О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
……../……….03.2020
год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
разглежда въззивно гражданско дело № 1514 по описа на съда за 2019 год. и молбата с вх. № 4382/07.02.2020 год. по
рег. на ОС-Варна, подадена от адв. Мая Ф. ***, особен
представител на ответника по иска A.Ж.Г. ***, докладвани от съдията К. Иванов и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по в. гр. дело № 1514/209 год. на ОС-Варна е образувано
по въззивна жалба на A.Ж.Г. ***, подадена чрез назначен
му от съда особен представител адв. Мая Ф. *** срещу
Решение № 3087/05.07.2019 год., постановено по гр. дело № 10/2019 год. по описа
на РС-Варна, с което в производство по чл. 415, вр.
чл. 422 ГПК и е прието за установено
в отношенията между страните, че ответникът А.Ж.Г.
ЕГН **********, с адрес ***, ж. к.
„Т.“, ул. В. № 4, вх.
3, ет. 3, ап. 55, дължи на ищеца
И.Б.Б. ЕГН ********** *** сумата от 4000, 00 лева (четири хиляди лева), получена без основание на дата 27.04.2018 год., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано
от подаването на заявлението в съда – 20.08.2018 год. до окончателното и́
изплащане, за която сума е издадена заповед № 6254/22.8.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от
ГПК по частно гр.дело № 12554/2018г., по описа на РС-Варна, ХIV–ти
състав и в
полза на ищеца са присъдени и сторените разноски, вкл. и за заповедното
производство.
С определение № 5576/30.08.2019 год. делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание; ищецът – въззиваем е
задължен да внесе по сметка на ОС-Варна определеното от въззивния
съд възнаграждение за назначения на ответника особен представител, на основание
чл. 76, вр. чл. 47, ал. 6 ГПК.
С протоколно определение от 14.10.2019 год. производството е оставено
без движение и на ищеца – въззиваем е дадена още една
възможност да внесе възнаграждението за особения представител на ответника (въззивник) за настоящата инстанция в определен от съда
срок, като му е указано, че при неизпълнение на горното първоинстанционното
решение ще бъде обезсилено, а исковото производство – прекратено.
Ищецът не е изпълнил дадените му указания.
С Решение № 1354/20.11.2019 год. по в. гр. дело № 1514/2019 год. на
ОС-Варна, първоинстанционното решение е обезсилено, а
исковото производство е прекратено.
С молба от 26.11.2019 год. назначения от съда
особен представител на ответника – адв. Май Ф. е
поискала изплащане на определеното и́ от въззивния
съд възнаграждение за въззивната инстанция за сметка
на бюджета на ОС-Варна.
С
определение № 216/16.01.2020 год. по в. гр. дело № 1514/2019 год. на ОС-Варна
молбата е счетена за неоснователна и е отхвърлена. Прието е, че в хипотезата на
чл. 47, ал. 6 ГПК разноските за възнаграждението на особения представител на
ответника са винаги за сметка на ищеца, независимо по чия инициатива (жалба) се
е развило производството в следващата инстанция – на ищеца или на особения
представител на ответника и че законът не предвижда възможност определеното възнаграждение за особения представител на
ответника в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК да бъде изплатено от бюджета на
съда. То винаги е за сметка на ищеца, с изключение на случаите, в които ищецът
е освободен (по силата на закона или от съда) от внасяне на разноски, какъвто
не е настоящия случай.
С
настоящата молба отново се отправя искане определеното на адв.
Мая Ф. *** възнаграждение за производството пред вмъззивната
нистанция, в качеството и́ на особен
представител на ответника по иска A.Ж.Г., да и́ бъде изплатено от бюджета
на съда. В подкрепа на молбата е представена и съдебна практика по приложението
на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 77 ГПК.
Настоящият състав счита, че молбата е неоснователна, като съображения за
това са изложени в предходното определение с № 216/16.01.2020 год. по в. гр.
дело № 1514/2019 год. на ОС-Варна, които не е нужно да бъдат преповтаряни.
В случая
следва да се има предвид, че именно поради неизпълнение на указанията на въззивния съд към ищеца по иска да внесе в срок
определеното от съда възнаграждение за назначения особен представител на
ответника – адв. Мая Ф. *** за производството пред въззивната инстанция, исковото производство не е приключило
с акт с който спорът се решава по същество, а първоинстанционното
решение е обезсилено и производството по иска е прекратено.
Цитираната от адв. адв.
Мая Ф. *** съдебна практика, в подкрепа на настоящата молба, е неотносима в случая, тъй като тя касае хипотези, в които
повдигнатите пред ВКС на РБ спорове по подадени от особени представители на ответници по искове касационни жалби, са решени по същество,
т. е., хипотези, в които спорът между ищеца и ответника, участващ в исковото
производство чрез назначен от съда особен представител при условията на чл. 47,
ал. 6 ГПК, е разрешен със сила на пресъдено нещо, т.
е., с акт по съществото на спора, а както се посочи по – горе, настоящият
случай не е такъв – спорът между ищеца и ответника не е приключил с акт по
същество, а исковото производство е прекратено именно поради неизпълнение на
указанията на въззивния съд към ищеца по иска да
внесе в срок определеното от съда възнаграждение за назначения особен
представител на ответника – адв. Мая Ф. *** за
производството пред въззивната инстанция.
По тези
съображения молбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата с вх. № 4382/07.02.2020 год. по рег. на
ОС-Варна, подадена от адв. Мая
Ф. ***, особен представител
на ответника по иска A.Ж.Г. ***, за изплащане
на възнаграждение за производството пред въззивната
инстанция по в. гр. дело № 1514/2019 год. по описа на ОС-Варна за сметка на
бюджета на ОС-Варна.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.