№ 3429
гр. С, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110129136 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от С. А А., ЕГН **********, с адрес с.Я, ул.“Н А“ № 62, чрез адв.Д., със
съдебен адрес гр.С, ул.“А“ № 36, ет.2, за осъждане на „ОЗК З“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр.С, ул.“С С“ № 7, ет.5, да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ПТП, настъпило на
28.12.2023 г. в гр.С к виновен участник застрахования при ответника водач на л.а.М с рег.№
..., ведно със законната лихва от 08.02.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 28.12.2023 г. в гр.С на ул.“Л П“ в посока на
движение от бул.“Н Б“ към ул.“С С.о“ е настъпило ПТП с л.а.М с рег.№ ..., който
самокатастрофира в дърво. Обяснява се, че ищецът е бил пътник в автомобила, като от удара
получава увреждания, а именно открита рана на клепача и околоочната област. Сочи се, че
тази диагноза е поставена при извършен преглед във ВМА, където ищецът е откаран от екип
на ЦСМП.
Ищецът аргументира становище, че водачът на л.а.М, който е застрахован в
ответното дружество е нарушил правилата за движение по пътищата и в частност чл.5 и
чл.20 ЗДвП, с което обосновава наличието на противоправно поведение като елемент на
деликтната отговорност.
В същото време твърди, че вседствие получените увреждания е търпял болки и
страдания, които са били със значителен интензитет през първите две седмици от
възстановителния период. Обяснява се, че той е следвало да изпълнява щадящ режим, без
физическа активност и натоварване, което му е попречило на самообслужването и
посрещането със собствени сили на обикновените хигиенни и битови потребности. Освен
това се поддържа, че силните болки и стреса от ПТП са довели до изостряне на
неврологичния статус на ищеца – причинили са му безсъние ,лишили са го от възможността
да си почине, да се храни нормално. Предвид мястото на увреждането се сочи и че е
загрозен значително външния вид на ищеца, което е предизвикало у него несигурност, срам
и неувереност поради останалите белези.
Така претърпените вреди ищецът оценява на 10 000.00 лв., която сума иска да му
бъде заплатена от ответното дружество.
1
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Изразява становище, че не са
налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. Освен това
излага съображения, че размерът на иска не съответства на степента и характера на
получените от ищеца травми.
Ответникът оспорва пряката причинно-следствена връзка между процесното
произшествие и опиСите в исковата молба неимуществени вреди, доколкото не са
представени доказателства за последните, вкл. снимки и документи за последващи
интервенции и усложнения. В тази насока прави възражение и за съпричиняване. Според
ответника, ищецът е пътувал без правилно поставен предпазен колан, поради което с
поведението си е допринесъл за уврежданията.
Ответникът оспорва и акцесорния иск за лихва, като отбелязва, че началния момент,
от който възниква за него задължение за изплащане на обезщетение е изтимане на 3-
месечния срок за произнасяне по предявената пред него претенция – в случая след
08.05.2024 г.
С оглед на това се иска от съда да отхвърли предявените искове, като присъди на
ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от упълномощен
представител, който поддържа предявения иск. Ответникът се представлява от упълномощен
представител, който оспорва иска.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебна автотехническа и медицинска експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представения като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № ..., съставен от служител на отдел „Пътна полиция” при СДВР, е видно,
че на 28.12.2023 г. около 00.24 ч. е настъпило ПТП с л.а.М с рег.№ ..., който движейки се в
ж.к.Б по ул.“Л П“ в посока от бул.“Н Б“ към ул.“С С.о“, реализира ПТП в дърво е бетон в
дясно от пътя. Във връзка с инцидента е образувано ДП № ../2024 г. по описа на СДВР.
Автомобилът, с който е причинено произшествието е застрахован при ответника,
видно от приложената справка от базата данни на Информационния център към
Гаранционен фонд, приложена на л.14 от делото.
По делото е представена медицинска документация за извършени прегледи и
медицински интервенции на С. А. на 28.12.2023 г. във Военномедицинска академия.
По делото е представена претенция от 08.02.2024 г., подадена от страна на ищеца до
ответника за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените от процесното
ПТП неимуществени вреди, по която последното на 08.05.2024 г. е постановило отказ.
По делото е разпитана като свидетел майката на ищеца – А А А.а. В показанията си
твърди, че знае за инцидент със сина й от 27.12.2023 г. през нощта, когато го е видяла вкъщи
с марля на окото. Обяснява, че от приятели на сина си е разбрала, че той е претърпял ПТП.
Според свидетелката, ищецът е имал 15 шева от веждата до окото си и в тази част лицето му
е било червено. Свидетелката твръди, че ищецът е бил 2 седмици с конци, а след това още 2
седмици се е възстановявал. През това време самата свидетелка се е грижела за него като го
е хранела, къпела, правела му е промивки и е мажела раната му с крем. В показанията си
съобщава, че ищецът не е могъл да се изправя, тъй като главата му е била замаЯ, освен това
е изпитвал болки, з което е приемал обезболяващи и се е притеснявал да не му остане белег.
А.а заявява, че зрението на сина й не е увредено от инцидента.
2
От заключението по съдебно-медецинската експертиза се установяват причинените
на ищцата увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана на горния клепач на лявото
око, която причинява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По същество
вещото лице доц.Г. е отбелязала, че това увреждане може да се получи при ПТП от пътник в
моторно превозно средство, като с оглед обстоятелството, че това е единственото увреждане
по ищеца, се прави заключение, че той е пътувал с правилно поставен предпазен колан.
Посочено е, че проведеното лечение е хирургично с наложени 15 шева, като е възможно да
породи силни и интернзивни болки в продължение на дни. Периодът на възстановяване е
определен на 10-15 дни.
По отношение техническата част на заключението, е посочено, че прозишествието е
настъпило поради загуба на контрол върху автомобила от неговия водач, а скоростта, с която
той се е движел е определена с оглед получените увреждания по превозното средство, на не
по-малко от 40 км./ч., като сама по себе си тя не е причина за инцидента. Според експерта
произшествието би било предоптвратимо ако водачът на автомобила е избрал по-ниска
скорост, управлявал го е с по-голяма концентрация и внимания посредством органите на
управление – кормилно управление и спирачна уредба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.432 от КЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главния иск, следва да бъде установено наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на МПС-то,
управлявано от виновния водач, настъпило застрахователно събитие, причинени вреди от
застрахования делинквент, причинно-следствена връзка между деликта и вредите, както и
размера на последните.
От приетото като писмено доказателство по делото писмо със справка от
Гаранционен фонд се установява по безспорен начин, че между ответното дружество и
собственика на л.а.М с рег.№ ... е налице валидно облигационно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ с период на покритие към момента на настъпване на
процесното ПТП.
Настъпването на самото ПТП на 28.12.2023 г. е видно от приетия по делото като
писмено доказателство протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от служител на отдел
„Пътна полиция” при СДВР.
По отношение на факта дали е налице противоправно поведение от страна на водача
на л.а. с рег.№ ... следва да се объдят констатациите на вещото лице-автотехник от
заключението по експертизата. С оглед на това и при липсата на данни за техническа
неизправност или друг вид обективна причина за настъпване на произшествието, следва да
се кредитира заключението на инж.С., че то е настъпило поради неправилно боравене с
органите за управление на автомобила, както и поради липсата на нужното внимание и
концентрация на водача, които да му позволят да не променя траекторията на движение на
автомобила. Т.е. от страна на Мариан Сивков в случая е допуснато нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП.
Със събраните гласни доказателства чрез разпита на св.А.а се установяват
настъпилите вследствие извършеното нарушение неимуществени вреди за пострадалия от
ПТП-то - ищец по делото. Свидетелката А.а твърди, че след процесното ПТП, ищецът е
имал болки, чувствал се е замаян, имал е притеснения да не му остане белег от наложените
му шевове. А.а е възприела състоянието на ищеца непосредствено след удара, като го е
видяла няколко часа след това, прибирайки се от болницата вкъщи. Действително А.а е
3
майка на ищеца, но същата е пряк очевидец на неговото състояние, доколкото именно тя се е
грижела за сина си след инцидента. Освен това, показанията на свидетелката съответстват и
на изводите на вещото лице по комплексната експертиза, поради което съдът намира, че
следва да ги кредитира изцяло при определяне размера на дължимото се обезщетение на А.
за причинените му неимуществени вреди.
В заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е посочено, че
претендираните здравословни проблеми са в причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП. Според доц.Г. обаче към настоящия момент ищецът следва да се е възстановил
напълно. Самият период на възстановяване е от порядъка на 10-15 дни, като изрично е
отбелязано, че при добре извършен шев се образува белег, който би следвало с годините да
не личи.
При определяне конкретия размер на причинените неимуществени вреди, съдът
следва да се ръководи от въведения в чл.52 ЗЗД критерий справедливост.
Съдебната практика /Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС/ приема, че
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.
В случая, съобразявайки социално икономическите условия в страната и
правилото, че обезщетението може да служи единствено за репариране на причинените
вреди, както и преценявайки конкретно получените от ищците увреждания, които не са
животозастрашаващи, времето, през което са търпели болки и страдания във връзка с самите
увреждания, а именно 10-15 дни, проведените медицински интервенции и манипулации и
техния интензитет, липсата на данни за настъпили усложнения или трайни увреждания,
както и конкретно причинените социално-битови неудобства, намира, че справедливият
размер на обезщетението е 5 000.00 лв.
По отношение наведените в отговора на исковата молба възражения за
съпричиняване от страна на ищеца, следва да се посочи, че по делото не се установи от една
страна ищецът да е пътувал в процесния автомобил без поставен предпазен колан /точно в
обратната насока са изводите в приетото и неоспорено от страните заключение на
комплексната експертиза/. От друга страна съдебната практика приема безпротиворечиво, че
дори и да е установено такова обстоятелство, то само по себе си не е достатъчно, за да се
приеме, че е налице съпричиняване, освен ако не са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан и е улеснил със своите действия или бездействия
настъпването на неблагоприятните последици /в този смисъл Решение № 98 от 24.06.2013 г.
на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК /. В случая в приетото и неоспорено от страните
заключение на комплексната експертиза е изрично посочено, че увреждането на ищеца може
да бъде предизвикато при ПТП и от случайно намиращи се предмети в купето на
автомобила.
Ето защо настоящият състав намира това възражение на ответника за неоснователно.
Искът следва да бъде уважен за посочения по-горе размер от 5 000.00 лв., а за разликата до
пълния претендиран от 10 000.00 лв. отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Върху посочения за основателен размер на обезщетението, ответното дружество
дължи обезщетение за забава от деня на отправяне на претенция пред застрахователя –
08.02.2024 г.
4
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила.
От страна на ищеца няма данни за извършени разходи, а пълномощника му
претендира единствено присъждане на възнаграждение по реда и при условията на чл.38,
ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че при
определяне на дължимото се възнаграждение на пълномощник на страна по делото по реда
на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, следва да се вземе предвид материалния интерес по
делото, а не уважената част от него - в тази насока определение № 723 от 29.10.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 463/2020 г. по описа на ВКС, III г. о., ГК и определение № 60318 от
24.09.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 2874/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., ГК. С оглед на
това дължимото се възнаграждение на адв.Д. за производството, съобразно предявения
размер на иска възлиза на 1300.00 лв., от които съразмерно на уважената част от него,
следва да се присъдят 650.00 лв.
От страна на ответника се претендират разноски за депозит на вещи лица от 400.00
лв. и за юрисконсултско възнаграждение. От приложените платежни документи се
установява, че действително ответникът е заплатил 400.00 лв. за депозит за изготвяне на
комплексната експертиза. Размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение пък
следва да се определени по реда на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ.
Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, вида на предявения иск,
обема на събраните доказателства, броя проведени съдебни заседания, процесуалното
поведение на ищеца, намира, че за представителството на ответника по настоящето дело
следва да се определи 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изхода на
делото, от тези разноски в тежест на ответника следва да бъде поставена сумата от 275.00
лв.
В същото време доколкото ищецът е освободен от внасянето на такси и разноски по
делото с определение № 38747/26.09.2024 г., то на основание чл.78, ал.6 от ГПК дължимите
такива по делото следва да бъдат възложени в тежест на ответника. В случая от бюджета на
съда е заплатено възнаграждение на вещите лица от 400.00 лв., от което, съобразно изхода
на спора, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 200.00 лв. 200.00 лв.е
размера на дължимата държавна такса върху уважената част от иска. С оглед на това
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 400.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“С С“
№ 7, ет.5, да заплати на С. А А., ЕГН **********, с адрес с.Я, ул.“Н А“ № 62, сумата от
5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ПТП,
настъпило на 28.12.2023 г. в гр.С с виновен участник застрахования при ответника водач на
л.а.М с рег.№ ..., ведно със законната лихва от 08.02.2024 г., до окончателното плащане на
дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 10 000.00 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ОЗК З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“С С“
№ 7, ет.5, да заплати на адвокат Я. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“А“ № 36, ет.2,
на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от от Закона за адвокатурата, сумата от 650. 00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца
С. А А., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 29136/2024 г. по описа на Софийски
5
районен съд.
ОСЪЖДА С. А А., ЕГН **********, с адрес с.Я, ул.“Н А“ № 62, да заплати на„ОЗК
З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“С С“ № 7, ет.5, сумата от
275.00 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото, съобразно изхода
му.
ОСЪЖДА „ОЗК З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“С С“
№ 7, ет.5, да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски районен съд
сумата от 400.00 лв., представляваща дължима държавна такса и разноски по делото
съобразно уважения размер на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6