Р Е Ш Е Н И Е
№ 260005
гр.Габрово,
22.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия,
въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Боряна Михова и
прокурора Людмила Рачева , разгледа докладваното от съдия
Костова ВАНД № 53 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:
С Решение № 45 от 15.06.2020г. постановено по АНД № 1435 по описа за 2020г.
на Севлиевски районен съд, обвиняемия И.Г.В.
е признат за виновен в това ,че на 08.03.2020 година около 08:40 часа в гр.
Севлиево, на ул. „Никола Д. Петков“ пред дом **в посока ул. „Марин Попов“,
управлявал моторно превозно средство – мотопед неустановена марка и модел с
номер на рама 086321903240659, задвижван с електрическа енергия, което не е
регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средство
и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, като за извършеното престъпление по чл. 345, ал. 2 във връзка с
ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК обвиняемият е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА В ПОЛЗА
НА ДЪРЖАВАТА в размер на 1000,00лв. /хиляда/ лева.
На обвиняемия са възложени направените по делото
разноски.
Решението е обжалвана от обвиняемия, като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано.В. счита ,че съдебния акт е
немотивиран, почива на предположения, тъй като обвинението не е доказано и
освен това сгрешена е годината на постановяване на съдебния акт, поради което
моли да бъде оправдан. Алтернативно прави искане да се приложи чл.9 от НК.
В съдебно заседание обвиняемият се явява с
упълномощения от него защитник адв.С. от ГАК, като и двамата поддържат
депозирана жалба по съображенията изложени в нея.
Прокурорът намира обжалвания съдебен акт за
законосъобразен оспорва жалбата и споделя мотивите на РС-Габрово .
Габровски окръжен съд, след като
обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от
прокурора‚ и след като попълни делото с доказателства в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт и констатира
следното:
След анализ на събраните по делото доказателства
настоящият съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият И.Г.В. не притежавал свидетелство за управление на МПС. На
04.03.2020г. от магазин в гр.Севлиево, собственост на св.В.Б. закупил мотопед с неустановена марка и модел с номер
на рама 086321903240659, задвижван с електрическа енергия. Собственикът на
магазина му обяснил, че закупения от него мотопед не подлежи на регистрация.
На 08.03.2020 година обвиняемият без да регистрира мотопеда го привел в
движение, като около 08:40 часа го управлявал по улица „Никола Д. Петков“ в гр.
Севлиево.
По това време полицейски служители, сред които свидетеля С.Д., се намирали
пред дом № 63 на горепосочената улица, където изпълнявали служебните си
задължения по пътен контрол. В посочения по – горе час същите подали сигнал на обвиняемия да преустанови
движението му. След като той направил това полицейските служители установили по
време на проверката, че посоченото МПС е без регистрационни табели, че същото
не било регистрирано, както и това, че обвиняемият не притежава СУМПС.
Констатираните обстоятелства били вписани в съставения АУАН с бл. № 465282
от 08.03.2020 година, а на основание чл. 194, ал. 4 от НПК бил извършен оглед
на мотопеда, като в нарочно съставения за това протокол било вписано
обстоятелството, че мотопедът нямал регистрационни табели.
В хода на досъдебното производство била назначена техническа експертиза,
която е изготвена от вещото лице Д.Д..Експертът на база на анализ на
нормативните актове е достигнал до правния извод ,че закупения от обвиняемия
електрически скутер отговаря на изискванията да бъде регистриран по ЗДвП.Пред
настоящата инстанция бе допуснато изслушване на вещото лице, което неможа да
аргументира изводите си и да защити изготвеното от него заключение.
По делото бе допусната
повторна техническа експертиза и съдът възложи същата на вещото лице Б.И.. От заключението се
установява ,че съгласно нормативните
изисквания всяко леко двуколесно
моторно превозно средство, задвижвано от електрически двигател, с максимална
конструктивна скорост < 45 km/h и максимална постоянна или ефективна мощност
< 4000 W се определя с категория Lle-B, двуколесен мотопед. Сравняването на
техническите параметри на процесния скутер с указаните нормативно изискуеми
параметри за съответна типизация на превозните средства го определят, като
скутер, марка EGVC2, категория Lle-B, двуколесен мотопед 8. С оглед оборудването на скутера с електрически
двигател, максимална конструктивна скорост над 6 km/h (до 35 km/h), наличие на
седалка, процесния скутер от техническа гледна точка отговаря на изискванията
за определянето му като индивидуално електрическо превозно средство по смисъла
на т. 186 от §6 от ЗДвП.
В обясненията си пред първоинстанционния съд
обвиняемия твърди, че управлявал скутера в рамките на четири дни. Обяснява, че
при закупуването му го уведомили, че не подлежи на регистрация и не му предали необходимите документи за
извършване на такава регистрация.
Пред настоящия съд като свидетел бе допуснат и
изслушан В.Б., като управител на „Лъч Техникс“ЕООД и собственик на магазин за електрически
скутери в гр.Севлиево. Същият потвърди ,че обвиняемия е закупил процесния
скутер от него. Скутерът бил с минимална мощност от 500 вата, нямал фабричен
номер на рамата, сертификат и митническа декларация. Според свидетеля тези
скутери не подлежали на регистрация в КАТ и той обяснил това на обвиняемия.
На досъдебното производство са представени
следните документи от обвиняемия: фактура № 326/04.03.2020г. за закупуване на
елетрически скутер, гаранционна карта и гаранционни условия, както и техническа
характеристика на същия.
Изпълнителното деяние по
чл.345, ал.2 от НК се изразява в управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния за това ред. Съгласно действащата към 08.03.2020г. разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Ал. 2 на чл. 140 от ЗДвП съответно предвижда, че
условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба
на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Това е
действащата към датата на деянието Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните
работи.
Настоящият съдебен
състав намира за несъстоятелно възражението на защитата, че проценсия мотопед
не представлява МПС,а пътно превозно
средство, поради което не подлежи на регистрация. Видно от заключението на
възложената от съда и изготвена съдебно
техническа експертиза, процесния мотопед
е моторно превозно средство по смисъла на параграф § 6, т. 11 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП: "Моторно превозно средство" е пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на
релсовите превозни средства". Същото е мотопед
по смисъла § 6, т. 14 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП: " "Мотопед"
е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен
обем до 50 cm3 и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h.
". Съгласно чл.4 от Европейски Регламент (168/2013 г.) процесния мотопед е леко
двуколесно моторно превозно средство от категорията "Ь1е-В"превозно
средство (двуколесен мотопед).
Предназначен е за движение по пътищата, отворени за обществено ползване и
подлежи на регистрация. Следователно мотопеда управляван от обвиняемия представлява моторно превозно средство - мотопед
и подлежи на регистрация по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и Наредба № 1-45 от 24.03.2000
г., издадена от Министъра на вътрешните работи. Като аргумент за това е и разпоредбата в чл.58, ал.1 от ЗМДТ в която
изрично е посочено ,че мотопедите принадлежащи на граждани не са освободени
от данък върху превозните средства и за
тях се дължи такъв, като същия не зависи от обема на двигателя, а е абсолютна
сума в границите между 10-30 лева и се определя с наредба на съответния
общински съвет, съгласно чл.55, ал.3 от ЗМДТ. Следователно обвиняемия не само е
следвало да регистрира закупения от него мотопед по законния ред, но и да
заплати дължимия за него данък.
От субективна страна
деянието е извършено виновно, при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Обвиняемият е имал знанието, че
управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния за това ред, въпреки
което го е привел в движение по републиканската пътна мрежа. Това, че
собственика на магазина от който мотопеда е закупен - св.Б., счита, че същия не
следва да се регистрира по надлежния ред не освобождава купувача от
задължението му да извърши съответната проверка в КАТ и да регистрира
превозното средства, като се снабди и с изискващите се за тази регистрация
документи. Няма доказателства за това надлежните органи да са отказали
регистрация на мотопеда.
При това положение
въззивният съд намира ,че обвиняемия както от обективна така и от субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1,
като на 08.03.2020 година около 08:40 часа в гр. Севлиево, на ул. „Никола Д.
Петков“ пред дом **в посока ул. „Марин Попов“, управлявал моторно превозно
средство – мотопед неустановена марка и модел с номер на рама 086321903240659,
задвижван с електрическа енергия, което не е регистрирано по надлежния ред,
предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000
година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средство и ремаркетата, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
С оглед доводите на защитата, следва
да се отбележи, че извършеното деяние се очертава с изискуемата се по чл. 9, ал.1 от
НК обществена
опасност, с оглед всички обстоятелства, свързани с извършването му и засягането
на защитения с нормата на чл. 345, ал.2 от НК, обществен интерес. Следва да се
посочи, че приложението на чл. 9, ал.2 от
НК, изисква да
бъде направен извод, че деянието, макар и да съставлява престъпление от Особена
част на НК, поради своята малозначност не е обществено опасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. При преценка на горните обстоятелства
има значение и степента на обществена опасност на дееца, но дори и когато тя е
ниска, това не може да послужи като единствено основание за приложението на чл. 9, ал.2 от
НК, тъй като е
необходимо деянието да се отличава с визираните в закона предпоставки, а
именно: поради своята малозначност не е обществено опасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. В конкретния случай деянието не е със
занижена степен на обществена опасност, доколкото засяга обществените отношения
свързани с регистрацията, отчета и движението на МПС по пътищата, отворени за
обществено ползване, както и с данъчните
задължения на собственика му, които реално се пораждат след
регистразията на превозното средство. В сравнение с другите прояви от този вид
конкретното деяние не се от отличава с по-ниска степен на обществена опасност.Предоверяването
на купувача на разясненията дадени му от св.Б. не влияне на степента на
обществена опасност на конкретното деяние. Деянието покрива признаците на
престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. При условие, че деянието не попада в
нито една от двете хипотези на чл. 9, ал.2 от
НК,
кумулативните предпоставки на посочения текст не са налице, с оглед на което
последният е неприложим в настоящия случай.
Правилно първоинстанционният
съд е преценил, че по отношение на
обвиняемия В. са налице предпоставките на чл.78А, ал.1 НК за освобождаване от наказателна отговорност.Правилно е отчел и
ниската степен на обществена опасност както на дееца така и на конкретното
деяние и е определил минималната предвидена в закона глоба от 100.00 лева.
Обвиняемият следва да бъде осъден да заплати
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 184.70 лева за изготвяне
на автотехническата експертиза.
Възвиният съд констатира ,че при
изготвяне на съдебния акт, съдията-докладчик е допуснал техническа грешка при
изписване на датата на постанавяване на решението, като вместо 15.06.2020г. е вписал 15.06.2019г.Няма съмнение ,че е налице техническа грешка, тъй
като деянието предмет на обвинението е извършено на 08.03.2020г., а съдебното
заседание е проведено на 15.06.2020г. Допуснатата техническа грешка не променя
извода ,на настоящия съдебен състав ,че обжалвания съдебен акт е правилен и
законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.337 ал.1 т.1 от НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
РЕШЕНИЕ № 45 от 15.06.2020г., постановено по АНД № 162 по описа за 2020г. на
Районен съд-Севлиево
ОСЪЖДА обвиняемия И.Г.В. да заплати по сметка на
ГОС направените в хода на съдебното производство разноски от 184.70 лева / сто
осемдесет и четири лева и седемдесет стотинки/, както и 5.00 лева в случай на
служебно издаден изпълнителен лист.
Решението не подлежи на
касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: