РЕШЕНИЕ
№
1734
гр. Пловдив, 19.10.2023
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, второ отделение,
ХХІХ състав, в открито заседание на осми юни две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева
при секретаря Б.К. и с
участието на прокурор при Окръжна
прокуратура - Пловдив Светослава Пенчева, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 523 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава Единадесета от АПК, във връзка
с чл.285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от И.И.П.
с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
- град София. С исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв.
/двадесет и пет хиляди лева/, които вреди се твърди да са причинени по време на
престоя на ищеца в Затвора град Пловдив за периода от 18.08.2020 г. до 24.02.2023
г. в резултат от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Неимуществените вреди са определени от ищеца като такива, съставляващи
преживявания на ежедневен психически стрес и емоционален дискомфорт, което се
отрязва негативно върху неговото физическо здраве и душевна хармония. Сочи се,
че ищецът П. е търпял физически и психически болки и страдания, страх, стрес и
унижение, имал е негативни преживявания. Нарушенията по чл. 3 от ЗИНЗС и
съответно чл. 3 от КЗПЧОС, допуснати от администрацията на Затвора Пловдив, в
резултат на които се твърди да са настъпили неимуществените вреди, според ищеца
са се изразили в следното: в пренаселеност на помещенията по настаняване на
ищеца и конкретно стая № 74, лошо хигиенно състояние на помещението;
невъзможност за нормално ползване на санитарния възел поради незатваряща се
врата; лошо състояние на водата от чешмата и принуждаване на ищеца да консумира
такава с лошо качество; недостатъчна вентилация в помещението; наличие на
дървеници и хлебарки в спалното помещение; честа липса на препарати за
почистване на помещението; невъзможност за ползване на пералнята;
неблагоприятни температури през зимата и лятото в помещението по настаняване на
ищеца, както и непредоставяне на достатъчно завивки през зимата; недостатъчно
отопление; липса на осигурен едночасов престой на открито поради трудовата
заетост на ищеца; неадекватна и недостатъчна медицинска помощ и липса на лекар;
невъзможност за ежедневно ползване на баня; некачествена и недостатъчна като
количество храна, както и невъзможност за хранене седнал в столовата; лишаване
от консумация на млечни продукти, плодове и зеленчуци, както и принуждаване на
ищеца да закупува такива на значително по-високи цени в магазин за лишени от
свобода /лавка/ и неполучаване на конкретно заявени от него продукти в лавката
със съответно качество; липса на осигурено право на творчески и културни
дейности, както и възможност за физическа активност; неосигурена подходяща и
съобразена със здравословното му състояние работа; неспазване на определеното
време за свиждане и съкращаване на същото от администрацията; затруднение при
ползването на телефона. Обезщетението,
което се претендира, се иска да бъде присъдено ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното му изплащане. Претендират се
разноски по делото, включително и адвокатски хонорар.
В
последното съдебно заседание ищецът, редовно уведомен, се явява с адв. В.С., поддържа предявеният иск, който
счита за доказан и иска да бъде уважена в цялост. Претендират се присъждане на разноски по делото, представен
е договор за правна помощ От пълномощника му адв. С. са постъпили писмени
бележки със становище за уважаване на предявената искова претенция.
Ответникът
ГДИН – София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по
исковата молба неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се
излага становище за неоснователност и недоказаност на иска и се моли за
отхвърлянето му.
Задължително
участващият по реда на чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС прокурор Пенчева счита исковата
молба за недоказана по размер и основание, поради което моли същата да се
остави без уважение. В условията на евентуалност при уважение на исковата
претенция прави възражение за прекомерност размера на обезщетението.
Пловдивският административен съд,
на първо място, намира, че исковата
претенция е допустима. С оглед на съдържанието на исковата молба, се касае
до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото се
претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3 от ЗИНЗС. Ищецът П. претендира вреди от посочените нарушения за период на
задържането му по изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора
Пловдив.
Искът е предявен и от надлежна
страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за
ищеца са налице данни да е бил действително задържан в място за лишаване от
свобода. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл. 285,
ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от
специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл. 205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в град
София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към Министъра на правосъдието
и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за
лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение
за извършени нарушения на специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в
място за лишаване от свобода, каквото е Затворът Пловдив, като съгласно чл. 12,
ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора
следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация
да отговаря по предявения иск.
По същество исковата молба е само
частично основателна.
От събраните по делото доказателства
се установява от фактическа страна,
че ищецът И.И.П. *** на 17.08.2020 г. за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода. От 18.08.2020 г. до 20.08.2020 г.
ищецът пребивавал в стая на Приемно
отделение (ПО), за която ответникът не предоставя данни относно стаята и
условията, при които е пребивавал до разпределянето му в група осъдени -
становище (в т. 2, л. 383). От 21.08.2020 г. до 10.07.2022 г. и от
19.08.2022 г. до 28.10.2022 г.
ищецът пребивавал в стая № 74 на
пост 2, която била с площ от 27.25 кв.м.,
без площта на санитарния възел и разполагала с два отваряеми прозореца с
размери 0.95 м. х 1.12 м. и 0.50 м. х 1.17 м. Санитарният възел, находящ се в
помещението бил с площ 4.58 кв. м. и разполагал с един прозорец с размери 0.25
м. х 1.17 м. През време на периода на пребиваване в стая № 74 на пост 2 ищецът
бил настанен най-много с още осем лишени от свобода и най-малко двама лишени от
свобода. От 12.07.2022 г. до 19.08.2022 г. ищецът пребивавал в стая № 79 на пост 2, която била с площ от 25.36 кв.м., без площта на
санитарния възел и разполагала с два отваряеми прозореца с размери 0.95 м. х
1.15 м. и 0.40 м. х 1.15 м. Санитарният възел, находящ се в помещението бил с
площ 4.80 кв. м. и разполагал с един прозорец с размери 0.36 м. х 1.20 м. През
време на периода на пребиваване в стая № 79 на пост 2 ищецът бил настанен
най-много с още шест лишени от свобода и най-малко пет лишени от свобода. Стаите
разполагали с осветителни тела и достатъчно дневна светлина, като се отопляват
по график за съответния отоплителен период с
централно парно отопление. При постъпването в затвора на всички лишени от
свобода, включително и на ищеца П., се предоставяли за ползване дюшек,
възглавница и спално бельо, като се осигурявала възможност лишените от свобода
да ползват и лично спално бельо, с каквото ищецът практически разполагал по
времето на своя престой. През периода си на престой в стаи с № № 74 и 79,
включително за периода на престой в ПО, ищецът пребивавал в тях при превишен
капацитет на помещенията, а именно за времето: от 18.08.2020
г. до 20.08.2020 г. (3 дни), от
21.08.2020 г. – 04.10.2020 г. ( 45 дни), от 05.10.2020 г. до 04.12.2020 г. (61
дни), от 05.12.2020 г. до 07.12.2020 г. (3 дни), от 08.12.2020 г. до 23.12.2020
г. (16 дни), от 05.02.2021 г. до 23.02.2021 г. (19 дни), от 27.02.2021 г. до
11.06.2021 г. (105 дни), от 12.06.2021 г. до 18.06.2021 г. (7 дни), от
19.06.2021 г. до 03.08.2021 г. (46 дни), от 04.08.2021 г. до 13.08.2021 г. (10
дни), от 14.08.2021 г. до 25.08.2021 г. (12 дни), от 27.08.2021 г. до
17.09.2021 г. (22 дни), от 02.10.2021 г. до 09.10.2021 г. (8 дни), от
02.11.2021 г. до 03.12.2021 г. (32 дни), от 04.12.2021 г. до 21.03.2022 г. (108
дни), от 22.03.2022 г. до 24.03.2022 г. (3 дни), от 31.03.2022 г. до 05.04.2022
г. (6 дни), от 24.06.2022 г. до 11.07.2022 г. (18 дни), от 12.07.2022 г. до
04.08.2022 г. (24 дни) или общо 646 дни. Считано от 28.10.2022 г. и до
края на заявения исков период 24.02.2023 г. П. пребивавал в стая № 26 на трета
група. През този период П. обитавал помещението с минимум още петима души и
максимум с още шест л. св., като стая № 26 била с площ от 27.80 кв. м. и
съответно с капацитет при спазване на установения стандарт от 4 кв.м.
разполагаема площ за един лишен от свобода - шестима души. Спалното помещение било
обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените, като в
спалното помещение лишените от свобода имали неограничен достъп до санитарен
възел с постоянно течаща вода, който бил обособен от спалното помещение и
разполагал със собствена врата. Отоплението и в това помещение се осъществявало
по график за съответния отоплителен период чрез парно. Проветряването на
помещението се извършвало от лишените от свобода, настанени в стаята, чрез
отваряне на прозорец. По време на престоя на ищеца в това спално помещение от
същия не били регистрирани молби или жалби, свързани с лоши битови условия или
други обстоятелства, причинили му дискомфорт.
В периода на престоя си ищецът П.
бил настанен на работа : в „Обособено производство“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив в
Затвора Пловдив, със заповед № 2110/16.09.2020 г., като ръчник, считано до
17.09.2020 г. до 04.11.2020 г., в „Магазин лишени от свобода“, като магазинер
на доброволен неплатен труд, със заповед 2510/04.11.2020 г., от 04.11.2020 г.
до 19.11.2020 г., отново на длъжност „магазинер“ в „Магазин лишени от свобода“,
като за работата си получавал заплащане, със заповед № 2653/18.11.2020 г., от
19.11.2020 г. до 11.01.2022 г., в „Обособено производство“, със заповед №
545/04.03.2022 г., от 07.03.2022 г., като крайна дата на последната трудова
дейност не е посочена. Трудовата дейност, с която е бил ангажиран в Затвора
Пловдив ищецът П. е била на осем часов работен ден при шест дневна работна
седмица с един почивен ден. Всички работещи лишени от свобода имали осигурена
възможност съгласно въведения график
всеки работен ден след работа да използват банята, в която имало течаща топла
вода. За неработещите била осигурена възможност да използват баня два пъти
седмично по утвърден график от началника на затвора. Отделно от това, на
лишените от свобода било позволено да ползват нагреватели за вода. Корпусът на
затвора Пловдив не разполагал с класическа фитнес зала, но за всяка група имало
обособена спортна зала, оборудвана със спортни уреди и принадлежности, отворена
за достъп през целия ден, като посещаването ѝ ставало всеки ден, включително
събота и неделя, по утвърден график, изготвен и удобен за всеки лишен от
свобода. В периода на престоя си ищецът участвал в курс по готварство през 2021
г., в образователна програма „Правна култура“ от 31.01.2022 г. – 24.02.2022 г.,
творческо ателие за изработване на мартеници от 24.02.2022 г. до 28.02.2022 г.,
творческо ателие за изработване на великденска украса от 12.04.2022 г. до
21.04.2022 г., конкурс „Великден най-светлият християнски празник“ от
01.04.2022 г. до 27.04.2022 г., турнир по шах от 18.07.2022 г. до 24.07.2022 г.
и образователна програма – практикум „Умения за мислене“ от 02.09.2022 г. до
23.09.2022 г. Предвид ангажирането му в осемчасов работен ден при шестдневна
работна седмица и липсата на втори магазинер не се е включил в други курсове,
поради същата причина в значителна част от периода на престой ищецът П. не
можел да ползва определените по графика часове за престой на открито през
седмицата и на практика ползвал това си право пълноценно единствено в неделя.
Телефонните разговори по време на
престоя на ищеца се провеждали без ограничение през целия ден, като в коридора
на втори пост, където бил настанен П., имало два телефонни апарата с фонокарта
и свободен достъп до тях от сутрешната до вечерната проверка. В периода на
престой на ищеца П. същият си закупувал периодично фонокарти за ползване на
телефона от лавката при затвора.
Включването
на лишените от свобода във вегетарианска и мюсюлманска диета ставало по молба
на лишения от свобода, а включването в диетичен режим за хранене по медицински
причини ставало по желание на лишения от свобода и с медицинска бележка,
издадена от лекаря на затвора. През периода на престой на П. *** няма постъпила
молба или предоставена медицинска бележка, за да бъде включен в диетичен режим за хранене.
Медицинското обслужване на лишените
от свобода в периода на престой на ищеца П. се осъществявало от лекар
–ординатор и лекар по дентална медицина, като за известен период от време –
м.март 2022 г. до 29.08.22 г. поради уволнението на лекаря пенитенциарното
заведение не разполагало с постоянно
назначен медицински персонал, но в този период медицинското обслужване не
прекъснало и се осигурило по график от лекаря и фелдшера при ареста, като от
затворническата администрация бил организиран прием от медицинските лица по
график два дни в седмицата – вторник и четвъртък, след което, считано от
29.08.2022 г. бил сключен договор с АИППМП д-р Ж.Д. ООД и били организирани посещения от
двама лекари по изготвен график ежедневно от 08:00 ч. до 12:00 ч., а лекарят по
дентална медицина продължил приемите през целия процесен период. При
неотложност били викани и екипи на спешна медицинска помощ, като след преценка
на лекар, лишените от свобода били извеждани и до болнични лечебни заведения
при нужда.
Още през 2017 г. било извършено
боядисване на общите помещения за
лишените от свобода, като дограмата била заменена с нова ПВЦ – дограма,
поставил се гранитогрес в общите умивални.
По утвърден график и въз основа на
сключени договори, ежегодно по няколко пъти се извършвали дейности по
дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора Пловдив, включително и
спалните такива, за което се изготвяли и протоколи.
В затвора Пловдив храната се
приготвяла въз основа на утвърдените от Министъра на правосъдието, съгласувани
с Министър на здравеопазването, таблици за състава на дневната дажба и
полагаеми се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен, които
включвали освен видовете хранителни продукти, също така и съответния грамаж и
калории. Храненето в затвора ставало в
две отделни зали -столови, всяка от които разполагала със 66 седящи места. С
оглед броя на лишените от свобода, храненето се осъществявало по постове и във
всяка зала се хранели лишените от свобода от един пост, но без работещите, като
работещите лишени от свобода се хранели отделно от останалите. По този начин
лишените от свобода се редували в помещенията – столови, като при наличие на
множество заети места в столовата се изчаквали.
Съгласно утвърдена таблица за
полагащите се перилни, миещи и дезинфекционни препарати и хигиенни консумативи
в местата за лишаване от свобода, месечно на един лишен от свобода – мъж, се
полагали и се раздавали по 200 гр. тоалетен сапун, 250 гр. сапун за пране и 400
гр. прах за пране. Освен тях, ежемесечно се раздавали и други препарати като
концентриран препарат на основата на натриев хипохлорид, професионален почистващ
препарат за санитарен фаянс, дезинфектант на хлорна основа за дезинфекция на
повърхността с широк спектър на действие, препарат за дезинфекция на ръце и др.,
които се раздавали ежедневно, но контролирано от чистача на поста за еднократно
почистване, при поискване за хигиенизиране на стаите, за да не се натрупват
препарати с опасно съдържание в санитарните помещения. Препарати и консумативи
за лична и за хигиена на стаите лишените от свобода можели да закупуват и от
лавката при Затвора Пловдив, като почистването на спалните помещения било отговорност
на лишените от свобода.
Съществувал по време на целия установен
престой на ищеца и утвърден график за ползване на служебната пералня в Затвора
Пловдив, който включвал и един ден от седмицата за пране на спално бельо на
лишените от свобода.
През периода на престоя на ищеца в
Затвора Пловдив били извършвани текущи ремонтни дейности за смяна на течащи
кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителни тела, подмяна на счупени
прозорци и пр.
През процесния период свижданията се
провеждали в нарочни помещения през стъкло и чрез телефони, като принципната
продължителност на същите била до 40 минути. П. провел 16 броя свиждания със
свои близки в периода на престоя си, като получил 15 броя хранителни пратки, съдържащи цигари, плодове,
зеленчуци и колбаси, както и пратки за внасяне на битови вещи, дрехи и бельо.
За времето на установения престой на ищеца в
Затвора Пловдив на същия бил изготвен здравен картон, проведен профилактичен
преглед с установено добро общо състояние, били извършени лабораторни
изследвания, както и му бил извършен преглед в отделение по ортопедия и
травматология на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, с назначено лечение, преглед
при очен лека в същото лечебно заведение с изписани медикаменти за лечение,
преглед от специалист за оплакване за депресивно състояние, с назначена
терапия, проведен профилактичен преглед, във връзка с контакт на ищеца с туберкулозно
болен и възможност за заразяване, като са му направени необходимите тестове.
В периода на престой ищецът П. пазарувал
често от лафката на Затвора Пловдив основно цигари и кафе, безалкохолни
напитки, сладкарски изделия, както и средства за лична хигиена, фонокарти и
колбаси. Утвърдените цени за продажба на стоките в магазина за лишени от
свобода, в който се предлагал широк асортимент от хранителни и други продукти,
включително млечни, месни, захарни храни, полуготови храни, ядки, зеленчуци и
плодове, натурални сокове и нектари, газирани напитки и вода, готови салати,
пчелен мед и пр., били съизмерими с тези в търговската мрежа на гр. Пловдив за
периода на престоя на ищеца. В периода на престой на ищеца била установена
възможност за даване на заявка в магазина за лишени от свобода за доставка на
плодове и зеленчуци, която следвало да се заяви до събота и пристигала в
следващия я четвъртък, но за времето на целия си престой ищецът не се
възползвал от възможността да прави заявки за плодове или зеленчуци.
Посоченото от фактическа страна се установява от приетите по делото
писмени доказателства, както и отчасти от разпита на свидетелите К. и Е., чиито
показания съдът кредитира, но само отчасти и то само доколкото са съответни на
приетите и кредитирани от съда писмени доказателства. Отделно от посоченото,
съдът разглежда и критично показанията на разпитания свидетел К., доколкото му
е и служебно известно, че същият е ищец по друго дело против ГДИН със същата
правна квалификация, поради което и свидетелят е с личен интерес от излагане на
конкретни обстоятелства досежно условията в Затвора Пловдив.
Не се кредитират от съда и
представените от страна на ищцовата страна фотоси. На първо място, посочените
доказателства не са събрани по предвидения за това ред, за да могат да се
ползват за нуждите на делото, нито пък от същите може да се установи авторът,
или датата на съставянето им, за да се извърши евентуално съотнасяне на
информацията, която носят фотосите към изложените в исковата молба факти и
период. Същите се твърди че са от килия № 71, доколкото неблагоприятните
условия, претърпени от ищеца са при пребиваването му в килии с № № 74, 79 и 26,
както и приемно отделение. В тази връзка Съдът е обвързан с установяване на
конкретни обстоятелства, за помещенията описани в исковата молба, приемане на
снимки, за които се твърди, че са направени в друго помещение, което не
фигурира в оплакването не следва да бъдат кредитирани.
На базата на установените факти и
анализа на доказателствата, от правна страна, съдът намери следното:
На първо място, по отношение на
периода на исковата претенция 18.08.2020 г. - 24.02.2023
г., както
става ясно от писмените доказателства, ищецът П. *** на 17.08.2020 г. и е престоял
там до 21.04.2023 г. Следва, с оглед на изложеното, да се разгледат по същество
оплакванията на ищеца конкретно за периода посочен в исковата молба, за който
се установява реално същият да е
пребивавал в Затвора Пловдив и с оглед установеното по отношение наличието или
липсата на всяко от тях, съдът да осъществи и преценката си за евентуалното
кумулативно въздействие върху ищеца на условията, в които е бил лишен от
свобода, като вземе предвид и продължителността на всеки от престоите му в
място за лишаване от свобода, както и други обстоятелства, които имат значение
за правилното решаване на спора, което пък е предвидено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС.
Според нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите
жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие.
Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл. 3 от ЗИНЗС,
съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък
възпроизвежда дословно така визираното в чл. 3 от ЕКПЧОС основно човешко право.
Според нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, в редакцията ѝ в сила от
07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност. Посочените в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, причинени от действия,
бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото
приложение на чл. 3 от КПЧОС по силата на чл. 5 от КРБ, държавата, чрез нейната
администрация, е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване
от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото
достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не
подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със
задържането. Поради това и независимо от факта дали в съответното
законодателство са били въведени конкретни изисквания и дали са предвидени
конкретни задължения за специализираната администрация при изпълнение на
лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи,
свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за търсене
отговорност от държавата.
При наличие на посочената нормативна
уредба и с оглед на конкретните доказателства по делото, съдът намери, че само частично
основателна и доказана се явява предявената искова претенция. В тази връзка и
по-надолу в мотивите на съдебното решение ще се разгледат поотделно всяко от
оплакванията на ищеца, като се вземат предвид конкретните установявания за условията в
рамките на установения престой на ищеца при задържането му в Затвора Пловдив.
Конкретно досежно оплакването за пренаселеност на килиите по настаняването
на ищеца П. при престоя му в затвора, то следва да се има предвид общо, че
според нормата на чл. 3 от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на изтезания
или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В насока тълкуването на
тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода, е
налице разрешение, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото „Ананиев
срещу България“, както и „Нешков и др. срещу България“, за това, че независимо,
че желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е
четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на
разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията, а
недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно
отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да
представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може
да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на
условията на задържане, като например: липса на уединение
при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена
светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна
хигиена, което води до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на
задържането (дело Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ,
следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията
по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид
следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за
спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра
жилищна площ; (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните
лица да се движат свободно между мебелите, като липсата на някои от тези
елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на
задържане са в нарушение на този член. В
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. В
случая се установява, че при настаняване на ищеца в приемно отделение не са
предоставени от ГДИН данни дали е бил нарушен възведения законов стандарт, поради
което се приема, че не е оборена презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС и е
бил настанен с по-голям брой лица, а при настаняването му в помещение № 74 и №
79 само за част от времето същият е бил настанен с по-голям брой лица, като
разполагаемата площ на едно лице е била над 3 кв.м., но под изискуемите 4 кв.м.
При това положение и макар и да не е констатирана особено съществена
пренаселеност /под 3 кв.м. на човек/ то на практика се установява действителна
такава за общо 646 дни при престоя в
стая № 74 и № 79 и приемно отделение на Затвора Пловдив.
И четирите помещения, в които е обитавал П. при
изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през процесния
период в Затвора гр. Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно
течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като
е бил осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез
отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно
парно в Затвора Пловдив. Не се установява твърдението на ищеца за невъзможност от ползване на санитарния
възел поради невъзможност да се затваря вратата, доколкото от свидетелските
показания се установява, че вратата, макар и с повреди, се е затваряла. Установено
е според съда и пълно съобразяване с изискването, възведено в разпоредбата на
чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съобразно с което на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. Не се установява, нито от гласните, нито от
писмените доказателства, в някое от помещенията по настаняване на ищеца, по
време и на трите му престоя, да не е бил изграден самостоятелен санитарен
възел. Установява се от писмените
доказателства, че санитарните възли, прилежащи към всяко спално помещение, са
били отделени от спалното помещение, като на практика са отделни помещения,
разполагащи и със собствени врати, прозорци или отдушници, поради което и
твърденията на ищеца за липса на уединение при ползване на тоалетната, не са
изобщо доказани, включително и не се потвърждават от показанията на разпитаните
свидетели, както се каза.
Във връзка с оплакването за
лошите условия в 74 стая, където поради неравности по пода е паднал и си е
изкълчил глезена, за което е изпратен на преглед с ортопедията на УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД при извършения преглед от д-р Х.(специалист по ортопедия и травматология) в документацията е отбелязано, че контузията
на ищецът П. е възникнала при игра на волейбол. Гореописаната ситуация
опровергава едновременно няколко от претенциите на ищеца П. надлежно описани в
искова молба, а именно, че се е контузил в килията, че не му е оказвана
необходимата медицинска помощ, че спортните игри с топка на открито са
забранени в Затвора Пловдив, поради това тези му твърдения остават недоказани.
Действително, с оглед размера на
всяка от стаите, съпоставен с размерите на прозорците, може да се направи
извод, че е налице известно несъответствие с широко популярните строителни
стандарти, касателно нивото на проникване на дневна светлина в помещенията, но
следва да се има предвид и типа на сградата, която не е типичната жилищна
сграда, а такава, при която е нужно да бъдат спазени и конкретни стандарти за
сигурност и поради това и изискванията относно осветеността, утвърдени по
отношение на жилищните сгради, не могат да се прилагат безусловно. Поради това
и изложените твърдения за търпени вреди от липса
на дневна светлина, като се има предвид и че ищецът в рамките на шест дни
от седмицата е бил на работа, сиреч извън помещението по настаняването му, се
явяват неоснователни.
Във връзка с оплакването относно липсата на вентилация, се установява от
доказателствата, че такава практически се е осъществявала по възможните начини
чрез отваряне на прозорците, за проникване на свеж въздух отвън, като в тази
насока отново са налице и свидетелски показания. Установява се също така, че в
по-голямата част от периода на престой в Затвора Пловдив П. е бил устроен на
работа, което показва, че в по-голямата част от деня той е бил извън спалните
помещения. Поради това и според съда, дори и да се приеме, че проникването на
дневна светлина в спалните помещения и на свеж въздух не е било достатъчно,
което не е доказано категорично, то като се вземе предвид и факта, че за ищеца
практически е била налице възможност да е извън тези помещения през по-голямата
част от деня, не може да се счете, че са настъпили твърдените от него
неимуществени вреди, като дори и разпитаните по негово искане свидетели не са
дали показания в такава насока. Поради това и тези оплаквания съдът намира за
недоказани.
От приложените справки се
установява, че при наличие на повреди
се е осъществявала и своевременна смяна на кранчета, отстраняване на течове,
смяна на осветителни тела и др., като поради това и оплакването за претърпени
вреди от наличие на сочени обстоятелства на повреди, които обичайно се
появяват, не се доказва изобщо. Не са налице и показания на свидетелите, които
до подкрепят твърденията на ищеца П., че същият се е спъвал и падал поради
недобрата настилка в стаята, или че се е порязвал на умивалника в санитарното
помещение поради счупването му.
Не е доказано и твърдението относно липсата на възможност да се ползва топла вода и съответно за
липса на условия за ползване банята при Затвора Пловдив, доколкото се
установява, че е бил въведен график за използването ѝ, което е направено
именно с оглед съобразяване факта на ползването ѝ от значителен брой
лица. Сиреч, налице са били активни действия по въвеждане на съответна
организация при ползването на банята, което да не позволява едновременно
струпване на лишени от свобода от различните отделения и групи. Отделно, от
показанията на свидетелите става ясно, че лишените от свобода реално са можели
да ползват банята именно по предназначение и не се установява да не е имало
вода в банята, или тя да не е била годна за ползване именно с оглед хигиенните
нужди на лишените от свобода – за къпане. Предвид това, не е налице нарушение
на изискването по чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и не е установена трайна
невъзможност за ползване на банята. Нещо повече, предвид трудовата заетост на
лишения от свобода П., същият е имал възможност да ползва банята всеки ден след
работа, съгласно утвърдените за това графици, като в тази насока
обстоятелството, че това е следвало да става експедитивно, предвид множеството
лишени от свобода, не може да се съотнесе към наличие на незаконосъобразно
действие или бездействие на администрацията, а напротив сочи на въвеждането на
ред, необходим в условията на място за лишаване от свобода. Отделно от
посоченото, установява се, че на лишените от свобода е било позволено да
ползват нагреватели за вода и в спалните помещения и да ползват същата в
изградените към тях санитарни помещения. От предоставен списък с закупените и
доставени на ищеца стоки е видно, че особено през летните месеци ищецът П.
регулярно си е поръчвал душ-гел за тяло, което предполага, че редовно е ползвал
банята на Затвора Пловдив.
Твърденията на ищеца в исковата му молба, че водата не ставала за хигиенни нужди и за
пиене, понеже била мътна, също не могат да бъдат отчетени като основателни
изобщо в насока преценка наличието или липсата на причинна връзка между
поведението на специализираната администрация и твърдените неимуществени вреди
за ищеца. На първо място, не ГДИН е органът, на който с нормативен акт са
вменени отговорности за качеството на подаваната вода, а не се установява
изобщо ползваната от Затвора Пловдив вода да е от отделен и независим
водоизточник, сиреч водоподаването да е отделно от мрежата на населеното място.
На следващо място, както е известно, към Затвора Пловдив има изграден магазин
за лишени от свобода – лавка, като лишените от свобода, както става ясно от
писмените и гласните доказателства, са имали възможност да закупуват продукти
от лавката в затвора, както и да се снабдяват с такива от близките си, което
безспорно се отнася и за питейна вода, присъстваща сред артикулите в лавката. В
тази насока и по никакъв начин не се установява поведение на специализираната
затворническа администрация, което да е от такова естество, че ищецът да е бил
принуден да пие вода, която не му харесва, или да не може да пие вода, която
смята, че е чиста и с добри качества.
Оплакването на ищеца относно преживени от него неблагоприятни усещания на студ,
включително поради непредоставяне на достатъчно завивки от администрацията също
са неоснователни. На първо място, установява се от представените от ответника
писмени доказателства, че в корпуса на затвора отоплението през зимата се
осъществява посредством изградено централно парно, работещо по график през
отоплителния период. Освен това, налице са данни, че в корпуса на затвора през
2017 г. е била подменена дограмата на прозорците, като е поставена нова ПВЦ
дограма, както се посочи по-горе, което в значителна степен има отношение към
запазване на вътрешната температура и изобщо изолацията на помещенията,
респективно, подобряване на условията на престой. Недоказани са твърденията на
ищеца, че не са му били предоставени завивки и поради това е изпитвал студ. От
писмените доказателства, включително и затворническото досие на ищеца, се
установява, че няма данни П. да е отправял искания до затворническата
администрация за допълнително предоставяне на завивки, а се е възползвал от
нормативно установената възможност да се снабди с допълнителни собствени
завивки, внесени отвън, които спадат към разрешените вещи за притежание в
затвора. Видно е от описа на личните му вещи, че ищецът е разполагал със свои
спално бельо и завивки, зимно яке, елек (грейка). Поради това и общите твърдения,
че през зимата е студено, а през лятото горещо, като се има предвид, че се
касае до характерни температурни стойности за съответния сезон и съответното
географско място, не може да бъдат свързани пряко с неизпълнение на задължения
на администрацията на Затвора Пловдив, която осигурява при желание комплект
завивки и постелъчен спален комплект и при нужда съответният домакин може да
предостави допълнително такива. В тази насока твърденията на ищеца не
съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно
бездействие, защото такова не е установено.
Налице са доказателства и за наличен през периода на престой на ищеца
утвърден график за изпиране на спалното бельо в служебна пералня в корпуса на
затвора Пловдив, както и дрехите на работещите,
за което е било нужно депозиране на молба. Липсват, включително и в
затворническото досие на ищеца доказателства същият да е депозирал такава молба
и да е получил отказ от ползване на
служебната пералня. Установява се, включително и от показанията на
свидетелите, че лишените от свобода са имали възможност да перат и ръчно
дрехите си и в тази връзка са им били предоставяни и определени количества
сапун за пране и прах за пране, а такива средства са се предлагали и в лавката.
Що се касае до оплакването за лоша хигиена, обусловено и от твърдението за наличие на дървеници и бълхи в помещенията по настаняване на
ищеца, от доказателствата по делото се установява, че за времето на престоя му
са били създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите, като
отговорността за това обаче е била на самите лишени от свобода, на които се предоставят и препарати и пособия за
почистване, конкретно и на назначените лишени от свобода отговарящи за
хигиената. Установява се от представените и приети писмени доказателства, че
ежегодно по няколко пъти са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация
на помещенията на Затвора Пловдив, включително и спалните такива, което е
доказано от приложените протоколи, в част от които включително с отразяване и
че след извършване на обработката, не е установено наличието на вредители.
Очевидно, предвид показанията и на свидетелите, въпреки положените в тази
насока усилия, паразитни насекоми дървеници и хлебарки не са изчезнали. Това обаче,
не се дължи на незаконосъобразно бездействие на специализираната администрация
в местата за лишаване от свобода, доколкото се установява да е била положена
необходимата и дължима грижа за справяне с този проблем, който е трудно и бавно
отстраним и извън условията на затвора.
Що се касае до оплакването на
ищеца относно това, че не е имал възможност
за творчески, културни дейности и за физическа активност, то същото не се
установява от доказателствата по делото, включително и от свидетелските показания.
Както става ясно, ищецът П. в значителна част от времето си е бил устроен на
работа, което впрочем е способствало и за последвалото му условно предсрочно
освобождаване. Нещо повече, противно на твърденията му, ищецът е бил включван в
специализирана програма, като е участвал и в културно-социални и спортни
дейности – участвал в курс по „готварство“ през 2021 г., в образователна
програма „Правна култура“ през 2022 г., в творческо ателие за изработване на
мартеници през 2022 г., в творческо ателие за изработване на великденска украса
през 2022 г., в конкурс „Великден най-светлият християнски празник“ през 2022
г., в турнир по шах през 2022 г. и образователна програма – практикум „Умения
за мислене“ през 2022 г. Установено е, включително и от показанията на
свидетелите, че макар и при стара материална база, в затвора има помещение със
спортни уреди, както и че на мястото за престой на открито в неделя се
провеждат спортни игри. Установява се, че на
практика, предвид въведения дневен график за разпределение на времето,
работещите лишени от свобода в работните дни не са можели в посоченото в
графиците време да ползват установеното от закона в чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС право
на едночасов престой на открито.
Следва тук да се има предвид, че участието в трудова дейност на лишените от свобода има
изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден
на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка,
полагането на извънреден труд, условията за работа, се определят съобразно разпоредбите
на трудовото законодателство (чл.79, чл.175 ал.2 от ЗИНЗС, чл.59 -61, чл.172,
чл.174 от ППЗИНЗС). Това налага да се приеме, че дневният режим на работещите
лишени от свобода е различен от този на неработещите. Според чл. 169а, т. 1 от
ППЗИНЗС по време на работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат
определените от администрацията работни места, което изключва възможността им
да присъстват с останалите лишени от свобода (неработещите) при установения
през деня престой на открито. За сметка на това пък, на работещите лишени от
свобода се осигурява почивка през работния ден, според изискванията на
приложимия КТ. Установява се от свидетелските показания, че макар да е била определена
почивка от работата през деня, то същата е ползвана в по-голямата ѝ част
за обяд, поради което и макар и да са можели да излизат навън, на практика за
работещите не е било възможно през работно време да имат пълен едночасов
престой на открито, каквото право имат съобразно закона. Действително, съгласно
чл. 71, ал. 13 от ППЗИНЗС, пазаруването от лавката се осъществява във времето
за престой на открито, а видно от доказателствата, през процесния период ищецът
редовно е пазарувал, което означава, че е можел да излиза навън. Същевременно
обаче, доколкото се касае до особено и специфично право, установено именно по
отношение на лишените от свобода, чието ограничаване чрез прекратяване или
отмяна е позволено само в нормативно установени хипотези /чл.71 от ППЗИНЗС/, то
според съда с оглед на показанията на свидетелите и липсата на други
доказателства, представени от ответната страна, задължена да посочи как именно
се осигурява престоят на открито на работещите, например за това
неосъщественият престой на открито за част от времето на работа да е бил
компенсиран в по-следващ период, според съда все пак се установява нарушение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, който, както се каза, очертава нарушенията неизчерпателно. В случая,
според съда, е следвало да се осигури възможност за пълното, а не само частично
упражняване на правото по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС за престой на открито от
минимум един час и на работещите, включително П., което е следвало да бъде
организирано по съответен начин от затворническата администрация и
надзорно-охранителния състав в затвора. В тази насока би следвало да се положат
усилия и да се организира престой на открито и на работещите лишени от свобода,
за които престоят се провежда отделно от останалите, като според съда, от
страна на администрацията на затвора, не са били положени достатъчни усилия,
например за изготвяне на графици за извеждането и на работещите лишени от
свобода, с оглед на това и те да упражнят правото си по надлежния ред и в
пълния предвиден от закона обем. С това бездействие на практика е допуснато и
твърдяното от ищеца нарушение, свързано с условията по изтърпяване на
наказанието, макар и не в пълния обем на същото. Както се каза, П. все пак е
използвал престой на открито в неделя, когато не е бил на работа, а е излизал и
по време на обедните почивки от работа. Доколкото обаче правото му на престой
на открито не е било изцяло възможно да се упражни, а именно по минимум един
час на ден, то, както се посочи, налице е нарушение от страна на органите по
изпълнение на наказанията на изискването по чл.3 от ЗИНЗС за непоставяне на
лишените от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на това наказание.
Недоказано е твърдението на ищеца П. за лошо качество и понижено количество на
храната, предоставяна в Затвора Пловдив. Напротив, установява се от
приложените от ответника дневни листи за получени и вложени в храната продукти,
че практически храната, предоставяна в Затвора Пловдив, е била изцяло съответна
на утвърдените за това таблици досежно нейното количество и калориен състав. Нещо
повече, през
по-голямата част от случаите, дневният обем на калории в предоставената храна е
надхвърлял установените калории в състава на дневната дажба и полагаемите се
хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен, утвърден с Таблица № 1
и заменителна таблица на Министър на правосъдието, съгласувана с министъра на
здравеопазването и този на финансите, от 2622 калории дневно. Правото на
лишените от свобода да получават безплатна храна е уредено в чл. 84, ал. 2, т. 1
от ЗИНЗС. В посочената разпоредба ясно е посочено, че лишените от свобода имат
право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно
таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите. Така цитираната разпоредба налага да
се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие,
свързано с осигуряването на безплатна храна на лишените от свобода, трябва да
се докаже или отказът да бъде предоставена безплатна храна, или предоставената
такава да не отговаря по химически и калориен състав на утвърдените таблици.
Съдът намира, че в настоящото производство не се доказват такива хипотези. Видно
е от представената таблица №1, че в същата е предвидено влагането на
разнообразни хранителни продукти – зърнени, млечни, месни, както и зеленчуци и
плодове с необходимия за здравето на възрастен човек калориен състав, като при
това дневната дажба се явява
разнообразна, добре балансирана и съответстваща като химически и калориен
състав на нуждите на човека. По делото не са събрани
доказателства, включително и от показанията на свидетелите, относно това, че
посоченото като състав относно дневната дажба и полагаеми се хранителни
продукти на един лишен от свобода в утвърдените таблици не е било предоставяно
на лишените от свобода. Установява се, че освен правото на хранителни пратки,
което е било ползвано от страна ищеца П., лишените от свобода са можели да
закупуват и допълнително хранителни продукти от разнообразния асортимент,
предлаган в лавката, от която възможност ищецът се е възползвал през целия му
процесен престой. В тази насока показанията на свидетелите относно недобро
качество на предлаганата в затвора Пловдив храна, при извършване на съпоставка
с вида и обема на влаганите в нея продукти, не може да доведе до извод относно
доказаност на оплакванията на П., доколкото се касае до субективни оценки за
вкусовите качества на храната, което не може да обуслови нарушение по чл.84,
ал.2, т.1 от ЗИНЗС.
Твърденията в исковата молба за
настъпили неимуществени вреди, поради завишени цени на стоките в
затворническата лавка в сравнение с тези в градската мрежа, според
настоящия съдебен състав, на първо място, не са доказани, а на второ място, не
биха могли и да са предмет на обезщетяване точно в настоящото производство по
следните съображения: Дейността по продажба на хранителни и нехранителни стоки
в лавките, находящи се в местата за лишаване от свобода се осъществява от
Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ (ДП ФЗД). Съгласно чл.37, ал. 1 и ал.
2 от ЗИНЗС, Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ осъществява управление на
дейностите, свързани с подобряване на условията за изпълнение на наказанията и
има статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския
закон, като извършва и други стопански дейности, които подпомагат, съпътстват
или допълват основния му предмет на дейност. Предприятието е самостоятелно
юридическо лице със седалище София и с териториални поделения в затворите и
поправителните домове. Продажбата на стоки е друга стопанска дейност, която
подпомага, съпътства и допълва основния предмет на дейност на ДП „ФЗД“ и по
съществото си представлява търговска дейност. Това предприятие не е
административен орган, независимо, че неговата дейност е пряко обвързана с
условията в местата за лишаване от свобода и поради това е уредена и в ЗИНЗС,
като конкретно дейността по ценообразуване на стоките в лавките към местата за
лишаване от свобода не представлява административна по характера ѝ
дейност. Отделно от посоченото, предвид предоставената по делото информация,
ведно с доказателства, от ДП „Фонд затворно дело“ за начина на сформиране и
размера на продажните цени в лавката, то при извършено сравнение със средните
цени конкретно на храните, по отношение на които ищецът твърди да е бил принуден
да закупува на по-високи цени от лавката, с тези на такива стоки на свободния
пазар, конкретно за периода, който се разглежда по настоящото дело, се
установява, че дори някои от стоките са се търгували в лавката на по-ниски цени
от тези в търговската мрежа на гр.Пловдив /например киселото мляко/. Тук следва
в да се вземе предвид факта на констатираното от НСИ постепенно повишение на
цените в страната включително и в процесния период, обхващащ частично 2021 г. и
2023 г., но и цялата 2022 г. Като надлежен пример именно от 2022 г. следва да
се посочи месец май 2022 г., в рамките на който
ищецът е пребивавал в затвора и за който месец се установява по данните на НСИ,
че увеличението на хляба е било с 9,4%, на месо от птици – с 3,5%, на колбасите
- с 4,8%, кашкавал – с 4%, яйца – 1,4 %,
цитрусови плодове - 5,1 % и т.н. Според годишния бюлетин за цените на едро на
хранителни продукти на стоковите тържища в България за 2022 г. на Държавната
комисия по стоковите борси и тържищата, също оповестен публично, най-скъпо през
2022 г. на тържищата е било именно в област Пловдив, като са отбелязани
рекордни нива на поскъпване на млечни продукти /напр. сирене/, а най-високи
цени в страната са регистрирани на тържищата в област Пловдив и на праскови,
кайсии, домати, брашно, захар и сирене, като за цялата 2022 г. годишното
поскъпване е с цели 51,8 %.
От приложените дневни листове на голям стол при затвора е
видно, че в част от дните се е предлагало в менюто и кисело мляко, яйца,
сирене, както и зеленчуци под различна форма, а също и сезонни плодове - през
зимата ябълка, а през лятото праскова, поради което и не се доказва твърдението
на ищеца за пълна липса на посочените храни в предлаганото меню, респективно
принуждаването му да ги закупува. Нещо повече, както се каза вече, от разпечатката
по партидата на П. за покупки в лавката при затвора се установява, че
последният рядко е закупувал такива храни, а основно покупките му са били
цигари, кафе и други напитки, фонокарти, средства за лична хигиена, колбаси,
ядки, шоколадови десерти и др. Установява ищецът да е заявявал
и доставка на зеленчуци чрез молба да му бъдат доставени от посетителите по
време на свиждане, което му е и разрешено. Не се установява ищецът да е бил
принуждаван да закупува такива и то с недобро качество, както твърди по
исковата молба.
Що се касае до оплакването, свързано
с непредоставяне на подходяща работа то съдът намира и него за
неоснователно. В случая, съдът намира, че липсват каквито и да е доказателства
от страна на затворническата администрацията да са извършени каквито и да било
действия и/или бездействия, с които по какъвто и да било начин да е засегнато
правото на ищеца на участие в трудова дейност. Показателен в тази насока е
фактът, че същият е бил назначен като „ръчник“ в „Обособено производство“ към
ДП ФЗД ТП – Пловдив, както и в „Магазин лишени от свобода“, като магазинер, където е работил през значителен период на пребиваването
си в затвора. По делото не се твърди и не се установява П. да е бил
принуждаван да полага труд на посочената длъжност в „Обособено производство“
към ДП ФЗД ТП – Пловдив и Магазин лишени от свобода“, като следва да се има предвид, че полагането на труд
и в условията на затвора е доброволно и по желание на лишения от свобода. Законът
предвижда съобразяване на работата с възрастта, здравословното състояние и по
възможност предпочитанията на лишения от свобода. В случая от доказателствата
по делото, включително и медицинската документация, не се установява да са били
налице противопоказания от медицински характер за полагане на посочения вид
труд, а ищецът е бил пълнолетен и работоспособен. Следва да се има предвид и че
според чл.172, ал.2 от ЗИНЗС работата, която трябва да изпълнява лишеният от
свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности,
като не са налице доказателства в случая да е била налична възможност за избор
между различни позиции или места за работа и ищецът да е бил лишен от такъв
избор. Не се доказва от събраните по делото доказателства, включително и
свидетелските показания, възложената на ищеца работа да е била несъобразена с
възрастта му, както и със здравословното му състояние, като е видно, че същият
е продължил да работи до края на исковия период, което е довело и до намаляване
срока на изтърпяване на наказанието и
прилагане спрямо ищеца института на УПО.
Неоснователни се явяват и
оплакванията по отношение твърдяната липса
на оказвана адекватна медицинска помощ. Правото на гражданите,
включително и на лишените от свобода, на здравно осигуряване, гарантиращо им
достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при
условия и по ред, определени със закон, е регламентирано в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ. Според чл.128, ал. 2 от ЗИНЗС за всички лишени от свобода
се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват
статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, като
вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на
правосъдието. Според чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето всеки български гражданин (в т.ч. и всеки
лишени от свобода) има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда
на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Правото на достъпна
медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1.
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2.
равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца,
бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и
координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на
пациента (чл. 81, ал. 2 ЗЗ). Медицинското обслужване в местата за лишаване от
свобода е уредено в глава десета на ЗИНЗС и в глава трета от ППЗИНЗС, както и в
Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в
местата за лишаване от свобода. Според чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение
на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на
физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от
свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно
поддържани данни за здравословното му състояние. Медицинското обслужване на
лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани
болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда
на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС). За да
е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването
на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже или отказ от страна на
ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния лишен от
свобода, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез медицинските
центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за
лишаване от свобода), или предоставената такава да е осъществена в нарушение на
принципите възведени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ. Съдът намира, че в настоящото
производство не се доказва наличието на такова нарушение. От приложените по
делото писмени доказателства се установява, че в нито един момент от разглеждания
престой на ищеца в Затвора Пловдив не липсвал
медицински център, какъвто е бил разкрит в затвора още преди постъпването на
ищеца, нито пък се установява същият да не е разполагал с лекар и лекар по
дентална медицина. Напротив, както е видно от приложена докладна, дори когато
лекарят е бил уволнен, по заповед на Главния директор на ГДИН функциите му са
били поети от медицинските лица, които обслужват ареста, като е бил изготвен
график за посещението им в затвора Пловдив и прием на лишените от свобода там.
Видно от приложените писмени доказателства, за ищеца е бил изготвен здравен
картон, като са му били назначавани и извършвани лабораторни изследвания,
извършвани са му прегледи от специалист в
отделение по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, с
назначено лечение, преглед при очен лека в същото лечебно заведение с изписани
медикаменти за лечение, преглед от специалист за оплакване за депресивно
състояние, с назначена терапия, проведен профилактичен преглед, във връзка с
контакт на ищеца с туберкулозно болен и възможност за заразяване, като са му
направени необходимите тестове. В писмените доказателства и в показанията на
свидетелите изобщо не се съдържат данни ищецът да е имал описаните от негова
страна оплаквания от психологически характер, които да са налагали предоставяне
на специализирана медицинска помощ. В затворническото досие на ищеца не са
налице също така и доказателства същият да е представял молби за достъп до
лекар, или зъболекар, респективо за извеждане за преглед или лечение и пр.
свързани със здравето му, по които да не е имало движение или разрешение. Поради
това и твърденията за липса на оказвана адекватна медицинска помощ остават
изцяло недоказани.
Недоказани остават и
твърденията на ищеца, че не е била спазена продължителността на свижданията и
същите са били прекратявани по-рано от установеното време. В тази насока следва
да се има предвид категорично установеното обстоятелство, че спрямо ищеца са
били провеждани свиждания в процесния период, което става ясно от
приложените по делото писмени
доказателства, както и от свидетелските показания дадени от св. К., включително
досието му, поради което и дори и да е бил нарушаван графикът за провеждане на
свиждания през 2020 г., поради епидемията от „Ковид 19“, това обстоятелство не
би могло да води до установяване нарушение по отношение конкретно на ищеца П.,
респективно не може да е основание за изследване наличието на причинени му
вреди от такова поведение. Следва да се посочи, че презумпцията в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите,
обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, които на общо основание
подлежат на доказване. Ето защо, при липса на доказателства ангажирани от
страна на ищеца по отношение на коментираните нарушения спрямо личността му,
твърденията в горния смисъл се явяват неоснователни.
Неоснователно е и твърдението
на ищеца за невъзможност да ползва телефона на поста, където е настанен.
В тази връзка, както става ясно от писмените доказателства, достъпът до телефон
е напълно свободен през целия ден, като ползването му се осъществява
посредством фонокарта. Пак от събраните писмени доказателства се установява, че
П. си е закупувал от лавката многократно фонокарти, което е сериозна индиция
относно ползването им по предназначение. От показанията на свидетелите не се
установява спрямо ищеца да са били налични някакви затруднения или ограничения
при ползването на телефона.
Неоснователно е и твърдението
на ищеца по отношение правото на молби и жалби за медицинска помощ и
други нужди. В тази връзка от предоставените писмени доказателства, както и
досието на ищеца П., става ясно, че отправените молби и жалби са завеждани,
като почти всички са получили
положителни резолюции, т.е разрешавано му е получаването на бельо, храни, дрехи
и др., като редовно са му правени справки за изтърпяното наказание, назначаван
е на работа и др. Поради това и
твърденията, че молбите и жалбите му не са приемани и е отказвано завеждането
им остават изцяло недоказани.
Предвид посоченото и съдът намери за
установени единствено оплакванията за налична пренаселеност за част от времето
на процесния престой на ищеца, както и за нарушение, свързано с ограничена
възможност за упражняване правото му на престой на открито, предвид трудовата
ангажираност на ищеца.
Отговорността на държавата в лицето на специализираните
органи по изпълнение на наказанията във връзка с нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС е
обективна. Предвид редакцията на чл. 3 от ЗИНЗС, въведена след 2017 г., която
вече не съдържа изискване действията/бездействията по поставяне в
неблагоприятни условия на задържаните лица да са умишлени и това е в
съответствие и с практиката на ЕСПЧ, сочеща, че липсата на умишлено поведение
не пречи неблагоприятните условия на задържане да съставляват нечовешко или
унизително отношение в нарушение на член 3 от КПЧОС, посочените като установени
условия, свързани с пренаселеност на помещения по настаняване на ищеца в
Затвора Пловдив, както и непредоставяне на възможност за пълноценно използване
на ежедневното право на престой на открито, съдът счита, че съставляват нарушения
по чл.3 от ЗИНЗС. При наличието на така установените по-горе неблагоприятни
условия, при които ищецът П. е следвало да търпи наказание лишаване от свобода
в Затвора Пловдив през установения период от време, при прилагане на подхода за
оценка на въздействието им върху психическото и физическото състояние на
задържаното лице, съобразно с периода, за който се установяват по категоричен
начин такива нарушения, като взе предвид и възрастта на ищеца, а също и предвид
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, съдът намери, че в случая действително
е налице доказано причиняване на неимуществени вреди в резултат от
незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора по осигуряване на
благоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което
осъществява нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. В случая, налице е поставяне в
неблагоприятни условия на ищеца П., над нормално присъщите на лишаването от
свобода, като в тази връзка и според съда се установява твърдението за
причинени неимуществени вреди в резултат от престоя му в пенитеницарно
заведение при условията на пренаселеност и при липса на осигурен пълноценен
ежедневен престой на открито, защото посочените неблагоприятни условия, макар
да не е доказано да са в кумулативна съвкупност и с другите твърдени такива по
исковата молба, заедно са от естество да причинят описаното от ищеца чувство на
поставяне в унизително положение и емоционален дискомфорт, като се има предвид
общия брой на дните в пренаселеност, а също и самия характер на претърпените неблагоприятни условия.
Пренаселеността, респективно липсата на възможност за пълноценно използване
времето за престой на открито ежедневно, са такива обстоятелства, които и
обективно водят до извод за унизително към човека отношение, доколкото
неминуемо се отразяват върху човешкото достойнство. В тази връзка и описаните
от ищеца като претърпени усещания за дискомфорт са реална последица от
посочените неблагоприятни условия, макар да не се установява в резултат на същите
той да е имал и описаните соматични оплаквания, свързани с психическа
нестабилност, за които няма никакви доказателства. В тази насока съдът взема
предвид и факта, че съгласно пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото „Нешков и др. срещу България“, не е необходимо доказването на настъпили
вреди при наличието на нечовешки и/или унизителни условия на живот в арест,
като съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените вреди се
предполага до доказване на противното. От страна на ответника не са ангажирани
доказателства, които да водят до противен извод.
Що се касае до интензитета на търпените неимуществени
вреди то съдът го определя като среден, като взема предвид факта, че за този
установен период на престой в корпуса на затвора на практика се приема налична
пренаселеност само за част от времето и при отчитането на факта, че през по-голямата
част от периода лишеният от свобода е бил извън помещенията по настаняване, тъй
като е бил зает на работа, както и че все пак в неделите на лишения от свобода
е била предоставена възможност за престой на открито за един час.
При това положение и съдът намери, че справедливо и
отговарящо на действителния интензитет на търпените от страна на ищеца П.
неимуществени вреди, като резултат от незаконосъобразно бездействие,
осъществило нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС от специализираната администрация в местата
за лишаване от свобода, ще е обезщетение от 5000 лева. В тази насока и съдът се съобразява
и с разрешението на ЕСПЧ касателно размерите на присъжданото обезщетение,
посочен в приложение към Решение „И. и др. срещу България“, както и „Йорданов и
Джелебов срещу България“, „Илиев срещу България“ и др. и взема предвид като
основа за преценката си и присъдените по тях обезщетения от ЕСПЧ, а също и
съобразява обстоятелството, че по отношение на лицата, за които са присъдени
обезщетения от ЕСПЧ по тези дела, са установени и значително по-голям брой и
по-сериозни оплаквания по условията в местата за лишаване от свобода, отколкото
по настоящото дело. Затова и като взе предвид като ориентир и размера на
минималната пенсия и минималната работна заплата за страната, както и размера
на месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за
определяне на социалните помощи в страната за процесния период, за който е
доказано оплакването, предвид посоченото и от ЕСПЧ по дела с установено нарушение
по чл. 3 от ЕКПЧОС, че определянето на адекватен размер на обезщетение се
извършва като се съобразят и съответната правна система и традиции и като се
вземе предвид и жизненият стандарт в държавата, дори ако това би довело до
присъждане на суми, които са по-ниски от определяните от ЕСПЧ в сходни случаи
/Решение по дело Domjan v. Hungary/, съдът намери, че размерът на обезщетението
от 5 000 лева, което ще присъди, ще съответства на установения принцип за
обезщетяване на неимуществените вреди по справедливост. Затова и съдът счете,
че следва да уважи отчасти иска за неимуществени вреди до посочения размер от 5
000 лева, като го отхвърли до пълния предявен такъв от 25 000 лева, като
недоказан.
По отношение претенцията за присъждане на лихви от
момента на увреждането и до окончателното изплащане на обезщетението, съдът
намира същата за частично основателна. В тази насока, като се съобрази нормата
на чл. 86 от ЗЗД и като се има предвид, че по т. 4 от Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2004 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК е прието, че началният
момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението при незаконни действия и бездействия на администрацията е
моментът на преустановяването им, което в случая с оглед заявения краен период
на оплакването на ищеца следва да се счете, че е 24.02.2023 г. доколкото до
тогава се твърди същият да е бил подложен на неблагоприятните условия, причинили
му вреди, то предвид уважаването отчасти на главната претенция за обезщетение,
ще следва да се уважи и акцесорната такава за присъждане на законна лихва върху
обезщетението, а именно от посочената дата 24.02.2023 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
При този изход от производството и съобразно разпоредбата на
чл.286, ал. 3 от ЗИНЗС, ответникът принципно следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски за държавната такса за образуване на производството, както и
възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковите
претенции. Ищецът претендира разходи за заплатената действително държавна такса
и за адвокатско възнаграждение, което да се присъди по реда на чл. 38 от ЗА. От
приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че адвокатът С.,
упълномощена от ищеца за представителство по делото, е следвало да представлява
последния при договорен размер на възнаграждение от 5 000 лева, но при
условията на чл. 38 /сиреч безвъзмездно/, вр. с чл. 36 от ЗА. Поради това и
според съда са налице основанията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на
адв. В.С. да се присъди от съда адвокатско възнаграждение в размер, определен
съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в
случая, съобразно с нормата на чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата. Като справедлив размер на възнаграждение съдът определя такъв от 5 000
лева, като в тази връзка съобразява осъществената от адвоката работа по делото
и броя на заседанията, в които е взел лично участие. С оглед на това, че
възнаграждението следва да се присъди съразмерно на уважената част на иска,
така изчислено, адвокатското възнаграждение възлиза на 530 лева.
Що се касае до
искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото не
може да бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице частично
отхвърляне на исковата претенция по иска срещу ГДИН, то нормите на чл. 286, ал. 2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и
дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от
него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки само
частичната основателност на исковата претенция срещу ГДИН искането на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй
като законът не предвижда такава възможност. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани и
в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби
на чл. 78 от ГПК, във вр.
с чл. 144 и чл. 143 от АПК. Разноските по
производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи
лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е
искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на
чл.286, ал. 2 от ЗИНЗС отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството. Обратно, съгласно чл.286, ал. 3
от ЗИНЗС при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца
и разноски за производството, както и заплатена от него държавна такса и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на
ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или
частично отхвърляне на иска му, означава, че такова не се дължи.
С оглед така
изложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, да заплати на И.И.П. с ЕГН **********, сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/,
съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в рамките на
периода му на престой в Затвора Пловдив от 18.08.2020 г. до 24.02.2023 г.
включително, в резултат от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законната
лихва върху размера на обезщетението, считано от 24.02.2023 г. до окончателното
му изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния ѝ предявен
размер от 25 000 лева, както и тази за присъждане на законна лихва за периода
от датата на увреждането до датата на неговото прекратяване, като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на И.И.П. с ЕГН **********
сумата от 10.00 лв. /десет лева/, представляваща държавна
такса.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на адвокат В.Л.С. ***
с персонален номер ********** и адрес ***, сумата
от 530 лв. /петстотин и тридесет лева/,
съставляваща размер на адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от исковата
претенция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: