Р Е Ш Е Н И Е
№ 22 24.02.2016 г. град Т.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
пети състав
На шестнадесети февруари
година 2016
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Г.Б.
Прокурор: Диляна Стоянова
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 59 по описа за 2015
година
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Глава ХІ
от АПК във вр. с чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по исковата молба на З.Ж.З. *** /настоящ адрес ***/, с която се съединени
обективно искове против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр.
Бургас, за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 33 300
лв., причинени от незаконосъобразни действия, извършени от длъжностни лица от
ИАРА – Бургас на 26.04.2010 г., ведно със законната лихва от деня на
увреждането, както и сумата от 20 000 лв. пропуснати ползи за периода от
2010-2013 г. и разноските по настоящото производство. До приключване на
съдебното дирене ищецът е изменил размера на предявения иск на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, като е отказал
иска от 20 000 лв. за пропуснати ползи и е посочил, че искът следва да се
счита за предявен единствено за причинени имуществени вреди в размер на
33 300 лв..
Ищецът е посочил, че по занятие е рибар и
се занимава с промишлен риболов. На 25.04.2010 г. около 23, 30 ч. в обитаваното
от него помещение „кантона” в с. Бата, общ. Поморие нахлули инспектори от ИАРА
и полицаи от „Гранична полиция”, които заявили, че търсят незаконно уловена
риба и претърсили помещението. В една от стаите те намерили 65 чувала с мрежи,
които иззели, без да бъде съставен Акт за адм. нарушение, а само на базата на
съставен Констативен протокол № 1/ 26.04.2010 г. Ищецът притежавал разрешително
за територията на Черно море и р. Дунав, но упражнявал занятието си по частни и
арендовани водоеми. На следващия ден ищецът отишъл при началника на ИАРА в гр.
Бургас, като на въпроса му дали ще му бъде съставен АУАН, му отговорили, че
няма. На следващия му въпрос кога ще му бъдат върнати иззетите чували с мрежи
му отговорили: „Не гледаш ли телевизия, мрежите бяха изгорени!?”. При което
ищецът изпаднал в недоумение, че след като не е извършил никакво нарушение, не
му е съставен АУАН, нито пък му е повдигнато обвинение за извършено
престъпление са му унищожени движими вещи, с което му е нанесена вреда на
стойност 33 300 лв. Според ищеца са му иззети следните видове мрежи: І. 34
бр. мрежа за улов на толстолоб със следните характеристики – капронов материал
210/9 око 100 мм. с фани 210/15 око 400 мм. с дължина 100 м. и оловно въже, с
единична стойност от 280 лв. или общо 9 520 лв.; ІІ. 18 бр. мрежа за улов
на толстолоб със следните характеристики: от материал месина с дебелина 0, 30
мм. саде, око 100 мм, 100 очи с дължина 200 м с оловно въже и единична цена от
260 лв. или общо 4 680 лв.; ІІІ. 12 бр. мрежа за улов на толстолоб със
следните характеристики – капронов материал от две секции с фани 210/ 9 око 90
мм. с фани 210/ 12 око 400 мм. с дължина 100 м и оловно въже, с единична
стойност 560 лв. или общо 6 720 лв.; ІV. 2 бр. мрежа за улов на толстолоб
със следните характеристики – капронов материал от три секции с фани 210/ 9 око
90 мм. с фани 210/ 12 око 400 мм. с дължина 100 м и оловно въже, с единична
стойност 840 лв. или общо 1680 лв.; V. 14 бр. мрежа за улов на шаран със
следните характеристики – капронов материал с две секции с фани 210/ 3 око 70
мм. с фани 210/ 6 око 300 мм с дължина 100 м и оловно въже, с единична стойност
от 440 лв. или общо 6160 лв.; VІ. 16 бр. мрежа за улов на шаран със следните
характеристики – материал месина, око 80 мм., 100 очи на 200 м., 0, 25 мм
дебелина саде с дължина 100 м. и оловно въже с единична стойност от 220 лв. или
общо 3 520 лв.; VІІ. 2 бр. садки за отглеждане на риба от капронов
материал 210/ 6 око 10 мм. 24 м. х 12 м., при единична цена от 510 лв. или общо
1 020 лв.
В съдебно заседание ищецът редовно
призован, явява се лично и с адв. И. и адв. Александров от АК - Т., които
поддържат исковата молба и изразява становище за уважаване на предявеният иск. В дадения от съда срок адв. И. представя и писмени
бележки в същия смисъл.
Ответникът по иска – Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури (ИАРА), представлявана от изп. директор, редовно
призован се представлява от юрк. И., редовно упълномощен и приет от съда. Същият
оспорва иска, поддържа представения писмен отговор и изразява становище, че не
са налице кумулативно предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ. Процесуалният
представител сочи, че в случая не е налице адм. акт, който да е отменен по
съответния ред, а няма и предприети неправомерни действия от страна на
служителите на ИАРА. При извършената проверка по смисъла на чл. 55, ал. 1 от
ЗРА на процесната дата в с. Бата, общ. Поморие, на необитаем кантон, държавна
собственост, обитаван от ищеца по делото без правно основание, на последния е
направена проверка за самоличност съгласно чл. 54, ал. 2, т. 6 от ЗРА. Тогава
са открити и немаркираните съгласно чл. 18г, ал. 4 във вр. с чл. 18, ал. 6 от
ЗРА мрежени риболовни уреди, които по време на проверката са били в работно
положение по смисъла на §2, т. 36 от ДР на Закона за морските пространства,
вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. България, тъй като риболовния уред
не е в работно положение ако е разглобен на съставните си части (капрони, тапи,
оловни тежести). При проверката немаркираните мрежени риболовни уреди (65
чувала) не са били установени в неработно положение съгласно § 1, т. 3 от
Наредба № 37/ 10.11.2008 г. за ползване на язовирите – държавна собственост
понеже са открити мокри (според описанието на иззетите немаркирани мрежи в
съставения Констативен протокол № 1/ 26.04.2010 г.). Според нормата на чл. 8 от
същата наредба се предвижда риболовни уреди, които не са маркирани
съгласно изискванията да се съхраняват в неработно състояние. При изземване на
процесните уреди ищецът не се е легитимирал като техен собственик. Той и към
настоящия момент не може да се легитимира като такъв, тъй като представените
първични счетоводни документи са издадени в полза на друго лице с различна
правосубектност – ЕТ“Нептун – З.З.“. Няма съответствие между описаните в
подадената искова молба и иззетите от служителите на ИАРА при извършената
проверка. Поради обстоятелството на „неизвестен извършител“ при извършената
проверка ищецът не е направил самопризнания за извършени противоправни действия
или повдигнал възражение за собственост върху бракониерските риболовни уреди.
Наличието на тези обстоятелства биха обосновали приложението на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това и не са предприети действия за съставянето на АУАН, слагащ
началото на адм. производство (чл. 36, ал. 1 от ЗАНН), а чл. 24, ал. 1 от ЗАНН
въвежда изискването, че адм. наказателната отговорност е лична. КП удостоверява извършването на проверка по
чл. 55, ал. 1 от ЗРА, изземването и задържането на вещи (съгласно чл. 54, ал.
2, т. 7 от ЗРА, във вр. с чл. 20, 21 и 41 от ЗАНН във вр. с чл. 90, ал. 3 във
вр. с ал. 1 от ЗРА), послужили за извършване на адм. нарушение по чл. 17, ал. 1
от ЗРА. За нарушението следва да се наложи адм. наказание по чл. 56, ал. 1 от
ЗРА. В същото време не са налице доказателства, че немаркираните риболовни
уреди са собственост на ищеца, обстоятелство, останало недоказано в проведеното
съдебно производство, независимо от носената от последния доказателствена
тежест.
По делото е конституирана като
контролираща страна на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ О.п. – Т..
Процесуалният и представител дава заключение, че искът за причинени имуществени
вреди е неоснователен и недоказан. В производството не се доказа
незаконосъобразен акт или действие от страна на ответника. Спорният Констативен
протокол материализира адм. действие – изземване и се касае за ИАА, който не е
обявен по съответния ред за незаконосъобразен. Това е пречка за реализиране на
отговорност по ЗОДОВ. Дори да се приеме, че сe касае за действие, чиято незаконосъобразност подлежи
на установяване в процеса, то по никакъв начин ищецът не е доказал, че са му
причинени вреди именно от това действие. Ищецът не се е легитимирал като
собственик на иззетите рибарски мрежи. Не е отразено в Констативния протокол,
че те са негова собственост. Не е образувано против него адм.наказателно
производство. Когато се установява нарушението ищецът не е собственик на
мрежите, а когато са унищожени вече мрежите, минало е време, тогава той решава
да се легитимира като техен собственик. По никакъв начин ищецът не успя да доже
какви са мрежите нито като бройка, нито като видове, или някаква стойност при
закупуване. Няма никакви доказателства, които да индивидуализират по някакъв
начин тези мрежи, за които се претендира, като причинена на ищеца вреда. Липсва
незаконосъобразен адм. акт, обявен от съда като такъв. Това изключва реализиране
на отговорност, поради което искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства, приема че исковата молба е допустима. От фактическа
страна приема за установено следното:
Ищецът е рибар и се занимавал със
стопански риболов в Черно море и река Дунав, според представеното разрешително
за стопански риболов № 19203744/ 14.04.2008 г. (стр. 9 от делото).
През 2010 г. ищецът обитавал кантон в с.
Бата, общ. Поморие в близост до язовир „Ахелой“. На 25.04.2010 г. около 23, 30
ч. след подаден сигнал за стопански
риболов в обитаваното помещение от ищеца влезли инспектори от ИАРА и полицаи от
ГПУ – Бургас при Регионална дирекция „Гранична полиция“. Те заявили на ищеца,
че търсят незаконно уловена риба и претърсили сградата, която той ползвал. В
една от стаите те намерили 65 чувала с мокри немаркирани мрежи с множество
водорасли по тях, които иззели и съставили протокол № 1/ 26.04.2010 г. (стр. 5
от делото). По време на проверката единият от служителите на ИАРА Тр. Д. – ст.
специалист от ТЗРК – Бургас поискал от ищеца документ за собственост на
риболовните уреди, но такъв документ З. не представил. На ищеца бил поискан и
договор за наем на обитаваната от него сграда – държавна собственост, но и
такъв документ ищеца не представил. Ищецът представил разрешително за риболов
за река Дунав и Черно море, като пояснил пред служителя на ИАРА, че на ден
хваща по 10 000 кг толстолоб.
На 26.04.2010 г. ИАРА, Териториално звено
– Бургас унищожило конфискувани мрежени риболовни уреди в присъствието на
медиите в района на ез. Мандра, сред които и иззетите от ищеца риболовни уреди
с протокол № 1/ 26.04.2010 г. (стр. 25 от приложената преписка от РП –
Поморие).
На 02.06.2010 г. ищецът З. подал жалба до
РП – Бургас (стр. 1 до 3 от приложената преписка на РП – Поморие). В нея ищецът
изложил случилото се на 26.04.2010 г. със служители на ИАРА и полицаи от ГПУ – Бургас
в с. Бата, общ. Поморие, както и че са му иззети чували с рибарски мрежи и със
зимни дрехи. С постановление от 04.06.2010 г. материалите по преписката били
изпратени по компетентност на РП – Поморие. На 17.08.2010 г. прокурор от РП –
Поморие издал постановление, с което отказал да образува досъдебно производство
и прекратил производството по преписката.
По делото са представени от ищеца стокови
разписки за закупуване на риболовни принадлежности с купувач ЕТ „Нептун – З.З.“от 2009 до 31.03.2010 г. (стр. 10 до 12
от делото). Представено е удостоверение за настоящ адрес от 16.09.2014 г. на ищеца
за с. Панайот Хитово, ул. „Панайот Хитов“ № 56.
По делото са разпитани като свидетели: Д.
З.З. (син на ищеца) и Вл. К. Ст.. Според показанията на първия свидетел З. през
2010 г. е ходил с ищеца да му помага в с. Бата. С него ловили риба по частни
язовири. Свидетеля ходел през ваканциите, тъй като по това време е бил ученик.
Ищецът използвал различни мрежи: капронови, найлонови, с фани, за една риба,
като имало най-много дълбоки. Като брой мрежите са били около 100, че и повече.
Мрежите се съхранявали в чували. След като се ползвали мрежите се разплитали и
подреждали. При поправянето мрежите се мокрели, за да може да се разпъне платът
по-хубаво. Платът е спластен на бала, на топка. Повечето от мрежите са
изработвани от ищеца. Първо се купували само мрежите, които се продавали
отделно на бала. Отделно се купували две въжета – долно и горно и се опъвали в
стаята от единия до другия край. Мрежата се мокри, разпъва се и тогава с малко
въженце и игла се нанизва око по око, според това какъв вид ще е мрежата.
Подреждат се тапи на 2 или 5 метра, като зависи от мрежата. След като е готова
мрежата се прибира в касетки или чували и е готова за ползване. Мрежите стояли
мокри през цялото време, тъй като по-добре се работело с тях. Мрежите били
ползвани и собственост на ищеца, но не били маркирани сред тях е имало и мрежи
закупувани от магазини от гр. Бургас и гр. Варна. Мрежите били от различни
видове: за дребна и едра риба, като към 70-80 са били за едра риба, които са
били скъпи, дълбоки, на секции, с три въжета. Към половината са били нови, като
имало и стари, от години. На частните язовири няма нужда да се маркират
мрежите.
Съдът кредитира частично показанията на
свидетеля, предвид на близкото му родство с ищеца и явна заинтересуваност от
изхода на спора, като относно собствеността на немаркираните риболовните
мрежени уреди приема същите за недостоверни, предвид на разпоредбата на чл. 18г,
ал. 4 от ЗРА изискваща стопанския риболов се извършва само с маркирани и
вписани в разрешителното риболовни уреди и средства.
Според показанията на св. Ст. (приятел на
ищеца от детските му години) ищецът се занимава с рибарство от 20 години. Той
се занимава с промишлен риболов като ходи по язовири, като има сключен договор.
Винаги са го викали с договор, който е сключвал със собственици на язовири.
Ищецът е ходил на големите язовири и на ТЕЦ-вете, ходил е в Ямболско на един
язовир. Свидетелят често ходел в с. Бата за да помага на ищеца. Ходил е там и
през м. април 2010 г. Селото се намира в близост до Слънчев бряг. Къщата се
намира в края на селото до промишлена постройка. Ищецът имал професионални
мрежи, които са сложни на пластове, които са били над 80-90 мрежи. Те били
различни: за толстолоб, за големи риби, капронени от месина, многопластови
сложни мрежи. Преобладавали тези от капрон, които били по-здрави. Мрежите се
съхранявали в специална стая в чували и касетки за по-лесен превоз, когато
трябвало да се пренасят. Свидетелят помагал повече в хамалската работа. Мрежите
като се подготвяли за риболов трябвало да са леко влажни, иначе като изсъхнели
се начупвали. В къщата в с. Бата имало нормални условия за живот. Там се
съхранявали и мрежите. Ищецът бил собственик на мрежите, като свидетелят е бил
и при закупуване на готови мрежи от специализирани магазини. След ползване по
всяка мрежа е нормално да останат водорасли и клечки. На свидетеля не е
известно дали мрежите са били маркирани. Мрежите са били собственост на ищеца,
купувани през годините, купувани са били с документи.
Съдът кредитира частично показанията на
свидетеля, поради наличието на противоречие с тези на първия свидетел относно
броя на мрежените риболовни уреди, както и относно собствеността на уредите,
предвид на разпоредбата на чл. 18г, ал. 4 от ЗРА.
Съдът като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства по реда и при условията на чл. 154, ал.
1 и чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с чл.
144 от АПК и счита, че исковата молба разгледана по същество е неоснователна и
недоказана при следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.
203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица, като основателността
на иска предполага предварителното установяване на точно определени от
законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен
административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на
административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт,
действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна
дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен
акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между
постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на
административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна.
В конкретната хипотеза се претендира
обезщетение за имуществени вреди, причинени от действия на служители от ИАРА,
изразяващи се в изземване на вещи – мрежени риболовни уреди от ищеца след
извършена проверка по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗРА на 25.04.2010 г. в държавна
сграда в с. Бата, общ. Поморие. Съдът счита, че в случая не е съставен АУАН на
ищеца на процесната дата (26.04.2010 г.), тъй като иззетите мрежени риболовни
уреди не са маркирани съгласно чл. 18г, ал. 4 от ЗРА във вр. с чл. 18, ал. 6 от
ЗРА във вр. с чл. 7 от Наредба № 37/ 10.11.2008 г. и не е ясно кой е техен
собственик. На практика е налице извършено адм. нарушение, тъй като процесните
уреди се съхраняват в т.нар. „работно положение“, тъй като видно от събраните
показания на служителите извършили проверката на 25.04.2010 г. (преписката на
РП – Поморие) мрежените риболовни уреди са били мокри, с множество водорасли и
прибрани в 65 чувала. Съгласно §1, т. 3
от ДР на посочената наредба „риболовните уреди са в неработно положение, когато
се сухи, сгънати, покрити, поставени в подходяща опаковка и/ или в такъв вид са
прибрани в багажно (товарно) складово помещение ….В случай, че риболовен уред
се състои от няколко части, той е в неработно положение, ако е разглобен и
частите му са прибрани поотделно по описания вид.“ В същият смисъл по аргумент
на противното може да се извлече и от определението за работно положение на
риболовните уреди, дадено в §2, т. 36 от Закона за морските пространства,
вътрешните водни пътища и пристанищата на Р.България „работно положение …. е
състояние, при което те са потопени във водата и не са сгънати, покрити,
поставени в подходяща опаковка или в такъв вид са прибрани в багажно (товарно)
складово помещение….В случай, че риболовен уред се състои от няколко части, той
е в работно положение, ако не е разглобен и частите му не са прибрани по
отделно по описания по-горе ред.“
Поради факта, че намерените от служителите от
ИАРА и ГПУ – Бургас мрежени риболовни уреди не са били маркирани, както се
посочи вече на практика е било невъзможно откриването на техния собственик за
образуването на адм. наказателно производство (съставяне на АУАН и издаване на
НП), и единствената законова възможност е била съставянето на Констативен
протокол за тяхното изземване. Последният няма характера на ИАА по смисъла на
чл. 21, а по скоро на АА, като част от адм. наказателно производство,
предхождащ съставянето на АУАН. Макар и да не е изрично посочено в него
Констативният протокол е съставен на основание чл. 54, ал. 2, т. 7 от ЗРА, съгласно
който „ оправомощените по ал. 1 служители на ИАРА: … изземват и задържат вещите
– предмет на нарушението, както и вещите, послужили за неговото извършване;
...“. Адм.нарушение е извършване риболов в нарушение на чл. 18г, ал. 4. Деянието е съставомерно по
чл. 58а от ЗРА. Съдът приема, че ищецът не може да оспори съставения КП по
съдебен ред, като акт нарушаващ негови права без да признае, че иззетите
немаркирани мрежени риболовни уреди са били негова собственост. В същото време
срокът за оспорване на КП отдавна е изтекъл, а иззетите вещи – мрежени
риболовни уреди, послужили за извършване на нарушението са унищожени. На
практика не е възможно да се докаже собственост с гласни доказателства, тъй
като законът винаги изисква писмен документ за собствеността върху вещи, а
свидетели по делото са допуснати за доказване на броя на иззетите риболовни
уреди и оттам за нанесените вреди, предвид обаче дългия период от време те
нямат ясен спомен за тях.
Независимо от двамата свидетели, разпитани в
хода на делото, не се доказа размера на нанесените вреди на ищеца. Допуснатите
свидетели не успяха да докажат точно нито броя, нито вида на иззетите от него
мрежени риболовни уреди. На практика броя на описаните в исковата молба риболовни
уреди останаха неподкрепени с никакви доказателства, независимо от двукратното
указване за доказателствената тежест в процеса с определения на съда от
22.12.2015 г. и 12.01.2016 г. Същото следва да се посочи относно
незаконосъобразността на действията на служителите на ИАРА. Действията им се
основават на нормата на чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 2, т. 7 от ЗРА или
изземването е правомерно и законосъобразно, тъй като не се събраха
доказателства в обратна посока. Не се установи в хода на процеса и причинна
връзка между действията на служителите на ИАРА и вредите на ищеца, тъй като на
практика той не успя да установи собственост върху процесните мрежени риболовни
уреди, представените стокови разписки по делото са за материали за
изработването на мрежи и са закупувани на името на ЕТ“Нептун – З.З.“, от което
не следва автоматично еднозначния извод за съда, че точно тези материали са
вложени са описаните в исковата молба мрежи.
При изложеното подадената искова молба следва
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Предвид на изхода от делото и направена
претенция за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника
по делото, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ ищецът следва да бъде осъден да
заплати разноските му по производството в размер на юрисконсулско
възнаграждение от 1 529 лв., изчислено
по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адв. възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на З.Ж.З. ЕГН **********
*** (настоящ адрес ***), против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
гр. Бургас, за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
33 300 лв., причинени от незаконосъобразни действия, извършени от
длъжностни лица от ИАРА – Бургас на 26.04.2010 г., ведно със законната лихва от
деня на увреждането КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА З.Ж.З. ЕГН ********** ***, (настоящ адрес ***) да заплати на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас направените пред настоящата
инстанция разноски по производството в размер на 1 529 лв., съставляващи юрк.
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд
на Република България.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: