Р Е Ш Е Н И Е
№ 454
гр.Плевен, 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №192 по описа за 2021г. на Административен съд Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба от С.С.Т. ***, чрез адв.С.,
против Решение №Ц 2153-14-9/11.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с
което е отхвърлена жалба вх.№1012-14-19/15.01.2020г. и е потвърдено
Разпореждане №141-00-3209-3/21.12.2020г. на Ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Плевен, като правилно и законосъобразно.
В жалбата са наведени доводи, че оспореният акт е
издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила и
в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Счита
се, че неправилно е прието, че Т. няма право на парично обезщетение за
безработица, като единствен мотив за това е, че осигурителят „СКО-111“ ЕООД не
е извършвал търговска дейност за периода м.май-м.октомври 2020г. Твърди се, че
са нарушени основни принципи на АПК и КСО – истинност, самостоятелност,
равенство и служебно начало. Сочи се, че на Т. не е представен Констативен
протокол от 16.12.2020г., нито задължителните предписания за ЕООД за заличаване
на данни. Твърди се, че Т. е работил като оперативен счетоводител, а престирането
на работна сила за тази длъжност е различна от тази на обикновените работници и
служители. Сочи се, че не може да се презумира дали и извършвана или не
търговска дейност от дружеството с липсата или не с полагането на труд от
оперативен счетоводител. Твърди се, че дружеството не е подавало декларация за
икономическа неактивност на предприятието, нито нулева годишна декларация, а са
подавани коректно данни по реда на чл.5 ал.4 от КСО, както и уведомително писмо
по чл.62 ал.5 от КТ. Счита се за нарушен чл.35 от АПК, тъй като не са изяснени
всички факти и обстоятелства. В заключение се моли за отмяна на решението и
потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката за постановяване на
друго решение по спора.
От ответника не е представен писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващият не се явява,
представлява се от адв.С., която поддържа депозираната жалба на посочените в
нея основания. В допълнение сочи, че от всички събрани доказателства може да се
направи извод, че Т. е упражнявал трудова дейност, като освен трудови договори
и заповеди за прекратяване на правоотношение са налични и ведомости за заплати,
в които лицето фигурира като оперативен счетоводител. Счита, че Т. отговаря на
изискванията на чл.54а ал.1 от КСО и неправилно му е отказано парично
обезщетение за безработица. Моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото
с него разпореждане. Претендира присъждане на разноски, съобразно списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Р., която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че всички
доказателства по делото потвърждават направените изводи в оспореното решение.
Счита, че Т. не отговаря на изискванията за отпускане на парично обезщетение за
безработица, тъй като от последните осемнадесет месеца преди прекратяване на
осигуряването няма най-малко дванадесет месеца осигурителен стаж. В тази връзка
сочи, че осигурителят „Ско-111“ ЕООД през спорния период не е упражнявало
дейност, съответно не е имало приходи и не е имало как Т. да упражнява трудова
дейност, която да бъде зачетена за осигурителен стаж. Моли жалбата да бъде
отхвърлена и претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Нормата на чл.118, ал.1, изречение
първо от КСО регламентира, че Решението на
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния
съд. Решението е връчено на оспорващия на 23.02.2021г. /известие за
доставяне на л.26/, а жалбата е подадена по пощата на 08.03.2021г., т.е. в
регламентирания 14-дневен срок за обжалване, поради което и като подадена от
лице, чиито права и законни интереси са накърнени, е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С.С.Т. е подал заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО на
05.05.2020г. /л.6/, към което е приложена Заповед №24/01.05.2020г. за
прекратяване на трудово правоотношение с „К2 Подови настилки“ ЕООД за
длъжността „Продавач-консултант“.
С Разпореждане №141-00-3209-1 от
03.06.2020г., на основание чл.54г ал.4 от КСО е спряно производството по
отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление на С.Т.
с мотиви, че при анализ на данните от информационната система на НОИ относно
осигурителния стаж на Т. са установени факти и обстоятелства, представляващи
съмнение за липса на правно основание за получаване на парично обезщетение за
безработица в определен размер. Посочено е още, че е необходимо извършването на
проверка от контролните органи на НОИ в „СКО-111“ ЕООД гр.София и „ТЕД и ВАН“
ЕООД гр.Плевен относно коректността на подадените данни по чл.5 ал.4 от КСО.
Разпореждането е връчено на Т. на 09.06.2020г., като в срока за обжалване е
подадена жалба срещу него.
На 14.07.2020г. от Т. е подадена
Декларация за промяна на обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за
безработица – прекратена регистрация като безработен в Агенцията по заетостта и
започване на трудова дейност от 01.07.2020г.
С Решение №Ц2153-14-42/22.07.2020г. на
Директора на ТП на НОИ-Плевен е
отхвърлена жалбата на Т. против Разпореждане №141-00-3209-1 от 03.06.2020г. и
последното е потвърдено като законосъобразно. По делото няма данни това решение
да е обжалвано от Т..
За извършената проверка по разходите
на ДОО в осигурителя „СКО-111“ ЕООД е
изготвен Констативен протокол №КВ-5-21-00855242/16.12.2020г. Видно от
последният е, че управител на дружеството е Г.М.Г., който е представляващ и
/или собственик в повече от сто дружества. За периода от 17.05.2017г. до
проверката от осигурителя са подадени уведомления за сключени трудови договори
за длъжности „управител строителство“, „технически сътрудник“, „технически
секретар“, „търговски агент“, „оперативен счетоводител“. По партидата на
дружеството в ТР за периода от 2009г. до 2013г. и за 2019г. са обявени годишни
финансови отчети за извършвана дейност, за 2014г. и 2015г. са налице откази на
АВ за вписване на годишни финансови отчети, а за периода от 2016г. до 2018г.
няма данни за обявени годишни финансови отчети за извършвана дейност. За
периода от 2017г. до 2020г. са подавани данни за осигурителния доход в размери от 750лв. до 3000лв., като за
периода от м.11.2013г. до проверката няма данни за преведени от осигурителя
осигурителни вноски. Видно от констативния протокол е още, че контролните
органи не са успели да осъществят контакт с управителя на дружеството, като са
налице данни, че същият е напуснал пределите на Република България на
11.05.2019г. и няма регистрирано влизане на територията на страната. От
пълномощник на управителя – Ц.П. са представени трудови договори с лицата С.Т.
и Г. С., и разплащателни ведомости за периода от м.05.2017г. до м.07.2019г.
Видно е още от протокола, че от дружеството са подадени годишни данъчни
декларации по чл.92 от ЗКПО за периода 2010г.-2015г. с декларирани приходи и
разходи; за периода от 2016г. до 2018г. няма подадени годишни данъчни
декларации по чл.92 от ЗКПО, няма регистрирани фискални устройства, като
дружеството е регистрирано по ЗДДС на 01.12.2009г. и дерегистрирано на
10.05.2016г. Установено е още от публикувания годишен финансов отчет за 2019г.,
че за тази година дружеството няма реализирани приходи, няма декларирани
разходи освен разходите за възнаграждения и осигуровки. Установено е също, че
за периода м.05.2017г. до м.10.2020г. от осигурителя са подавани данни по реда
на чл.5 ал.4 о КСО за четири лица, вкл. С.Т. – за периода м.07.2018г. до
м.03.2020г., като за лицето е подадено уведомление по чл.62 ал.5 от КТ за
сключен трудов договор с дружеството на длъжност „оперативен счетоводител“ с
дата на сключване 02.07.2018г. и дата на
прекратяване 01.04.2020г. На Т. са изпратени задължителни предписания за
предоставяне на сведения по реда на чл.44-46 от АПК, като писмото е върнато
непотърсено. От констатираното при проверката е направено заключение, че
лицата, за които са подадени данни по чл.5 ал.4 от КСО за периода м.05.2017г.
до м.10.2020г. , вкл.С.Т., не са извършвали трудова дейност, за която да
подлежат на осигуряване по реда на КСО.
От констативния протокол и от писмо
на л.16 от делото се установява, че на осигурителя „СКО-111“ ЕООД са издадени
Задължителни предписани №ЗД-1-21-00855262/16.12.2020г. за заличаване на данните
по чл.5 ал.4 от КСО, подадени за четири лица, вкл. С.Т. за периода от
м.07.2018г. до м.03.2020г.
С Разпореждане №141-00-3209-2 от
21.12.2020г. е възобновено производството по заявлението на Т. за отпускане на
парично обезщетение за безработица с мотиви издаденият констативен протокол от
16.12.2020г. за извършена проверка на
осигурителя „СКО-111“ ЕООД.
С Разпореждане №141-00-3209-3 от
21.12.2020г. на Ръководител на осигуряването за безработица, на основание
чл.54ж ал.1 вр. чл.54а ал.1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение
за безработица на С.Т.. Мотивите на административния орган са, че след
извършена проверка на осигурителя е изготвен констативен протокол от
16.12.2020г., съгласно който липсват доказателства за извършвана търговска
дейност от дружеството и реално положен труд от лицата за периода м.05.2017г.
до м.10.2020г., като е направен извод ,че Т. не е упражнявал трудова дейност в
„СКО-111“ ЕООД през периода от м.07.2018г. до м.03.2020г. вкл., поради което не
е подлежал на осигуряване по чл.4 от КСО за този период. Посочено е още, че на
дружеството са издадени задължителни предписания за заличаване на данните по чл.5
ал.4 от КСО, подадени за периода от м.05.2017г. до м.10.2020г. Счетено е, че Т.
няма 12 месеца стаж пред последните 18 месеца, за които да са внесени или
дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“, поради което на основание
чл.54а от КСО се отказва отпускане на ПОБ. Разпореждането е връчено на
31.12.2020г.
В срока за
обжалване, срещу разпореждането е подадена жалба от Т. с доводи за неговата
незаконосъобразност, аналогични на тези в жалбата до съда.
С Решение №Ц 2153-14-9/11.02.2021г. на Директора на ТП
на НОИ-Плевен е отхвърлена жалбата на Т. и е потвърдено Разпореждане
№141-00-3209-3/21.12.2020г. на Ръководител на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ-Плевен. След установяване на описаната по-горе фактическа обстановка
и съобразяване на законовите разпоредби, административният орган е приел, че от
всички събрани данни и доказателства се налага извод, че Т. не е упражнявал
трудова дейност в „СКО-111“ ЕООД през периода м.07.2018г.-м.03.2020г. вкл.,
поради което не е подлежал на осигуряване по чл.4 от КСО за този период.
Предвид последното е счел, че Т. не отговаря на условията за отпускане на
парично обезщетение за безработица, тъй като няма най-малко 12 месеца
осигурителен стаж през последните 18 месеца, преди прекратяване на
осигуряването, поради което е правилен отказа на отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО.
Именно това решение и потвърденото с
него разпореждане са предмет на настоящето съдебно производство.
По делото е приложена и Заповед
№1015-14-64/25.04.2018г. /л.43/, съгласно т.3 от която Е.Р. – главен експерт по
осигуряването в сектор КП е оправомощена да подписва всички разпореждания за
отказ за отпускане на парични обезщетения за безработица, както и
разпореждания, свързани с промени – прекратяване, възстановяване, спиране и
възобновяване. Същото длъжностно лице е подписало Разпореждане №141-00-3209-3/21.12.2020г.
Приложени са и Заповед №6/01.10.2018г., с която на С.Т.
е наредено поради сезонни затруднения, считано от 01.10.2018г. до 01.04.2018г.
да изпълнява по съвместителство с длъжността „оперативен счетоводител“ в
„СКО-111“ ЕООД и други конкретно изброени дейности; Заповед №7/29.04.2019г., с
която на Т. е наредено поради временно пребиваване на управителя на дружеството
във Великобритания, считано от 01.05.2019г. до завръщането, да изпълнява по
съвместителство с длъжността „оперативен счетоводител“ и други конкретно
посочени задължения; и Заповед №//01.04.2020г., с която считано от 01.04.2020г.
е прекратено трудовото правоотношение на Т. за длъжността „оперативен
счетоводител“.
По делото са приобщени и Задължителни предписания
№ЗД-1-21-00855262/16.12.2020г. до осигурителя „СКО-111“ ЕООД за заличаване на
данни за четири лица, вкл. С.Т. за периода м.07.2018г. до м.03.2020г. Тези
предписания са връчени на упълномощеното лице Ц.П. на 19.01.2021г.
Приобщени са и саморъчно написана разписка за получени
в брой от Т. неизплатени трудови възнаграждения за периода м.09.2019г. –м.01.2020г.,
както и ведомости за заплати за изплатени възнаграждения на Т. за м.07.2018г.
до м.03.2020г.
На л.134 от делото е приложено заверено копие на
Свидетелство за професионална квалификация от 17.06.2016г. на С.Т., от което се
установява, че същият е завършил през 2016г. Държавна финансово-стопанска
гимназия „Интелект“ по професия „Икономист“, специалност „Икономика и
мениджмънт“.
Приложена е и в оригинал трудова книжка на С.Т., в
която е отразено, че за периода от 02.07.2018г до 01.02.2020г. лицето е
работило към „СКО-111“ ЕООД.
На л.147-148 от делото са приложени Справка за
действащи трудови договори за период 01.07.2018г.-31.03.2020г. за лицето С.Т. и
Справка –данни за осигуряване за период 01.07.2018г.-31.03.2020г., от които е
видно, че за горния период Т. е имал 4 трудови договори: с „К2-Подови настилки“
ЕООД /04.11.2019г.-01.05.2020г./; „Актив -02“ ООД /01.07.2019г.-30.09.2019г.;
„СКО-111“ ЕООД /02.07.2018г.-01.04.2020г./ и „Актив-02“ ООД
/28.06.2018г.-24.09.2018г., както и че за този период и от трите дружества е
подавана информация за осигурителния доход на С.Т..
Приложени са още Заповед №2846/19.09.2018г. и Заповед
№3140/18.09.2019г., с които е прекратено трудовото правоотношение със С.Т. на
длъжност „спасител“ в „Актив-02“ ООД по трудов договор № 3409/28.06.2018г.,
считано от 24.09.2018г. и по трудов договор №3727/01.07.2019г. , считано от
30.09.2019г.
От приложения на л.155 от делото извлечение от РОЛ на С.Т.
за 2019г. е видно, че през м.07 лицето е било в платен отпуск, а през в.август
е бил в неплатен отпуск.
По искане на оспорващия, по делото е разпитана като
свидетел Ц.П., която има пълномощно от управителя на „СКО-111“ ЕООД, и за която
се установява в процеса на разпита, че е майка на оспорващия С.Т.. Същата
твърди, че синът й е работил като оперативен счетоводител към „СКО-111“ ЕООД,
като освен задълженията на счетоводител е извършвал всичко друго, което му е
възлагано. Сочи, че няма обаче нужния стаж, за да изготвя документите за
годишното приключване. Твърди, че синът е завършил Държавната финансова
гимназия и има необходимото образование, но за да придобие опит, му е помогнала
да започне работа при Г.Г. /управител на „СКО-111“/. Твърди, че за извършваната
трудова дейност е получавал заплата, но в един момент е спрял да плаща и синът й
се принудил да напусне. Сочи, че не са
внасяни осигурителни вноски от страна на работодателя. Твърди, че не й е
връчван констативен протокол за извършена проверка на дружеството. Твърди още,
че фирмата е извършвала дейност, но някой не си е свършил работата по ЗСч да
изготви баланс, или ако го е изготвил не го е предал в НАП.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл.54ж ал.1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се
отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват
с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на териториалното поделение на НОИ.
Законът допуска правомощията на ръководителя на
осигуряването за безработица да бъдат делегирани на друго длъжностно лице със
заповед на директора на ТП на НОИ. В случая те са били делегирани със заповед
на лицето, което е подписало разпореждането. Разпореждането за отказ за
отпускане на обезщетение подлежи на задължителен административен контрол пред Директора
на ТП на НОИ – Плевен в 14-дневен срок от получаването му съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "б" и ал. 2, т. 2 КСО. Решението, с което разпореждането е потвърдено е
издадено от директора на ТП на НОИ.
Гореизложеното позволява да се направи извод, че
решението и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи
в рамките на предоставените от закона правомощия при спазване на
административно-производствените правила. Забавянето в издаването, с оглед на
постановеното спиране на производството, не е съществено процесуално нарушение,
което да доведе до незаконосъобразност на оспорения акт.
Разпореждането и решението на Директора на ТП на
НОИ-Плевен са издадени в необходимата писмена форма и съдържат правните и
фактически основания за издаването им. Оспорващият е имал възможност да участва
в административното производство, упражнил и правото си на жалба по
административен ред, като на възраженията му е отговорено в мотивите на
решението на Директора на ТП на НОИ.
Разпореждането
и решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен са издадени и при съобразяване с
материалния закон и целта на закона. Съображенията за това са следните:
Съгласно
чл.54а ал.1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за
които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; 3.
не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл. 114а, ал. 1 от КТ.
Според § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО по смисъла на част първа на този кодекс "Осигурено лице" е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5. От своя страна нормата
на чл. 10, ал. 1 КСО регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО, и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
й.
Предвид
горното и съобразно съдебната практика, съдът приема, че трудовата дейност е
основна правопораждаща предпоставка за възникване на основанието за социално
осигуряване, и за да възникне основание за осигуряване на едно физическо лице,
следва да е налице упражняване на лична трудова дейност в някое от качествата
посочени в чл.4 от КСО,
т. е. едно лице е осигурено за целите на ДОО, ако упражнява трудова дейност и
съществува основание за неговото осигуряване. Иначе казано, за да възникне
осигурителното правоотношение и право на обезщетение не е достатъчно наличието
на трудово правоотношение, а трябва лицето да е извършвало трудова дейност,
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО,
което е императивно кумулативно условие лицето да бъде осигурено, в който
смисъл е и практиката в Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г.,
Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г. на ВАС на РБ и др.
Съобразно
изложеното по-горе и фактическата установеност спорен по делото е въпросът
извършвал ли е С.Т. реално трудова дейност за периода м.07.2018г. до
м.03.2020г. в „СКО-111“ ЕООД, за да бъде осигурено лице, което има право да
получи парично обезщетение за безработица.
Съдът
счита, че в конкретния случай не са събрани по делото безспорни и категорични
доказателства в насока реално извършвана трудова дейност от страна на Т. за
спорния период в „СКО-111“ ЕООД, които да оборят изводите на административния
орган.
Напротив, в подкрепа на довода на административния
орган е изготвения Констативен протокол №КВ-5-21-00855242/16.12.2020г. от
контролните органи при извършена проверка на осигурителя „СКО-111“ ЕООД. С
последния е констатирано, че за периода от 2016г. до 2018г. за дружеството няма
данни за обявени годишни финансови отчети за извършвана дейност, като за
периода от 2017г. до 2020г. са подавани данни за осигурителния доход в размери от 750лв. до 3000лв., но за периода
от м.11.2013г. до момента на проверката няма данни за преведени от осигурителя
осигурителни вноски. Констатирано е още, че за периода от 2016г. до 2018г. за дружеството
няма подадени годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, няма регистрирани
фискални устройства, като дружеството е регистрирано по ЗДДС на 01.12.2009г. и
дерегистрирано на 10.05.2016г. Установено е, че за 2019г. дружеството няма
реализирани приходи, няма декларирани разходи освен разходите за
възнаграждения. Въз основа на всички тези данни е направен извод, че липсват
доказателства за извършвана търговска дейност от дружеството и реално положен
труд от лицата, за които е подадена информация по чл.5 ал.4 от КСО, вкл. и
оспорващият С.Т..
Въпреки, че Т. не е участвал в производството по
издаване на констативния протокол, същият е разполагал с процесуалната
възможност да се защити срещу констатациите в него, както в хода на оспорване
на издаденото разпореждане за отказ за отпускане на ПОБ, където от него страна
не са представени противопоставими доказателства относно спорния факт, че е
упражнявал трудова дейност при осигурителя „СКО-111“ ЕООД, така в хода на
съдебно производство. Доказателствената тежест за установяване на реално
положения труд е на самото лице (в този смисъл Решение № 2524 от 18.02.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 12220/2019 г.). От представените многобройни доказателства
в хода на делото, обаче, не се обосновава извод, различен от направения от
административния орган. Независимо от представените доказателства за
съществуващо трудово правоотношение между дружеството и Т., заповедта за
прекратяване на това правоотношение, ведомостите за заплати, както и свидетелските показания на св.П.,
които са в насока, че реално е осъществена трудова дейност от Т. на длъжността
„оперативен счетоводител“, то са събрани и доказателства, които оборват
последните. От Справката за действащи трудови договори за период
01.07.2018г.-31.03.2020г. за лицето С.Т. и Справката –данни за осигуряване за
период 01.07.2018г.-31.03.2020г. е видно, че за спорния период м.07.2018г. –
м.03.2020г. Т. е имал 4 трудови договори с три различни дружества, като голяма
част от периодите на трудовите правоотношения съвпадат и за тези периоди има
съвпадение на отработените дни, законоустановеното работно време и отработените
часове, т.е. според официалните справки лицето е работило едновременно на пълен
работен ден на три места, вкл. и при осигурителя „СКО-111“ ЕООД, като и тримата
работодатели са изпращали справки по чл.5 ал.4 от КСО за осигурителен доход.
Последното на първо място е невъзможно, а според съда, и оборва твърдението на
оспорващият Т. за реално извършвана трудова дейност при осигурителя „СКО-111“
ЕООД за периода м.07.2018г-м.03.2020г. В тази връзка следва да се посочи, че
съдът не цени свидетелските показания на св.П., тъй като за същата се установи,
че е майка на оспорващия Т., което я прави заинтересована от изхода на делото.
Видно от свидетелските й показания, същата навежда само изгодни за оспорващия
факти.
Необходимо е да се посочи също, че изводът, който е
направен в Констативен протокол №КВ-5-21-00855242/16.12.2020г. относно липса на
доказателства за извършвана търговска дейност от дружеството за процесния
период не бе опроверган в хода на съдебното производство. Фактът, че
дружеството не е реализирало приходи, които да обуславят изплащане на
възнаграждения в размери близки или равни до максималния осигурителен доход на
лицата, за които са подавани данни в НОИ, вкл. и за Т., обосновава извод в подкрепа
на доводите на административния орган за липса на реално положен труд от Т., и
че същият няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1 т.3 от ДР на КСО.
Във връзка с горното следва да се посочи, че Констативен протокол
№КВ-5-21-00855242/16.12.2020г., Справката за действащи трудови договори за
период 01.07.2018г.-31.03.2020г. за лицето С.Т. и Справката –данни за
осигуряване за период 01.07.2018г.-31.03.2020г. са официални документи, които
не са оспорени в хода на съдебното производство и се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила за удостоверените в тях факти и обстоятелства.
Предвид гореизложеното и приетото от съда, че за
периода м.07.2018г. – м.03.2020г. няма доказателства за реално извършвана
трудова дейност от страна на С.Т. в „СКО-111“ ЕООД следва извода, че оспорващият не отговаря на
условията за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като няма
най-малко 12месеца осигурителен стаж през последните 18месеца, преди
прекратяване на осигуряването. Не са
изпълнени изискванията на чл.54а ал.1 от КСО и като е достигнал до такъв извод,
административният орган правилно е отхвърлил жалбата срещу разпореждането за
отказ за отпускане на ПОБ, с процесното решение. Жалбата срещу последното е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и своевременно направено
искане за разноски следва в полза на ТП на НОИ-Плевен да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 100лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съобразно чл.143 ал.3 от АПК
вр. чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.1 и ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти
състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.Т. ***, чрез адв.С., против
Решение №Ц 2153-14-9/11.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е
отхвърлена жалба вх.№1012-14-19/15.01.2020г. и е потвърдено Разпореждане
№141-00-3209-3/21.12.2020г. на Ръководител на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ-Плевен.
ОСЪЖДА С.С.Т. ***, ЕГН:**********, да заплати на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт Плевен разноски в размер на 100,00
лв. (сто лева).
Решението е окончателно на основание чл.119 от КСО.
Преписи от решението да се изпратят
на страните в производството.
СЪДИЯ: /п/