№ 12153
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.ИЛ.АЛ.
при участието на секретаря Р.ЕМ.Д.
като разгледа докладваното от Г.ИЛ.АЛ. Гражданско дело №
20231110139982 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 34 ЗС за
съдебна делба във фазата по допускането й.
Предявен е от Г. А. М. ЕГН **********, срещу СО, БУЛСТАТ
********* , иск с правно основание чл.34 ЗС за делба на: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № ********, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед №
*****/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК- София, с
административен адрес: област София (столица), община Столична, гр.
София, район Л, ж.к. Л, ул. „Д.В.“ № ***, със площ от 489 кв. м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 m), стар идентификатор: ********, квартал 61,
парцел IV, ведно с изградената в имота Сграда с идентификатор №
********.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
одобрени със Заповед № *****/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК-София, със застроена площ от 100 кв. м., брой етажи 2, с
предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, заедно със зимнично
помещение от 39,33 кв. м., който имот по документ за собственост
представлява: Дворно място, с площ от 508 кв.м., съставляващо УПИ *****
от кв. 61 по действащия план на гр. София, местност Л - III част, ул. „Д.В.“,
при граници: ул. „Д.В.“, УПИ ****, УПИ XIII - ****, и УПИ III - ****, заедно
с изградената в дворното място Двуетажна масивна жилищна сграда с обща
застроена площ от 160,46 кв.м. (по съдебно решение) и с обща застроена
площ от 100 кв. м. (по договор за дарение), заедно със зимнично помещение
от 39,33 кв. м.
1
В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че ищецът е
собственик на 2/3 ид. части от имота, като 1/3 ид. част е придобита от него на
основание договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт № 124, том IX, рег. № *******, дело № 1551/2010 г. на ИВ.Н., вписан в
НК под № 040 и с район на действие РС София и 1/3 ид. част е придобита от
него на основание влязло в сила Решение № 2275/29.11.2016 г., постановено
по гр. д. № 1892/2016 г., по описа на САС, 1 гр. Състав . Твърди се, че
ответникът СО е собственик на 1/3 ид. част от имота, придобита на основание
чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 5 от Закона за общинската собственост, съгласно АОСД
№ **** от 12.10.1999 г.
С оглед на гореизложеното моли съда да допусне до делба процесния
недвижим имот при квоти по 2/3-ти идеална част за ищеца и 1/3-та идеална
част за ответника.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е реализирал правото си да депозира
отговор на исковата молба. Не оспорва размера на притежаваните от ищеца
квоти в съсобствеността.
В отговора на исковата молба е предявена и претенция за постановяване
на привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК. Твърди се, че към
настоящия момент процесният имот се ползва от ищеца, който с действията
си ограничавал правото на ползване на ответника. Твърди се, че с покана
№**********/30.04.2020 г. ищецът бил поканен да осигури достъп до имота,
което последният не сторил. С последващо писмо №**********-
[1]/14.02.2023 г., получена на 06.03.2023 г. се твърди, че ответникът отправил
покана до ищеца за предприемане на съвместни действия по поддръжка и
експлоатация на съсобствения имот в съответствие с притежаваните идеални
части, която също не довела до резултат.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа
страна.
По делото е приобщен като писмено доказателство Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 124, том IX, дело № 1551/2010 г. по описа на
ИВ.Н., нотариус с район на действие Софийски районен съд, вписан в
регистъра на нотариалната камара под № 040 /л. 4 по делото/, от
съдържанието на който се установява, че Стефан И. Илчев дарява на Г. А. М.
(ищец) 1/3 идеални части от процесния поземлен имот.
От представеното Решение на Софийски градски съд, I гражданско
отделение, I-16 състав от 06.08.2015 г., се установява, че СО не е собственик
на 1/3 идеална част от недвижим имот, съставляващ двуетажна жилищна
сграда с обща застроена площ от 160,46 кв. м., заедно със зимнично
помещение на 39, 33 кв. м., със съответните идеални части от сградата и
дворното място, цялото с площ 508 кв. м., съставляващо УПИ IV-******** от
кв. 61, за който имот е съставен Акт за частна общинска собственост.
Установява се още, че с Решението се отхвърля предявения от Г. А. М. иск за
приемане на установено, че същия е собственик на 1/3 идеална част от
горепосочения имот.
2
Видно от представеното по делото Решение № 2275 на Софийски
апелативен съд, първи граждански състав от 29.11.2016 г., се установява, че
Решение от 06.08.2015 г., постановено по гр.д. № 17640/2013 г. на СГС, ГО, I-
16 е отменено в частта, в която е отхвърлен предявения от Г. А. М. (ищец и по
настоящото дело) против СО положителен установителен иск за собственост
въз основа на давностно владение на 1/3 идеални части от процесния
недвижим имот в частта, като вместо това с решението на САС е признато за
установено по отношение на СО, че Г. А. М. е собственик по давностно
владение на 1/3 идеални части от правото на собственост на процесния
недвижим имот.
От приложената по делото Скица на поземлен имот № 15-846081 от
07.08.2023 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.
София, се установява, че процесния имот, представлява поземлен с
идентификатор ********, находящ се в гр. София, СО по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***** от 21.11.2017 г. на ИД
на АГКК с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот от 20.08.2019 г., с адрес на поземления
имот: гр. София, район Л, ж.к. „Л“, ул. „Д.В.“ № ***, с площ от 489 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10 м), с номер по предходен план: ********,
квартал: 61, парцел: IV, при съседи: 68****.902.****, 68****.902.132,
68****.902.****, 68****.902.137, 68****.902.138, 68****.902.1118.
От представената по делото Скица на поземлен имот № 15-
846********-07.08.2023 г. издадена от Служба по геодезия, картография и
кадастър – гр. София, се установява, че процесния имот, представлява
поземлен с идентификатор ********.1, находящ се в гр. София, СО по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *****
от 21.11.2017 г. на ИД на АГКК с последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 20.08.2019 г., с адрес
на поземления имот: гр. София, район Л, ж.к. „Л“, ул. „Д.В.“ № ***, с площ
от 100 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ********, брой
етажи : 2, с предназначение : жилищна сграда – еднофамилна.
За процесния имот е издаден Акт № **** за частна общинска
собственост на Министерство на регионалното развитие и благоустройството
и Министерство на правосъдието, издаден на 12.10.1999 г. и вписан в СП, с
посочено правно основание чл. 2, ал. 2 , т. 2 от Закона за общинската
собственост, съответно за 1/3 идеална част от двуетажна жилищна сграда с
обща застроена площ от 160, 46 кв.м, заедно със зимнично помещение на
39,33 кв. м., със съответните идеални части от сградата и дворното място,
цялото с площ от 508 кв. м., съставляващо УПИ IV – ******** от кв. 64, м.
„Л“ III част, ул. „Д.В.“ № ***.
По делото е представено съобщение от ответника СО, район „Л“,
адресирана до ищеца Г. А. М., в което се посочва, че във връзка с извършване
на инвенртаризация на общинския жилищен фонд и в изпълнение
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 12 от ЗУЕС, иска да му бъде осигурен
достъп до общински имот, намиращ се на улица „Д.Войников“ № ***.
3
От СО, район „Л“ е Представена Покана за предприемане съвместни
действия по поддръжка на съсобствения процесен имот, адресирана до ищеца
Г. А. М., от която се установява, че сградата в имота е със специален статут
на културно – историческа ценност и в тази връзка е необходимо да бъдат
предприети действия в посока поддръжката и съхранението и в състояние,
съответстващо на законовите изисквания и подзаконовата нормативна уредба.
От СО, район „Л“ е представена и Покана за заплащане на обезщетение
за ползване на съсобствен недвижим имот, като на основание чл. 31, ал. 2 от
ЗС, е поканен ищеца Г. А. М. да заплати месечно обезщетение за ползването
на притежаваните от СО идеални части от процесния недвижим имот в
размер на 440,50 лева.
По делото е представена покана за заплащане на обезщетение за
ползване на съсобствен недвижим имот от СО, район „Л“, която е изпратена
чрез нотариус Петьо Петров до Г. А. М., в която е посочено, че на основание
чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, във връзка с чл. 31, ал. 2 от ЗС, Г. А. М. е
поканен да заплаща ежемесечно обезщетение за ползването на притежаваните
от ответника СО идеални части от процесния недвижим имот в размер на
440,50 лева.
Представена е и Разписка за връчване на нотариалната покана от
Нотариус Петьо Петров, с рег. № 533 на Нот. Камара с район на действие –
СРС, до Г. А. М., от която е видно, че на дата 12.09.2023 г. ищецът е получил
нотариалната покана от Константин Павлов, кмет на район „Л“ – СО, която
нотариална покана е заведена под рег. № 5243 от 21.08.2023 г., акт № 10, том
3, по описа на Нотариус Петьо Петров, рег. № 533 при СРС.
По отношение на средната наемна цена, по делото е прието и
изслушано заключение на вещото лице по назначената съдебно–оценителна
експертиза, относно процесния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
********, с административен адрес: гр. София, район "Л“ , ул. „Д.В.“ № ***,
ведно с изградената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 100 кв.м. и зимнично помещение от 39.33 кв.м..
взаключението си вещото лице посочва, че наемната цена на цитирания имот
възлиза в размер на 195.00 евро, или 380,00 лева месечно.
В хода на делото са събрани и гласни доказателства.
-Свидетелят Минкина в показанията си сочи, че е служител в
администрацията на район „Л“ към СО, като от 2008 г. е в отдел „Общинска
собственост“. Посочва, че в процесната къща на улица „Д.В.“ № ***, се
намират в условията на съсобственост с другия съсобственик на 1/3 идеална
част. Споделя, че когато постъпила на работа, на третия етаж в къщата, били
настанени семейство по силата на договор за наем, които останали да живеят
до края на 2011 г. Свидетелят споделя, че всяка година правят
инвентаризация на целия сграден жилищен фонд, представляващ общинска
собственост. Разказва, че след 2012 г. често посещавали обекта, но нямат
достъп до втория етаж, който етаж е в условията на съсобственост, тъй като
металната врата е заключена и нямат достъп. Твърди, че посещава често
сградата, тъй като живее наблизо, а и в съседство на процесната сграда има
4
медицински център, които често посещава. Изтъква, че през годините, през
няколко месеца, са канели съсобственика Г. М. на среща с кмета, за
извършване на съвместни строителни дейности, тъй като сградата
представлява паметник на културата. Споделя, че ищецът не пребивава
трайно в страната, виждала го е преди около три или четири години, когато
поискала среща, за да си уредят отношенията по отношение на изкупуване,
като още тогава са поискали да им бъде осигурен достъп, чрез залепване на
съобщения, изпращане на покани за изплащане на обезщетение за това, че са
лишени от право на ползване. Изтъква, че към настоящия момент нямат нито
ключове от входната врата, нито достъп. Споделя, че е виждала Г. М. през
2020 г., като преди това го е виждала по – често, тъй като същия бил
служител на столичния инспекторат и е идвал по – често в отдел „Общинска
собственост“. Сочи, че металната врата осигурява достъп до стълбищното
помещение, което води към първия и втория етаж. Твърди, че когато
наемателите в началото на 2012 г. са съобщили, че напускат, заради
конфликтните ситуации с Г. М., ключът бил предаден. Посочва, че към края
на 2012 г., по време на инвентаризацията на сградния фонд „Общинска
собственост“ при извършената проверка, било заключено и патрона е бил
сменен, без да са били уведомявани. Сочи, че производства за обезщетения не
е имало, а съдебните дела са били преди свидетелката да започне работа.
-Свидетелят Тримгалов споделя, че познава Г. М.. Сочи, че неговият
имот представлява двуетажна къща, точно срещу ВИАС. Споделя, че е ходил
в имота, работил е там. Свидетелят разказва, че е рязал паднали клони на
покрива, тъй като бил извикан от Г. М., като работил около един – два месеца
на къщата. Свидетелят твърди, че е бил извикан отново да боядисва преди две
години. Споделя, че Г. и сега живее в същия имот. Сочи, че има общ вход за
всички етажи, а вратата е метална.
Свидетелските показанията съдът ги кредитира изцяло, тъй като са
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи
едни с други, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира следното от правна страна.
За да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на делбата
между страните по делото, ищецът, който твърди, че е налице съсобственост
следва да установи по несъмнен начин този факт, както и юридическото
основание на нейното възникване. Потестативното субективно право да се
иска ликвидиране на съсобствеността на конкретен имот по чл. 34 ЗС
предполага съществуването на вещта и съпритежанието й от две или повече
лица в резултат на конкретен юридически факт.
Според константната съдебна практика, решението за допускане на
делба се ползва със сила на присъдено нещо относно имотите, допуснати до
делба, относно лицата, между които тя е допусната, както и относно размера
на дяловете им. Т.е. чрез иска за делба на съсобствен имот не просто се
осъществява потестативното право на отделния съсобственик, насочено към
ликвидиране имуществената общност, а също така се цели установяване за
5
наличието на съсобственост между определени лица, както и размерът на
тяхното участие в съсобствеността. В горния смисъл, решението за допускане
на делба има една установителна част, с която се признава наличието на
съсобственост между страните и размерът на техните части. В случай обаче,
че не бъде установено наличието на съсобственост, то не би следвало да се
допуска и съдебна делба. Следователно, без доказване на собствеността на
делбения имот, този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение
за допускане на делбата (Решение № 996 от 4.I.1995 г. по гр. д. № 878/94 г., I
г. о.ВС ). Правото на делба е субективно преобразуващо материално право,
което подлежи на проверка и установяване с решението в първата фаза на
производството за съдебна делба, респ. влязлото в сила решение, с което тя се
допуска установява именно правото на делба със сила на пресъдено нещо.
Основателността на иска предполага: 1. Наличие на съсобственост
между страните върху делбения имот на посоченото в исковата молба правно
основание; 2). Съществуване на имота, предмет на делба, към момента на
приключване на устните състезания и 3). Годността му да бъде обект на
съдебна делба. Тези правно-релевантни факти следва да бъдат установени по
делото при условията на пълно и главно доказване, като тежестта за това е на
ищеца.
В конкретния казус не е спорно, а и се установи, че е налице
съсобственост между ищеца и ответника по отношение на процесния
недвижим имот – поземлен имот с изградена в имота сграда. Безспорно се
установи, че Г. А. М. е придобил 1/3 идеална част на основание договор за
дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 124, том IX, рег.
№ *******, дело № 1551/2010 г. на ИВ.Н., вписан в НК под № 040 и с район
на действие СРС, както и придобита 1/3 идеална част на основание влязло в
сила Решение № 2275 от 29.11.2016 г., постановено по гр.д. № 1892 от 2016 г.
по описа на САС, I гр. състав. От данните по делото безспорно се установи,
че СО е собственик на останалата 1/3 идеална част от имота, придобита на
основание чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 5 от Закона за общинската собственост,
съгласно АОСД № **** от 12.10.1999 г.
От изложеното съдът достигна до обоснован извод за наличие на
съсобственост между съделителите при квоти 2/3 за Г. А. М. и 1/3 за СО,
както и на обекти, годни да бъдат предмет на съдебна делба. Съдът следва да
допусне съдебна делба на процесния недвижим имот между страните при
посочените по – горе квоти от правото на собственост.
По искането на ответницата с правно основание чл.344, ал.2 ГПК.
Горната разпоредба касае привременна мярка в процеса, т.е съдебна
администрация и съдебният акт, с който се постановява има характер на
определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не
разрешава материално-правен спор между страните.
Постановяването на такава привременна мярка е обусловено от
следните кумулативно налични предпоставки: не всички съделители да
ползват съсобствените вещи – движими и недвижими, съобразно правата си в
съсобствеността, тези вещи да могат да бъдат реално разпределени за
6
ползване или пък определяне на суми, които следва да заплащат
съделителите, които ползват съсобствените вещи на останалите, които са
лишени от това ползване.
От показанията на разпитания по делото свидетел М, се установи, че е
виждала лицето Г. М. преди няколко години, тъй като той не пребивава
трайно в страната. Установи се, че свидетелят е виждал М. през 2020 г., а
преди това го е виждал по – често, тъй като е бил служител на столичния
инспекторат. Същото се подкрепя и от заявеното от вещото лице в открито
съдебно заседание, че лицето което може да осигури достъп е извън
територията на Република България. В тази връзка следва да се отбележи, че
при изследване на предпоставките, които трябва да са налице при уважаване
на възлагателната претенция по чл. 344, ал. 2 от ГПК, ВКС се е произнесъл с
ТР № 1 от 2004 г. на ОСГК, с което е прието, че условието на закона
съделителят да е живял в процесното жилище предполага трайно фактическо
състояние, продължително във времево отношение, установяване и
пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по
предназначение. По делото безспорно се установи, че към настоящия момент
лицето Г. А. М. не пребивава в делбения недвижим имот и не го използва по
предназначение.
Ето защо искането на ответницата с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК
за присъждане на обезщетение срещу ползване на процесния недвижим имот
следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски по
претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК, но с оглед изхода на спора такива не му
се дължат. Ищецът не претендира разноски.
По иска за делба в първа фаза разноските остават между страните така
както са ги сторили съгласно чл. 355 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34 от ЗС, извършването на съдебна делба
между Г. А. М., ЕГН ********** , гр. София, ул. „Д.В.“ № ***, чрез адвокат
К. П. от САК и СО, Булстат *********, гр. София, ул. „М“ № ***, на
следните недвижими имоти, находящи се в гр. София, общ. Столична, обл.
София (столица), а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД – 18 – 739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение със заповед: няма заповед за изменение в КККР, с адрес
на имота: гр. София, район Л, ж.к. Л, ул. „Д.В.“ № ***, с площ от 489 кв.м., с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10м), с номер по предходен план: ********,
квартал: 61, парцел: IV, при съседи: 68****.902.****, 68****.902.132,
7
68****.902.****, 68****.902.137, 68****.902.139, 68****.902.1118, заедно с
построенaта в поземления имот жилищна сграда, а именно: 1/ СГРАДА с
идентификатор ********.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 739/21.11.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата е от 07.08.2023 г., с адрес на
сградата: гр. София, район Л, ул. „Д.В.“ № ***, разположена в поземлен имот
с идентификатор ********, със застроена площ от 100 кв.м., брой надземни
етажи: 2, с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна.
при следните квоти:
- за Г. А. М. ЕГН **********– 2/3 идеална част;
- за СО Булстат *********– 1/3 идеална част;
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника СО Булстат *********, гр. София,
ул. „М“ № ***, представлявана от кмета Васил Терзиев за допускане на
привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК срещу ищеца Г. А. М., ЕГН
**********, гр. София, ул. „Д.В.“ № ***, изразяваща се в заплащане на
440,50 лева месечно срещу ползването на делбения имот до окончателното
извършване на делбата – като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в 2-седмичен срок от уведомяването на страните със
съобщение само в частта за допускане на процесния имот до делба.
РЕШЕНИЕТО в частта му по чл.344, ал.2 от ГПК, има характер на
определение. Същото може да бъде обжалвано с частна жалба СГС, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8