№ 357
гр. Стара Загора, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Е. Ат. Д.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20235530103398 по описа за 2023 година
Предявен e иск с правно основание с правно основание чл.24 ЗКСД, във връзка с
чл.430 ТЗ.
Искът е предявен от „Банка ДСК” АД гр.София срещу ... от гр.Стара Загора. С исковата
молба се твърди, че на ...г., между страните бил сключен Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по силата на който
Банката предоставила на ответницата банков кредит в размер на 70 409,88лв. за заплащане
на такси за обучение в ... – Стара Загора, ... факултет, специалност „...“. Неразделна част от
договора за кредит били приетите и подписани от ответницата Общи условия за
предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на ЗКСД. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на
изтичане на гратисния период, който обхващал времето от датата на първото усвояване до
изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или
защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и
образователно-квалификационна степен. На .....г. между банката и ответницата било
сключено допълнително споразумение за предоговаряне на размера на кредита към
договора. Съгласно т.1 от същото, договореният размер в т.1 от договора за кредит се
намалявал от 70 409, 88лв. на 5867,49лв. Всички останали клаузи от договора оставали
непроменени. Съобразно условията на договора, кредитът бил усвояван от ответницата на
части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище в началото на всеки семестър.
Всеки превод бил в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се
извършвало след представяне на документ от учебното заведение по чл.10, ал.3 от ЗКСД –
Уверение, удостоверяващо качеството на студент с право да се запише за следващ семестър.
Изключение правило първото усвояване, извършено на 13.12.2014г. по сметка на
ответницата при условията на чл.21, ал.4 от ЗКСД и чл.4.2 от Договора за кредит – за
1
възстановяване на таксата, дължима за първия семестър на първата година от обучението (5
867,49лв.). Съгласно Договора за предоставения кредит, ответницата заплащала фиксирана
лихва в размер на 7% годишно. Лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита,
включително по време на гратисния период, като се капитализирала годишно. Срокът за
издължаване на главницата и лихвата започвала да тече след изтичане на гратисния период.
Крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност „...“, в която
ответницата се обучавала бил ...г. Това обосновавало гратисен период по заплащане на
погасителните вноски до 30.10.2020г. и съобразно чл.6 от Договора за кредит – първа
падежна дата 28.11.2021г. Считано от тази дата кредитът следвало да се погасява на 120
равни месечни вноски, всяка в размер на 108,50лв. След изтичане на гратисния период
ответницата не извършила каквито и да било плащания по кредита. Към дата на подаване на
исковата молба били просрочени 6 броя месечни погасителни вноски на обща стойност
651,00лв. или по 108,50лв. всяка. При забава в плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща
главница се олихвявала с договорената лихва и с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни,
целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие, като до
предявяване на исковата молба се олихвявал с договорения лихвен процент и с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата – със законна лихва по чл.86 ЗЗД.
Предвид липсата на плащане за 6 поредни месеца за ищеца възникнало потестативното
право да обяви договора за предсрочно изискуем. Ищецът моли съда да постанови съдебно
решение, с което да осъди ответницата да му заплати следните суми, дължими по Договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от
...г. и допълнително споразумение към него от .....г.: изискуема главница в размер на
9344,86лв.; изискуема договорна лихва в размер 363,41лв., дължима на основание чл.7 от
Договора за кредит и начислена за периода от ...г. – датата на склюване на договора до
17.05.2022г. вкл. върху усвоената част от кредита, съобразно раздел IV от Общите условия;
изискуема лихвена надбавка за забава в размер на 8,39лв., дължима на основание чл.17.1 от
Общите условия и начислена за периода от ...г. – датата на склюване на договора до
17.05.2022г., вкл. – 10% върху просрочената главница (частта от забавените вноски,
представляваща главница), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл.131, ал.1 ГПК, от назначения особен представител на
ответницата е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който заявява, че предявените
искове са допустими, но неоснователни. Предсрочната изискуемост не била настъпила
доколкото връчването на исковата молба било осъществено на особен представител, който
не можел да упражнява материалните права на ответника, а имал само процесуални такива.
Процесният договор бил недействителен, тъй като съгласно нормата на чл.24, ал.2 ЗКСД,
изплащането на кредита започвало един месец след изтичане на гратисния период съгласно
погасителния план, уговорен между страните, а такъв погасителен план липсвал по делото.
В случай на недействителност на договора за кредит, кредитополучателят бил длъжен да
върне само чистата стойност на кредита, но не дължал лихви, такси или други разходи. В
случай, че се установило, че било извършвано капитализиране на възнаградителната лихва,
към главницата на задължението се достигало до анатоцизъм и следвало да бъде присъдена
2
само върху главницата. Това било в противоречие с чл.20 ЗКСД, който предвиждал забрана
за уговаряне на възнаградителна лихва в по-висок от фиксирания по договора размер от 7%.
Тези уговорки противоречили както на закона, така и на потребителската защита в чл.143 –
чл. 146 ЗЗП. Те били нищожни, като противоречащи на чл.20 от ЗКСД и чл.10, ал.3 ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца,
предвид фактическата и правна сложност на делото.
В открито съдебно заседание, проведено на 06.03.2024г. ищецът уточнява предявените
искове за договорна лихва и обезщетение за забава, като заявява че претендира двете
вземания в цялост, станали изискуеми от датата на сключване на договора – ... г. до
предявяване на исковата молба – 17.05.2022 г. Посочените в исковата молба периоди били
от 28.11.2021г., което било датата на счетоводното записване по кредитната сметка на
банката.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представения по делото Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти от ...г. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ..... /..... – видно от удостоверение за
пребиваване на граждани на ЕС/, ищецът е отпуснал на ответницата кредит за заплащане на
такси за обучение в размер на 70409,88лв., със срок за издължаване на кредита 120 месеца,
считано от датата на изтичане на гратисния период. Съгласно чл.3 от същия договор,
гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от
датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за
съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата на
която изтича срока на докторантурата.
Видно от представения по делото погасителен план, кредитът е усвоен на ...г., с дата на
първо погасяване – 28.12.2014г.
По делото са представени и Общи условия за предоставяне на целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти. Съгласно чл. 5.1 от същите, кредитът се усвоява в срок
не по-дълъг от продължителността на семестриалното обучение, съгласно учебния план за
съответната специалност и образователно-квалификационна степен или образователно-
научна степен, съответно до изтичане определения срок на докторантурата, а предвид чл. 5.5
от същите общи условия – окончателният размер на кредита е равен на усвоената сума до
изтичането на срока за усвояване. Ако кредитът не бъде усвоен до изтичане на срока за
усвояване по причина, свързана с кредитополучателя, отпада задължението на Кредитора да
предоставя средства по кредита. Съгласно чл.10.1 от Общите условия, за предоставения
кредит, кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, посочена в договора за кредит, а
предвид чл.10.2 лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по
време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Според чл.
17.1 от общите условия, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница се
олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 (десет)
3
процентни пункта.
С допълнително споразумение за предоговаряне на размера на кредита към Договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на обучение на студенти и докторанти от
.....г., договореният размер на кредит е намален от 70409,88лв. на 5867,49лв.
От представените по делото уверения, издадени на основание чл.10, ал.3 ЗКСД се
установява, че срокът за полагане на последния държавен изпит/защита на дипломна работа
на ответницата е ...г.
С оглед установяване обстоятелствата по делото са назначени съдебно-счетоводна и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице по същата
се установява, че на 13.12.2014г. ищецът е превел по сметка на ответницата сума в размер на
5867,49лв. с основание „УСВ ЗКСД 1-ви етап“. Към 28.11.2021г. размерът на кредита по
погасителен план е както следва: остатък главница: 9344,86лв., месечна вноска: 108,50лв.,
брой вноски: 120, общо лихви: 3675,44лв., общо месечни вноски 13020,30лв. за период от
28.11.2021г. до 28.10.2031г. Според вещото лице първата падежна дата на кредита е
28.11.2021г., като се има предвид установения гратисен период. Същото не установява след
изтичане на гратисния период ответницата да е извършвала плащания по кредита. Размерът
на непогасените задължения към датата на подаване на исковата молба е както следва:
главница в размер на 9344,86лв., договорна лихва, дължима на основание чл. 7 от договора
за кредит за периода 28.11.2021г. до 17.05.2022г. в размер на 363,41лв. и изискуема лихвена
надбавка за забава в размер на 8,39лв., дължима на основание чл. 17.1 от Общите условия,
начислена за периода от 28.11.2021г., до 17.05.2022г. Размерът на договорната лихва, без да
се отчита капитализация на договорна лихва за периода ...г. до 31.10.2021г. е 2826,01лв., а
размерът на договорна лихва без да се отчита капитализация на договорната лихва за
периода 01.11.2021г. до 17.05.2022г. е 225,90лв. Размерът на изискуемата лихвена надбавка
за забава, дължима на основание чл. 17.1 от Общите условия и начислена за периода от
01.11.2021г. до 17.05.2022г. върху просрочената главница е в размер на 5.37лв.
Във връзка с приетото заключение на вещото лице по допълнителната съдебно-
счетоводна експертиза, ищецът е направил изменение на размера на предявения иск за
договорна лихва, като същият е увеличен на сумата от 3051,91лв. за периода от ...г. – датата
на сключване на договора до предявяване на исковете молба – 18.05.2022г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.24 ЗКСД. В тежест на ищеца по този иск е
да установи наличието на валидно правоотношение по договор за кредитиране на студенти и
докторанти, предоставяне на сумата в съответствие с целите на договора, настъпване на
условията и обявяване на предсрочна изискуемост, както и размера на търсените вземания
на ищеца, произтичащи от договора.
По делото не е спорно възникването на облигационно отношение между страните с
посочените по-горе параметри. Същото се установява и от представените по делото писмени
доказателства.
Настоящият съдебен състав споделя становището, че по предявен осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, като в същата искова молба е инкорпорирано
изявление на кредитора, че последният упражнява потестативното си право да преобразува
4
вземането си в предсрочно изискуемо и самата искова молба е надлежно връчена, то няма
пречка ответникът да бъде уведомен за така обявената предсрочна изискуемост, дори при
връчването исковата молба на особен представител. Така Решение №86/27.10.2020г. на ВКС
по т.д. №2118/2019г., I т.о., Решение №198/18.01.2019г. на ВКС по т.д. №193/2018г., I т.о и
др.
Предвид уточнението на петитума на исковата молба, направено в открито съдебно
заседание – сумата, която ищецът претендира като главницата, представлява сбора на
усвоената сума по кредита и лихвата върху усвоената главница за периода от отпускане на
кредита – ...г. до 31.10.2021г. – датата на изтичане на гратисния период. По несъмнен начин
се установява първоначалния размер на главницата по кредита – в размер на 5867,49лв.
Следва, обаче, да се анализира капитализираната лихва – прибавена към първоначалния
размер на главницата и по-конкретно – дали същата представлява нарушение на забраната
за анатоцизъм, предвидена в чл.10, ал.3 ЗЗД. Капитализирането на лихви към главницата
най-общо представлява преструктуриране на последната, така че непросрочените лихви се
добавят към първоначалния й размер и чрез новационно действие размерът й се променя.
Действително в т. 10.2 от Общите условия, страните са уговорили, че лихвата по време на
гратисния период /от ...г. до 31.10.2021г./ се капитализира годишно – т.е. нейната стойност
се прибавя към изискуемата главница. Съгласно чл.20 ЗКСД, лихвата, която
кредитополучателят дължи на банката, не може да надхвърля седем процентни пункта,
която лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително и по време на
гратисния период.
Съгласно чл.10, ал.3 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на
Българската народна банка. В §1, т.5 от ДР на отменената Наредба №9/15.07.1997г. на БНБ
за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на
риска от загуби, е било дадено легално определение на понятието "Капитализиране", което
представлява увеличаването на неизискуемата главница за сметка на прибавянето към нея
на дължими, но непросрочени лихви. В посочената наредба е уредено /чл.16/, че банките не
могат да начисляват лихви върху лихви, освен в случаите на капитализиране на лихвите.
Цитираната Наредба е отменена с Наредба №9/19.12.2002г. на БНБ за оценка на рисковите
експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, в която
е възприето идентично легално определение и забрана за анатоцизъм от страна на банковите
институции. Наредба №9/19.12.2002г. на БНБ е отменена с Наредба №9/03.04.2008г. на БНБ,
за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на
риска от загуби, в която не е уреден институтът на „Капитализиране“ на лихвите. На
24.04.2014г. /преди сключване на процесния договор/ е приета Наредба за отменяне на
Наредба №9 от 2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за
установяване на специфични провизии за кредитен риск.
От изложеното следва, че към настоящия момент капитализацията на лихвата не е
уредена нормативно в подзаконови актове, издавани от БНБ, поради което, по аргумент от
чл.10, ал.3 ЗЗД е забранена. Клаузата в договора, уреждаща капитализиране на лихвата се
явява нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Ето защо и настоящият съдебен състав
приема, че за гратисния период се дължи лихва, но същата следва да е в чист размер – върху
първоначалната главница, а не така, както е начислен от банката – чрез олихвяване на вече
капитализирана към главницата лихва за втората и следващите я години през гратисния
5
период. Ето защо към първоначалния размер на главницата следва да се прибави
изчисленият от в.л. размер на лихва – 2826,01лв., а не този претендиран от ищеца –
3477,37лв. Поради това искът за главница следва да бъде уважен до размер на 8693,50лв., а в
останалата му част до претендираните 9344,86лв., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на предявеният иск за договорна лихва за периода 28.11.2021г. до
17.05.2022г., следва отново да бъде разгледана в светлината на забраната за анатоцизъм,
предвидена в чл.10, ал.3 ЗЗД. Съгласно чл.24 ЗКСД общият размер на задължението на
кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва – главница,
чийто размер се определя от отпуснатите по договора средства и лихвата, дължима от
кредитополучателя за срока на договора. Както се установи – за гратисния период към
главницата е била начислявана и капитализирана лихва в законово допустимия размер на
7%. Лихвата след изтичане на гратисния период, обаче, е начислявана върху
новоформирания размер на главницата, като по този начин отново се нарушава забраната,
предвидена в чл.10, ал.3 ЗЗД. В случая отново е допуснато олихвяване на лихва върху лихва,
в т.ч. и след изтичане на гратисния период. Поради това за периода от 28.11.2021г. до
17.05.2022г., следва да се вземе предвид заключението на вещото лице по допълнителната
експертиза и се уважи предявения иск за договорна лихва за същия период в размер на
225,90лв., а в останалата му част до размера 3051,91лв. следва да се отхвърли като
неоснователен. На практика ищецът претендира с първоначално заявения петитум да му
бъде присъдена договорна лихва, капитализирана към главницата, след което, след
направеното изчисление на вещото лице на договорната лихва без капитализиране,
претендира същата сума и като договорна лихва, без да намалява претенцията си за
главница, в която вече се съдържа начислената през гратисния период договорна лихва. Тъй
като съдът уважава иска за главница, включваща първоначално отпуснатия размер на
кредита 5867,49лв. заедно с натрупаната през гратисния период договорна лихва –
2826,01лв., то следва да уважи претенцията за договорна лихва за периода от настъпване на
падежа на задължението – 01.11.2021г. до предявяване на исковата молба в съда в размера,
изчислен от вещото лице без капитализация – 225,90лв.
С оглед пълнота на изложението следва да се приеме, че е неоснователно възражението
за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите, начислени от 2014г., тъй като
съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а предвид чл.23, ал.1 ЗКСД кредитополучателят не дължи плащане на
главницата и лихвите по кредита по време на гратисния период. Ето защо следва да се
приеме, че изискуемостта на лихвите е настъпила с изтичане на гратисния период –
31.10.2021г., а давността е била спряна на основание чл.115 б.„ж“ ЗЗД с предявяване на
исковата молба на 18.05.2022г.
По отношение на иска за лихвена надбавка за забава за периода от 28.11.2021г. до
17.05.2022г. следва да се отчете приетото в мотивите на ТР №3/27.03.2019г. по ТД
№3/2017г. ОСГТК на ВКС - за периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът
на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му. В настоящия случай, предсрочната
изискуемост следва да се счита за обявена с връчването на препис от исковата молба на
особения представител на ответника. Ето защо, без да е обявена предсрочна изискуемост
6
преди връчване на исковата молба ищецът не може да претендира обезщетение за забава.
Отделно основанието за начисляване на лихвена надбавка за забава произтича от договорна
клауза, което противоречи на чл.33, ал.1 ЗПК, във връзка с чл.146, ал.1 ЗЗП, към който ЗКСД
изрично препраща. Ето защо искът за сумата от 8,39лв., дължима на основание чл.17.1 от
Общите условия за периода 28.11.2021г. до 17.05.2022г., включително 10% върху
просрочената главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да плати на ищеца
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете. На основание
чл.78, ал.8 ГПК съдът определя на процесуалния представител на ищеца юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00лв. Общият размер на разноските, които е направил
ищецът възлиза на 2568,21лв. за държавна такса, възнаграждение на вещо лице,
възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение. Предвид
изложеното следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сума в размер на
1846,57лв. представляваща сторени по делото разноски съразмерно с уважената част от
исковете.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..... /...../, ЛНЧ **********, с адрес: гр. ..... да заплати на „БАНКА ДСК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №19,
представлявано от изпълнителните директори Боян Филипов Стефанов и Славейко
Любомиров Славейков, сумата в размер на 8693,50лв. (осем хиляди шестстотин деветдесет
и три лева и 50 стотинки), представляваща главница по Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от ...г. и допълнително
споразумение към него от .....г., 225,90лв. (двеста двадесет и пет лева и 90 стотинки)
представляваща договорна (възнаградителна) лихва, дължима на основание чл.7 от
Договора за кредит и начислена за периода от 28.11.2021г. до 17.05.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.05.2022г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за
сумата над присъдените до претендираните 9344,86лв. и предявения иск за договорна лихва
за размера над присъдените до претендираните 3051,91лв., както и предявения иск сумата в
размер на 8,39лв., представляваща лихвена надбавка за забава дължима на основание чл.17.1
от Общите условия и начислена за периода от 28.11.2021г. до 17.05.2022г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА ..... /...../, ЛНЧ **********, с адрес: гр. ..... да заплати на „БАНКА ДСК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №19,
представлявано от изпълнителните директори Боян Филипов Стефанов и Славейко
Любомиров Славейков, сумата в размер на 1846,57лв. (хиляда осемстотин четиридесет и
шест лева и 57 стотинки), представляваща разноски по делото за държавна такса,
7
възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско
възнгараждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по сметка на ищеца: IBAN: .........
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8