на наемно правоотношение, по което наетата вещ е предадена на наемателя и
волеизявление от страна на ищеца за прекратяване на договора за наем, което е
достигнало до ответника. С прекратяване на договора за наем възниква задължение
на наемателя по смисъла на чл. 233, ал. 1 ЗЗД да върне наетия имот. Ответникът
следва да докаже правопогасяващите и правоотричащите си възражения.
По делото се установява, от АДС № 10079/12.03.2003 г.,
че на СЕК „София“ са предоставени за
оперативно управление 86 броя апартаменти на 6 етажа, в блок ********, където
се намира и процесния имот. Въпреки, че ищецът не е установил собствеността на
имота, настоящият състав намира за неотносими за спора възраженията на
представителя на ответника, че този въпрос е от значение за правния спор.
Наемодателят не може да противопостави на наемодателя възражение за собственост върху наетия
недвижим имот, доколкото отношенията между тях са
облигационни. Въпросът за собствеността е
ирелевантен и не подлежи на изследване, тъй като не е условие за основателност
на иска по чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
На следващо място следва да се отбележи, че писмената
форма на договора за наем не е такава за действителността му, а единствено за
доказване на наемно правоотношение. При липса на писмен договор, наемното
правоотношение може да се установи с всички допустими от закона средства. Пред
СРС е представена Заповед № 235 от 13.12.1995 г. на председателя на УС на „Т.С.“
АД за настаняване на ответника в стая, обща кухня и общи сервизни помещения на
ап. ********, находящ се в гр. София, ул. „*****. Като се съобрази тази заповед
в съвкупност с адресните справки от НБДН към 22.10.2015 г. и 06.10.2017 г., от
които се установява, че както постоянният, така и настоящият адрес на ответника
от 07.06.2001 г. са на адреса на процесния имот, и доколкото не се установява
друго основание ответникът да ползва имота, съдът намира, че е доказано наличие
на наемно правоотношение между страните за процесния имот.
При липса на други доказателства относно срока на
договора следва да се приеме, че между страните е възникнало безсрочно наемно
правоотношение.
На следващо място, съгласно нормата на чл. 238 ЗЗД, когато договорът е
без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него като предупреди
другата един месец преди това.
В случая ищецът поддържа и пред СРС
и пред въззивната инстанция, че е изпратил покана до ответника за прекратяване
на договора с едномесечно предизвестие, която е получена от него. В рамките на
производството обаче, такава покана, както и доказателства, че тя е получена от
ответника не са ангажирани. Поради това основателно СРС е приел, че не се
установява ищецът да прекратил договора
за наем преди подаване на исковата молба.
Независимо от изложеното, дори да се
приеме, че не е настъпило прекратяване на наемния договор с отправяне до ответника предварителна покана, въззивният
съд приема, че наемните отношения между страните са прекратени с факта на подаването на
исковата молба по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, която също има характер на предизвестие
по смисъла на чл. 238, ал. 1 ЗЗД. (така в решение
№ 113 от 28.07.2009 г. по т. д. № 753/2008 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).
След
прекратяване на наемните правоотношения, същите не могат да бъдат продължени
или подновени едностранно от бившия наемател, при което положение съгласно
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД той е длъжен да върне наетата вещ, която
задържа без правно основание. Изискуемостта на това задължение е настъпила, а наемателят е изпаднал в
забава по отношение изпълнението.
Ирелевантен за спора е и факта,
касаещ прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Прекратяването
на трудовия договор не се отразява на основателността на прекратяването на наемното правотношение, както е приел СРС.
В обобщение настоящият състав, за
разлика от приетото от СРС намира, че за ответника е възникнало задължение да
върне наетия имот и искът по чл. 233, ал. 1 ЗЗД е основателен.
Доколкото изводите на съда не
съвпадат с тези на СРС, оспореното решение е постановено в нарушение на
материалния закон и следва да се отмени като вместо това искът по чл. 233, ал.
1 ЗЗД се уважи.
Предвид промяна изхода от спора в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски за производството пред СРС в
размер на 50 лв. държавна такса, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 300
лв. депозит за особен представител на ответника, за които има данни, че са
направени от него в това производство.
По
разноските пред СГС :
С оглед изхода от спора, право на разноски пред
настоящата инстанция също има въззивника - ищец. В негова полза, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК съдът присъжда 25 лв. държавна
такса, 300 лв. депозита за особен представител на ответника и 50 лв.
юрисконсултско възнатраждение.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 466565/08.08.2018 г. на Софийския районен съд, 50 с-в, по гр. д. № 63743/2015
г. и вместо ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, А.П.С.
с ЕГН ********** да освободи и предаде
на „Т.С." ЕАД с ЕИК********държането на ап. 38, находящ се в гр. *******ОСЪЖДА, А.П.С. с ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК и ЗПП, да заплати на „Т.С." ЕАД с ЕИК********разноски в производството,
както следва : за СРС общо 400 лв. – за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и особен представител, а за СГС общо 375 лв. - държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщенията от страните, че изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.