№ 4333
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110105231 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Разлог, ж.к. „И.“, ..., срещу
„ФИРМА“ („ФИРМА” АД), ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление АДРЕС, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000,00 лв., представляваща част от
сумата от 59000,00 лв., представляваща обезщетение за периода от 31.01.2017г. до
31.12.2021г., за ползите, от които ищеца е бил лишен, с оглед ползването от ответника на
собственото на ищеца оборудване за трафопост и линия високо напрежение 20 кв., състояща
се от Трансформатор ТМ 400/20А – 1 брой, Разделител РМ 3420/40А – 3 броя, Шинна
систаема НН рилен изолатор – 9 броя, Табло RTMх400А – 1 брой, Шинна система 20 кв – 9
броя, Стойка 20 кв – 20 броя, Кабел 20 кв – линеен метър, Стълбове стомано-бетонни- 3
броя, Стълбове стомано-решетъчни – 3 броя, находящо се в сграда с идентификатор
№21498.126.40.1 по КККР на гр. Добринище, ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба – 02.02.2022 г. до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е собственик на оборудване за трафопост и линия високо
напрежение 20 кв., състояща се от Трансформатор ТМ 400/20А – 1 брой, Разделител РМ
3420/40А – 3 броя, Шинна систаема НН рилен изолатор – 9 броя, Табло RTMх400А – 1
брой, Шинна система 20 кв – 9 броя, Стойка 20 кв – 20 броя, Кабел 20 кв – линеен метър,
Стълбове стомано-бетонни- 3 броя, Стълбове стомано-решетъчни – 3 броя, находящо се в
сграда с идентификатор №21498.126.40.1 по КККР на гр. Добринище, по силата на Договор
от 25.10.2010г. за продажба на оборудване за трафопост и линия високо напрежение 20 кв.
Твърди, че от датата на придобиване на съоръжението, ответника го ползвал безвъзмездно,
като реализзирал приходи, за което дължи на ищеца обезшетение в размер на 1000 лв.
месечно за периода от 31.01.2017г. до 31.12.2021г., или обща сума в размер на 59 000,00 лв.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва
предявения иск, като неоснователен и недопустим. Твърди, че Излага подробни
съображения, че ищеца не е легитимен собственик на процесното съоръжение, тъй като
праводателят му също не е бил собственик, както и че договора не е сключен в
1
предвидената за това нотариална форма. Навеждат се съображения, че не е спазена
процедурата за сключване на договор за достъп по реда на пар. 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ.
Оспорва да е налице обедняване на ищеца, доколкото последния не лице, което би могло да
извършва дейност по пренос и разпределение на ел. енергия.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Ю., който поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя
списък.
Ответника, редовно призован, се представлява от юрк. Й., която поддържа писмения
отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за което представя списък.
По делото е постъпила писмена защита.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
технически експертизи.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното:
Съгласно Договор за продажба на оборудване за трафопост и линия високо
напрежение 20 КВ от 25.10.2010г., ищеца е закупил от „Перун-2006“ ООД оборудване за
трафопост и линия високо напрежение 20 КВ, съсътояща се от Трансформатор ТМ 400/20А
– 1 брой, Разделител РМ 3420/40А – 3 броя, Шинна систаема НН рилен изолатор – 9 броя,
Табло RTMх400А – 1 брой, Шинна система 20 кв – 9 броя, Стойка 20 кв – 20 броя, Кабел 20
кв – линеен метър, Стълбове стомано-бетонни- 3 броя, Стълбове стомано-решетъчни – 3
броя, които съоръжения се намират в сграда с идентификатор №21498.126.40.1 по КККР на
гр. Добринище.
По делото е представен и Договор /за покупко-продажба на МПС/ от 25.10.2010г., по
силата на който „Погледец 92“ ООД (представлявано от управителя на „Перун-2006“ ООД )
продава на „ Елена и Роси-К“ ЕООД, представлявано от ищеца същите съоръжения, предмет
на посочения по-горе Договор за продажба на оборудване за трафопост и линия високо
напрежение 20 КВ от 25.10.2010г.
Ответника е представил Лицензия №Л-135-07/13.08.2004г., Решение №1/27.04.2000г.
по ФД №6358/2000г. на СГС, Разпореждане №46/07.11.1991г. на МС , Решение от
28.12.1991г. по ФД №29859/1991г. на СГС, Заповед № ДВ-143-А/24.04.2000г. на ДАЕЕР,
ведно с разделителен протокол,
С покана до ответника от 22.12.2021г., ищеца е претендирал да му заплати
обезщетение за ползване на притежаваното от него оборудване и линия високо напрежение
за периода 2017-2021г.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че монтираното
в трафопоста оборудване, е идентично със съоръженията, предмет на договора за продажба
от 25.10.2010г. Оборудването е използвано от ответника в процесния период, като услугата
разпределение и снабдяване с ел. енергия е предлагана на около 14 потребителя, но няма
данни за реализирани приходи.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Претенцията на ищеца е за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с искане
осъждането на ответника да заплати сумата, с която се е обогатил поради ползването на
собствената му вещ.
Предмет на ползването са съоръжения/оборудване, монтирано в трафопост, който
има статут на енергиен обект и е част от електроразпределителната мрежа на страната
съгласно § 1, т. 22 и т. 23 от ДР на ЗЕ, като в случая е приложима правната регламентация
по Закона за енергетиката и подзаконовите актове по неговото приложение.
Според трайната и непротиворечива съдебна практика, при ползване на енергийни
обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не
е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 8 ЗЕ и без наличието на друго
основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на
енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
2
Следователно за уважаването на иска е необходимо доказването, че ищецът е собственик на
съоръженията, същите да се ползват от ответника за исковия период, ползването да е при
липса на основание и настъпило като последица от това обедняване на ищеца, съответно
обогатяване на ответника, при установяването на което се дължи обезщетение.
Относно собствеността на енергийните обекти принципът, залегнал в
законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за
осъществяване на дейности в областта на енергетиката, което е посочено в чл. 58 от
отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност и чл. 40, ал. 1, т. 2 от
действащия ЗЕ. Затова § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ предвижда, че енергийни обекти, които трябва
да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат на трети
лица, трябва да се изкупят от тях в осемгодишен срок, след изменението срокът е
дванадесетгодишен, от влизане на закона в сила. Във връзка с тази разпоредба е и текстът на
§ 4, ал. 11 от ПЗР ЗЕ, според който при приватизация на имуществото на фирми и
дружества, в които има изградени енергийни обекти, те не се включват в предмета на
сделката, а се прехвърлят на съответното енергийно предприятие. Изключение се допуска
когато обектът снабдява с енергия само един потребител. Аналогични разпоредби са се
съдържали и в § 67, ал. 2 и 9 ПЗР на предходния Закон за енергетиката и енергийната
ефективност - ДВ бр. 64/1999 г., отм. ДВ бр. 107/2003 г. С тези разпоредби са създадени
условия държавната собственост върху енергийните обекти, установена още с чл. 2, ал. 1 от
Закона за електростопанството от 1975 г. и чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от
1948 г., да премине в собственост на енергийните предприятия (В този см. Решение №
300/28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 169/2009 г., III г. о., ГК и Решение № 258/8.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1679/2009 г., I г. о., ГК).
Съоръженията, предмет на процесния договор са монтирани в трафопост (сграда с
площ от 9 кв.м. и предназначение – за енергопроизводсвто, съгласно твърденията в исковата
молба), които представляват енергиен обект от категорията на площадковите по § 1, т. 41 ДР
на ЗЕ. Предназначението е за енергопроизводство, като пряко дейностите по пренос,
преобразуване и разпределение на ел. енергия се осъществяват от електрическите
съоръжения и оборудването /електрически уредби/, а сградата има обслужващ характер
/материален ресурс/. В този смисъл трафопоста като вещ е съвкупност от сградата и
трайно монтираните в нея съоръжения, които не могат да функционират
самостоятелно. Същите са част от "електрическата уредба", по смисъла на § 1, т. 19 от ДР
към ЗЕ, която е съвкупност от машини, съоръжения и апарати, предназначени за пренасяне,
преобразуване и разпределение на ел. енергия. След като са монтирани в сградата на
трафопоста и са поставени под напрежение, тези ел. съоръжения могат да се ползват и
поддържат единствено от дружество с лицензия за такъв вид дейност, каквото безспорно е
ответника.
Съгласно § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ "енергиен обект" е обект или съвкупност от обекти, с
предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа
и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен
газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна
енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни
мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ
през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на
клиентите, а съгласно § 1, т. 32 от ДР на ЗЕ "материални ресурси" е наличието на основни и
спомагателни съоръжения, които да осигурят нормалното функциониране на енергийния
обект. В § 1, т. 41 от ДР на ЗЕ е дадена и дефиниция на "площадкови енергийни обекти",
които са сгради и трайно прикрепените към тях или към поземлен имот енергийни
съоръжения, без линейните им части, предназначени за осъществяване на дейностите по
производство, пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ,
както и по добив на енергийни ресурси. Разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ визира ползването
3
на електрически уредби, които съгласно § 1, т. 19 от ДР на ЗЕ са съвкупност от машини,
съоръжения и апарати, предназначени за пренасяне, преобразуване и разпределение не
електрическа енергия.
Представения по делото договор от 25.10.2010г. не легитимира ищеца като
собственик на трафопоста, защото има за предмет само посочените в него съоръжения, но не
и сградата. В него е посочено, че съоръженията се намират в сградата, към деня на
сключването на договора, от което може да бъде направен извод, че тези съоръжения са
били монтирани, т. е. трайно прикрепени към сградата, поради което и на основание чл. 110,
ал. 1 ЗС са част от нея. Индиция за това са описаните като приложения към договора
документи – Разрешение за строеж от 1995г., както и заключението на вещото лице С., която
посочва, че съоръжението Трансформатор ТМ 400/20А е произведено 1984г., В този
смисъл процесните съоръжения нямат характер на движими вещи и не могат да бъдат обект
самостоятелно на прехвърлителна сделка, обуславящо извод за нищожност на договора по
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради невъзможен предмет. Дори и да се приеме, че тези съоръжения са
движими вещи с оглед възможността за последващото им демонтиране /отделяне от
сградата/, договорът отново не е произвел правно действие, защото законът е предвидил
ограничение относно това на кого могат да принадлежат. Електрическите уредби и
съоръжения са част от общата електропреносна и разпределителна мрежа на страната,
предназначени са за нейното нормално функциониране и за задоволяване потребностите на
населението от електрическа енергия на местно и национално ниво. Както бе посочено в
нормативната уредба в ЗЕ е заложено собствеността върху тях да принадлежи на
дружествата с лиценз за осъществяване на дейностите в областта на енергетиката, т. е.
законовото положение е, че трябва да бъдат собственост само на такива правни субекти.
Поради това и с оглед предназначението им те са извадени от свободния граждански оборот
и не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки в полза на лица, различни от
снабдените с лиценз по ЗЕ. Такива договори са с невъзможен предмет, което влече тяхната
нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че доколкото по делото не се установи
ищеца да е собственик на трафопоста като енергиен обект, предявеният иск е изцяло
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, само ответника има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. Съобразно чл. 78,
ал. 1 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 500 лв., от които сумата от 300 лв. за депозит за вещо лице и 200 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Разлог, ж.к. „И.“, ..., за
осъждане на ответника „ФИРМА“ ЕАД („ФИРМА” АД), ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес
на управление АДРЕС, да заплати на ищеца сумата от 10000,00 лв. (десет хиляди лева),
представляваща част от сумата от 59000,00 лв.(петдесет и девет хиляди лева),
представляваща обезщетение за ползване без основание, за периода от 31.01.2017г. до
31.12.2021г., на оборудване за трафопост и линия високо напрежение 20 кв., състояща се от
Трансформатор ТМ 400/20А – 1 брой, Разделител РМ 3420/40А – 3 броя, Шинна систаема
НН рилен изолатор – 9 броя, Табло RTMх400А – 1 брой, Шинна система 20 кв – 9 броя,
Стойка 20 кв – 20 броя, Кабел 20 кв – линеен метър, Стълбове стомано-бетонни- 3 броя,
Стълбове стомано-решетъчни – 3 броя, находящо се в сграда с идентификатор
4
№21498.126.40.1 по КККР на гр. Добринище, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 02.02.2022 г. до окончателното плащане
на дължимото.
ОСЪЖДА Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Разлог, ж.к. „И.“, ..., да заплати на
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление АДРЕС, сумата от
500,00 лв. (петстотин лева), представляваща направени от ответника разноски, от които
сумата от 300 лв. за депозит за вещо лице, а сумата от 200 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5